Извинявам се ако вече има подобни теми, макар че доста се порових и изчетох, но не успях да открия подобен случай...Ако администраторите решат нека преместят темата.
Искам да Ви разкажа моята история и да чуя Вашите мнения без значение дали ще ме съдите или ще ме съветвате. С мъжа ми сме заедно от 10 години, женени сме от 5 и имаме дете на 5 години. В началото разбира се всичко беше прекрасно, но след появата на дъщеря ни нещата рязко се влошиха. Под претекст, че трябва да работи за да вади пари за нас, той спря да ни обръща всякакво внимание, започна да спи в другата стая, да си намира причини да не е вкъщи и така. Когато детето беше на 2 години на мен ми откриха раково образувание на гърдата, което трябваше да бъде отстранено и в деня на операцията моят мъж не дойде с мен, защото цитирам "колегата го чакал да пият кафе". След това в процеса на възстановяване трябваше да разчитам на помощ от роднини и приятели за детето, защото той пак имаше много работа и никакво време за нас. Възстанових се, но детето започна много да боледува, наложи се да и се прави операция на ушенцето с пълна упойка и познайте ние пак бяхме двете сами на операцията, защото той отново беше зает, а в последствие разбрах, че пак е бил на кафенце...тази картинка се повтори още няколко пъти, като при всеки мой опит да поговоря с него на тази тема ми се казваше, че ако той не работя няма как да се грижим за детето, с което донякъде съм съгласна. Пропуснах да спомена, че при всяко пийване на алкохол се започваше натякване как ако не е той, ние с детето сме живи умрели, как двете с нея сме най-голямото бреме в живота му и как нямал търпение да започна работа за да видя колко му е тежко на него...Речено сторено-намерих си работа на редовна смяна от 8-17, събота и неделя почивам, по празниците също, но уви пак не сме доволни, защото той трябва да поеме ангажимента да взима вечер детето от градина и да я гледа 1 час докато аз се прибера. Дразнел го и факта, че се разбирам с колегите и колежките ми и че ми били станали приятели и през обедната почивка сядам да пия кафе с тях или да обядвам с тях. Започна се една ревност, защо говоря с колегите мъже ( те са на възрастта на баща ми, че и по-големи), била съм си намерила любовник и лицето на някой от тях, защо през почивните дни ми звънят колеги или колежки, толкова ли съм била важна, започна се проверяване на телефона с кого и колко говоря, проверки в теленор на разговорите и непрекъснати скандали пред очите на детето. И така докато един ден, излизайки в обедна почивка си говорим по телефона, както всеки ден аз разказвам какво мисля да правя и с кого разбира се, разговора приключва и аз тръгвам по задачите, които съм си набелязала да свърша, но забелязвам, че негов познат (който аз познавам бегло, защото съм виждала 1-2 пъти покрай него, но знам, че са приятели) върви след мен, където и да отида, от магазин в магазин, по улицата, до банкомата и така.Срещам мой познат, който много ми е помагал и той предлага да седнем да хапнем и да се видим и аз се съгласям, а въпросното момче върви ли върви след мен.Сядаме и той сяда до нас, вади телефона си и започва да ни снима и в този момент аз включвам, че той е пратен за да ни следи! Поговорихме,хапнахме прегърнахме се един два пъти, разцелувахме се и после кой откъде е, но разбира се всичко е предадено и разбрано по съвсем друг начин.Започнаха се адски скандали, разказа на всичките ми роднини, че видиш ли докато той се трепе за семейството аз обикалям с разни мъже на обяд, как сега вече бил сигурен, че си имам любовник и т.н. Водихме хиляди разговори и уж всичко беше наред, но всяко чудо за три дни...обеща да не пие, не го спази. Твърдим, че много се обичаме, а освен забележки и тънки саркастични намеци друго не си говорим, вечно е сърдит, а ако случайно се усмихна за него веднага ми се задава въпроса, кой бил причината за моето щастие...Много съм объркана, покрай всичките нерви и караници се разболях, през месец съм по болници, а сега и баща ми получи инсулт и вместо покрай всички проблеми да се сплотим, той намира причина за разправии във всичко.
Извинявам се за дългия пост, но исках да е максимално ясно и ще се радвам да чуя мненията Ви и въпросите Ви, каквито и да са те.
Искам да Ви разкажа моята история и да чуя Вашите мнения без значение дали ще ме съдите или ще ме съветвате. С мъжа ми сме заедно от 10 години, женени сме от 5 и имаме дете на 5 години. В началото разбира се всичко беше прекрасно, но след появата на дъщеря ни нещата рязко се влошиха. Под претекст, че трябва да работи за да вади пари за нас, той спря да ни обръща всякакво внимание, започна да спи в другата стая, да си намира причини да не е вкъщи и така. Когато детето беше на 2 години на мен ми откриха раково образувание на гърдата, което трябваше да бъде отстранено и в деня на операцията моят мъж не дойде с мен, защото цитирам "колегата го чакал да пият кафе". След това в процеса на възстановяване трябваше да разчитам на помощ от роднини и приятели за детето, защото той пак имаше много работа и никакво време за нас. Възстанових се, но детето започна много да боледува, наложи се да и се прави операция на ушенцето с пълна упойка и познайте ние пак бяхме двете сами на операцията, защото той отново беше зает, а в последствие разбрах, че пак е бил на кафенце...тази картинка се повтори още няколко пъти, като при всеки мой опит да поговоря с него на тази тема ми се казваше, че ако той не работя няма как да се грижим за детето, с което донякъде съм съгласна. Пропуснах да спомена, че при всяко пийване на алкохол се започваше натякване как ако не е той, ние с детето сме живи умрели, как двете с нея сме най-голямото бреме в живота му и как нямал търпение да започна работа за да видя колко му е тежко на него...Речено сторено-намерих си работа на редовна смяна от 8-17, събота и неделя почивам, по празниците също, но уви пак не сме доволни, защото той трябва да поеме ангажимента да взима вечер детето от градина и да я гледа 1 час докато аз се прибера. Дразнел го и факта, че се разбирам с колегите и колежките ми и че ми били станали приятели и през обедната почивка сядам да пия кафе с тях или да обядвам с тях. Започна се една ревност, защо говоря с колегите мъже ( те са на възрастта на баща ми, че и по-големи), била съм си намерила любовник и лицето на някой от тях, защо през почивните дни ми звънят колеги или колежки, толкова ли съм била важна, започна се проверяване на телефона с кого и колко говоря, проверки в теленор на разговорите и непрекъснати скандали пред очите на детето. И така докато един ден, излизайки в обедна почивка си говорим по телефона, както всеки ден аз разказвам какво мисля да правя и с кого разбира се, разговора приключва и аз тръгвам по задачите, които съм си набелязала да свърша, но забелязвам, че негов познат (който аз познавам бегло, защото съм виждала 1-2 пъти покрай него, но знам, че са приятели) върви след мен, където и да отида, от магазин в магазин, по улицата, до банкомата и така.Срещам мой познат, който много ми е помагал и той предлага да седнем да хапнем и да се видим и аз се съгласям, а въпросното момче върви ли върви след мен.Сядаме и той сяда до нас, вади телефона си и започва да ни снима и в този момент аз включвам, че той е пратен за да ни следи! Поговорихме,хапнахме прегърнахме се един два пъти, разцелувахме се и после кой откъде е, но разбира се всичко е предадено и разбрано по съвсем друг начин.Започнаха се адски скандали, разказа на всичките ми роднини, че видиш ли докато той се трепе за семейството аз обикалям с разни мъже на обяд, как сега вече бил сигурен, че си имам любовник и т.н. Водихме хиляди разговори и уж всичко беше наред, но всяко чудо за три дни...обеща да не пие, не го спази. Твърдим, че много се обичаме, а освен забележки и тънки саркастични намеци друго не си говорим, вечно е сърдит, а ако случайно се усмихна за него веднага ми се задава въпроса, кой бил причината за моето щастие...Много съм объркана, покрай всичките нерви и караници се разболях, през месец съм по болници, а сега и баща ми получи инсулт и вместо покрай всички проблеми да се сплотим, той намира причина за разправии във всичко.
Извинявам се за дългия пост, но исках да е максимално ясно и ще се радвам да чуя мненията Ви и въпросите Ви, каквито и да са те.
Викаш гараж не е имало в блока... друго си е колата да си я паркира при тъстовете в двора 
Внимавай да не стане особено гаден и зъл сега, като си мисли, че си беззащитна. 
Виртуоз 
Повярвай ми не искаш да се докараш дотам, много по-уверена и трезво преценяваща ми звучиш, браво! При нас няма дете. След 4 години невъзможност да преценявам правилно, с разбити нерви, болести предизвикани от непрестанния стрес... пхх, просто някакъв инстинкт за самосъхранение се задейства. Не смеех да се доверя на никого /мислех, че аз не съм в ред 
