Защо избираме да сме сърдити?

  • 8 200
  • 123
  •   1
Отговори
# 15
  • София
  • Мнения: 24 839
Не мога да се сърдя, не и дълго време, защото влошените отношения ме натоварват.
Опитвам се да се изясня, дори и другата страна да се дърпа- ако ми е важен човека, де.
Но, за кратък период от време прекратих генерално връзка с хора, с които сме били близки години наред, точно защото решиха че им харесва да бъдат сърдити.
И да ме въртят на шиш, изкривявайки думите ми.


 

# 16
  • Мнения: X
Не се сърдя, нито се обиждам, защото се познавам и се разбирам с всички или поне ограничавам дотам с тези, които не могат да ме разберат какво имам предвид. Разни хора, разни идеали.

# 17
  • Мнения: X
Зависи от ситуацията.
Ако се налага често да стискам зъби, само за да не влизам в конфликт, не благодаря. Предпочитам веднъж да вляза в конфликт, вместо често да стискам зъби.
Ако стискането на зъби веднъж ще ми спести по-нататъчни главоболия, ами ще стисна зъби и ще продължа.
Не винаги избягването на битка означава спечелване на война. По-лесен избор не означава задължително по-лош избор. Но като цяло си подбирам битките.
Подписвам се под това мнение.

Забелязала съм, че хората търсят контакт с мен, докато сме на едно мнение, но окаже ли се различно - вече ме приемат за конфликтна. Не смятам, че съм конфликтна. Всъщност се старая да избягвам спорове и скандали, но с определени хора комуникацията ми се свежда до стискане на зъби пред неща, които смятам за глупости. Ами - невинаги искам да стискам зъби, когато ми навират глупости под носа.
Ако това ме прави сърдита, конфликтна или нещо друго негативно - мога само да свия рамене. Давам си сметка, че не може да ме харесват всички, нито да се правя на нещо, което не съм, нито винаги аз да съм права, но доста хора всъщност не си я дават и оттам се получават недоразумения, които прерастват в скандали и интриги.

# 18
  • Мнения: 3 865
Реагирам според както се чувствам на момента - обикновено дигам скандал. Не помага, ама като съм бесна това е единственото, което мога да направя. После обикновено ме е яд щото съм прекалила с обидите и обвиненията. Характер - няма оправия. Приела съм го и който не му харесва единственият начин да се спаси от рева ми е да престане да ме предизвиква. Никой не е перфектен и се налага да приемеш хората каквито са. Ако не можеш, не се занимаваш с тях и си търсиш други, които ти е по-лесно да изтърпиш и приемеш. Но имам една голяма борба с един конкретен човек, мисълта за когото жестоко ме мъчи. Той е голямото ми предизвикателство, изпитвам желание да го обвинявам и да го наказам заради всички гадости, които ми е причинил. Направо го мразя, а трябва да го обичам и това ме побърква, а не мога да го игнорирам, защото е майка ми и ми пука за нея. Толкова не знам как да постъпя, че на моменти ми се иска просто да изчезне, иначе не мога да намеря покой. Всеки друг мога да игнорирам, но нея не. Това е най-ужасният човек, когото познавам за мое голямо нещастие.

# 19
  • София
  • Мнения: 24 839
Често ми се случва в компания и не само, да сме на различни мнения за нещо и понякога спора е разгорещен.
Особено ако насреща си имам също толкова емоционален опонент.
Няма начин да се разсърдя, че и двамата оставаме на мнението си, след като всеки е изчерпал аргументите си.
Но, ако се окажа обвинена в нещо, което нито е вярно, нито е прието обяснението ми, съм дотук.
И нито ми тежи, че съм прекратила отношенията, нито се чувствам зле.
Но, в нито един от случаите и въобще в отношенията ми с хората, не стискам зъби, само мир да има.

# 20
  • Мнения: 2 050
Но, ако се окажа обвинена в нещо, което нито е вярно, нито е прието обяснението ми, съм дотук.
И нито ми тежи, че съм прекратила отношенията, нито се чувствам зле.
Но, в нито един от случаите и въобще в отношенията ми с хората, не стискам зъби, само мир да има.


Бих искала да ти задам въпрос. След колко години опит стигна до това или винаги си била такъв човек ?

Защото на мен все още ми тежи и съм стискала зъби, а това е нередно. Казват, че е до време. С годините поумняваш, променяш се....

Последна редакция: нд, 24 мар 2019, 11:14 от lolita1213

# 21
  • София
  • Мнения: 24 839

Бих искала да ти задам въпрос. След колко години опит стигна до това или винаги си била такъв човек ?

Защото на мен все още ми тежи и съм стискала зъби, а това е нередно. Казват, че е до време. С годините поумняваш, променяш се....

Никога не съм стискала зъби- такава съм си откакто се помня- като дете си имах проблеми, че все защитавах някого в училище и все се борех за правдата. Simple Smile
На моменти усещам че ставам досадна за някои, които предпочитат да се млъкне и да не се доизясни проблема,щом няма да са те правите и тяхната истина валидна, а да се оттеглят от диалога с "няма смисъл да говорим повече".
Ето това пренебрежение и бягане по тъча, ме е обиждало най- много.
Само че, на мен лесно ми минава и на млади години давах шансове с широка ръка- все пак, никой не е идеален.
После някак ми свърши търпилото и се оказа, че не ми е трудно да прекъсна натоварващите отношения.

Едно съм се убедила- веднъж стиснеш ли зъби, втория път се очаква да го направиш пак.
И ако първия път отсрещният е имал някакво съмнение, че не си съгласна, то на втория вече е убеден, че той е правия, а ти нямаш проблем с това.
И когато вече ти писне толкова, че избухнеш и си кажеш какво ти е, остава много изненадан като как изведнъж си се променила и си решила че не ти харесва нещо, което до вчера си харесвала.

# 22
  • Мнения: 5 820
    Не, не мога да стисна зъби и да премълча. Искам другата страна да разбере моите чувства и колко ме наранява. Искам да разбере, че греши и да приеме моето обяснение или поне да направи усилие да ме изслуша. Много добре знам, че влизането в конфликти, носи само негативизъм и ми съсипва нервите. Знам отлично, че само на себе си вредя. Но сигурно това и е от моята зодия Скорпион и тя определя характера ми.

    Да, сърдя се. На семейството ми се сърдя от няколко дни до 2-3 седмици. Но извън семейството ми, просто не прощавам. Който не иска да ме разбере и да ме изслуша, знае обратния път. На никого вече не позволявам да се държи с мене по този начин. Преди винаги изслушвах и търпях отсрещната страна и приемах нейната гледна точка, въпреки че тя не приемаше моята гледна точка, правих компромиси, за да задържа определен човек в моя живот. Напоследък осъзнах, че премълчавам ли се, става по-лошо и така хората смятат, че аз съм глупава и могат да правят каквото искат с мене. Когато има конфликт и после не трябва да говоря с член от семейството ми, с което живея, вътре в мене кипи ураган. Постоянно чувствам напрежение. Идва ми просто да ида някъде и да не гледам този човек.

# 23
  • Мнения: 1 925
Хората, заради които мога да вляза в конфликт или да се разсърдя са майка ми и приятеля ми. Предпочитам да го направя с тях, вместо да стискам зъби и да събирам негативни емоции в себе си. Обичам, когато има нещо с тях, да седнем на четири очи и да си изясним всичко, пък ако трябва и да си повикаме и поблъскаме, ама поне ще знам после, че всичко е казано и нещата могат пак да продължат по старо му. Други хора няма как да ме засегнат по какъвто и да е начин. Аз съм малко по- особен човек и единствено майка ми и приятеля ми ги имам за близки. Другите около мен ги приемам като просто добри познати. Изключено е заради такива хора да хабя емоциите си. Дори много хора са ме питали, как успявам да държа положение и да остана над нещата, когато някой видимо се опитва да ме дразни, ами лесно е, просто не ми пука и няма да му се получи номера. Винаги съм била над нещата и с усмивка приемам всеки опит за конфликт.

# 24
  • Мнения: 4 518
Преди година се цупех, отвръщах и бях много осъдителна. После разбрах, че съм адски взискателна към мъжа ми и подобно нещо не е нужно. Вече първо преценявам дали си струва, после дали е имало по-добър вариант за него (вместо да направи това, което е направил, дали е можело да се направи нещо по-добро/добре) и после действам. Оказа се, че в доста случаи той ми се извинява, а аз казвам "няма проблем". Освен това доста голяма част от разговорите, които биха били караници, се превърнаха в "следващия път в тази ситуация, според мен, е по-добре да..."
Моят мъж е голям цупльо за жалост и пали и за неща, които грам не разбирам, но откакто аз съм станала по-толерантна и той започна да се променя.
За външни хора не паля, да си правят каквото искат, не ме интересува дори да ме топят на работа или да клюкарят. Ич ми не е!

# 25
  • Мнения: 1 004
Защото е по-лесно, а и малко от нас има осъзнатост за друг избор.
Да. И защото е по-лесно да видим чуждите недостатъци отколкото своите.

# 26
  • Агент под прикритие
  • Мнения: 11 589
Не се сърдя на никой, проявявам безразличие и действам адекватно спрямо това какво е направил човека отсреща.
На тези, които се сърдят на мен, обикновено казвам, че е хубаво да се замислят кой от двама ни ще загуби повече от тази сръдня.

# 27
  • Мнения: 54 500
Защото с някои хора е излишно да се изясняваш.
Особено когато се сблъскваш с незачитане и омаловажаване.

# 28
  • Мнения: 5 511
Защото е по-лесно, а и малко от нас има осъзнатост за друг избор.

Видно и от отговорите в темата. Повечето под избора да не се сърдят разбират стискане на зъби, което пак е сърдене, но премълчано.

# 29
  • Мнения: X
Хора, които не са ми важни, сърдят ли се, игнорирам. Аз съм безразлична, каквото и да казват /правят. С близки:старая се да изясняваме ситуации и конфликти. Иначе "тежи" и се нагнетява положението... Като лава, която ври и само чака "пътека", за да изригне.

Общи условия

Активация на акаунт