А как сте с лелите и вуйчовците на децата си ?

Всичко е ОК

И двамата с мъжа ми имаме сестри - нямаме проблеми, а и Ники си е добре и с двете, само че моята е далеч - във Варна и рядко се виждат. 

Стоил си има две лели и двама калековци (така им викаме по нашия край ) - от моя страна и от страната на таткото. Нямаме проблеми с никого от тях, те обгръщат Стоил с внимание и обич (подаръци също, ама те не са важни) и съответно той им отвръща със същото. Жалко, че и двете ни сестри не живеят вече наблизо , толкова си ги обичаме...
А иначе, аз съм много по-близка със сестрата на майка ми и нейните деца (като малка съм казвала, че тя ми е другата майка, а братовчедите си чувствам като братя), отколкото с чичо ми и семейството му, въпреки че той живее в съседния блок, а леля е в друг град.

Ами, да ситуацията в която те поставя е неприятна, защото все пак това са близки роднини. Но на твое място и аз не бих я търсила. Такъв ми е характера.
Аз имам сестра, и тя много се занимава с Теди. Редовно го гледа, извежда, занимава го със всякакви игри. Много се обичат. Даже и тази сутрин ставайки сутринта малчото питаше за леля си, сега спи и чака с нетърпение като се събуди тя да е тук.  Живеем на 20 минути време една от друга.
Съпругът ми има брат, който има дете по-голямо от нашето с 1 година и няколко месеца. Но те живеят в друг град, т.е. по-далече са, а и в действителност не виждам някакво кой знае какво страстно желание да събираме децата. Досега примерно нито един път не сме се разбрали да отидем заедно на вилата, която е близо до града в който са те, нито примерно са решили да ни дойдат на гости в София.
И аз просто не ги и търся. Съвсем честно признавам че не са от хората, с които обичам да общувам. Макар че са големи хора, пътували са и са работили и в чужбина при тях манталитета на малкия град е много силно изразен и обикновено най-интересното, което могат да разкажат е клюките по адрес на някой съгражданин. Не се интересуват от никаква област, нямат желание да се развиват, не се усъвършенстват.  И всичко това просто поставя непреодолима граница в общуването помежду ни.
Съжалявам за което, но вината не е в мен, а когато някой не проявява интерес, не се смятасм за длъжа да го правя и аз.

Думите ми съм сигурна няма да обидят никого, защото в тях не влагам и грам смисъл за противопоставяне на малък и голям град. Но на всички ни е ясно че възможностите са различни във всяка една ситуация. Два пъти по-важно е и желанието.

Може би като цяло общуването с родата по бащина линия ще е такова. Леля му на супругът ми примерно и до днес не е виждала детето ни. Няма и да го види, ако аз не запаля колата да й го заведа. Но пък и аз не правя такива планове. Тази жена съм я виждала само на сватбата си и спомените ми не са добри.

Аз пък поддържам връзка с мойте братовчеди (по майчина линия, деца на сестра й), които също живеят на 200 км от София, но се чуваме редовно, децата се познават, даже преди седмица мойто им беше на гости за 10-ина дни.

При мен важи правилото - проявения взаимен интерес от поддържане на връзка е определящ за наличието на такава.
Който ме е отсвирил, образно казано, и аз съм го отсвирила.

Леля му /сестрата на баща му/ я мразя, въпреки че тя показва, че го обича.
  
А вуйчо му /брат ми/ просто го обожавам.

и ние за сега!
Имам си етърва и сестра.И двете се раздават за малката!

Аз съм единствено дете,но братът на мъжа ми се държи с нея перфектно!

  Ето  от такива се пръкват проклетите лели!
Шегичкааа дано не си от тях   

Аз нямам братя и сестри, но мъжа ми има сестра, омъжена в Англия
По телефона много си говорим и се уважаваме, но от както се роди Марти, телефонното уважаване продължава, но като дойдоха тука, не е за разказване
Аз всъщност съм го разказала в темата
И накрая аз виновна

нашият вуйчо много се радва на хлапето играят си, разхождат се понякога-когато вуйчото е свободен , къпал го , хранел го е даже.
Първите дни като го видя - малкият беше на 7-8м- голяма радост, ставаше и отиваше при него, вечер като се прибираше - минаваше пак през стаята му да го види как спи.
Много се разбират , особено ако вуйчо му даде колата - голяма комбина стават

      Аз съм леля на страхотно 10-годишно момиченце, дъщерята на брат ми . Живяхме заедно до 9-тата й година. Обичам това дете безкрайно много ! Всъщност чувствата са ни взаимни  . Благодарение на нейните съвети си намерих мъж  (шегувка). Тя беше шаферка на сватбата ми (октомври 2005 г.) и все още казва, че не е виждала по-хубава булка от мен  . Сега сме далече една от друга, но се чуваме доста често по телефона, тя ми гостува...Но ми липсва страшно много!
       А по темата - мисля, че си е до човек. Важни са и отношенията със снаха/зет.

Май е до отношенията между братята и сестрите. Мъжа на сестра ми има сестра изобщо не се обичат, едва се понасят и тя никога не се е радвала на малката ни племеница. Аз и   сестра ми сме били винаги заедно и малката ме има за втора майка. Като се омъжих и заминах се е будила на сън и е плакала за мен, сега всеки ден си говорим по скайпе.
Още нямам деца, но от един месец съм бременна, мъжът ми има две сестри и тримата са много привързани и много се обичат. И двете бяха толкова щастливи като научиха, че ще стават лели, почти всеки ден звънят да питат как съм.

Ние сме италианско семейство по всички клонове, всички обичат всички, карат се с всички  , правят си подаръци, дават си акъл...!
Един без друг не можем...

Сестра ми не е виждала мъжа си от 8 месеца,ей сега слезе преди 4 дни, тя идва при нас след 2 седмици да гледа бебата за 3 месеца. Просто нямам какво повече да кажа, прави толкова много за нас ( а е по-малката), голяма работа е моята сестричка. На мъжо сестра му не се обажда и не е заинтересована, но не мисля че го прави умишлено. Те по принцип не поддържат контакти. Въобще не ми пречи обаче, не очаквам никой да обича детето ми на сила или да се чувства длъжен да му обръща внимание, затова сме ние с тати

има една леля, моята сестра. много добре, не съм се замисляла. Проблемът, е че не спира да купува дрехи, които просто вече няма къде да слагам. Ако не всеки ден, то поне през ден, намира начин да се появи с торбичка. Ама аз какво да ги правя????Казвам й и тя сега е измислила друга тактика, - купува ги доста по-големи и казва - Такива нямате. Те са за по-нататък.