Хубава тема, благодаря. Баба ми ме научи, че двете най-важни неща в живота са образованието и собствения дом. На трето място - какъв партньор ще си избереш. Така се стече животът ми, че в крайна сметка бързо наредих тези две неща, за което не съм съжалила никога.
- Публикувана: 5 май 2019, 10:24 ч.
- Последно мнение: 28 ноем. 2019, 09:17 ч.
Кой е най-важният съвет, който сте получавали от вашите баби/дядовци?
Аз пък научих, че една част от съветите бабите ни са ги чели от списания, вестници и книги със съвети. Все едно някой ден аз да ръся мъдрости от Космополитън и само щото съм дърта, внуците да ми вярват:)
Не че нещо, но в тая тема са общо взето клишета, не прочетох някаква неочаквана мъдрост...
Не че нещо, но в тая тема са общо взето клишета, не прочетох някаква неочаквана мъдрост...
От баба ми и дядо ми по скоро косвено - чрез действия, че за успешния брак трябва да има хармония и всеки да си има роля. Например, че не може единият партньор да мързелува по цял ден, а другият да работи, всеки трябва да допринася по равно.
От пра-баба ми научих една мисъл, която ми е била полезна много пъти - "Всичко трябва да се преживява. Животът трябва да продължава." Подчертавам "трябва", което означава, че само ние сме отговорни да можем да продължим, не може да чакаме на обстоятелства и на други хора. Освен това, тя ме научи че всеки зеленчук от градината е полезен и вкусен, наистина се постара да ги приготвя по-най интересните начини и до ден днешен хапвам от всичко полезно с удоволствие.
За щастие всичките са живи и здрави и имам шансът да продължавам да се уча от тях.
От пра-баба ми научих една мисъл, която ми е била полезна много пъти - "Всичко трябва да се преживява. Животът трябва да продължава." Подчертавам "трябва", което означава, че само ние сме отговорни да можем да продължим, не може да чакаме на обстоятелства и на други хора. Освен това, тя ме научи че всеки зеленчук от градината е полезен и вкусен, наистина се постара да ги приготвя по-най интересните начини и до ден днешен хапвам от всичко полезно с удоволствие.
За щастие всичките са живи и здрави и имам шансът да продължавам да се уча от тях.
Не че нещо, но в тая тема са общо взето клишета, не прочетох някаква неочаквана мъдрост...
И аз още веднъж от моята баба:
Като решиш да се жениш, първо мини Балкана с него.
Та, да, може и да е клише, за четвърти или пети път се повтаря в темата...
Но клишето отразява истината – като влезеш в изпитание с някой, ще разбереш що за човек е.
И друго ме учеше, пак за женитбата:
Като дойде за първи път в къщата, повреди нещо (махни гумичката на кранчето
), ако е стопанин, сам ще потърси да го поправи, ако е манекен, сама цял живот ще си оправяш капещата вода...
Като решиш да се жениш, първо мини Балкана с него.
Та, да, може и да е клише, за четвърти или пети път се повтаря в темата...
Но клишето отразява истината – като влезеш в изпитание с някой, ще разбереш що за човек е.
И друго ме учеше, пак за женитбата:
Като дойде за първи път в къщата, повреди нещо (махни гумичката на кранчето
), ако е стопанин, сам ще потърси да го поправи, ако е манекен, сама цял живот ще си оправяш капещата вода...
Мъдри думи не съм запомнила от бабите си и дядовците си, защото прекарвах много малко време с тях.
Но напоследък се замислих за делата им и как трябва аз да се поуча.
В дома на бабите и дядовците ми:
***нямаше нито един предмет, направен от пластмаса (всичко беше от дърво, желязо и истински вълнени или памучни платове, абсолютно нито един предмет не беше изкуствен)
***икономисваше се електричество и се използваше силата на слънцето, вятъра и на сянката (на слънце се сушаха подправки, на сянка в тъмна стая се пазеше храна)
***ядяха се само напълно био/еко/органик храни без да дават и стотинка за тях, нито пък да шофират 20-50 километра, за да се снабдят
***зеленчук, откъснат преди минути от градината, а не преди 2 месеца и пътувал с кораби, чисто зелен, от другата част на света; само местни видове зеленчук ядяха, с нужните витамини за местното население. Мангото и папаята ги бяха оставили на другите народи по света, да се хранят и те, а не да умират от глад. А за тях, в България, имаше сини сливи и черници - също пълни с витамини.
***месо, заклано преди час-два, нито е "плакнато" в разтвори, нито с антибиотици, нито е 20 годишно, месо се яде само в определени сезони и дни, а не целогодишно, на всяка вечеря. Прасето, например, не се колеше насред лятото, защото е 1. малко, и 2. ще се развали в жегата. Как е живял дядо ми без кебапчета всяка вечер...
***яйца от щастливи и пре-щастливи кокошки и то само когато те решат да ги снасят
***олио, масло, мас, захар и сол се слагаше по малко на яденето, защото е скъпо и няма много от тях.
***пиеха вода от … стомна! Нито една пластмасова бутилка не хвърлиха, нито една пластмасова индустрия не спонсорираха.
***всичко се ядеше сезонно, а не да изкарваш душата на природата да ядеш целогодишно банани; зелено се е ядяло напролет, зеленчук и плод - лятото, витамини и орехи -есента, кисело зеле, туршии и месо - зимата
***баба ми не ползваше никаква козметика, нито пък грим, а е била и млада, и хубава, и се е задомила, и деца родила, лицето й беше естествено, не остави нито една пластмасова опаковка от крем или спирала, да се разгражда след нея 1000 години. Не остави нито една пластмасова тубичка от боя или ръкавици за боядисване след себе си, беше с дълга бяла коса. Както е била нейната майка, и баба и т.н.
***дядо ми общуваше с истински хора в кръчмата, за хубаво и за лошо - там седят, реват, пустосват, псуват, пък станат, та си помогнат един на друг. За добро и за зло - с истински приятели винаги. Без лайкове, селфита и тролове да му тровят душата.
***дрехи - едни ежедневни, едни за празник и едни - вдигнати за умиране. От чист памук или пък вълна, напълно разградими. Не са помогнали на нито един собственик на верига магазини да стане милионер като пазаруват в мола му всеки уикенд, от скука.
***нула замърсяване на въздуха (тук-там ползваха автобус и отвреме-навреме ги возихме с нашата кола)
***научени на труд и уважение към другите без училища за родители, без книги, списания, онлайн помощ, училищни психолози и т.н.
Тогава, в онези далечни години, всичко това ми се струваше тоооолкова трудоемко, скучно, еднообразно, старомодно. Струваше ми се мизерно и не исках да ходя там. А сега се срамувам от себе си и от ямата, голяма колкото дома ми, пълна с пластмаса, която завещавам на моето дете. Насадила съм вече грах, не пръскам и цветята, за да има пчели, преминавам на метал, дърво и предмети за многократно използване. Готвя, за да спестя ненужни опаковки и да намаля солта, захарта и мазното. Спонсорирам последните останали горили в Руанда, за да живеят, за да оцелеят. Но се срамувам от себе си. Имам толкова много да науча от онези си простички, селски дядо и баба...
Но напоследък се замислих за делата им и как трябва аз да се поуча.
В дома на бабите и дядовците ми:
***нямаше нито един предмет, направен от пластмаса (всичко беше от дърво, желязо и истински вълнени или памучни платове, абсолютно нито един предмет не беше изкуствен)
***икономисваше се електричество и се използваше силата на слънцето, вятъра и на сянката (на слънце се сушаха подправки, на сянка в тъмна стая се пазеше храна)
***ядяха се само напълно био/еко/органик храни без да дават и стотинка за тях, нито пък да шофират 20-50 километра, за да се снабдят
***зеленчук, откъснат преди минути от градината, а не преди 2 месеца и пътувал с кораби, чисто зелен, от другата част на света; само местни видове зеленчук ядяха, с нужните витамини за местното население. Мангото и папаята ги бяха оставили на другите народи по света, да се хранят и те, а не да умират от глад. А за тях, в България, имаше сини сливи и черници - също пълни с витамини.
***месо, заклано преди час-два, нито е "плакнато" в разтвори, нито с антибиотици, нито е 20 годишно, месо се яде само в определени сезони и дни, а не целогодишно, на всяка вечеря. Прасето, например, не се колеше насред лятото, защото е 1. малко, и 2. ще се развали в жегата. Как е живял дядо ми без кебапчета всяка вечер...
***яйца от щастливи и пре-щастливи кокошки и то само когато те решат да ги снасят
***олио, масло, мас, захар и сол се слагаше по малко на яденето, защото е скъпо и няма много от тях.
***пиеха вода от … стомна! Нито една пластмасова бутилка не хвърлиха, нито една пластмасова индустрия не спонсорираха.
***всичко се ядеше сезонно, а не да изкарваш душата на природата да ядеш целогодишно банани; зелено се е ядяло напролет, зеленчук и плод - лятото, витамини и орехи -есента, кисело зеле, туршии и месо - зимата
***баба ми не ползваше никаква козметика, нито пък грим, а е била и млада, и хубава, и се е задомила, и деца родила, лицето й беше естествено, не остави нито една пластмасова опаковка от крем или спирала, да се разгражда след нея 1000 години. Не остави нито една пластмасова тубичка от боя или ръкавици за боядисване след себе си, беше с дълга бяла коса. Както е била нейната майка, и баба и т.н.
***дядо ми общуваше с истински хора в кръчмата, за хубаво и за лошо - там седят, реват, пустосват, псуват, пък станат, та си помогнат един на друг. За добро и за зло - с истински приятели винаги. Без лайкове, селфита и тролове да му тровят душата.
***дрехи - едни ежедневни, едни за празник и едни - вдигнати за умиране. От чист памук или пък вълна, напълно разградими. Не са помогнали на нито един собственик на верига магазини да стане милионер като пазаруват в мола му всеки уикенд, от скука.
***нула замърсяване на въздуха (тук-там ползваха автобус и отвреме-навреме ги возихме с нашата кола)
***научени на труд и уважение към другите без училища за родители, без книги, списания, онлайн помощ, училищни психолози и т.н.
Тогава, в онези далечни години, всичко това ми се струваше тоооолкова трудоемко, скучно, еднообразно, старомодно. Струваше ми се мизерно и не исках да ходя там. А сега се срамувам от себе си и от ямата, голяма колкото дома ми, пълна с пластмаса, която завещавам на моето дете. Насадила съм вече грах, не пръскам и цветята, за да има пчели, преминавам на метал, дърво и предмети за многократно използване. Готвя, за да спестя ненужни опаковки и да намаля солта, захарта и мазното. Спонсорирам последните останали горили в Руанда, за да живеят, за да оцелеят. Но се срамувам от себе си. Имам толкова много да науча от онези си простички, селски дядо и баба...
Ще спомена отново баба ми, по майчина линия. Нося нейното име, и много, много й се възхищавах! Исках да бъда като нея. Всеотдайна, много добра, на всички помагаше, беше медицинско лице и винаги се е отзовавала на хора, които имат нужда. Мъдра, силна, борбена и умееше да ни учи на дисциплина, ред и отговорности. Истински ангел!
Библиотеката й... Ооо, библиотеката! От онези дървени стари секции, мисля, че са от махагон, с изящна дърворезба, от горе до долу в книги. 3, от 4 стени бяха книги, а четвъртата - стена прозорец, с изглед към планината. Беше изключително интелигентна, отговаряше изчерпателно на всичките ми детски, любознателни въпроси. Когато прекарвах лятото на село, понякога не ми даваше да изляза, преди да препиша по няколко страници от ,,Под Игото”. Имах си своята задачка и отговорност, а след това удоволствието. Такива дребни неща, които ни предават тяхната мъдрост, ненатрапчиво.
А, дядо ми, нейният мъж, събираше в един буркан стотинки от пенсията си, за да може да ми даде, когато съм при него. Въпреки, че пенсията не му стигаше. Това бе, толкова мило.. От него си спомням думата ,,щтарвалъци” (в превод: вафли, гризли, дъвки и т.н.)
Ех, носталгия.. Бяха прекрасни времена, някак по - истински.
Библиотеката й... Ооо, библиотеката! От онези дървени стари секции, мисля, че са от махагон, с изящна дърворезба, от горе до долу в книги. 3, от 4 стени бяха книги, а четвъртата - стена прозорец, с изглед към планината. Беше изключително интелигентна, отговаряше изчерпателно на всичките ми детски, любознателни въпроси. Когато прекарвах лятото на село, понякога не ми даваше да изляза, преди да препиша по няколко страници от ,,Под Игото”. Имах си своята задачка и отговорност, а след това удоволствието. Такива дребни неща, които ни предават тяхната мъдрост, ненатрапчиво.
А, дядо ми, нейният мъж, събираше в един буркан стотинки от пенсията си, за да може да ми даде, когато съм при него. Въпреки, че пенсията не му стигаше. Това бе, толкова мило.. От него си спомням думата ,,щтарвалъци” (в превод: вафли, гризли, дъвки и т.н.)
Ех, носталгия.. Бяха прекрасни времена, някак по - истински.
Скрит текст:
Та, да, може и да е клише, за четвърти или пети път се повтаря в темата...И аз още веднъж от моята баба:
Като решиш да се жениш, първо мини Балкана с него.
Като решиш да се жениш, първо мини Балкана с него.
Но клишето отразява истината – като влезеш в изпитание с някой, ще разбереш що за човек е.
Скрит текст:
И друго ме учеше, пак за женитбата:
Като дойде за първи път в къщата, повреди нещо (махни гумичката на кранчето), ако е стопанин, сам ще потърси да го поправи, ако е манекен, сама цял живот ще си оправяш капещата вода...
Като дойде за първи път в къщата, повреди нещо (махни гумичката на кранчето
), ако е стопанин, сам ще потърси да го поправи, ако е манекен, сама цял живот ще си оправяш капещата вода...Нищо лошо няма в клишетата:/без намерение за дискусия, само отбелязвам/
Цитат
Излиза, че клишето не е чак толкова лошо нещо. Защо тогава към него предварително е създадено отрицателно отношение?
Б. Г.: Отрицателното отношение към него се създава в училище, защото в една аналитична работа клишето наистина няма какво да прави. Но в говорене, което разчита да въздейства чрез словесни образи, клишето е добре дошло. Та пословиците, поговорките, и сентенциите какво друго са, освен клишета?
Б. Г.: Отрицателното отношение към него се създава в училище, защото в една аналитична работа клишето наистина няма какво да прави. Но в говорене, което разчита да въздейства чрез словесни образи, клишето е добре дошло. Та пословиците, поговорките, и сентенциите какво друго са, освен клишета?
Малко неща съм чувала от бабите и дядовците си като съвет в словесна форма. Не, че е нямало неща, които да звучат като съвети.
Имаше един например, който ми се струваше смешен, но в цялата си простота си е съвсем точен: "Най-трудно ми е онова, дето не го знам."
Но най-съществените съвети, които съм получавала от тях, съм ги виждала под формата на действия и постъпки: бъди добър към хората, обичай животните, грижи се за близките си, уважавай роднините си, работи с ентусиазъм, отстоявай принципите си, вярвай в доброто, грижи се за уюта в дома си, помагай на слабите.
Имаше един например, който ми се струваше смешен, но в цялата си простота си е съвсем точен: "Най-трудно ми е онова, дето не го знам."
Но най-съществените съвети, които съм получавала от тях, съм ги виждала под формата на действия и постъпки: бъди добър към хората, обичай животните, грижи се за близките си, уважавай роднините си, работи с ентусиазъм, отстоявай принципите си, вярвай в доброто, грижи се за уюта в дома си, помагай на слабите.