Публикувана: 28 март 2019, 13:15 ч.
Последно мнение: 26 апр. 2019, 14:20 ч.

Чувствате ли се виновни за проблемите в и развитието на живота ви или го отдавате на съдбата

10 210
366
1

# 30 29 март 2019, 10:13 ч.

Мнения: 3 865

Цитат на: Free Agent в пт, 29 мар 2019, 09:10

Въпросът е не да контролираме всичко, а да контролираме начина, по който го възприемаме. Например имаме важна презентация в петък, за която може и да ни повишат. Съответно, започваме да работим по нея от понеделник. Някъде към сряда компа забива и ние изпушваме. Принтера и той се разваля. Цялата вселена е против нас, уж.
Какво правим?
Ревем, тръшкаме се и зарязваме всичко с поглед в мрачното бъдеще?
Нее! Пием една бира, разхождаме се и съчиняваме смешки за компютри и принтери. Джаминг!
В четвъртък уредите се оправят, и в петък правим презентацията.
Надявам се авторката да ме разбере, какво искам да кажа.

Точно провалена и/или отложена презентация е пример за ежедневни обърквания на плана. Тази презентация е малко вероятно цялостно да промени хода на живота ти. Не че е невъзможно да се използва и за тази цел - примерно поради отлагането не си хванала автобуса, който е катастрофирал с много жертви, та по този начин ти е спасила живота. Но е рядкост принципно повишението и кариерата ти като цяла да зависят от провалена поради технически причини презентация. А че трябва да поработиш за да се представиш добре е ясно, но това пак си е част от ежедневните обязаности.

Цитат на: The Siren of Titan в пт, 29 мар 2019, 08:36

Иначе колкото повече живея, толкова повече виждам как всяко грешно решение може да се обърне.

ми значи НЕ е било грешно. Дали нещо е грешно или правилно се преценява, когато вече имаш резултата от него - понякога отнема години.
Може да напънеш съдбата и да я подкараш по други релси, ама вероятността да те отведат до щастлив край за мен е нулева. Обикновено ще постигнеш нещо, може би много неща, но крайният резултат като цяло едва ли ще е добър и ще си щастлив с него. По-вероятно е да се биеш в главата: "Толкова се трудих за всеобщото благо и накрая се оказа, че е било безсмислено или направо ми е невредило"

# 31 29 март 2019, 10:21 ч.

София
Мнения: 38 570

Не ме разбра май. Използвах примера с презентацията като пример за трудности в живота. Дали ще е презентация или нещо по-голямо все тая. Дали ще е седмица или година. Въпросът е как приемаме пречките.

# 32 29 март 2019, 10:24 ч.

Мнения: 30 802

Ами там е работата, че в моя живот съм причинила много грешки, но не и истински проблеми, нерешими такива и с ужасно тежки последствия. Не е като да съм взривила Чернобил все пак...

Докато около мен виждам хора, които не правят грешки, но пък творят проблеми и препятствия от много по-гадно естество. По принцип така съм възпитана, че имам навика да се чувствам много виновна, ако причинявам проблеми и клатя лодката - но е факт, че причиних много проблеми. В смисъл - очакванията бяха да съм перфектна и всичко да е гладко. Та трябваше да седна и да се замисля, че трудностите не са провал - провал е липсата на резултати.

# 33 29 март 2019, 10:29 ч.

София
Мнения: 38 570

Почти няма непоправими неща.
Аз понякога изпадам в колебания за училищата на децата. Въобще за децата ми е най-притеснено. Естествено.

# 34 29 март 2019, 11:19 ч.

Мнения: 626

В живота ми има два вида събития - такива, които мога да контролирам и такива, които не мога. Главните ми проблеми идват от нещата, които не мога да контролирам. Те се случват без моята воля да е намесена и не мога да ги предотвратя.
Нещата които мога да контролирам са ОК. Не се сещам за нито една грешка или глупост от моя страна. Аз съм разумен човек, не съм импулсивна, обмислям добре нещата и всичко, което е зависило от мен е било добро и не съжалявам за него.
Въпроса е, че нещата които не могам да контролирам, а ми влияят и дори определят живота ми стават все повече и повече.

# 35 29 март 2019, 11:41 ч.

Мнения: X

Цитат на: Skrekkelig в пт, 29 мар 2019, 08:12

Не знам какво е животът, но аз непрекъснато имам чувство, че нещо ми пречи да си постигам плановете и то е защото плановете ми не съвпадат с това, което ми отредено да правя. Проблемът е, че не мога да налучкам какво точно трябва да правя, а не че не искам. Затова скачам от едно на друго - щото съм несигурна, че това е правилното и много бързо губя мотивация и се отказвам и търся друго.

Както го описваш, това е депресия. Ако нещата се задълбочат, по-добре потърси помощ, защото понякога човек не може сам да се измъкне от дупката, в която се е закопал.
Иначе единственият, който ни пречи да си осъществим плановете сме самите ние. Обстоятелствата около нас са причините, които изтъкваме като оправдания, за да не поемем контрол над съдбата си. Ако човек не е нелечимо болен, сакат или т.н. състояния, които не зависят по никакъв начин от него, то тогава съдбата е само извинение.
Имам приятелка, която е точно като теб, тоест, все си намира оправдание за неуспехите си. Не може да задържи работа повече от няколко месеца, защото там все някой и пречи, но никога не намира причината в себе си, все другите са виновни. Ходи на психолог, взимала е антидепресанти, животът и не е от най-леките, но на кого е? Доволна е, когато намери оправдание за поредния неуспех, и поведението и е - ето, виждате ли, не съм аз виновна, а другите ,съдбата, бог. Все отслабва и все не е слаба, все опитва да се реализира и все не успява. Иска всичко да се случи сега и веднага и се сравнява с приятелите си, без да отчете факта, че ние, сравнително успелите, сме стигнали до някъде не от първия ден, а с многогодишен труд и лишения от всякакво естество.

# 36 29 март 2019, 11:46 ч.

София
Мнения: 12 374

Абсурдно ми е да да стоварвам върху Съдбата, Бог или вселенския Разум собствените си неуспехи и грешки. Все едно съм някакъв обект, на когото му се случват кофти ситуации, а не субект, чиито решения са довели до въпросните кофти ситуации. Не става. Решенията - добри и лоши, са изцяло мои. Вина съм чувствала понякога, не винаги. Никога не ми е била движеща сила към промяна обаче; задвижвали са ме други емоции.

# 37 29 март 2019, 12:50 ч.

Мнения: 15 242

Съдбата е това, което не можем да контролираме, това от което трябва да правим избори. Всеки наш избор обаче, променя съдбата т.е. има цена, която рано или късно се заплаща. Не е задължително плащането да бъде в наш ущърб, напротив може да бъде и в наш плюс. Има неща, за които не се замисляме, просто ги правим и всичко е супер, за други мислим дълго и накрая става това, което най - малко сме очаквали, но това е живота - път, по който вървим, като решаваме сами как.

# 38 29 март 2019, 13:00 ч.

Мнения: 30 802

За съжаление по отношение на решенията си важи принципа "garbage in, garbage out". Тия дни научих, че има специфични курсове за взимане на решения, при които с доза самоанализа се достига до "да знаеш какво не знаеш". За съжаление в ключови моменти решенията ни се правят от гледна точка на това, което знаем. Тоест - от личните ни ограничения, от гледна точка на нашия мъничък свят. А може да се окаже, че такова решение е тотално погрешно.

Ама ако няма кой да ти отвори очите, или ако някой преднамерено ти ги затваря и не може да видиш други опции - то тогава донякъде си ограничена от обстоятеслствата.

Иначе ако се опитваш да достигнеш резултати с директен натиск и винаги да е на твоето, накрая нищо хубаво не се получава.

# 39 29 март 2019, 13:11 ч.

Мнения: 15 242

Цитат на: The Siren of Titan в пт, 29 мар 2019, 13:00

За съжаление в ключови моменти решенията ни се правят от гледна точка на това, което знаем. Тоест - от личните ни ограничения, от гледна точка на нашия мъничък свят. А може да се окаже, че такова решение е тотално погрешно.

Вярно е, но в нашия малък свят не тъжим или се радваме за нещата извън него, защото не знаем за тях. Принципно в даден момент настройките са ни такива, че вземаме най - доброто решение, след пет минути може да се окаже, че е имало и по - добро, но "след".
Аз не подкрепям теорията за свободния избор на човека, точно поради описаното в цитата. Няма човек, който да знае всичко, да подугажда всички възможности, затова и много често грешим. Страшното е когато повтаряме многократно едни и същи грешки.

# 40 29 март 2019, 14:33 ч.

Мнения: 5 262

всички са ми виновни. И аз и съдбата и околните и всичко!

Много се ядосвам

# 41 29 март 2019, 15:14 ч.

Мнения: 3 865

Цитат на: Free Agent в пт, 29 мар 2019, 10:21

Ами при положение, че не можем да въздействаме на живота си наистина единственото, което можем да променим е начинът, по който го приемаме. Или по-скоро дали ще съумеем да се самоуспокоим когато животът ни не върви на добре. Иначе нямах предвид временни проблеми и предизвикателства, а краен резултат (за който разбира се още не можем да говорим щото не сме умрели и утре може да се окаже, че успехът, който днес мислим ме имаме се окаже илюзорен). Но все пак.... можем да преценим до този момент дали сме дали на децата си детството и живота, който искаме да имат. Дали сме доволни и щастливи с половиннката си. Дали сме удовлетворени от професионалната си реализация. Поне на този етап от живота си според собствените ни представи, очаквания и потребности. А те са различни - на едни им стига да джиткат за шефче за добра заплата за да се чувстват реализирани. На мен това не ми стига - имам нужда да реализирам собствените си мечти, а не чуждите. Големи доходи не са същото като да се чувстваш удовлетворен от това, което правиш - за мен поне е така.
Аз лично сама си отварям и затварям очите - не чакам някой отвън да ми дава тон

# 42 29 март 2019, 16:06 ч.

Мнения: X

Цитат на: Skrekkelig в пт, 29 мар 2019, 08:12

Не знам какво е животът, но аз непрекъснато имам чувство, че нещо ми пречи да си постигам плановете и то е защото плановете ми не съвпадат с това, което ми отредено да правя.

Плановете са това, което искаш.
Това, което ти е отредено, е това, което можеш.
Как беше приказката - намери баланса между желания и възможности.

Иначе по другото, което написа - и аз съм имала случаи поради депресия и други подобни да съм вземала грешни решения. Със сигурност знам, че и днес да съм в ситуацията, в която съм била тогава, пак бих взела грешно решение, понеже съм човек, не робот, и човешкият мозък понякога изключва и спира да функционира, къде поради стрес, поради преумора и куп още причини може да има човек да изпуши.

Цитат на: Free Agent в пт, 29 мар 2019, 10:29

Да, и аз се замислих да дам такъв пример. Ми - много се напъвам да образовам сина си, ама на - не става и не става според моя калъп. Не става да не се отказваш, това е насилие спрямо детето и спрямо самия себе си, в името на какво? Има пречки и пречките логично означават, че това нещо, към което се стремиш, не е за теб. Как го приемаш в случая няма особено значение, искаш ли го нещото - искаш го, много ли го искаш, много, ама колкото и да го искаш, то просто не е за теб. И зад врата да си стъпиш, пак!
Щом не знаеш как да го постигнеш, значи не е твоето нещо. А е просто нещо, което Искаш. Е, да, всеки иска остров, но от около 18-тата година нататък зрелият човек знае, че не всичко, което лети, се яде.

Последна редакция: пт, 29 мар 2019, 16:15 от Анонимен

# 43 29 март 2019, 17:00 ч.

София
Мнения: 38 570

Островът е напълно постижима идея. Е, не целия. Ама и няколко декара стигат.

# 44 29 март 2019, 17:19 ч.

Мнения: 1 004

Цитат на: The Siren of Titan в пт, 29 мар 2019, 08:36

Иначе колкото повече живея, толкова повече виждам как всяко грешно решение може да се обърне. Ей така за около 5 години, с няколко стъпки в добра посока, без вманиачаване, всичко да стане различно и миналото да не е релевантно. Важно е какво правиш към последния момент - не може вечно да си отглеждаш и изстрадваш грешките от миналото.

Това е много важно, наистина. Да, човек не може изцяло да се отърве от миналото си, но може да спре да е негов роб.

Препоръчани теми

Русия 2

Често срещани правописни грешки

Лотария "Зелена карта" 2025

Политиката в България - Тема 5

Причина:

Причина: