Кой е най-важният съвет, който сте получавали от вашите баби/дядовци?

Тъй като родителите на родителите ми бяха отвратителни същества, които се мразиха взаимно, мразиха родителите ми, мен и като цяло всичко, което се движи - единственото, което съм научила от тях е, че колкото по-бързо прекъсвам всякакви връзки, които ме натоварват, толкова по-леко ще живея.

“Човечай се!”

Всеки да го разбира както си иска

"Един човек, дето го напича слънцето в леглото-работа от него не чакай."

Същата история и при мен. 🙂

От едната ми баба"Семейният живот е една тайна". В смисъл, че всичко от това, което е привидно може да не е така и да не се сравняваме с другите. И още-да пазим проблемите на семейството вътре в него. От другата си баба научих да си ценя времето, тя наистина беше цял ден на крак, неуморна и вечно заета.

От дядо ми знам, че с възрсстта не трябва много храна, а движение.
И че като си избирам мъж - първо да изкарам с него 1 седмица на планина.

Това е много вярно и изпробвано лично.

Да нямам вяра на църковни служители и изобщо, че религията е пълна заблуда.
Права е.

Понякога лошия пример се превръща в добър за другиго, както в твоя случай. Затова е създаден живота..да се учим от всичко около нас.От своите и от чуждите грешки, от добродушието на децата, от милостта на животните...Всичко...

" Който те обича, и ти да го обичаш!"

От дядо съм го запомнила.: "Ще боли, ще боли, ще му омръзне..."

"Животът е колело, днес си горе, утре - долу, и после пак горе, и пак долу..."

От прадядо ми - "През едното ухо влиза, през другото излиза." Тогава ми го казваше по повод дежурните подвиквания по децата - не прави това, не прави онова. Но ми е много полезно като цяло в живота. Което не ми харесва си го пропускам наистина през другото ухо и хич не си го слагам на сърцето

От любимият ми дядо:
"Власите се давят на края на Дунав-а" – с тези думи ме насърчаваше да не се отказвам до края, когато правя нещо. Ами, действа, доста съм последователна и упорита като възрастна.

"Хубавият кон и под скъсаният чул си личи" – това ми го казваше във връзка със скромността. Че няма нужда да се пъчиш и големееш, за да те забележи някой, ако имаш какво да покажеш и външно, и вътрешно.

От баба: "Трябва да знаеш кога да отстъпиш на мъжа и кога да го настъпиш. Това е тайната на добрия брак." – права е жената.

Накажи глупака с мълчание!

"Бъди горда, пази достойнството си."

Никога няма да забравя моята баба /майка на майка ми, нейния баща не познавам, защото е починал когато майка ми е била студентка 1курс/. Баба ми почина преди 10г. но имам усещане, че е било вчера не мога да превъзмогна все още липсата й.
Тя се грижеше за мен, защото моите родители постоянно бяха на работа. Научи ме да плета терлици, да шия, да ям лапад и коприва, да обичам кокичетата, и до днес когато видя кокиче се сещам само за нея....

Моята баба, която ме е отгледала, ме научи на всичко, което знам, от готвене, шиене, отглеждане на цветя /любими и бяха бегониите/, финанси .... Всяко нещо се прави с любов, търпение и труд. Господ помага, но в кошара не вкарва.

Това правило е от баба ми. Само че...първият ми мъж беше идеален в планината. Не помогна.

Вторият...засега по-високо от тепетата не се качваме, а в планината не знам ще го бъде ли.

Не е точен критерий...

За съжаление доста от мъдростите на предното поколение стигат до някакво средно ниво, приложни са...ама за реален скок, за нещо неизвестно и неочаквано - не работят. И може да те дърпат назад дори...

И времето и хората са били различни.

Баба ми обичаше да ми казва "Дори в най-скучната книга ще намериш нещо полезно за себе си". Не съм съвсем съгласна, но имахме богата библиотека и четях като луда.
От същата баба: "Може да си със скромни дрехи, но обувките ти винаги трябва да са качествени и идеално лъснати". 

“Няма истински , приятели в днешно време, всеки търси изгода”
“Каквото посееш такова ще пожънеш”- и си е така , малко се отклоних но ..
“Най хубавите ръце са работните”

Това никой не ми го е казвал, но ми е неотменим принцип.

Дядо ми казваше, като тръгна да се омъжва, много много да не му мисля, всичко е на късмет. Имаха над 50 годишен брак с баба

Баба казваше: "Много грешки се допускат от прекалена гордост и от бързане."
"Една жена трябва да изглежда добре в главата и в краката."
"Когато съпругът ти те покани да излезете, зарязваш всичко и тръгваш- работата ще почака."

Прабаба ми: Учи и работи, никога не бъди напълно зависима от мъж.
Дядо ми: Насила добро не можеш да направиш на никого.
Баща ми: Когато иразяваш мнение, говори ясно и високо. Не се крий и не мънкай.

Баба ми ми казваше " важното е да си добър човек!" Това съм запомнила от нея и искам да възпитам и моите деца да бъдат а това мислене.
Друга баба ми повтаряше - " който се мъчи, той ще се пъчи"

Дядо ми казваше: Млада си, работи, живей, но спестявай и мисли и за старините си. Как ще се издържаш на старини като дойдеш на моята възраст и не можеш вече да работиш.

И винаги даваше пример със себе си, че един от етажите са го построили с баба ми за даване под наем.

Тук не съм съгласна. Времената си ги правим ние. И определено живеем далеч по лесно от тях. И пак онази баба, която ми казваше “ и се човечай” ми казваше “ ако не вярваш в себе си и господ не може да ти помогне”. А беше изключително набожна

Не знам дали сте забелязвали , но на нашите баби , готвеното и много хубаво и всусно. По простичко но някак си с направено по особенно вкусен начин . Според вас , дарба ли е готвенето на едно жена. Всички знаем , че всеки може да приготви нещо, но не на всеки се отдава. Обичате ли да готвите

Готвенето е техника. Като опиташ повече храни и кухни, се чудиш как си ял нещата от детството. Не, не бяха по-вкусни...някои си бяха буламачи направо.

Аз лично предпочитах манджите на селската ми баба. На другата бяха безсолни и същите като в градината, а тях ги мразех. Но втората баба, беше медицинска сестра в градина и при нея всичко беше по рецептурник и по график

Техника е, ако просто трябва да се сготви нещо. Когато опира до рецептори и сетива си е изкуство. Чалъм си има, но пак опира до "щипката индивидуалност".

Така е. И тайната съставка е любов. Аз съм голям ентусиаст в кухнята. Пробвам, чета рецепти от тук и таме и пак не ми се получават нещата. А едно време какви прости постни манджи съм яла, ееех.

Най-вкусните манджи при баба съм яла, но и продуктите бяха други. Баба и дядо гледаха животни, зеленчуци, плодове, ниви, бостани, лозя......почти всичко си беше тяхно, домашно. Сега, каквото и да правя по бабина рецепта, ами не е същото.
Иначе за протокола, даже не мога конкретно да изброя на какво са ме научили или съвет, който са ми дали, просто бяха добри и добродушни хора, спокойни и мъдри, обичах много двете си баби и единия дядо, другият, за съжаление, почина рано и имам някакви мъгляви спомени за него. Обичах да съм с тях, да ги слушам, беше ми някак уютно, весело, много се смеехме, имаха невероятно чувство за хумор. Играта в стаята с новородените агънца, дядо ги внасяше да ни ги покаже, двата прекрасни коня, за пръв път яздих кон в детството си, дядо ми сложи седло, обясняваше как да седя, какво да правя, беше страхотно изживяване, имах чувството, че съм някъде много, много нависоко. От бабите и дядо съм запазила чувство за топлина и сигурност. И сега ги усещам, усетих ги и като видях темата.

Още помня вкуса на липовия чай със сирене на прабаба ми. За сегашно време бъркоч,  но за онези дни си беше запазена марка.

Това е чудесно, labrex. Моите баби и дядо ги загубих много рано и нямам много спомени, но и малкото които имам са ми скъпоценни.

"Не е важен толкова много абитуриентския бал, важното е всичко след него." Такова изречение са ми казвали.
Иначе най-вкусната храна е храната от детството ми. Баба и майка ми правеха баница с точени ръчно от тях кори, всичко беше домашно произведено и вкусно.

Дядо постоянно повтаряше на мен и сестра ми "да се изучим и да си вземем професия/ занаят в ръцете". " Една жена задължително трябва да има професия" - това ни говореше от малки. От баба се научих да плета. Тя сега е на 90 години, не  й слиза плетката от ръцете, последно изплете покривало за спалнята на родителите ми, а това чорапите на пет куки за нищо ги няма 🙂

Най-вкусните пържени картофи ги приготвяше баба ми. Как го правеше, така и не разбрах. От нея получих много, научи ме на любов към книгите, но в моето детство това беше основно забавление. Цяло лято на балкана, където до 85 година нямаше и електричество в къщата, нямаше какво друго да се прави. Вечер, на газени лампи и свещи, а в по-късни години и на Петромаксова лампа - табла, домино, бридж и четене.

Не знам защо го намираш за бъркоч - да си сваря липов чай и да го пия само със саламурено сирене, нарязано в чинийка ( без хляб или каквото и друго да е) ми е безумно вкусно  

А бабите и дядовците ми - нищо казано не помня от тях. Или те не са ми говорили много или аз съм тъпунгер. Или и двете...

Дядо ми бог да го прости ме научи да чета . Още помня как сядахме с вестник " Работническо дело "  . Бях на четири години . След това в училище учихме как Ленин можел да чете на пет години   и аз все виках :" ха голяма работа , аз пък на четири можех "-и една ВаЖна,  ВаЖна.

Едната ми баба  я цитирам дословно:
Много, много неща ми е казвала. Научи ме да готвя, плета. Даже как да запомням вицове. И млади и стари се допитваха за много неща до нея. Та макар и с едно недоучено музикално училище тя бе психолог по рождение. От нея знам, че някои неща не се учат в никои университет.  Едното е психология. Разбирането на човршката душа.

Мъжът до теб може да те издигне в обществото може и да сложи на най - ниското стъпало.
Когато си хараесаш мъж  му огледай обувките и ръцете. Трябва да са чисти, обувките, а ръцете поддържани. Същото важи и за жените.

Хората винаги за нещо ще те говорят, никога не се влияй. Сложи си ярко червило, обуй токчета и ходи така все едно за последно минаваш.

Бедността не е порок, но ако имаш една скъпа дреха на гърба си, няма да останеш незабелязана.

Никой не го интересува как и с колко пот си си изкарала парите, но винаги ще знае, че имаш. А това променя статуса.

От всеки човек може да научиш нещо. И  от простия, и от умния.
Същото и за книгите, но някой вече го каза.

Никога не отказвай на мъжа си, когато те покани да излизате, ще дойде време, когато няма да те кани.
На човек насила можеш да му вземеш, да му дадеш е невъзможно.

Бъди любопитна. За всичко. Любопиството движи света напред.

Имам и още мъдрости,.  Ще допълвам като се присетя.
Жената бе родена 1919г.
Та помнеше  три епохи. Дълго можех да я слушам. За всичко имаше отговор.

Едната ми баба беше невероятна готвачка, ненадмината в класацията ми до момента. За съжаление, деляха ни 500 км и рядко опитвах вкусните и неща, но през ваканцията беше кулинарен рай. Продуктите наистина съвсем различни-пилето, гъската от дръвника, до чинията - часове. Домати от градината, пипер, краставици, магданоз, всичко. Мляко не ям, но тестените-домашно мляко, домашно сирене, яйца, това имаше в тях.Такива домати, каквито имаше в градината и до днес никъдеэне съм виждала-като го нарежеш, вътре беше като на захарни кристали
Другата ми баба беше гражданка, но ние живеехме/и сега живеем/до пазар и всеки петък от селата също се носеха продукти. И никой не им викаше "био", всичко беше "био".

Хубава тема, благодаря. Баба ми ме научи, че двете най-важни неща в живота са образованието и собствения дом. На трето място - какъв партньор ще си избереш. Така се стече животът ми, че в крайна сметка бързо наредих тези две неща, за което не съм съжалила никога.

Аз пък научих, че една част от съветите бабите ни са ги чели от списания, вестници и книги със съвети. Все едно някой ден аз да ръся мъдрости от Космополитън и само щото съм дърта, внуците да ми вярват:)

Не че нещо, но в тая тема са общо взето клишета, не прочетох някаква неочаквана мъдрост...

Отвори космополитън и ги прочети. Не ти е нужна тематасиренофкаквато си там!
Мъдростите, както и истините са... клишета.
От време оно.

Ами всъщност най-ценните мъдрости са неочаквани, не са клишета. В темата са мъдрости, но до един диапазон на човешкото преживяване - оттам нататък повечето клишета не работят.

От баба ми и дядо ми по скоро косвено - чрез действия, че за успешния брак трябва да има хармония и всеки да си има роля. Например, че не може единият партньор да мързелува по цял ден, а другият да работи, всеки трябва да допринася по равно.

От пра-баба ми научих една мисъл, която ми е била полезна много пъти - "Всичко трябва да се преживява. Животът трябва да продължава." Подчертавам "трябва", което означава, че само ние сме отговорни да можем да продължим, не може да чакаме на обстоятелства и на други хора. Освен това, тя ме научи че всеки зеленчук от градината е полезен и вкусен, наистина се постара да ги приготвя по-най интересните начини и до ден днешен хапвам от всичко полезно с удоволствие.

За щастие всичките са живи и здрави и имам шансът да продължавам да се уча от тях.

Мъдростите не са само думи и фрази. Бабите/дядовците ни, не просто ги декламираха, а ни ги показваха, бяха пример, защото умееха. Личното ми наблюдение, за днешните баби/дядовци, много са различни, на повечето им липсва търпение, време, дори желание.

,, Всичко с времето си. “

И аз още веднъж от моята баба:
Като решиш да се жениш, първо мини Балкана с него.
Та, да, може и да е клише, за четвърти или пети път се повтаря в темата...
Но клишето отразява истината – като влезеш в изпитание с някой, ще разбереш що за човек е.
И друго ме учеше, пак за женитбата:
Като дойде за първи път в къщата, повреди нещо (махни гумичката на кранчето ), ако е стопанин, сам ще потърси да го поправи, ако е манекен, сама цял живот ще си оправяш капещата вода...

Мъдри думи не съм запомнила от бабите си и дядовците си, защото прекарвах много малко време с тях.
Но напоследък се замислих за делата им и как трябва аз да се поуча.
В дома на бабите и дядовците ми:
***нямаше нито един предмет, направен от пластмаса (всичко беше от дърво, желязо и истински вълнени или памучни платове, абсолютно нито един предмет не беше изкуствен)
***икономисваше се електричество и се използваше силата на слънцето, вятъра и на сянката (на слънце се сушаха подправки, на сянка в тъмна стая се пазеше храна)
***ядяха се само напълно био/еко/органик храни без да дават и стотинка за тях, нито пък да шофират 20-50 километра, за да се снабдят
***зеленчук, откъснат преди минути от градината, а не преди 2 месеца и пътувал с кораби, чисто зелен, от другата част на света; само местни видове зеленчук ядяха, с нужните витамини за местното население. Мангото и папаята ги бяха оставили на другите народи по света, да се хранят и те, а не да умират от глад. А за тях, в България, имаше сини сливи и черници - също пълни с витамини.
***месо, заклано преди час-два, нито е "плакнато" в разтвори, нито с антибиотици, нито е 20 годишно, месо се яде само в определени сезони и дни, а не целогодишно, на всяка вечеря. Прасето, например, не се колеше насред лятото, защото е 1. малко, и 2. ще се развали в жегата. Как е живял дядо ми без кебапчета всяка вечер...
***яйца от щастливи и пре-щастливи кокошки и то само когато те решат да ги снасят
***олио, масло, мас, захар и сол се слагаше по малко на яденето, защото е скъпо и няма много от тях.
***пиеха вода от … стомна! Нито една пластмасова бутилка не хвърлиха, нито една пластмасова индустрия не спонсорираха.
***всичко се ядеше сезонно, а не да изкарваш душата на природата да ядеш целогодишно банани; зелено се е ядяло напролет, зеленчук и плод - лятото, витамини и орехи -есента, кисело зеле, туршии и месо - зимата
***баба ми не ползваше никаква козметика, нито пък грим, а е била и млада, и хубава, и се е задомила, и деца родила, лицето й беше естествено, не остави нито една пластмасова опаковка от крем или спирала, да се разгражда след нея 1000 години. Не остави нито една пластмасова тубичка от боя или ръкавици за боядисване след себе си, беше с дълга бяла коса. Както е била нейната майка, и баба и т.н.
***дядо ми общуваше с истински хора в кръчмата, за хубаво и за лошо - там седят, реват, пустосват, псуват, пък станат, та си помогнат един на друг. За добро и за зло - с истински приятели винаги. Без лайкове, селфита и тролове да му тровят душата.
***дрехи - едни ежедневни, едни за празник и едни - вдигнати за умиране. От чист памук или пък вълна, напълно разградими. Не са помогнали на нито един собственик на верига магазини да стане милионер като пазаруват в мола му всеки уикенд, от скука.
***нула замърсяване на въздуха (тук-там ползваха автобус и отвреме-навреме ги возихме с нашата кола)
***научени на труд и уважение към другите без училища за родители, без книги, списания, онлайн помощ, училищни психолози и т.н.

Тогава, в онези далечни години, всичко това ми се струваше тоооолкова трудоемко, скучно, еднообразно, старомодно. Струваше ми се мизерно и не исках да ходя там. А сега се срамувам от себе си и от ямата, голяма колкото дома ми, пълна с пластмаса, която завещавам на моето дете. Насадила съм вече грах, не пръскам и цветята, за да има пчели, преминавам на метал, дърво и предмети за многократно използване. Готвя, за да спестя ненужни опаковки и да намаля солта, захарта и мазното. Спонсорирам последните останали горили в Руанда, за да живеят, за да оцелеят. Но се срамувам от себе си. Имам толкова много да науча от онези си простички, селски дядо и баба...

Някои съвети не ми допадат и не бих ги приложила никога.
Най-отвратителното нещо е да се манипулира и лъже.
Това не са мъдрости, а хитри селски тарикатлъци.

Всичко с времето си.
Не оставяй днешната работа за утре.
Първо работата, после удоволствията.
Не познаваш истински един човек, докато не изядете заедно една торба сол.

От татко-Винаги да се изказвам подготвена!

Ще спомена отново баба ми, по майчина линия. Нося нейното име, и много, много й се възхищавах! Исках да бъда като нея. Всеотдайна, много добра, на всички помагаше, беше медицинско лице и винаги се е отзовавала на хора, които имат нужда. Мъдра, силна, борбена и умееше да ни учи на дисциплина, ред и отговорности. Истински ангел!

Библиотеката й... Ооо, библиотеката! От онези дървени стари секции, мисля, че са от махагон, с изящна дърворезба, от горе до долу в книги. 3, от 4 стени бяха книги, а четвъртата - стена прозорец, с изглед към планината. Беше изключително интелигентна, отговаряше изчерпателно на всичките ми детски, любознателни въпроси. Когато прекарвах лятото на село, понякога не ми даваше да изляза, преди да препиша по няколко страници от ,,Под Игото”. Имах си своята задачка и отговорност, а след това удоволствието. Такива дребни неща, които ни предават тяхната мъдрост, ненатрапчиво.

А, дядо ми, нейният мъж, събираше в един буркан стотинки от пенсията си, за да може да ми даде, когато съм при него. Въпреки, че пенсията не му стигаше. Това бе, толкова мило.. От него си спомням думата ,,щтарвалъци” (в превод: вафли, гризли, дъвки и т.н.)

Ех, носталгия.. Бяха прекрасни времена, някак по - истински.

Нищо лошо няма в клишетата:/без намерение за дискусия, само отбелязвам/

Малко неща съм чувала от бабите и дядовците си като съвет в словесна форма. Не, че е нямало неща, които да звучат като съвети.
Имаше един например, който ми се струваше смешен, но в цялата си простота си е съвсем точен: "Най-трудно ми е онова, дето не го знам."
Но най-съществените съвети, които съм получавала от тях, съм ги виждала под формата на действия и постъпки: бъди добър към хората, обичай животните, грижи се за близките си, уважавай роднините си, работи с ентусиазъм, отстоявай принципите си, вярвай в доброто, грижи се за уюта в дома си, помагай на слабите.

Баба ми беше потомствена софианка.
Нещата, които държеше да ми предаде бяха
- бъди винаги навреме
- бъди винаги в представителен вид, независимо, дали си у дома, на разходка, на  работа или на ваканция, тогава се казваше попивка.
- бъди вежлива и слушай внимателно събеседниците си

С годините усвоих изброено и есичко ми е полезно.

Прабаба ми казваше: Дават ли ти - вземай, гонят ли те - бягай. Да не се разбира буквално. Иначе от бабите и дядовците си само добро съм видяла

Много хубав съвет, дори в буквален смисъл.

Хубава тема...
Моите баби и дядовци починаха, лека им пръст, но ме научиха на толкова много неща

Дядо ми казваше, че добрите хора се познавали по отношението им към животните, ако ги обича, грижи се за тях - добър е.
Научи ме също, че не е нужно да се бутам, да нахалствам,  за да ме забележат, тъй като бях скромно дете (все още съм скромна, де )
Баба ме е научила да не ''тичам'' след хората, било то мъже, приятели и т.н
Права се оказа...
Винаги ми е повтаряла, че е по-добре мъжът да обича повече, да се стремя да ме обичат...

"От чуждите хубави полза няма."
Майка ми все се оплакваше от мен и баща ми, сравнения с чуждите хора правеше, изтъкваше ги за пример, на жертва се правеше, защото много се трудеше и си вредеше на здравето с това, искаше и ние да сме като нея, та по този повод мрънкаше, а баба я репликираше с горното, че да я поотрезви, но напразно. Такава си е и днес - само дето не я отразявам, имунитет си изградих.

Моята баба по бащина линия си имаше една простичка философия - всеки път, когато нещо неприятно се случеше, или аз направех някоя голяма магария /счупен прозорец, например/ тя махваше с ръка, и казваше с усмивка: "Майната му, бабе. Здраве да е! Свършила работа - няма файда да я мислим!"
За жалост не успях да прегърна тази философия, но осъзнавам колко по-леко бих живяла, ако я бях приела... А, баба беше все спокойна, ведра и позитивно настроена. Лоша дума от нея не съм чула. С дядо си живееха мирно и сговорно, като две грахчета в шушулка.

А на мен така ми се плаче като чета темата и като си мисля за времето когато имах и баба и дядо.

Замисляли ли сте се защо децата и възрастните хора са по-разумни, умерени, наблюдателни, ученолюбиви, интелигентни от тези в останалите възрасти .

Баба ми и дядо ми (той почина, лека му пръст) винаги повтаряха, че дете не се възпитава с шамари, а с разговори. И за доказателство на теорията имат моя прекрасен баща.
Винаги ще ги соча за пример - щом моите баба и дядо са могли да възпитат умен и отговорен мъж без нито един шамар(баща ми потвърждава, че е никога не е удрян), щом моите родители са направили същото с мен и брат ми (скромно, а?) пак без нито един шамар, значи никой няма оправдание да си шамаросва децата. Твърдо смятам да продължа линията им, дори, ако се наложи да шамаросам виртуално някого.

Toва е до човек, а не до възраст.
Идиоти и прекрасни хора има и млади и стари.

Едната ми баба, която наближава достолепните 88г., ми даваше един много мъдър съвет, когато минавах през пубертета: "Не всичко, което хвърчи се яде." Много ми допада, защото означава, че когато човек е млад, трябва добре да преценява хората, ситуациите и да премисли дали това което е привидно добро за него, наистина е така.

Аз имам две баби и един дядо. С едната баба не се виждам често, но не мога да кажа нищо лошо за нея- добър човек е. При баба и дядо на село ходя винаги когато е възможно т. е. ако не всяка седмица, то през седмица, но съм там, както и през цялата лятна ваканция--там при тях, с кучето и брат ми (9г.) е най-хубаво- със слаб Интернет, който и без това не ти е нужен там, и без "приятели", които гледат на теб с други очи след като кажеш, че предпочиташ на село вместо в града. Там има всичко--не ни се налага да купуваме разни "БИО" продукти, защото те произвеждат всичко- естествено ние помагаме. От своя дядо Кирил съм се научила да уважавам и обичам всичко българско, както и да почитам буквите(обожавам да чета) може би е заради светеца, на когото е кръстен, той е много просветен човек и винаги е отговарял на глупавите(понякога)и, детски въпроси и продължава да го прави, въпреки че вече не са толкова детски. Винаги е разговарял с мен като с възрастен човек и не е премълчавал нищо, за което съм поискала да зная. Заради неговото отношение сега съм това, което съм- а именно много по-отговорна и разумна, смея да твърдя, от своите връстници(на 16 години съм). На много други неща са ме научили тези изключителни хора и продължават да ме учат, но най- важното, което съм научила от тях е това да се трудя и да не разчитам на никого- ако ме оставят на село сама от глад няма да умра, а и като дойде есента ще мога да се похваля със забележителна продукция, благодарение на него и на баба ми. Ако той- дядо- ме е научил да уважавам писмеността ни, то баба ми ме е научила да чета- и от тогава (преди 11 години) аз не съм спирала. Тази жена ме научи да не обръщам внимание на тези, които ми мислят лошото, а да ги подминавам. Много неща съм чувала от тях, някои от които се срещат нагоре из коментарите, но тези две неща, което ще помня винаги са: "По-добре на хората в устата, отколкото в краката." и "Който ме мрази, под мене да лази." На някои от вас може да им звучи клиширано, но в тези думи има много истина- по-добре да те коментират, отколкото да дойде време, в което при споменаването ти ще следва" Мир на праха му! ", по-добре да не си губя времето да отвръщам на тези, които ме мразят, а да вървя напред- завиждайки ми, те остават под мен. Тези хора продължават да предават на мен и брат ми своята доброта и милосърдие. И успяват- пример са трите им деца. Дори когато тях вече няма да ги има- надявам се няма да е скоро- аз винаги ще си спомням за добрите думи, милите усмивки, търпеливите отговори на безумните въпроси, постоянно въртящата се опашка на Шаро, мъркащата Сара, красивите яренца, постния боб на баба и варените яйца от най- щастливите кокошки. Смятам, че независимо дали мъдростите на бабите и дядовците ни са "клиширани" всеки от нас трябва да пази хубавите спомени и ценните съвети в сърцето си. Най- вече за да не забрави след години откъде е тръгнал, каква храна е ял и че след борбата с кучето на двора е ходил една седмица със скъсани обувки. ☺️

Един цитат от любимия ми дядо ( мир на праха му!):
И сега, тато (диалектна дума за дядо), какво ще стане? ( изброих двете възможности)
- Не знам, Венче!  (не съм Невена)  
Или ще стане, или няма да стане! Няма смисъл да го мислиш! Каквото дойде - такова!

На дърти години оцених колко е прав. Хабих се на младини да премислям какво що, а сега просто оставям нещата да се случват и реагирам тогава. Няма смисъл от нерви и безсънни нощи за нещо, което я станало, я - не.

Баба ми често ми повтаряше преди да се омъжа за човек  от другия край на страната, че една жена винаги трябва да следва мъжа си, ако обстоятелствата налагат промяна.

Баба и дядо буквално са ни отгледале мен и сестра ми. Целият ми живот с тях е един голям съвет. Всеки ден с тях, всяка разменена дума, всеки спомен сега- всичко е в моя полза!

Хубава тема! Тази година за съжаление загубих и двете ми баби.. горе долу по едно и също време. Като съвети са ми казвали да не лъжа, да бъда честна, да уча и да се развивам и да имам добро сърце. И двете ми баби обичаха животните, тази любов към животните се е предала и на родителите ми, съответно и на мен. Грижа се за бездомничета и не толерирам насилието над животни.

Баба ми по майчина линия ми казваше:  "Като срещнеш някой човек на улицата, поздрави го! Няма да те заболят устата." До ден днешен поздравявам съвсем непознати с Добър ден. Друг съвет от същата ми баба : " Ядосвай се, но на сърце не си го слагай." Ето това не можах да  спазвам. Като се ядосвам, ядосвам се от сърце, а това никак не е добре.
Другата ми баба помня с цветните бонбонки "Детска радост",  които вадеше от джоба и ми даваше не цялото пликче, а  само по 3, за да има и за друг път.

Вече самата аз съм баба на две внучета . Непрекъснато общувам с тях. Какво ли ще си спомнят за мен един ден?!

Това не е от възрастните хора, сама го научих . Прикриваш до едно време нещата, посе така се случват нещата че те принуждава живота да си признаеш. Или лъжата се разкрива винагии . Всичко е до време , както Господ забавя но не забравя!

Много хубава тема, благодаря!
Баба ми ме е учила на много неща, някои от нейните принципи съм следвала през живота си и о, чудо! никога не са ме подвели.
1. Уповавай се на Бог.
2. Не се заглеждай по мъж, който харесваш - направи така, че той да те загледа.
3. Дори кофата за боклук не изхвърляй, без да си сложиш червило. Не знаеш кого ще срещнеш по пътя.
4. Може да имаш една нескъпа рокля, но когато тя е чиста и спретната, винаги ще си неотразима в нея.
5. Никога не бива напълно да се доверяваш на мъж.
Има и още, но като се присетя, ще пиша пак.

Никога да не се доверявам на никого!!!

Предстоят ми 2 дни, които ще имам възможност да прекарам насаме с дядо. Има много неща, които вероятно може да ми сподели или аз да го попитам, но се чудя дали да ровя в стари неща? Все пак той е възрастен човек и искам да си прекараме добре, а не да затъваме в ла*няни спомени и истории. Най-важното от него, което съм запомнила, е да преценяваш хората от разстояние и да си малко стиснат. Той като цяло трудно се доверява, и аз съм така.

Аз пък мисля, че точно разкази за спомени и стари истории носят наслада на възрастните хора, а младите хора покрай тях научават интересни неща от миналото на рода и на местообитанието. После те от своя страна, разказват тези вехти истории на своите деца. Винаги ми е било много интересно да слушам спомени и истории от времена, в които мен ме е нямало. Така научавам повече и за себе си - човек без род и минало, е като дърво без корен. Не случайно в Кралство Великобритания много се цени родовата памет на аристократите. Изучава се от техните наследници и се пази свидно в родови книги. Това им дава самочувствие и гордост.

Абе...зависи. На по-малка възраст доста от съветите на по-старите ми се виждаха златни. Ама добре че старите в един момент си отиват, щото ако продължиш да им слушаш историите и съветите, ама вече със свой житейски опит - ще си кажеш, абе тия хора какво точно са се опитвали да правят...особено мислите и съветите на соц поколенията вече са майко мила.

Моето мнение е, че ако изключим електричеството и компютрите, както и разните му там удобства, които имаме покрай тях, взаимоотношенията между хората не са мръднали и на йота от времената на Римската империя, разбирай повече от 2000 години. Нищо не се е променило, затова е важно да се вникне в някои ЖИТЕЙСКИ съвети, които старите хора дават, защото когато ги осъзнаем от личен опит, понякога може да е късно. Има една приказка - умните хора се учат от грешките на другите, глупавите - от собствените си.
Пример - жена, която се хвали пред мъжете с постиженията си в леглото, гаранция, че ще се наложи да си вземе седем котки (по шеф Петров), за да не е самотна. Истинските (стабилни, сериозни) мъже, не обичат леки жени, колкото и да се правят уж на широкоскроени. Факт.

И обратното важи - захвали ли се сам един мъж колко е машина - гаранция двигателя е слаба работа.
Факт

Абе не е точно така. Зависи кои хора и в какви режими живеят. Живеенето в тоталитарен режим с атеистичен уклон определено променя мисленето на хората и променя дори самите хора.

Може и така да е, но понеже тук сме жени, та си говорим "по женски".
А иначе, на мъж, дето се хвали с постиженията си в леглото, мъжете му викат пич, а на такава жена - малко по-друго й казват. Това от гледна точка на мъжете, де. Мисълта ми е, че възрастните баби дават подобни съвети на внучките си - да са въздържани, да внимават какво говорят пред мъжете, да не се правят много-много на ербап и имат основание. Свестните мъже харесват свестни жени и обратното е валидно също.


Атеистичен или неатеистичен уклон - при всички "режими" к..вата си е к...ва.

Този който се хвали нищо не прави и е самохвалко. Интимните неща са тайна и се разказват само пред партньора ти и той ще те прецени каква си или какъв си

Моля, не разваляйте хубава тема с празни приказки! 😐

Най-важното, на което ме научи моята баба беше всеотдайността и любовта към близките.
Иска ми се отново да почувствам топлината от старата печка, чийто огън поддържаха едни грижовни ръце по цяла нощ, едни ръце, които ме завиваха.

"Винаги пет минути по-рано си тръгвай." И други има, но това е наистина златно.