Чувствате ли се виновни за проблемите в и развитието на живота ви или го отдавате на съдбата

Не чувствам вина, но пък и не обвинявам съдбата. Сама съм си взимала решенията - кога правилни, кога грешни, и си нося отговорността и последствията. Като цяло, не обичам да задълбавам в миналото, минало е - нито може да се върне, нито да се промени. Грешните решения ги приемам като етап от развитието си и смятам, че без тях нямаше да бъда човекът, който съм днес.

Да, напоследък все повече осъзнавам какви грешки съм допуснала. Мога да намеря оправдание винаги - депресия, недоспиване или просто така се е случило/това или друго ме е тикнало в тази посока. Но всъщност, когато се замисля всичките тези ”извинения” не са нищо повече от начин да избягам от отговорност. Забранила съм си да ги казвам и все по-често и на себе си, и на близки, когато стане дума, си казвам ”Бях глупава, направих това и това не както трябва.” Честно, така му е по-лесно да поема отговорност и да поправя нещата.

естествено, че всичко са решения (изключвам случайности, друг е въпросът дали наистина са случайности, като болести, паднала тухла на главата и т.под. които са в състояние да ти променят тотално живота в негативна посока обикновено) - не правиш нищо без да си го решил. Началният старт е важен, но не е само той. Той също може да бъде променен в резултат на грешни решения или на случайности.


А  не допускаш ли, че точно заради депресия, недоспиване или др. ти в онзи момент не си била в състояние да постъпиш по друг начин. А щом не си могла, защото си била принудена от обстоятелствата, значи това няма как да е грешка, която може да е била предотвратена и за която има смисъл да се съжалява. И днес да ти е пак поради същите причини най-вероятно ще пропуснеш да направиш  нещо или ще направиш нещо глупаво. Не защото го искаш и съзнателно си го избрала, а защото не си могла да направиш друго поради принудителни обстоятелства, а не както казваш от глупост. Това са сериозни принудителни обстоятелства, които не зависят от теб (предполагам де. Аз понякога не мога да ида на училище защото не съм спала поради проблем със съня, а не щото съм купонясвала). Имах предвид решения, които зависят напълно от теб и можеш да избираш как да постъпиш (щото в горния случай не си имала много избор). Тъп пример: Имаш опция да пренесеш 100 кила камъни и да спечелиш 100 лв които те устройват за да ти покрият нуждите. Ти обаче от лакомия избираш да пренесеш 1000 кила камъни за да спечелиш 1000 лв, което е от лакомия, а не от нужда. В резултат си пренатоварваш гърба, получаваш дискова херния и тя ти съсипва живота, или поне част от него.

Аз се пазя напълно съзнателно. Така съм си направила нещата, че ако не ми е добре, си оставам вкъщи. И това не е рядко. Т.е. - 100 кила камъни /при мен са 100 часа/ и то полека.

Човек сам решава по кой път ще тръгне, но какви хора ще срещне по този път и какво ще му се случи е плод на случайността.
Обикновено за хубавите неща хората предпочитат да вярват и мислят, че те са допринесли за тях, а лошите сами са им се стоварили.

Всъщност смятам, че и двете са валидни.
Ние си взимаме решенията, но има ситуации каквото и да правим, не винаги нещата се подреждат. Тоест тогава съдбата се обажда където ни е работата 

Абсолютно да. Кой каквото сам си направи, друг не може да му го направи. Дори и съдбата.

Ако контролираме всичко, няма да е интересно.

Силно вярвам, че животът и начинът му на протичане е симбиоза от външни фактори (обстоятелства), както и от вътрешни (нашите способности, желания, решения). И двете крайности- всичко е начертано от съдбата, от една страна, и всичко е в нашите ръце, човекът е неприкосновен, са ми неприемливи. Едното е лабилно, другото- психарско.

Бих казала, че добре осъзнавам както своята роля, така и пръста на съдбата и в лошите, и в добрите неща, които са ми се случили. Никога не е само едното.

Не знам какво е животът, но аз непрекъснато имам чувство, че нещо ми пречи да си постигам плановете и то е защото плановете ми не съвпадат с това, което ми отредено да правя. Проблемът е, че не мога да налучкам какво точно трябва да правя, а не че не искам. Затова скачам от едно на друго - щото съм несигурна, че това  е правилното и много бързо губя мотивация и се отказвам и търся друго. Но се отказвам не просто така, а защото се случват сериозни неща, които буквално ме принуждават да се откажа, а не просто да ми мине мерака. Затова имам чувството, че при мен всичко е съдба, която въпреки упоритостта ми, винаги намира начин да ме вкара в друг път и ме вкарва в правия път точно защото чета сигналите и и и давам шанс да се намесва. Бракът ми си е чиста съдба примерно, въпреки че разбира се аз съм си решила всичко, никой за нищо не ме е принуждавал, но просто не можах да избягам (а не че не пробвах де, но не съжалявам разбира се).
Но виждам, че има хора, които живеят с усещането, че сами си управляват живота, защото квото си плануват си го постигат и не разрешават на съдбата да решава каквото и да било - държат всизко те да решават и всичко да става на тяхното.. Но същевременно виждам, че същите тия хора, които буквално са насилили живота си да върви според техните планове, все пак някои от плановете, свързани с други хора са се провалили, но като цяло нещата са се случвали. Тия хора са постигнали много, но като че ли в крайна сметка излиза, че са си провалили живота малко или много и са го провалили точно защото са били прекалено настоятелни и са насилвали нещата да се случват според тените планове, а не са ги оставили на естествения им ход.  Става дума за семейство, кариера, деца, здраве - големи и важни неща, а не за ежедневни дреболии.

Според траките,думата съдба е съставена от две думи.Съд и Ба.
Съд-в смисъла на предмет в който се вмества нещо.
Ба-душа
Когато душата - Ба се настани в Съд-тяло,имаме проявлението което наричаме "Съдба"
Интересното е,че думата съд има и друг смисъл.На съдене и осъждане .И се получава,че докато живеем съдбата си,сами и се съдим,и то именно,благодарение на инструментариума с който разполагаме.А именно,съда- в смисъла на физ.тяло..

За мен няма кофти и готини неща.Има..събития.
Начинът по който аз ги възприемам и реагирам на тях,е онова което хората наричат "съдба".И именно възприятията и реакциите ми ме определят като личност

п.п.Виновна - никога,за нищо.Отговорна - да.За много неща.И красиви и грозни.

 Откъде това. Тракийският език е непроучен език и много малко думи се свързват по етимология с този език. Доколкото знам съд и съдба не са от тях.
   

  доста от решенията и действията ми са променили моя и на други хора живота и са довели до съвсем друг път. Можех да живея в друга държава , но нямаше да имам сина си. Можеше да избера да нямам дете и щях да продължа да живея по-динамично, но пък нямаше да изживея и да опозная много други пространства.

O, колко обичам псевдолингвистика, там дето Ракия е производно на бог Ра.

Иначе колкото повече живея, толкова повече виждам как всяко грешно решение може да се обърне. Ей така за около 5 години, с няколко стъпки в добра посока, без вманиачаване, всичко да стане различно и миналото да не е релевантно. Важно е какво правиш към последния момент - не може вечно да си отглеждаш и изстрадваш грешките от миналото.

А решенията - те са като стрелка на влак, може да избираш на кои релси да си, но не си 100% свободен - веднъж набрало скорост, едно решение си действа.

Иначе има едни учения за 100% контрол над живота, но това е за нарциси, крайни егоисти или хора с маниакална енергия. Понякога наистина вселената ти казва - пич, спри се малко. Обикновено тотален контрол над живота може да има, ако наистина не си излизаш от познатата зона, хванеш някаква писта и драпаш главно там. Но и тогава може да се случи някой филм, в който се отклоняваш. Никой не е 100% независим от външни фактори, а енергията ни не е безкрайна.

Не помня къде съм го чела..Май на С.Мавров в книгите..


Ми,че ра-кия си е производно на Ра,точно както и възгласа "У-Ра"..смисъл на "вярваме у Ра" или нещо от сорта..

Все тая дали е лингивстика,или псевдо такава..
Идеята напълно кореспондира с разбирането ми,че всеки сам кове съдбата си.

Въпросът е не да контролираме всичко, а да контролираме начина, по който го възприемаме. Например имаме важна презентация в петък, за която може и да ни повишат. Съответно, започваме да работим по нея от понеделник. Някъде към сряда компа забива и ние изпушваме. Принтера и той се разваля. Цялата вселена е против нас, уж.
Какво правим?
Ревем, тръшкаме се и зарязваме всичко с поглед в мрачното бъдеще?
Нее! Пием една бира, разхождаме се и съчиняваме смешки за компютри и принтери. Джаминг!
В четвъртък уредите се оправят, и в петък правим презентацията.
Надявам се авторката да ме разбере, какво искам да кажа.