А как сте с лелите и вуйчовците на децата си ?

Щом не е взела да обсъжда наляво и надясно, как не можеш да си гледаш детето; когато е болно, че боледува, защото не го водиш  достатъчно на разходка и т.н., не се ядосвай. Така е с мъжовите сестри. Дори и да й е мило детето, тя на теб си е по презумпция сърдита

Ами същата история по отношение на детето, ама пък и не сме първи приятелки със сестрата на мъжа ми, тъй че не го приемам много навътре. За мен е нормално да е така. Никога не сме били близки и не виждам защо това трябва да се промени след раждането на детето. От друга страна погледнато, аз едва ли ще обръщам толкова внимание на нейните деца колкото на другите си племенници (от моя род). Просто такива са ни отношенията, не ме обиждат по никакъв начин. Дори ми пасва тази дистанция - няма нужда да лицемерничим и да се напъваме да показваме, че нещо кой знае колко ни интересува - смятам, че това е по-гадния вариант.

Много ме развесели с това изказване... има известна истина май. Чудя се дали е някакъв вид ревност от страна на сестрата? Иначе завиждам на сестра ми, чийто мъж няма сестра. Много си пасват жените на братята (сигурно ги обединява общите проблеми - неприязън към свекърите )) ).

При мен само съпруга ми има сестра...той се държи много добре със сина й...майтапят се,играят заедно..докато тя е доста хладна..но мисля,че по-скоро е въпрос на характер при нея. 

Супер- имам сестра, а мъжът ми- брат. И двамата са семейни, сестра ми чака, а девер ми си има детенце по-малко от Мишо. Обичан е от всички и той обича всички !
Аз също много си обичам лелите и сваковците !

Много сме си добре ние.

И двата ми комплекта лели и сваковци са страхотни.
Вкъщи само аз имам брат, който много обича Ането; а аз много искам да си имам племенниче някой ден.
Няма значение дали ще се разбирам с жена му - нали е дете на брат ми, значи по default мило...
Много ми е интересна тази логика...

Сестра ми много си я обича Ния.
Другата и леля (на мъжа ми сестра му) я е виждалал само веднъж, като беше на 1 седмица, а после била заявила, че не сме я посрещнали добре, а тя била дошла "с колата си и с парите си да ни види детето". Не мисля да се виждат повече  Все пак всеки родител гледа децата му да не общуват с кретени

Фелипе има леля и тя много му се радва. Пожелавам им с приятеля й скоро да се радват и на свое детенце.
Имаме нормални отношения, не очаквам някой да ми харесва детето или пък мен, това насила не става и по-добре.

 Сестра ми и брат ми обожават децата ми. Аз чакам живот и здраве с нетърпение техните.
Обаче на мъжа ми и брат му, и жена му не се интересуват от децата ни. Най-много като са болни (ако са разбрали случайно) да ни дадат безплатни съвети как се гледат деца

И при мен и при мъжът ми е така - много близка връзка с вуйчовците, докато с чичовците(т.е. от мъжката страна) - никаква.

Те хората са казали - от където е жената там е родата!

Дъщеря ми е първо и засега единственно дете и за двете роди, и двете лели ни се радват много

Хич не й обръщай внимание. Ама хич. НЕ си заслужава. Има хора , които не знаят да обичат. ТЯ сигурно е от тази порода. Няма смисъл да се тормозиш, заради хората. Ако тя не ти влияе на отношенията с мъжа ти, просто й тегли една и това е. И ние имаме леля и сме в лицемерно добри отношения. Вижда малката от дъжд на вятър. В началото и на мен ми беше малко криво , що така. При положение , че с нея не сме имали никакви пререкания. Но вече изобщо не си хабя нервите за глупости. От това губи единствено и само тя. Детето е обградено от други хора, които много го обичат и дават всичко за него , така че едва ли ще почувства липсата точно на тази леля.

същото е и при мен. Имам брат. Обичаме си децата  и си правим хубави подаръци, но в забързаното ежедневие се вижаме много рядко, при все 5-те мин., които ни делят през деня  . Та в тоз ред на мисли, съседите ми проявяват много повече нежност и загриженост за моите деца. Благодаря им сърдечно 

Аз съм леля Е, честно умирам си за това дете. С брат ми имаме голяма разлика - 13 год., и бях само на 15, когато се роди малкият фъстък. Ако искате вярвайте, но бях много отговорна леля, на брат ми жена му много пъти ми го е оставяла да го гледам през деня. Когато порастна племеника ми все след мен ходеше и казваше, че когато се оженя ще идва да спи при мен и при мъжа ми Сега вече е на 15, виждаме се по-рядко, защото живеем в различни градове, но редовно си чатим по кю-то. Какво да кажа, скоро ще ходя с него на диско А жената на брат ми е една от най-добрите ми приятелки, страхотна мацка е и винаги ми повтаря, че понеже аз съм изгледала нейното тя ще гледа моето дете

И моят син е единствено внуче и за едните баби и дядо и за другите!Аз имам брат а мъжо сестра и много го глезят/леля му и вуйчо му/  и гледат въпреки ,че вече не е малък!

егаааси какви хора има

Ох, то тяхното е история за двутомник  
Най- доброто възможно е просто да не си общуваме, по никакви поводи. Щото след последния ми разговор със свекървата, тя била 2 дни в болница.  

перфектно-и сестра ми и брата на мъжа ми обожават Стела, правят й подаръци и питат предимно за нея (не за нас ).

Кво им става на сестрите на мъжете? 

На Цвета леля й и свако й много я обичат. И аз много обичам племенницата си. Може да не сме абсолютно винаги в най-прекрасни отношения с тях, но това по никакъв начин не се отразява на децата. Винаги, ако аз видя нещо хубаво за племенницата, се обаждам на сестра ми, да я питам има ли нужда от него, аналогично и тя.
Мъжът ми е едно дете. И определено не разбира защо дъщеря му е толкова близка с тях, а е по-малко с неговата майка, напр. Така и не можах да му обясня, но всъщност тези отношения могат ли да се обяснят. Той намери най-тривиалното обяснение - аз съм й говореле много и все хубави неща за тях, а за свеки - нищо.   

Моята сестра много обича дъщеря ми.Все и купува по нещо.

               И моята сестра много обича синето ни. Същото се отнася и за чичото и стринката.Те не са в България и всеки път , когато се чуем и видим по скайп-а, най-напред питат за детето, него да видят и чуят най-напред.

"Имаме" си две лели. Нямат грешка!

   Лелите при нас са 4 броя (три мой сестри и една сестра на мъжа ми) и един вуйчо на възрастта на Димана (от втория брак на баща ми). Всички са супер, освен вуйчото, защото на моменти е доста лигав, но това е друга тема, която е за Нашите деца  .
  Сестрите ми не са в Бг в момента, но винаги когато си дойдат са много добре с децата, дори по моему прекаляват с подаръциете, особено двете големите.
  Разбирам се чудесно със сестрата на мъжа ми, всъщност в момента тя се редува с майка ми в гледането на децата, майка ми ги гледа от 9.30 до 12-13 часа, след което идва и ги поема тя, занимава се с тях играят си и по живо по здраво  ги довежда в градинката към 17 часа, където се срещаме, когато прилюча с работния ден. Истината е, че и доставя огромно удоволствие да е с двамата и наистина се забавлява, като се занимава с тях, Димана и Момчил я възприемат повече, като приятелка от колкото като възрастен и понякога и се качват на главата, според мен. В момента тя учи за начална учителка и аз съм и дала карт бланш да експериментира теорията на практика върху тях

Ами супер сме. Аз имам сестра, която роди 8 месеца преди мен - разбира се, много обича дъщеря ми. Съпругът ми има брат, който е 9г. по-малък от мен и семейство и деца са му толкова далечни неща ..... но много обича и милее за Йоанка. Ама и Йоанка като го види не го оставя на мира 

Аз имам брат и две сестри, а мъжът ми само сестра. Случая е горе-доли като при теб, но мен вече взе да не ми пука, защото и аз започнах да некупувам подаръци за нейните, а те губят много повече. А мойте брет и сестри обожават Аничка, а тя за сега е единствена в моята рода племнница и внуче. Да си призная когато са те аз си почивам изцяло, а те я гледат.

Аз има 1 сестра, а съпруга ми 2. И трите живеят надалеч от нас и рядко се виждаме. И трите много обичат сина ни. Той за сега най-много време май е прекарвал със моята сестра 

Мъжът ми няма братя и сестри, а моите родители и брат ми живеят на 3000 км.Нашето дете е първо внуче и за моите и за неговите родители, но най- много си го обичаме ние,а другите не ни интересуват,независимо какво правят,говорят или колко често се обаждат.

П.С.Има хора, които не обичат деца или работят толкова много,че нямат време да се оженят,камо ли да си играят с племенниците.Трябва ли да се променят само,за да изглеждат загрижени?

Всичко е ОК

И двамата с мъжа ми имаме сестри - нямаме проблеми, а и Ники си е добре и с двете, само че моята е далеч - във Варна и рядко се виждат. 

Стоил си има две лели и двама калековци (така им викаме по нашия край ) - от моя страна и от страната на таткото. Нямаме проблеми с никого от тях, те обгръщат Стоил с внимание и обич (подаръци също, ама те не са важни) и съответно той им отвръща със същото. Жалко, че и двете ни сестри не живеят вече наблизо , толкова си ги обичаме...
А иначе, аз съм много по-близка със сестрата на майка ми и нейните деца (като малка съм казвала, че тя ми е другата майка, а братовчедите си чувствам като братя), отколкото с чичо ми и семейството му, въпреки че той живее в съседния блок, а леля е в друг град.

Ами, да ситуацията в която те поставя е неприятна, защото все пак това са близки роднини. Но на твое място и аз не бих я търсила. Такъв ми е характера.
Аз имам сестра, и тя много се занимава с Теди. Редовно го гледа, извежда, занимава го със всякакви игри. Много се обичат. Даже и тази сутрин ставайки сутринта малчото питаше за леля си, сега спи и чака с нетърпение като се събуди тя да е тук.  Живеем на 20 минути време една от друга.
Съпругът ми има брат, който има дете по-голямо от нашето с 1 година и няколко месеца. Но те живеят в друг град, т.е. по-далече са, а и в действителност не виждам някакво кой знае какво страстно желание да събираме децата. Досега примерно нито един път не сме се разбрали да отидем заедно на вилата, която е близо до града в който са те, нито примерно са решили да ни дойдат на гости в София.
И аз просто не ги и търся. Съвсем честно признавам че не са от хората, с които обичам да общувам. Макар че са големи хора, пътували са и са работили и в чужбина при тях манталитета на малкия град е много силно изразен и обикновено най-интересното, което могат да разкажат е клюките по адрес на някой съгражданин. Не се интересуват от никаква област, нямат желание да се развиват, не се усъвършенстват.  И всичко това просто поставя непреодолима граница в общуването помежду ни.
Съжалявам за което, но вината не е в мен, а когато някой не проявява интерес, не се смятасм за длъжа да го правя и аз.

Думите ми съм сигурна няма да обидят никого, защото в тях не влагам и грам смисъл за противопоставяне на малък и голям град. Но на всички ни е ясно че възможностите са различни във всяка една ситуация. Два пъти по-важно е и желанието.

Може би като цяло общуването с родата по бащина линия ще е такова. Леля му на супругът ми примерно и до днес не е виждала детето ни. Няма и да го види, ако аз не запаля колата да й го заведа. Но пък и аз не правя такива планове. Тази жена съм я виждала само на сватбата си и спомените ми не са добри.

Аз пък поддържам връзка с мойте братовчеди (по майчина линия, деца на сестра й), които също живеят на 200 км от София, но се чуваме редовно, децата се познават, даже преди седмица мойто им беше на гости за 10-ина дни.

При мен важи правилото - проявения взаимен интерес от поддържане на връзка е определящ за наличието на такава.
Който ме е отсвирил, образно казано, и аз съм го отсвирила.

Леля му /сестрата на баща му/ я мразя, въпреки че тя показва, че го обича.
  
А вуйчо му /брат ми/ просто го обожавам.

и ние за сега!
Имам си етърва и сестра.И двете се раздават за малката!

Аз съм единствено дете,но братът на мъжа ми се държи с нея перфектно!

  Ето  от такива се пръкват проклетите лели!
Шегичкааа дано не си от тях   

Аз нямам братя и сестри, но мъжа ми има сестра, омъжена в Англия
По телефона много си говорим и се уважаваме, но от както се роди Марти, телефонното уважаване продължава, но като дойдоха тука, не е за разказване
Аз всъщност съм го разказала в темата
И накрая аз виновна

нашият вуйчо много се радва на хлапето играят си, разхождат се понякога-когато вуйчото е свободен , къпал го , хранел го е даже.
Първите дни като го видя - малкият беше на 7-8м- голяма радост, ставаше и отиваше при него, вечер като се прибираше - минаваше пак през стаята му да го види как спи.
Много се разбират , особено ако вуйчо му даде колата - голяма комбина стават

      Аз съм леля на страхотно 10-годишно момиченце, дъщерята на брат ми . Живяхме заедно до 9-тата й година. Обичам това дете безкрайно много ! Всъщност чувствата са ни взаимни  . Благодарение на нейните съвети си намерих мъж  (шегувка). Тя беше шаферка на сватбата ми (октомври 2005 г.) и все още казва, че не е виждала по-хубава булка от мен  . Сега сме далече една от друга, но се чуваме доста често по телефона, тя ми гостува...Но ми липсва страшно много!
       А по темата - мисля, че си е до човек. Важни са и отношенията със снаха/зет.

Май е до отношенията между братята и сестрите. Мъжа на сестра ми има сестра изобщо не се обичат, едва се понасят и тя никога не се е радвала на малката ни племеница. Аз и   сестра ми сме били винаги заедно и малката ме има за втора майка. Като се омъжих и заминах се е будила на сън и е плакала за мен, сега всеки ден си говорим по скайпе.
Още нямам деца, но от един месец съм бременна, мъжът ми има две сестри и тримата са много привързани и много се обичат. И двете бяха толкова щастливи като научиха, че ще стават лели, почти всеки ден звънят да питат как съм.

Ние сме италианско семейство по всички клонове, всички обичат всички, карат се с всички  , правят си подаръци, дават си акъл...!
Един без друг не можем...

Сестра ми не е виждала мъжа си от 8 месеца,ей сега слезе преди 4 дни, тя идва при нас след 2 седмици да гледа бебата за 3 месеца. Просто нямам какво повече да кажа, прави толкова много за нас ( а е по-малката), голяма работа е моята сестричка. На мъжо сестра му не се обажда и не е заинтересована, но не мисля че го прави умишлено. Те по принцип не поддържат контакти. Въобще не ми пречи обаче, не очаквам никой да обича детето ми на сила или да се чувства длъжен да му обръща внимание, затова сме ние с тати

има една леля, моята сестра. много добре, не съм се замисляла. Проблемът, е че не спира да купува дрехи, които просто вече няма къде да слагам. Ако не всеки ден, то поне през ден, намира начин да се появи с торбичка. Ама аз какво да ги правя????Казвам й и тя сега е измислила друга тактика, - купува ги доста по-големи и казва - Такива нямате. Те са за по-нататък.

Аз нямам брат или сестра.

Мъжа ми има брат, който много обича малкия.
Няма да забравя как на изписването на дъщеря си (племенницата ми) той в началото не се занимава с нея за да играе с малкия на криеница (това като взеха бебето и отидохме у тях да се черпим).
И не взе тях (етърва ми и пелеменницата с колата), а нас караше.

Така да се каже - зарязва си детето винаги, за да е с нашия син. Мъжа ми му е длъжник, и следва и той да прави така с малката. Като порасне де, сега е бебе.

аз имам сестра-меко е ако кажа,че Дани често я предпочита пред мен.Тя му е като връстничка,такива щуротии измислят заедно,много се обичат.А сестрата на мъж ми не сме близки,но те живеят далече и нямаме възможност да се виждаме често.Но винаги изпращат подаръци,обаждат се по телефона за поводи.Поддържаме редовни отношения,за което й благодаря.

 
Аз просто ще си премълча по темата.

Аз не мога да се оплача нито от вуйчото, нито от лелята. Много обичат Рали и постоянно й правят подаръци. Лелята не живее в София и се виждаме по-редко, но почти всеки ден се обажда по телефона да чуе как сме и ние и детето, ако не се обади тя-мъж ми им звъни, много са привързани и се обичат.
А пък аз много си обичам моето братче, откакто се роди Рали идват с приятелката му винаги, когато са свободни и ми е голям кеф.
Братовчедките ми също са големи скици и обожават Рали, идват често да я видят и все й носят подаръци.
Изобщо, откакто се появи детето се сближихме още повече всички.

Никак не сме.Аз самата не робувам на роднински връзки и не ме вълнува лелята дали обича детето ми, бабата дали помага и т.н..Аз нали го обичам.

Ако има приказка, че зълвата е втора свекърва, то тя не важи в моя случай. Много добре се разбираме, а с дъщеря ми се обожават!

Аз имам братче и мъжо братче.Моя брат има приятелка която Обожава малката,то чувствата им са зваимни и това ме радва.НО с зълвами някакси е по различно стои по студена и почти не обръща внимание на малката и по неино изказване и надувала главата .

От моя страна децата ни имат вуйчо - той е най-любим от всички, защото при него няма забрана за нищо и всичко може да се прави. От страна на мъжа ми, имат леля - често ни идват на гости, обръщат им внимание и им правят хубави подаръци. С една дума и от двете страни лелята и вуйчото са хора, на които им се радваме.
Това, което искам да кажа обаче е, че лелите и вучовците се държат към децата ни така, както са им отношениеята към нас самите. Но не и на последно място зависи и с какво се занимават. Например, брат ми и миналата година, и тази година, когато Жоро свърши у-ще го взе на гости за една седмица (живеем в един град). Но и работата му е такава, че Жоро не е проблем да е с него през деня. А леля му това не го е направила по простата причина, че имат плетачна фирма и няма как децата да бъдат завряни цял ден между машините. Това не означава обаче че не се интересуват от децата и че не ги обичат.
Всичко опира и до манталитета на хората.
От своя старана аз обожавам племенниците си, но не съм направила кой знае какво за тях - дали са убедени, че ги обичам тогава? Живота понякога ни налага такива ситуации, които трудно се обясняват ако няма разбиране между хората (роднините).

     Аз още нямам дете(сега съм бременна),но темата много ме вълнува,защото искам бебо освен да си има  мама,тати,баби(нямаме си дядовци) също така искам  да си има хубава връзка с вуй4овци и лели и братов4еди в бъдеще.Аз не съм имала такава.Имам брат,с който сме много близки,в постоянен контакт сме,4увства се 4е сме семейство просто.За нашата сватба няма да ви обяснявам колко помогна и изобщо иска да е полезен постоянно.Така 4е знам 4е истински ще се интересува от бебока.Моя мъж има брат.Ама много отдале4ен от нас милия(не в километри).Живее с приятелката си наблизо,но никаква близост не се 4увства.Виждаме се с тях по 5 6 пъти в годината в къщата на моята свекърва.Когато се видиме отношенията са ни то4ни,нямаме проблеми между нас,но се вижда 4е няма близост просто.Колко пъти сме ги канили да ни дойдат на гости все нещо имали да правят.Ако не е по повод (рожден ден например) не идват.Ина4е съм им благодарна 4е преди месец когато ходих до бърза помощ,защото се 4увствах зле ми се обадиха да се поинтересуват как съм.Знам 4е като се появи бебо ще се радват,но когато се видим,а то не е 4есто.А също така знам,4е тя е прекрасна леля(има поне 7 племенници от нейните сестри и братя)Кофти ми е 4е хем сме близко семейство пък не се 4увства така,още пове4е 4е няма особена при4ина,но ситуацията е такава.Няма да насилваме нещата де.Аз ще полагам усилия от моя страна вси4ко да си е то4но пък кой знае,може беб4о да ги о4арова и да ме изненадат.Аз много искам те да си имат де4ица и да съм леля.

Все пак мисля, че всичко си зависи от човека. Просто не всички хора имат подход и интерес към чуждите деца.

И ние сме добре, аз имам сестра ,а той брат

И ние така,аз- сестра,той -брат.

такива са хората а като си помисли6 ти е близка

Моята сестра обожава сина ми, и макар че живее в София не пропуска да се обади всяка седмица, да пита как е, винаги му носи по нещо да го зарадва.За разлика от зълва ми, която живее на долния етаж.Тя му се радва само ако ни види някъде из града, а ако има и приятелки с нея, цирка е пълен 
Но друго от нея не съм и очаквала, тя дори и на сватбата ни не дойде 

Хич немога да се оплача цялата фамилия на мъж ми са много хубави хора(те са 4 сестри и 2-ма братя плюс майка му) и винаги са уважавали децата ни и нас особено мен .
А сестра ми е още малка само на 16 е та немога да претендирам още повече че не ги е виждала още племенничките си!
Ще видим като се видиме какво ще е!

и двамата cи имаме cecтри,развирам ce чудесно и c двете.
Сecтра ми има детентце ,което видях като се роди и не съм ги виждала 3 години,
страшно ги обичам и ми липсват много.

Дияна има вуйчо и чичо. Чичо си не познава, по ред причини и ф-ри. С вуйчо си се вижда веднъж годишно, и много се обичат.

При нас положението е:  "Леля най-обича детето". Чичото за най-голямо съжаление е мнооого далече.

Да защитя сестрите на мъжете!
Моята зълва е страхотна към момченцето ми. Няма да забравя как като беше на десет дни, дойде специално вкъщи, защото за първи път щях да го извеждам на терасата и да го гушне. Подаръците въобще няма да ги коментирам, тях не ги броя. Гледа го, храни го с най-голямо удоволствие, пък като тръгнат да си раздават целувки, мани, мани, чак племеникът ми ревнува. Тя е много привързана към него и той има афинитет за нея. Някак си са една кръвна група....
За брат ми и сестра ми също, на десетата минута след като ги видя /на 2 год/, вече ги беше приел, а трудно приема непознати, може би и моето държание към тях го е подтикнало.

Аз също си обичам племениците на мъжа ми, живот и здраве, дечицата на брат ми и сестра ми, ще са като мои!

Сестра ми обожва децата ни. Всъщност, обожава е малко, но не се сещам за друга дума, която да опише състоянието, в което изпада като ги види. Изобщо не споменавам подаръците.
Имат и чичо, който живее в Германия. С първото му виждане го залюбиха. И той тях.

Брат ми обожава сина ми, а детето него-също.Много си играе с детето, а се е случвало и няколко пъти да го гледа за по няколко часа. Вики като види вуйчо си и забравя за другите хора около него. Дори на мен спира да ми обръща внимание щом вуйчо е наблизо (а иначе не се отделя от мен). Отделно да не говоря колко подаръци е правил на детето. Безценен вуйчо си има Вики и любовта между тях е взаимна 
Братът на мъжа ми живее в друг град и по тази причина вижда малкия сравнително рядко. Като го види много му се радва, но детето е по-резервирано към него. Подаръци почти не му е правил, но аз не се сърдя. Просто не се сеща, не е по тази част.

С  вуйчото сме много добре,но сме далече едни от други и като се видим,купона е във вихара си.
Що се отнася до чичото,много я обича,но е много стиснат горкия,направоооо чичо Скруч бледнее пред него.На първия и Р.Д. дойде без подаръче,на 1-ви март без мартеничка,на гости винаги,винаги с празни ръце.Не искам да бъда погрешно разбрана,но това не го разбирам.Работи и взима хубава заплата за сам човек,даже много добра,но пустия пинтилък..... .

Ох, моята зълва пък много обича дребния, но тук това  е проблема - тя го глези ужасно много, непрекъснато го гушка, дава му да яде нещо, когато го храня минава и започва да го целува, да му говори, прави ми забележки, защо не му давам това, защо не съм му сложила шапка... Аз знам, че тя го прави от обич и не възразявам срещу това, но по някога наистина ме вбесява. А живеем заедно и няма как да избягам от това...
Та така - угодия няма