много си права, че не е редно ти да поемаш грижата, още повече, че леля ти живее в един град с нея. Лошото е, че не можеш да накараш един човек насила да се грижи за някой друг като не иска. Съветвам те все пак да отидеш на място в хосписите и да разгледаш, не винаги мненията в интернет са достоверни. В много сложна ситуация си, аз не мисля, че на децата ще им пречи бабата, особено, ако е в друга стая, по-скоро физически и психически на теб ще ти е трудно. Може би най-добре е варианта квартира в твоя град и болногледач, като разходите да се покриват със съвместни усилия. В крайна сметка и на бабата ще й е по-спокойно така, а и на теб, пък и покрай две болни деца е много вероятно да прихване и болест, не искам да те плаша, но тя като е болна и със счупване една болест безобидна може да я събори със седмици.
- Публикувана: 15 апр. 2019, 22:12 ч.
- Последно мнение: 4 май 2019, 00:38 ч.
грижа за болен възрастен
С две малки деца ще луднете. В момента се грижа за баба ми, която е обездвижена на легло в терминален стадий. Тя иска да умре в дома си, с котката си. Сутрин идва болногледачка, къпе я и я храни. По обяд съм аз - храня, чистя, пазарувам, водя я до банята, мия, сменям памперси, търча по телкове, доктори и т. н. Надвечер идва друга болногледачка, храни я и прави масаж. Наглежда я по няколко пъти дневно и една съседка.
Но след седмица се връщам на работа и търсим кой да поеме дневната смяна.
Много е трудно психически.
Вас ви съветвам да не събирате под един покрив две малки деца и умиращ човек. Просто ще се съсипете, ще си разклатите брака и няма да сте от голяма полза за никого.
Ще дойде момент баба ви да стане напълно неподвижна, как ще я вдигате за смяна на памперси и миене. Знаете ли как да лекувате раните, които ще се появят от залежаването...
Моят съвет е да търсите хоспис. И двете дъщери на тази жена да поемат своята част от отговорността.
В моя случай татко почина, а чичо ми е на другия край на света. Няма да си дойде, но поне помага финансово.
Но след седмица се връщам на работа и търсим кой да поеме дневната смяна.
Много е трудно психически.
Вас ви съветвам да не събирате под един покрив две малки деца и умиращ човек. Просто ще се съсипете, ще си разклатите брака и няма да сте от голяма полза за никого.
Ще дойде момент баба ви да стане напълно неподвижна, как ще я вдигате за смяна на памперси и миене. Знаете ли как да лекувате раните, които ще се появят от залежаването...
Моят съвет е да търсите хоспис. И двете дъщери на тази жена да поемат своята част от отговорността.
В моя случай татко почина, а чичо ми е на другия край на света. Няма да си дойде, но поне помага финансово.
tifius, възхищавам ти се на благородството u себераздаването. Минавала съм през подобно нещо, знам колко е мъчително. Все пак двете сестри са първи да се погрижат за майка си. Без чужда помощ ще е много трудно. Освен финансовите задължения за памперси, лекарства u др. при нас най-трудното беше вдигането, обръщането на родителя, както къпането. Пази си кръста. При нас имаше около месец хоспис с някакво стабилизиране u докрая грижи в дома с болногледачка. Така има контрол. Болногледачката я намериха социалните, без нещо да минава през тях. Казаха ми, че си имат база с лица, готови да извършват такива услуги срещу заплащане. Все пак помисли, какво мисли съпругът ти. Сигурно те подкрепя. но в един момент ще се замисли за майка ти u леля ти.
Здравейте отново, благодаря на всички за отговорите и съветите и дори подкрепата, макар че не се познаваме.
На баба се оказа че трябва да й направят операция на крака(смяна на става), тъй като смупването е сериозно. В момента е напълно обездвижена заради удара- станала е сутринта и й се е завило свят от лечението с химиотерапията и е паднала. Беше оставила ключа си на вратата и трябваше да разбиват,за да влязат при нея. Ужасни преживявания в този светъл ден... Не знам как ще преживее операцията, предвид напредналото й онкологично заболяване. Ако все пак оцелее, ще й в нужно раздвижване с месеци...става все по-объркано.
Моля ви, единственият човек, на когото трябва да се възхищавате е тази жена, за която създадох темата - моята баба. Най-силната, смела, добра и истинска майка и жена, която може да съществува. Срам ме е дори от самата мен, че се съм като нея - винаги непоколебима и страшнл борбена. А аз се страхувам, че няма да се справя с всичко и се бавя и от бавене и чакане, накрая тя вече е и със счупен крак
На баба се оказа че трябва да й направят операция на крака(смяна на става), тъй като смупването е сериозно. В момента е напълно обездвижена заради удара- станала е сутринта и й се е завило свят от лечението с химиотерапията и е паднала. Беше оставила ключа си на вратата и трябваше да разбиват,за да влязат при нея. Ужасни преживявания в този светъл ден... Не знам как ще преживее операцията, предвид напредналото й онкологично заболяване. Ако все пак оцелее, ще й в нужно раздвижване с месеци...става все по-объркано.
Моля ви, единственият човек, на когото трябва да се възхищавате е тази жена, за която създадох темата - моята баба. Най-силната, смела, добра и истинска майка и жена, която може да съществува. Срам ме е дори от самата мен, че се съм като нея - винаги непоколебима и страшнл борбена. А аз се страхувам, че няма да се справя с всичко и се бавя и от бавене и чакане, накрая тя вече е и със счупен крак
Най-добре е квартира, колкото се може по-близо до вашия дом и жена, която да помага, щом дъщерите й нямат желание да поемат ангажимент. В моето семейство за останалите се грижи този, който е най-близко и най-свободен към момента. Не сме имали пререкания, но и не сме търсили отговорност, от който не желае да се включва. Тези неща са до съвест и не стават на сила. Важното е болният да получи адекватна грижа и да не се чувства изоставен от всички. Не се самообвинявате, това с нищо не помага на ситуацията. Правите каквото можете в момента.
Поговорете с роднините си да участват финансово в лечението, за да може да дадете най-добрите грижи на баба си.
От опита си мога да кажа, че на възрастните/болните сякаш най-вече им липсва нашата компания - да си споделят болката, да прекарат малко качествено време с близките си, да споделят спомените от младостта си. Каквото и да решите като настаняване, не я лишавайте от това.
Кураж!
Поговорете с роднините си да участват финансово в лечението, за да може да дадете най-добрите грижи на баба си.
От опита си мога да кажа, че на възрастните/болните сякаш най-вече им липсва нашата компания - да си споделят болката, да прекарат малко качествено време с близките си, да споделят спомените от младостта си. Каквото и да решите като настаняване, не я лишавайте от това.
Кураж!
Tifius, не бива да се обвиняваш за нищо. Такъв е естественият ход на живота. Струва ми се, че с квартира ще е трудно във Варна летния сезон. А може би наемодателите да не са съгласни да имат болен на легло в жилището. Пази се момиче, имаш ти своите отговорности. Да се разберат дъщерите и. И да, насила нищо не става.
Благодаряна всички за подкрепата!
За сега баба е с двете си дъшери в дома си в Добрич, очаква я операция на става на крака след падането й. Налага се спешно да я оперират, тъй като според лекарите пълното обездвижване и нестабилното й общо състояние(поради напредналото онкологично заболяване) ще доведат до крайно залежаване и бърза смърт.Искахме да я оперират във Варна, но намерихме свестен лекар в нейния град и за сега операцията ще се случи там. Придвижването й е много трудно, само с линейка, изпитва адски болни и от най-малкото помръдване. Когато я оперират, после ще има прегледи, рехабилитации и няма да може да е постоянно по пътищата в това състояние. А в момента и двете и дъщери са тук и са с нея и не искат да я оставят при мен и децата напълно обездвижена. На този етап всички се молим да оцелее от операцията
За сега баба е с двете си дъшери в дома си в Добрич, очаква я операция на става на крака след падането й. Налага се спешно да я оперират, тъй като според лекарите пълното обездвижване и нестабилното й общо състояние(поради напредналото онкологично заболяване) ще доведат до крайно залежаване и бърза смърт.Искахме да я оперират във Варна, но намерихме свестен лекар в нейния град и за сега операцията ще се случи там. Придвижването й е много трудно, само с линейка, изпитва адски болни и от най-малкото помръдване. Когато я оперират, после ще има прегледи, рехабилитации и няма да може да е постоянно по пътищата в това състояние. А в момента и двете и дъщери са тук и са с нея и не искат да я оставят при мен и децата напълно обездвижена. На този етап всички се молим да оцелее от операцията
Ох, ох....майка ми така си отиде.Падна, счупи си крака. А тя си беше добре и в движение до последно.Оперираха я по спешност. Уж се съвземаше, уж беше в стабилно състояние и даже се мъчеха да я раздвижват в болницата, взеха да говорят за изписване, а ние се разтърчахме да оправяме стая в апартамента, където да лежи по-удобно....И на края сърцето я подведе,тя имаше исхемична болест, получила инфаркт и починала през нощта. Още един ден й оставаше да си дойде у дома... 
Някакъв арабин бил дежурен в болницата, дали изобщо е забелязал и дали изобщо е направил нещо кой знае....
ПП Платихте ли 2 хиляди лева за титаниев пирон? Ще ви искат и кръводарители, 3 банки кръв трябват. Ако няма кой да даде, платете в кръвния център. Ние плащахме, 400 лв на банка е.
Някакъв арабин бил дежурен в болницата, дали изобщо е забелязал и дали изобщо е направил нещо кой знае....ПП Платихте ли 2 хиляди лева за титаниев пирон? Ще ви искат и кръводарители, 3 банки кръв трябват. Ако няма кой да даде, платете в кръвния център. Ние плащахме, 400 лв на банка е.
По този повод да вметна, че в една от фейсбук групите на моя град по моя инициатива - след като търсих много рядка кръвна група - с благословията на админа направихме закачен пост за безплатни кръводарители. Записаха се много хора с информация за кръвните си групи и това помага на много хора. Е, предполагам има някакво заплащане от благодарност, но не е 400 лв. на банка. Аз откликнах на един зов и пари нямаше да взема, но ме отхвърлиха в кръвния център.
Благодаря ви добри хора за споделения опит и информация! Наистина съм впечатлена колко много хора се включиха и се опитват да помогнат по какъвто и да е начин. Също обаче и много съжалявам, че толкова хора са изпитали подобни тъжни моменти със своите близки. За жалост и аз сега съм в такава ситуация. Днес ще я приемат баба, но в Петък ще е операцията. Още не съм наясно със заплащането, тъй като двете й дъщери сега са с нея са се заели да й поногнат. Това само може да ме радва, защото е важно да участват децата й, от тях най-вече се очаква да поемат своя дълг към майка си.
При баба тази операция също е животоспасяваща к спешна, тъй като пълното й обездвижване ще доведе до бърза смърт(дават й 1 месец). От друга страна обаче е напредналото й онкологично заболяване, което прави доста рискова операцията и следоперативния период.
При баба тази операция също е животоспасяваща к спешна, тъй като пълното й обездвижване ще доведе до бърза смърт(дават й 1 месец). От друга страна обаче е напредналото й онкологично заболяване, което прави доста рискова операцията и следоперативния период.
Така е, има голям риск жената да си иде. Обаче ако се откажете от операцията, пак ще си иде, но в ужасна агония. Ние също се тревожехме какво ще стане, но взехме общо решение да я оперират. Поне да й дадем шанс, дори и малък, да се съвземе, поне колкото да се движи с патерици(това ни обещаваха), да не умре агонизирайки на легло в адски мъки. Не се получи, но не съжаляваме нито за миг за решението си и не изпитваме вина. За нас е важно това сега.
Бог да я прости, отиде си с минимални мъки, това поне постигнахме.
Бог да я прости, отиде си с минимални мъки, това поне постигнахме.
