- Публикувана: 2 юли 2006, 17:12 ч.
- Последно мнение: 12 авг. 2006, 05:06 ч.
по-спокойно ли се живее в чужбина?
Спокойствието е следствие от добра работа, покрив над главата, да бъдеш здрав. Моето лицно спокоиствие идва от тези 3 неща плюс любящ съпруг, законова държава. Докато се достигне до този вид спокойствие сме имали своите препятсвия, като всеки емигрант. За мое огромно съжаление, България е много далец от момента, в който ще предложи всицки тези неща. Да, аз съм спокойна и доволна, поне засега. Откакто сме тук имаме право да мецтаем, с абсолютната вероятност мецтата да стане реалност. Тожа е моето виждане, като "спокойствие" е дума, за която всеки има сжоя дефиниция.
Преди да родя живеех много спокойно. Далеч по-спокойно отколкото в България. От момента в който минах границата не ми се налагаше вече да мисля за сметки и всякакви битови проблеми. Като се обърна сега назад, мисля че живеехме доста безгрижно.
Сега обаче доста неща се промениха и с детето дойдоха доста грижи и трудности защото не получаваме помощ от никой. В това отношение животът в България с баби и дядовци е по-лесен и по-спокоен.
Иначе съм живяла и в големи и в малки градове и съм се чувствала спокойна навсякъде.
Сега обаче доста неща се промениха и с детето дойдоха доста грижи и трудности защото не получаваме помощ от никой. В това отношение животът в България с баби и дядовци е по-лесен и по-спокоен.
Иначе съм живяла и в големи и в малки градове и съм се чувствала спокойна навсякъде.
Неспокойно ми е за близките ми в България... постоянно ми се 
като се засиля да минавам през пустите граници...
Понякога тук ми е самотно...понеже тук не мога ей така да изляза на кафе...
В профисионално отнешение се чувствам неудоволетворена...
Колкото се чувствам тук у дома си и казвам на нашата къща"мой дом", така и за България си казвам моята страна...въпреки многото неща , които ме вбесяват и от които съм доволна, че съм се отървала - писала съм го и преди защо! Тук за винаги си оставам чужденец!
Но формулирано в едно изречение...спокойно или не тук ми е по-добре
като се засиля да минавам през пустите граници...Понякога тук ми е самотно...понеже тук не мога ей така да изляза на кафе...
В профисионално отнешение се чувствам неудоволетворена...
Колкото се чувствам тук у дома си и казвам на нашата къща"мой дом", така и за България си казвам моята страна...въпреки многото неща , които ме вбесяват и от които съм доволна, че съм се отървала - писала съм го и преди защо! Тук за винаги си оставам чужденец!
Но формулирано в едно изречение...спокойно или не тук ми е по-добре
А за стреса,не бих казала,че тук е по-спокойно!Напротив...
по-скоро по-уредено-да ..
както е казала вивита:
по спокойно ми е.
знам , че има закони и че се спазват.
знам , че има правила и те се спазват.
знам , че имам правя , които мога да отстоявам.
знам, че като си взема заплата мога да си платя сметките и да си позволя почивка и гледачка за детето, и играчки всякакви, и да изляза на заведение, и да ида на концерт, и да си купя дрехи, и обувки и да ми останат
мушкатите си поливам от дъжд на вятър, за възглаенички хич нямам време да мисля и въпреки това ми е по-спокойно
знам , че има закони и че се спазват.
знам , че има правила и те се спазват.
знам , че имам правя , които мога да отстоявам.
знам, че като си взема заплата мога да си платя сметките и да си позволя почивка и гледачка за детето, и играчки всякакви, и да изляза на заведение, и да ида на концерт, и да си купя дрехи, и обувки и да ми останат
мушкатите си поливам от дъжд на вятър, за възглаенички хич нямам време да мисля и въпреки това ми е по-спокойно
Аз определено живея тук по-спокойно. Може би защото имам жилище, добри доходи и децата не са ми лишени от нищо, пък и аз мога да си мисля какви цветя да засея на терасата.
А в България гледах сина ми сама, работех много , получавах малко и се чудих как да му осигуря всичко, от което се нуждае. Добрем че бяха родителите ми, при които живеех, докато дойда в Швейцария - те много ми помагаха.
А в България гледах сина ми сама, работех много , получавах малко и се чудих как да му осигуря всичко, от което се нуждае. Добрем че бяха родителите ми, при които живеех, докато дойда в Швейцария - те много ми помагаха.
Вяра - имаме едно приятелско турско семейство - и двамата са млади и образовани, от добри семейства и тука имат много добра работа, с високи заплати. Сега очакват дете - напуснаха работа и се връщат в Турция. Именно заради традициите , културата, семейството, помощта ... Е вярно имат перспективи и там - родителите имат фирма за производство на селскостопански машини и други ...
Е ние се заприказвахме и се размислихме - една от причините , поради която НЯМА да се върнем в БГ е именно бабите и останалата тълпа , които от далече ти се струва , че могат много да помогнат, но като им цъфнеш с куп ангажименти и настават семейните разправии . А какви семейни разправии - иди виж в дом и семейство . Невероятни. И мисля, че много малко семейсва, в които са забъркани бабите и лели и подобни са пощадени Тъй , че няма за какво да съжаляваш.
И ние сме абсолютно сами. В началото ми беше страшно трудно, но ако прежали човек малко пари и си намери една тагесмуттер да му помага, ще получи доста ценни съвети, помощ и ще погледне нещата по-спокойно и от по-различна гледна точка, ще има време за себе си Аз лично научих много неща от гледачката
а що се отнася до спокойствието в малките градчета - наистина е по-спокойно. Редовно забравям да си заключа колата, забравяме я колелата незаключени, я количката навън , случвало се е и двамата разсейковзи да забравим вратата на апартамента отворена
(всеки мислил, че другия я е затворил) , баба ми пък като е тук си влиза и излиза през терасата и вратата стои по цели дни отворена ... до сега нищо не ни е пипнато.
Е ние се заприказвахме и се размислихме - една от причините , поради която НЯМА да се върнем в БГ е именно бабите и останалата тълпа , които от далече ти се струва , че могат много да помогнат, но като им цъфнеш с куп ангажименти и настават семейните разправии . А какви семейни разправии - иди виж в дом и семейство . Невероятни. И мисля, че много малко семейсва, в които са забъркани бабите и лели и подобни са пощадени
Тъй , че няма за какво да съжаляваш. И ние сме абсолютно сами. В началото ми беше страшно трудно, но ако прежали човек малко пари и си намери една тагесмуттер да му помага, ще получи доста ценни съвети, помощ и ще погледне нещата по-спокойно и от по-различна гледна точка, ще има време за себе си
Аз лично научих много неща от гледачката а що се отнася до спокойствието в малките градчета - наистина е по-спокойно. Редовно забравям да си заключа колата, забравяме я колелата незаключени, я количката навън , случвало се е и двамата разсейковзи да забравим вратата на апартамента отворена
(всеки мислил, че другия я е затворил) , баба ми пък като е тук си влиза и излиза през терасата и вратата стои по цели дни отворена ... до сега нищо не ни е пипнато. бахти, знам ли.
нещо май съм много спокойна, изолирана и скучна, което ме ядосва
и ще ида да си полея мушкатото да се успокоя.
кажи , ти при такова мушкато, няма ли да се замислиш за смисъла на живота
виж какво ми е голямо и червено , ей го:
хУБАВА И УСМИХНАТА СЕДМИЦА НА ВСИчКИ!
Мисля си, че в Европа е по-добре , отколкото в Америка и се радвам, че имам шанс да съм тук.
По добре за какво и от каква гледна точка?
По-добре откъм спокойствие. В смисъл там, каквото и да работиш е на пълни обороти, ваканциите не са толкова дълги, осигуряването е по-добро в Западна Европа. Не знам....моите впечатления са такива........
Мисля си, че в Европа е по-добре , отколкото в Америка и се радвам, че имам шанс да съм тук.
По добре за какво и от каква гледна точка?
По-добре откъм спокойствие. В смисъл там, каквото и да работиш е на пълни обороти, ваканциите не са толкова дълги, осигуряването е по-добро в Западна Европа. Не знам....моите впечатления са такива........
И аз започнах да живея много по-спокойно тук, отколкото бях в България. И за това и не искам да си помислям за прибиране. 
Не веднъж съм казвала, че бързооборотният начин на живот в родното Бг вече не ми допада. Имаме що годе стабилни доходи, които пък който и каквото да ми говори са ключ към хапи семейството. Харесва ми, че никой не ме гледа как съм облечена и как е облечено детето ми. Харесва ми че където и да отида ме посрещат с усмивка - служебна, но все пак усмивка. (Тези от Хоум Офис не ги броя 
) И аз като една друга форумка, ще се заинатя и няма да си ходя. 
Спокойно ми е и детето ми расте така, това ми е достатъчно.
Не веднъж съм казвала, че бързооборотният начин на живот в родното Бг вече не ми допада. Имаме що годе стабилни доходи, които пък който и каквото да ми говори са ключ към хапи семейството. Харесва ми, че никой не ме гледа как съм облечена и как е облечено детето ми. Харесва ми че където и да отида ме посрещат с усмивка - служебна, но все пак усмивка. (Тези от Хоум Офис не ги броя ) И аз като една друга форумка, ще се заинатя и няма да си ходя. Спокойно ми е и детето ми расте така, това ми е достатъчно. 
В Ню Йорк ми е много стресирано, във Варна повече ми харесва, но пък се чувствам по-защитена в страната на законите. Тук (БГ) мога да правя квото си искам, но също така знам, че и с мен могат да правят каквото си искат, а това не ми се нрави много.
Да обобщя. Тук (Варна) ми е много по-спокойно в къщи, а в Сащ - навън
Да обобщя. Тук (Варна) ми е много по-спокойно в къщи, а в Сащ - навън
Мисля си, че в Европа е по-добре , отколкото в Америка и се радвам, че имам шанс да съм тук.
По добре за какво и от каква гледна точка?
По-добре откъм спокойствие. В смисъл там, каквото и да работиш е на пълни обороти, ваканциите не са толкова дълги, осигуряването е по-добро в Западна Европа. Не знам....моите впечатления са такива........
Аз също на база личния ми опит в САЩ и в Европа!