грижа за болен възрастен

Нека обобщя - при 2 живи дъщери и внуци, които е гледала Вие търсите НЯКОЙ който да се грижи за нея в последните и часове с обич?

Невъзможно е да намерите такъв човек! На никой от близките и не му пука за нея, защо странични хора да го правят?

Далеко, работеща, неудобно не са причини да оставите, сам човек когото обичате в трудните дни преди края - оправдания са.


 

Съжалявам,дано се оправи от сърце ви го желая ! От писането ви обаче всичко звучи като оправдание ! Та тя ви е баба ВИЕ сте хората, които трябва да се грижат за нея. Така ли искате да станете когато сте възрастна. Според мен баба ви ще се чувства най-добре с вас с близките си и ще има стимул да се бори с болеста. Звучи все едно "кой да гледа баба до края на мъките и да не ни пречи" ?!?! Потресена съм.

Недейте бичува авторката, моля ви се. Фактът, че се опитва да намери решение, а не е врътнала опашка като дъщерите на бабата, трябва да значи нещо. Да не говорим, че не всеки има психика да издържи човек със страшни болки. Как мислите ще се отрази на децата това, че прабаба им постоянно ще крещи от болка и не им дава да спят, особено вечер? Говоря за най-лошия случай, за добрия винаги ще се намери решение. Според мен правилно авторката се е ориентирала към трети човек, който да бъде нает да обгрижва баба й, пък нека разходите по него да се разделят между двете и дъщери. Тези неща не са никак евтини все пак. Също така, това, че ще и намери гледачка, не значи че няма да я чува, посещава и да се интересува за състоянието й. Тя ако искаше да я остави на произвола на съдбата, до сега отдавна да и беше стегнала куфарите за старческия дом...

Хора, много е лесно да се говори отстрани, но само който не го е преживял, не знае колко е трудно. Почти никой не може да си позволи в днешно време да остане без работа и как ще се грижи качествено за болния, ако парите не стигат само за лекарства?! Едно време хората се пенсионираха по–млади и можеха да се грижат за възрастните си родители. Сега е много трудно, затова има огромен наплив в старческите домове и хосписите, даже и в частните не достигат местата. Има болни с деменция, които не могат да бъдат оставяни сами и за секунда.
До авторката: единият вариант е хоспис, но е доста скъпо и не навсякъде грижите са качествени. Другият вариант е да подадете молба в "Социални грижи" да и бъде назначен личен асистент, може и роднина да бъде. Заплащането не е високо, но е по–добре от нищо. Питайте при социалните, те ще ви обяснят. Има и фирми, които извършват услугата гледане на болни по домовете, не знам колко струва. Гледах свекърва ми почти година на легло, но тогава имах натрупани отпуски, после ме съкратиха и можех да си го позволя. Наскоро пак преминах през това с друг близък, опитахме всякакви варианти, сега е в хоспис, защото се нуждае от 24–часови медицински грижи, които ние не можем да му осигурим, а състоянието му е такова, че може и с години да е така. И поне е между хора, а не затворен вкъщи между четири стени, докато ние сме на работа. Успех!

Намерете жена, която да я посещава ежедневно за по няколко часа и да помага с покупки, готвене, почистване и каквото друго е нужно. Опитайте да намерите в блока, в който живее или в съседство, може да пуснете и обява в местния вестник.
Молбата до Социалните е добра идея. Проверете хубаво какви са ви вариантите.

Мили хора,
сърдечно ви благодаря за отговорите и за времето, което сте отделили за да споделите опит и мнение.
Съжалявам че моята история ви звучи като оправдание, но може би наистина е такова. Обичам тази жена колкото своята майка и изпитвам ужасна вина, че не мога да отвърна с грижи, както тя се е грижела за мен винаги. Мислих много и реших, че на първо място съм майка, а след това каквото и да било и за това не я взех при мен. Имам две деца на 5 и на 2 години, които са качени отгоре й, целуват я, хапват от храната й, бягат около нея, скачат на леглото й докато тя си почива, някой все е болен и всичко я стресира...а тя пък на свой ред е първо болна. След като почина съпругът й тя много искаше да остане в дома им, макар и сама. Идваше често у дома, но състоянието й вече е по-тежко. Сега аз пътувам всяка седмица, чистя й, зареждам хладилника й, но това не е достатъчно. Тръгвам си тъжна,защото се тревожа дали ще има сили да стане да си приготви сама храна, дали ще си вземе лекарствата...Отказва й кухня, понеже не й харесва. Едната й дъщеря е в града и ходи на 3-4 дни, но наистина е с ужасно работно време и е трудно. Другата й дъщеря живее от години в чужбина и също работи там. Да това са оправдания, но и обстоятелства. Редуваме се, ходим при нея, вземаме й лекарствата заедно, всеки й пазарува, но вече има нужда от постоянен помощник, тъй като е ппвече на легло и химиотерапията доста се отрази на съзнанието й. Положението е ужасно, тъй като никой не може да зараже работа, деца, семейство и да стане болногледач, а в същото време става дума за човек в нужда, които е отдал живота си за семейството и децата си.
Благодаря ви за предложенията и ми е мъчно че съм получила критики от някой от вас, защото ситуацията е сложна

Мило момиче, само който не го е преживял,  може да си позволи да те осъжда в тази ситуация.  Никой не знае какво ще му поднесе съдбата. Ако боледуването е краткотрайно - да, редно е ако можеш да си позволиш да изоставиш за малко  работа и да отделиш време и грижи за близкия си. Но ако продължава с години - как да зарежеш деца, работа, семейни ангажименти? Аз самата съм в такава ситуация от години. Размазващо чувство за вина, че не мога ежедневно и ежечасно да облекчавам мъките и страданията на майка ми. Нямам свободен уикенд, нямам спокойна вечер, имам само няколко дни за почивка в годината, като през цялото време съм на тръни. Живеем на не много далечно разстояние, но в различни градове. Децата ми са още в началния курс, аз съм на 40 години и ми е твърде рано за пенсия, а без работа не мога да изгледам децата си, нито да помагам в осигуряването на адекватна медицинска помощ за майка ми. Пробвах варианта да я взема при мен. Лиших децата от тяхно собствено пространство, а бабата изпитваше чувство за вина, чувство за неудобство в чужд дом, не ѝ беше комфортно, искаше си в нейната къща. И така стана - с много близка роднина е у дома си, тя не може нищо сама, не е на легло, но е трудо подвижна, често неадкватна. Ние близките сме лишени от личен живот и планове, защото всяко свободно време сме при нея. Това влияе изключително зле и на най-сплотените семейства, и на най-разбраните половинки. Конфликтите са неизбежни.
Затова мисля, че правилно си се ориентирала към наемане на помощник. Ти си състрадателна и разбира се не би изоставила баба си. Но не потъвай във водовъртежа на вината. За съжаление кръговрата на живота често е непредвидим, но децата са с предимство. Те са твоята мисия, а дано баба ти има сили и с подкрепата на близките да успее да живее достойно и да има помощ в трудните дни.

Благодатя Ви за сърдечните думи! За съжаление смея да виня и нашата държава за състоянието на всички възрастни болни и безпомощни хора, защото в повечето европейски страни имат прекрасни старчески домове, където хора на подобни възрасти поличават подкрепа един от друг, приятелство, хубава храна и постоянна медицинска грижа. Тук нещата са като филм на ужасите. В нашият град има няколко частни хосписа, но се носят всякакви ужасяващи истории за тях. Ето сега аь съм си у дома, а баба е в нейния дом сама, в адски болки. Дали е яла, дали може да стане да си вземе лекарствата- не знам! Града, в които живее е малък и не можем да намерим човек за постоянна грижа. Търсим вече от месец. Не е и за постъпване в болница, тъй като са й изписали лечение у дома. Има силни странични ефекти от него, които я събориха на легло.
Знаете ли преди за мен беше лудост дори да изрека думите “старчески дом”, беше недопостимо да си го помисля за някой от моите близки. Сега обаче, когато всичко това се случва, разбирам хората обърнали се към подобни места.

И двете баби на ММ са в старчески домове, взеха решението след като починаха съпрузите им.
Ами много добре се чувстват, имат си среда и приятели, виждат се с близките си както и преди.
Важно е възприятието на хората относно старческите домове. Ако се приема с драма и негативизъм, то по-добре да си останат вкъщи и да им се помогне там.

Подкрепям горните постове с две ръце! Само, който не е бил в такава ситуация, може с лека ръка да хвърля такива думи и обвинения! Майка ми за 3 месеца от здрава и тежаща 90 кг.  жена се превърна в безпомощна, слаба и страдаща, на легло  и с ужасна диагноза! Аз с дете първи клас, работеща, без никаква помощ/работното време на съпруга ми е от 7,00 до 20 часа/, живеем в две стаи...къде да я взема?, кого да изхвърля от леглото му?....,а  знаете ли, как се усеща, когото има болен и всичко и под него,  с рана, която гной и бере/ в болница лежеше сама в стая, защото не можеха да сложат никой с нея/ миеш, переш, бършеш, сменяш памперси и чаршафи, нооо...няма такава мъка, да се разкъсваш между детето си и майка си , а погледа и боже господи, поглед на някой който си отива  и знае, че това е така, детето плаче и не иска да е свидетел, водила я съм я с мен в дъж, студ мъгла , вечер , в тъмницата.... не мога да не ходя на работа, защото ако не работя освен, че детето ще гладува, нямаше да имам възможност  дори памперсите и да купувам, да не говорим за другите разходи по операцията и болницата... Със сестра ми се редувах ме, но чувството за вина не ме напуска вече 3 години......Много е тежко...Желая Ви сила и кураж!!!

Благодаря Ви! Трудно е и за двете страни. За болния е ужасно да е в това състтояние и да вижда че е в тежест за близките си и въпреки това да няма сили за нищо. Няма какво да се оплаквам аз, след като тя се бори за живота си. Добре е че все някъде се намират хосписи, в които се отнасят нормално с хората. Търсим болногледач за помощ в момента

Аз взех майка при себе си. Имам дете на 7 години, майка е при мен от година. Тежко е, да, но другото са оправдания. Майка ми е припадала пред детето не веднъж, но такъв е живота, няма как да я оставя. Мястото е в хола на дивана, там е, и аз нямам допълнителни стаи, но ако човек има желание намира и начин. Сестра ми не желаеше да се грижи за нея и най-удобното нещо, което направи е да й се разсърди и то без повод за да се оттърве и да няма ангажименти, защото не й се занимаваше. Единствена аз останах и ако много се влошат нещата ше наема човек за помощ, но няма да я изхвърля от дома си.

Вие сте една доста силна жена, след каъо успявате да се справите с детето си болна майка у дома. Мога само да Ви се възхищавам. На мен много ми се искаше дъщерите на моята баба да се включат първо,а след това аз(като нейна внучка), но и в нашето семейство винаги има един, които е сърдит за нещо и по този начин идобно се измъква от задълженията си. Баба ми има свое жилище и тъй като все още скърби доста за починалият си съпруг, не желае да иде да живее другаде. Чувства че го изоставя там в дома им...Много иска да дойде при мен и децата, отиваме вземаме я и докато влезе у дома се започва един питане кога ще си тръгва...Ако не се получи с помощ от външен човек аз също бих се грижила за бея у дома. Не се страхувам децата ми да я виждат болна, притеснява ме че нейното състояние изисква почивка, тишина и спокойствие, което за съжаление в моя дом е невъзможно да се постигне

tifius
Изобщо недей да влизаш в обяснителен режим, във форума винаги ще се намери, някой  "пИрфектен", който да ти "набие канчето", само и единствено да се издигне в собствените си очи! Ситуациите в живота са различни, справяме се и ги преживяваме, така както можем. Мъката и болката  са в душата на всеки, който преминава през такъв момент и със сигурност, няма нужда от подобен тон и вменяване на вина! Кураж и сила ти пожелавам!

Tifius е влязла в обяснителен режим още от първата си публикация. Ако имате предвид мен, че имам нужда да се издигна в собствените си очи, нещо сте в грешка. Или ме познавате и знаете по-добре от мен. Останете си със здраве и дано не ви се налага да попадате в ситуация да гледате болен родител.

Нямаше да е зле,ако бяхте прочели темата! За съжаление пиша от горчив собствен опит!

А а от какъв пиша, от негорчив или. Знаете ли, че за двете седмици, в които оставих майка си сама припадна на улицата и после едвам я върнах на този свят, защото си удари главата и пострада лошо. Сестра ми ми каза, че всичко това я товарело психически и не иска да ходи дори в болницата да я вижда, а живееше в един град с нея, а аз всяка седмица пътувах 700км за да съм до нея. Като я изписаха сестра ми каза, че детето ще шуми много и не я иска в тях, а и няма място, а аз живея в София и нямаше как да я взема и я взе свекърва ми. Майка, която цял живот е гледала две деца и едното и заяви, че не иска и да чуе за нея, щото тя ако искала да е щастлива нямало как да се наеме с подобно бреме. И останах само аз, никой друг. Благодаря на Бога, че мъжа ми е свестен и не мърмори, че тя е в нас, защото знам, че повечето мъже биха били против.Но ако не я бях взела, досега да е умряла. Аз усещам, че нямам друг избор. Иначе и на мен ми идва в повече. Чисто нов апартамент, в който се нанесохме, хола винаги е като болнична стая, но къде да я оставя, на кого. Кой ще се грижи с любов за нея и по какъв начин, че да може да я закрепи, щото тя е като малко дете в пълна невъзможност да се грижи сама към момента. Но такъв е живота. Не обвинявам никого, всеки знае себе си. Просто казвам, че има начин. Авторката се вижда, че я интересува и вълнува, а моята сестра каза на майка ми, че е мъртва за нея, за да се отърве от грижата, щото я товарело. Това е.

Не, не се чувствам по този начин от коментарите в темата. Искам да обесня какво смятам да правя, за да дам отговор какво всъщност съм рвшила да правя след като създадох темата. Всеки коментар тук и споделено мнение са от полза, наистина. Темата е много болезнена за всеки, достигнал монента от живота си, в които трябва да покаже благодарност за възрастните близки, грижейки се за тях. Наистина всеки живот има  хиляди обстоятелства и просто е сложно. Оправдание, извинение, обяснение...Създадох тази тема просто като зов за помощ, търсех някой измислил някакъв начин болният да бъде с близките си и в същото време как неговите близки да успеят да продължат живота си, но и да са от полза. Аз искам да се грижа за моята баба, търся начин да олесня грижите с помощ от болногледач, за да мога да се грижа и за децата си. Никога не съм си и помисляла, че понеже ще е трудно няма да участвам. Няма как да оставя човек, които винаги е бил до мен без значение дали му е било удобно, дали е имал работа или просто свои живот.

Разбира се, винаги има и ще има някой страничен, който да се намира на приказки с осъдителен характер, колкото да се изкаже по темата. Грижата за хронично болен, особено с тежка болест е товар за близките. В нейното състояние, може би хоспис, в града, където си ти, щом не можете да сте ежедневно до нея.

Напълно те подкрепям в решението си да наемеш човек за помощ! Ние се грижихме за болен родител, после наехме помощ и накрая беше дом. След като минахме през всичко това се моля само да съм си наред с ума когато остарея и напълно да откажа децата ми да правят такива саможертви. Винаги има чувство за вина, това е Човешкото у нас, но аз на моите деца не желая да го причинявам, нито на съпруг.

И аз така, дано само пенсията ми някой ден е достатъчна за хоспис ако се наложи, че си е скъпа екстра.

Странно как попаднах на тази тема,  в точния момент...
От 4 дни съм в болница с моята баба. Вдовица,  сина й,  моят баща,  почина преди две години,  оттогава аз изцяло се грижа за нея. Брат ми пътува,  тук е по два месеца на всеки четири,  съпругът ми пътува също,  имам две деца, куче,  работа.
От две години насам съм на режим всеки ден при нея,  памперси,  пазаруване,  чистене и тн. До преди 2 седмици горе долу се оправяше сама,  но зазля изведнъж. Легна с пневмония,  приеха ни в болница с придружител - аз. След първите 24 ч наех санитарки да се въртим,  няма да казвам за каква цена.. През нощта не е на себе си,  вика,  буйства,  през деня спи. Пробвах с хоспис,  побъркваше ги нощем и си я взех.
След празниците се надявам на консулт с психиатър,  жената си отива,  но някак трябва да се справя до края
Взимала съм я у дома два пъти по два месеца, побърка децата. Аз се чувствам адски изтощена и ме е страх вече и за собственото ми здраве. По същия начин не мисля за нищо друго,  от което страдат околните. Колкото и да давам пример на децата, как трябва да се грижим за най-близките си,  от един момент нататък идва в повече..

Ох, тази тема направо ме бодна. Изпратих родителите си съвсем скоро, вчера правихме 40 дни на баща ми, майка ми си отиде 20 дни преди него. И те бяха възрастни и в последните дни им се случи какво ли не, но стана така че си заминаха и не се наложи изобщо да ги гледаме. Ние със сестра ми се бяхме уплашили много какво ще правим, макар че сме в един град с тях, а сестра ми живее на съседната улица.Проверявахме всякакви възможности.Познато ми е и това, че не искат кухня, не искат и човек да се грижи за тях, но ако нещата бяха стигнали до там, щяха да поискат. Няма място за претенции.
Авторке, ако имате средства, наемете малка квартира в София за бабата. Ще ви излезе по-евтино да я гледате на място, където сте самата Вие. Тя има ли къща или апартамент там, където живее? Ако има, продавайте, за да имате пари да се справите.
Знам, знам какво ще кажете. Бабчето няма да даде. Тук няма шест-пет, трябва да даде.В София ще намерите и свестен хоспис, и човек да я гледа. Ще е скъпо, но всички да се включват с пари, друг начин няма.Не се знае колко още й остава. Може да минат 3-4 години и все да е на легло. Какво ще правите? Решавайте въпроса докато още може да се движи, че после с частна бърза помощ ще я превозвате и ще ви излезе  цяло състояние.

Имам баба на 94 год.
Бавно и полека старостта натделя.
Живееше в друг град. Първо започна да и помага жена по 2 часа на ден. После почна по 6. После почна и през ноща да идва. Случи се така че децата й в събота и неделя тичаха до провинцията да изчистят и сготвят. И те не са първа младост и почнаха много да се уморяват. Намерихме дом в София и сега живее тук. Вече е почти на място. Аз лично сама трудно я вдигам а пък за къпане и денонощно обслужване изобщо не се получава. Мисля че и за нея и за всички в семейството това е най-добър вариант.

Мили хора, благодаря ви за подкрепата, милите думи, споделения опит и съветите. Искрено съжалявам, че тази тема е толкова четена и има толкова хора, които се включиха,защото страданието на болните е нещо ужасно.
Докато аз(внучката) и двете дъщери на баба се разберем кой как ще се включи, баба тази сутрин падна и си счупи крака. Естествено сега успяхме доста бързо да се организираме- леля ми си взе отпуск, майка ми пристига от чужбина още тази вечер...трябваше ли да стигнем до тук?
Аз съм от Варна, баба и едната й дъщеря са в Добрич. Във Варна няма подходящ ходпис, тъй като тук всички са със славата на места, където пращаш близките си на скорошна смърт. В Добрич пък вече месец не можем да открием болногледач,а сега съвсем стана сложно, тъй като със счупен крак тя става напълно неподвижна и с нужда от денонощна помощ. Снощи взех решение, че повече не мога да чакам дъщерите й и ще я взема при мен с децата и ще намеря жена да ми помага, тъй като децата ми са малки и нямам на кого да ги оставям(винаги съм с тях,на 2 и на 5 години са). Съжителството ни би било много трудно, тъй като децата ми са малки. Постоянно си представям как някое е болно(понякога и двете едновремено) ,а баба е с адски болки в другата стая- е, къде ще ида?
Въпреки всички ужасни сценарии в съзнанието ми( които са проект на напълно реални ситуации), все пак реших да я взема у дома. Беше ме яд на майка ми и на леля ми - едната все е на работа,а след работа била твърде уморена, другата пък живеела в чужбина, не можела да зараже всичко и да тръгне... Казах си, защо след като има две здрави дъщери,аз трябва да поема цялата грижа и да събера на едно място две малки дечица и болен стар човек?... но след това пред мен изплуваха спомени от целия ми живот до сега, в които баба е била част. Винаги е присъствала в живота ми и то в помощ за мен и всички около мен. Как тя нито веднъж нямаше оправдание, извинение, обяснение, пречка за да бъде в най-горещите точки? Ето за това реших, че поне ще бъде спокойна съвестта ми, че съм ѝ се отблагодарила.
Но ето че днес тя си счупи крака и събра двете сестри при себе си. Да видим какво ще измислят и как ще се погрижат за майка си, която е дала живота си за тях.

Няма да ги чакаш да измислят поредния сценарий, в който ти си на топа на устата, а те си гледат живота! ТИ опъваш за всичко, значи имаш основен глас в решенията! Едната не можела, другата не можела, а всъщност и двете не искат! Щом искат да абдикират от задължения, моля, но в замяна на това и двете ще отделят по една стабилна сума всеки месец, която евентуално да покрие наем на малка квартира близо до твоето жилище, както и жена за помощ, също храна и лекарства. Така ги виждам аз нещата.

Все трябва да има някакъв начин, не може такъв човек като баба ми да си умре самичък в дома си

кои места си проверила във Варна?

лично не съм посещавала нито един хоспис, тъй като искахме да се грижим за баба в дома й. Мнението ми е сформирано от форумите в интернет и лични истории на познати

много си права, че не е редно ти да поемаш грижата, още повече, че леля ти живее в един град с нея. Лошото е, че не можеш да накараш един човек насила да се грижи за някой друг като не иска. Съветвам те все пак да отидеш на място в хосписите и да разгледаш, не винаги мненията в интернет са достоверни. В много сложна ситуация си, аз не мисля, че на децата ще им пречи бабата, особено, ако е в друга стая, по-скоро физически и психически на теб ще ти е трудно. Може би най-добре е варианта квартира в твоя град и болногледач, като разходите да се покриват със съвместни усилия. В крайна сметка и на бабата ще й е по-спокойно така, а и на теб, пък и покрай две болни деца е много вероятно да прихване и болест, не искам да те плаша, но тя като е болна и със счупване една болест безобидна може да я събори със седмици.

С две малки деца ще луднете. В момента се грижа за баба ми, която е обездвижена на легло в терминален стадий. Тя иска да умре в дома си, с котката си. Сутрин идва болногледачка, къпе я и я храни. По обяд съм аз - храня, чистя, пазарувам, водя я до банята, мия, сменям памперси, търча по телкове, доктори и т. н. Надвечер идва друга болногледачка, храни я и прави масаж. Наглежда я по няколко пъти дневно и една съседка.
Но след седмица се връщам на работа и търсим кой да поеме дневната смяна.
Много е трудно психически.
Вас ви съветвам да не събирате под един покрив две малки деца и умиращ човек. Просто ще се съсипете, ще си разклатите брака и няма да сте от голяма полза за никого.
Ще дойде момент баба ви да стане напълно неподвижна, как ще я вдигате за смяна на памперси и миене. Знаете ли как да лекувате раните, които ще се появят от залежаването...
Моят съвет е да търсите хоспис. И двете дъщери на тази жена да поемат своята част от отговорността.
В моя случай татко почина, а чичо ми е на другия край на света. Няма да си дойде, но поне помага финансово.

tifius, възхищавам ти се на благородството u себераздаването. Минавала съм през подобно нещо, знам колко е мъчително. Все пак двете сестри са първи да се погрижат за майка си. Без чужда помощ ще е много трудно. Освен финансовите задължения за памперси, лекарства u др. при нас най-трудното беше вдигането, обръщането на родителя, както къпането. Пази си кръста. При нас имаше около месец хоспис с някакво стабилизиране u докрая грижи в дома с болногледачка. Така има контрол. Болногледачката я намериха социалните, без нещо да минава през тях. Казаха ми, че си имат база с лица, готови да извършват такива услуги срещу заплащане. Все пак помисли, какво мисли  съпругът ти. Сигурно те подкрепя. но в един момент ще се замисли за майка ти u леля ти.

Информацията не ти е съвсем точна, ако имаш нужда, пиши ми,  да помогна с насоки.

Здравейте отново, благодаря на всички за отговорите и съветите и дори подкрепата, макар че не се познаваме.
На баба се оказа че трябва да й направят операция на крака(смяна на става), тъй като смупването е сериозно. В момента е напълно обездвижена заради удара- станала е сутринта и й се е завило свят от лечението с химиотерапията и е паднала. Беше оставила ключа си на вратата и трябваше да разбиват,за да влязат при нея. Ужасни преживявания в този светъл ден... Не знам как ще преживее операцията, предвид напредналото й онкологично заболяване. Ако все пак оцелее, ще й в нужно раздвижване с месеци...става все по-объркано.
Моля ви, единственият човек, на когото трябва да се възхищавате е тази жена, за която създадох темата - моята баба. Най-силната, смела, добра и истинска майка и жена, която може да съществува. Срам ме е дори от самата мен, че се съм като нея - винаги непоколебима и страшнл борбена. А аз се страхувам, че няма да се справя с всичко и се бавя и от бавене и чакане, накрая тя вече е и със счупен крак

Най-добре е квартира, колкото се може по-близо до вашия дом и жена, която да помага, щом дъщерите й нямат желание да поемат ангажимент. В моето семейство за останалите се грижи този, който е най-близко и най-свободен към момента. Не сме имали пререкания, но и не сме търсили отговорност, от който не желае да се включва. Тези неща са до съвест и не стават на сила. Важното е болният да получи адекватна грижа и да не се чувства изоставен от всички. Не се самообвинявате, това с нищо не помага на ситуацията. Правите каквото можете в момента.

 Поговорете с роднините си да участват финансово в лечението, за да може да дадете най-добрите грижи на баба си.
От опита си мога да кажа, че на възрастните/болните сякаш най-вече им липсва нашата компания - да си споделят болката, да прекарат малко качествено време с близките си, да споделят спомените от младостта си. Каквото и да решите като настаняване, не я лишавайте от това.
Кураж!

Tifius, не бива да се обвиняваш за нищо. Такъв е естественият ход на живота. Струва ми се, че с квартира ще е трудно във Варна летния сезон. А може би  наемодателите да не са съгласни да имат болен на легло в жилището. Пази се момиче, имаш ти своите отговорности.  Да се разберат дъщерите и. И да, насила нищо не става.

Благодаряна всички за подкрепата!
За сега баба е с двете си дъшери в дома си в Добрич, очаква я операция на става на крака след падането й. Налага се спешно да я оперират, тъй като според лекарите пълното обездвижване и нестабилното й общо състояние(поради напредналото онкологично заболяване) ще доведат до крайно залежаване и бърза смърт.Искахме да я оперират във Варна, но намерихме свестен лекар в нейния град и за сега операцията ще се случи там. Придвижването й е много трудно, само с линейка, изпитва адски болни и от най-малкото помръдване. Когато я оперират, после ще има прегледи, рехабилитации и няма да може да е постоянно по пътищата в това състояние. А в момента и двете и дъщери са тук и са с нея и не искат да я оставят при мен и децата напълно обездвижена. На този етап всички се молим да оцелее от операцията

Ох, ох....майка ми така си отиде.Падна, счупи си крака. А тя си беше добре и в движение до последно.Оперираха я по спешност. Уж се съвземаше, уж беше в стабилно състояние и даже се мъчеха да я раздвижват в болницата, взеха да говорят за изписване, а ние се разтърчахме да оправяме стая в апартамента, където да лежи по-удобно....И на края сърцето я подведе,тя имаше исхемична болест, получила инфаркт и починала през нощта. Още един ден й оставаше да си дойде у дома... Някакъв арабин бил дежурен в болницата, дали изобщо е забелязал и дали изобщо е направил нещо кой знае....
ПП Платихте ли 2 хиляди лева за титаниев пирон? Ще ви искат и кръводарители, 3 банки кръв трябват. Ако няма кой да даде, платете в кръвния център. Ние плащахме, 400 лв на банка е.

По този повод да вметна, че в една от фейсбук групите на моя град по моя инициатива - след като търсих много рядка кръвна група - с благословията на админа направихме закачен пост за безплатни кръводарители. Записаха се много хора с информация за кръвните си групи и това помага на много хора. Е, предполагам има някакво заплащане от благодарност, но не е 400 лв. на банка. Аз откликнах на един зов и пари нямаше да взема, но ме отхвърлиха в кръвния център.

Благодаря ви добри хора за споделения опит и информация! Наистина съм впечатлена колко много хора се включиха и се опитват да помогнат по какъвто и да е начин. Също обаче и много съжалявам, че толкова хора са изпитали подобни тъжни моменти със своите близки. За жалост и аз сега съм в такава ситуация. Днес ще я приемат баба, но в Петък ще е операцията. Още не съм наясно със заплащането, тъй като двете й дъщери сега са с нея са се заели да й поногнат. Това само може да ме радва, защото е важно да участват децата й, от тях най-вече се очаква да поемат своя дълг към майка си.
При баба тази операция също е животоспасяваща к спешна, тъй като пълното й обездвижване ще доведе до бърза смърт(дават й 1 месец). От друга страна обаче е напредналото й онкологично заболяване, което прави доста рискова операцията и следоперативния период.

Така е, има голям риск жената да си иде. Обаче ако се откажете от операцията, пак ще си иде, но в ужасна агония. Ние също се тревожехме какво ще стане, но взехме общо решение да я оперират. Поне да й дадем шанс, дори и малък, да се съвземе, поне колкото да се движи с патерици(това ни обещаваха), да не умре агонизирайки на легло в адски мъки. Не се получи, но не съжаляваме нито за миг за решението си и не изпитваме вина. За нас е важно това сега.
Бог да я прости, отиде си с минимални мъки, това поне постигнахме.

Много съжалявам за загубата Ви.
Понякога си мисля, че живот в подобно състояние и в тежест на близките(както самите болни се определят), не е живот. Но само Един може да взема решения как и гога де се разделим с живота. Така е писано.

Заключвам по молба на автора.