И според мен не трябва да го предупреждаваш, че ще действаш. Присъединявам се към съветите на ляля.
- Публикувана: 14 май 2019, 09:22 ч.
- Последно мнение: 30 юли 2019, 12:29 ч.
До какво водят ревността и безразличието....
Той ти изневерява и за да не е заподозрян, ти прави циркове на тебе.
аз не твърдя, че той ми изневерява, честно казано дори не съм си го и помисляла макар че може би трябва
Според мен няма никакъв смисъл да си блъскаш главата дали изневерява или не. Наблегни на фактите:
* във важни моменти, свързани с твоето и на детето здраве, той ходи да пие кафета, вместо да е в болницата;
* държи се маниакално, тормози и вменява вина;
* не може да се разчита на него.
Оттам насетне изводът е еднозначен - багажчето, вратата и "Адио!".
* във важни моменти, свързани с твоето и на детето здраве, той ходи да пие кафета, вместо да е в болницата;
* държи се маниакално, тормози и вменява вина;
* не може да се разчита на него.
Оттам насетне изводът е еднозначен - багажчето, вратата и "Адио!".
Според мен няма никакъв смисъл да си блъскаш главата дали изневерява или не. Наблегни на фактите:
* във важни моменти, свързани с твоето и на детето здраве, той ходи да пие кафета, вместо да е в болницата;
* държи се маниакално, тормози и вменява вина;
* не може да се разчита на него.
Оттам насетне изводът е еднозначен - багажчето, вратата и "Адио!".
* във важни моменти, свързани с твоето и на детето здраве, той ходи да пие кафета, вместо да е в болницата;
* държи се маниакално, тормози и вменява вина;
* не може да се разчита на него.
Оттам насетне изводът е еднозначен - багажчето, вратата и "Адио!".
Така е и за мен също това е най-правилното решение в случая, не само за мен и детето, а и за всички останали около нас. Просто съм възпитана в семейство с ценности, взаимна подкрепа и много любов и съм научена, че ако има проблеми те трябва да се решат тихо, мирно и кротко като зрели хора, търсещи най-доброто, а не мръсотии, натякване и злоба.
Според мен няма никакъв смисъл да си блъскаш главата дали изневерява или не. Наблегни на фактите:
* във важни моменти, свързани с твоето и на детето здраве, той ходи да пие кафета, вместо да е в болницата;
* държи се маниакално, тормози и вменява вина;
* не може да се разчита на него.
Оттам насетне изводът е еднозначен - багажчето, вратата и "Адио!".
* във важни моменти, свързани с твоето и на детето здраве, той ходи да пие кафета, вместо да е в болницата;
* държи се маниакално, тормози и вменява вина;
* не може да се разчита на него.
Оттам насетне изводът е еднозначен - багажчето, вратата и "Адио!".
Така е и за мен също това е най-правилното решение в случая, не само за мен и детето, а и за всички останали около нас. Просто съм възпитана в семейство с ценности, взаимна подкрепа и много любов и съм научена, че ако има проблеми те трябва да се решат тихо, мирно и кротко като зрели хора, търсещи най-доброто, а не мръсотии, натякване и злоба.
Знам колко ти е трудно,повярвай ми.Понеже не слушах никой и затова сега съм в такова положение.Ще си позволя да дам съвет който за съжаление аз пренебрегнах и разбрах грешката си.Преди да предприемете нещо отиди на психолог.Той ще те подготви за предстоящото.Ще бъдеш подготвена и ще го понесеш много по-добре.Аз се сетих да отида много след като напуснах съпругата си по сходна причина като твоята.Реших да започна нова връзка и се оказа провал.Тогава отидох при психолог но мн.късно.Вече се срещам и с психиатър.Съвета ми е този човек те изтощава,много е трудна крачката,знам,но отиди първо при психолог за да си добре самата ти!Бог да е с теб!
Момиче, поеми дълбоко дъх,запази хладнокръвие и действай за да предпазиш себе си и детето ти!
Без обяснения и с равен тон ,без да изпускаш нерви особено в присъствие на детето, режеш този рак мъжа ти .
Просто бъди силна и най-вече не се поддавай на негови провокации.Постави ясно своето решение,ти заслужаваш да бъдеш щастлива!
Успех и горе главата !
Без обяснения и с равен тон ,без да изпускаш нерви особено в присъствие на детето, режеш този рак мъжа ти .
Просто бъди силна и най-вече не се поддавай на негови провокации.Постави ясно своето решение,ти заслужаваш да бъдеш щастлива!
Успех и горе главата !
Аз само ще кажа, че това не е мъж, а пу*ка за извинение...или не е за извинение. Мъж които постоянно мрънка, все нещо не му е наред, не му се работи, тежи му и за това все мрънка, които е егоист, някак не е мъж за мен. Ами по-добре бягай далеко с детето от него. Да тежко е, но да си с мъж които не ви обича е по-тежко. Никоя жена не заслужава психическо или физическо насилие и за това по-добре сама.
Вие реално отдавна не сте едно семейство.
Ако възрастният, който наднича през рамото ви, не разбере примера с Шърлей Темпъл и връзката с родителите на Луиза и Лоте и техния развод, тогава поздравете го от мен и му кажете от мое име, че на света има прекалено много разведени родители и прекалено много деца, които страдат от това! И че има твърде много други деца, които страдат, защото родителите им не са се развели!
Като човек минал през такава страшна болест, трябва да си наясно, че стреса може да обостри състоянието ти. Това е борба за оцеляване, трябва да се спасиш от тази гад възможно най скоро. Дължиш го на себе си и на детето ти. Действай с адвокати възможно най скоро. Сподели с майка си поне и двете се подкрепяйте за да ви е по лесно.
Скрит текст:
Извинявам се ако вече има подобни теми, макар че доста се порових и изчетох, но не успях да открия подобен случай...Ако администраторите решат нека преместят темата.
Искам да Ви разкажа моята история и да чуя Вашите мнения без значение дали ще ме съдите или ще ме съветвате. С мъжа ми сме заедно от 10 години, женени сме от 5 и имаме дете на 5 години. В началото разбира се всичко беше прекрасно, но след появата на дъщеря ни нещата рязко се влошиха. Под претекст, че трябва да работи за да вади пари за нас, той спря да ни обръща всякакво внимание, започна да спи в другата стая, да си намира причини да не е вкъщи и така. Когато детето беше на 2 години на мен ми откриха раково образувание на гърдата, което трябваше да бъде отстранено и в деня на операцията моят мъж не дойде с мен, защото цитирам "колегата го чакал да пият кафе". След това в процеса на възстановяване трябваше да разчитам на помощ от роднини и приятели за детето, защото той пак имаше много работа и никакво време за нас. Възстанових се, но детето започна много да боледува, наложи се да и се прави операция на ушенцето с пълна упойка и познайте ние пак бяхме двете сами на операцията, защото той отново беше зает, а в последствие разбрах, че пак е бил на кафенце...тази картинка се повтори още няколко пъти, като при всеки мой опит да поговоря с него на тази тема ми се казваше, че ако той не работя няма как да се грижим за детето, с което донякъде съм съгласна. Пропуснах да спомена, че при всяко пийване на алкохол се започваше натякване как ако не е той, ние с детето сме живи умрели, как двете с нея сме най-голямото бреме в живота му и как нямал търпение да започна работа за да видя колко му е тежко на него...Речено сторено-намерих си работа на редовна смяна от 8-17, събота и неделя почивам, по празниците също, но уви пак не сме доволни, защото той трябва да поеме ангажимента да взима вечер детето от градина и да я гледа 1 час докато аз се прибера. Дразнел го и факта, че се разбирам с колегите и колежките ми и че ми били станали приятели и през обедната почивка сядам да пия кафе с тях или да обядвам с тях. Започна се една ревност, защо говоря с колегите мъже ( те са на възрастта на баща ми, че и по-големи), била съм си намерила любовник и лицето на някой от тях, защо през почивните дни ми звънят колеги или колежки, толкова ли съм била важна, започна се проверяване на телефона с кого и колко говоря, проверки в теленор на разговорите и непрекъснати скандали пред очите на детето. И така докато един ден, излизайки в обедна почивка си говорим по телефона, както всеки ден аз разказвам какво мисля да правя и с кого разбира се, разговора приключва и аз тръгвам по задачите, които съм си набелязала да свърша, но забелязвам, че негов познат (който аз познавам бегло, защото съм виждала 1-2 пъти покрай него, но знам, че са приятели) върви след мен, където и да отида, от магазин в магазин, по улицата, до банкомата и така.Срещам мой познат, който много ми е помагал и той предлага да седнем да хапнем и да се видим и аз се съгласям, а въпросното момче върви ли върви след мен.Сядаме и той сяда до нас, вади телефона си и започва да ни снима и в този момент аз включвам, че той е пратен за да ни следи! Поговорихме,хапнахме прегърнахме се един два пъти, разцелувахме се и после кой откъде е, но разбира се всичко е предадено и разбрано по съвсем друг начин.Започнаха се адски скандали, разказа на всичките ми роднини, че видиш ли докато той се трепе за семейството аз обикалям с разни мъже на обяд, как сега вече бил сигурен, че си имам любовник и т.н. Водихме хиляди разговори и уж всичко беше наред, но всяко чудо за три дни...обеща да не пие, не го спази. Твърдим, че много се обичаме, а освен забележки и тънки саркастични намеци друго не си говорим, вечно е сърдит, а ако случайно се усмихна за него веднага ми се задава въпроса, кой бил причината за моето щастие...Много съм объркана, покрай всичките нерви и караници се разболях, през месец съм по болници, а сега и баща ми получи инсулт и вместо покрай всички проблеми да се сплотим, той намира причина за разправии във всичко.
Извинявам се за дългия пост, но исках да е максимално ясно и ще се радвам да чуя мненията Ви и въпросите Ви, каквито и да са те.
Искам да Ви разкажа моята история и да чуя Вашите мнения без значение дали ще ме съдите или ще ме съветвате. С мъжа ми сме заедно от 10 години, женени сме от 5 и имаме дете на 5 години. В началото разбира се всичко беше прекрасно, но след появата на дъщеря ни нещата рязко се влошиха. Под претекст, че трябва да работи за да вади пари за нас, той спря да ни обръща всякакво внимание, започна да спи в другата стая, да си намира причини да не е вкъщи и така. Когато детето беше на 2 години на мен ми откриха раково образувание на гърдата, което трябваше да бъде отстранено и в деня на операцията моят мъж не дойде с мен, защото цитирам "колегата го чакал да пият кафе". След това в процеса на възстановяване трябваше да разчитам на помощ от роднини и приятели за детето, защото той пак имаше много работа и никакво време за нас. Възстанових се, но детето започна много да боледува, наложи се да и се прави операция на ушенцето с пълна упойка и познайте ние пак бяхме двете сами на операцията, защото той отново беше зает, а в последствие разбрах, че пак е бил на кафенце...тази картинка се повтори още няколко пъти, като при всеки мой опит да поговоря с него на тази тема ми се казваше, че ако той не работя няма как да се грижим за детето, с което донякъде съм съгласна. Пропуснах да спомена, че при всяко пийване на алкохол се започваше натякване как ако не е той, ние с детето сме живи умрели, как двете с нея сме най-голямото бреме в живота му и как нямал търпение да започна работа за да видя колко му е тежко на него...Речено сторено-намерих си работа на редовна смяна от 8-17, събота и неделя почивам, по празниците също, но уви пак не сме доволни, защото той трябва да поеме ангажимента да взима вечер детето от градина и да я гледа 1 час докато аз се прибера. Дразнел го и факта, че се разбирам с колегите и колежките ми и че ми били станали приятели и през обедната почивка сядам да пия кафе с тях или да обядвам с тях. Започна се една ревност, защо говоря с колегите мъже ( те са на възрастта на баща ми, че и по-големи), била съм си намерила любовник и лицето на някой от тях, защо през почивните дни ми звънят колеги или колежки, толкова ли съм била важна, започна се проверяване на телефона с кого и колко говоря, проверки в теленор на разговорите и непрекъснати скандали пред очите на детето. И така докато един ден, излизайки в обедна почивка си говорим по телефона, както всеки ден аз разказвам какво мисля да правя и с кого разбира се, разговора приключва и аз тръгвам по задачите, които съм си набелязала да свърша, но забелязвам, че негов познат (който аз познавам бегло, защото съм виждала 1-2 пъти покрай него, но знам, че са приятели) върви след мен, където и да отида, от магазин в магазин, по улицата, до банкомата и така.Срещам мой познат, който много ми е помагал и той предлага да седнем да хапнем и да се видим и аз се съгласям, а въпросното момче върви ли върви след мен.Сядаме и той сяда до нас, вади телефона си и започва да ни снима и в този момент аз включвам, че той е пратен за да ни следи! Поговорихме,хапнахме прегърнахме се един два пъти, разцелувахме се и после кой откъде е, но разбира се всичко е предадено и разбрано по съвсем друг начин.Започнаха се адски скандали, разказа на всичките ми роднини, че видиш ли докато той се трепе за семейството аз обикалям с разни мъже на обяд, как сега вече бил сигурен, че си имам любовник и т.н. Водихме хиляди разговори и уж всичко беше наред, но всяко чудо за три дни...обеща да не пие, не го спази. Твърдим, че много се обичаме, а освен забележки и тънки саркастични намеци друго не си говорим, вечно е сърдит, а ако случайно се усмихна за него веднага ми се задава въпроса, кой бил причината за моето щастие...Много съм объркана, покрай всичките нерви и караници се разболях, през месец съм по болници, а сега и баща ми получи инсулт и вместо покрай всички проблеми да се сплотим, той намира причина за разправии във всичко.
Извинявам се за дългия пост, но исках да е максимално ясно и ще се радвам да чуя мненията Ви и въпросите Ви, каквито и да са те.
Тъжно е, когато прочета, че някоя се позволява на някого... а сигурно сте на около 30 или 35+, а би трябвало за тези години да реагирате зряло вместо да позволявате тези отвратителни случки. Да имате чувство за самообладание, поне някакво останало достойнство и самоуважение...
Но може би дотолкова сте свикнали с този човек и дотолкова го обичате, че и си вярвате/надявате се, че нещата ще се променят въпреки като крайните случаи като този, например, цитирам:
Когато детето беше на 2 години на мен ми откриха раково образувание на гърдата, което трябваше да бъде отстранено и в деня на операцията моят мъж не дойде с мен, защото цитирам "колегата го чакал да пият кафе".
В този цитираният случай е трябвало да се сетиш накъде ще идат нещата и що за човек е този...
Общо взето - нямам думи и не знам какво да коментирам още освен за качествата ви, жени, защо се позволявате?
За развод сте, въпреки че не обичам да казвам такива неща, защото такива решения ги взимат само двойката, не трети човек...
Имаш ли някого, с когото се чувствате близки и споделяте подобни проблеми? Защото в такъв случай ти трябва всякаква подкрепа, защото вашата "връзка" не може да продължава така, доста разпаднала се е, нито виждам да има положителен край, ако продължаваш с този "мъж". Спасявайте се с детето!
maxito6666, изисква се много повече смелост да вземеш решението, отколкото да го реализираш. В момента, в който обявиш решението си пред този човек и с подкрепата на близките ти хора, не мисля, че ще съумее да направи кой знае какво.
Да, този тип "мъже" не просто паразитират, но и непрекъснато повишават самочувствието си, мачкайки човека до себе си. Не знам докъде е ескалирало поведението му, но знам какво е непрекъснат психически тормоз, обвинения, озлобяване, следене, откъсване от приятелите, с цел по-лесна манипулация, обиди и мачкане на самочувствието, за да се почувстват те по-велики и единственото, което запълва черната дупка в душата на такъв човек, е да има власт над чувствата ти и емоционалното ти състояние.
Пълната липса на емпатия и съпричастност е много силна червена светлина, направо прожектор в очите, но хората подложени на емоционални манипулации продължават да измислят оправдания за насилника.
Фактът, че се осъзнаваш и решаваш толкова бързо, ме навежда на мисълта, че не си стигнала до състояние на такава емоционална зависимост, но просто хвърлям мъничко светлина върху евентуалните последици и рисковете, от моя гледна точка.
Да, този тип "мъже" не просто паразитират, но и непрекъснато повишават самочувствието си, мачкайки човека до себе си. Не знам докъде е ескалирало поведението му, но знам какво е непрекъснат психически тормоз, обвинения, озлобяване, следене, откъсване от приятелите, с цел по-лесна манипулация, обиди и мачкане на самочувствието, за да се почувстват те по-велики и единственото, което запълва черната дупка в душата на такъв човек, е да има власт над чувствата ти и емоционалното ти състояние.
Пълната липса на емпатия и съпричастност е много силна червена светлина, направо прожектор в очите, но хората подложени на емоционални манипулации продължават да измислят оправдания за насилника.
Фактът, че се осъзнаваш и решаваш толкова бързо, ме навежда на мисълта, че не си стигнала до състояние на такава емоционална зависимост, но просто хвърлям мъничко светлина върху евентуалните последици и рисковете, от моя гледна точка.