Публикувана: 29 юни 2006, 23:20 ч.
Последно мнение: 30 юни 2006, 15:50 ч.

За благотворителността

1 531
22
1

# 15 30 юни 2006, 10:30 ч.

Мнения: 631

klisurov, не съм много съгласна с теб.
Конкретно за ромите - на тях професията им е просия, а тя няма нищо общо с благотворителността като цяло.
За това, че когато дадеш на друго/и деца лишаваш твоето, също е въпрос на усещане. Направи ми впечатление, че сегашните деца включително и моето не оценяват какво получават, защото имат много. Например твоето дете колко играчки има? И с колко от тях си играе? Защото ако има една, ще си я пази и цени както Децата в дома оценяват.
Прости примери и конкретни давам, въпреки, че благотворителността е обширно понятие и в глобален аспект не се обсъждат пакет памперси или две кафета за две сухи дупета.
Не искам да се заяждам, знам че въпроса е принципен, знам че не си опрял до 30-те лв., а просто искам да искажа мнението си по въпроса. Аз лично се чувствам добре когато давам, за мен това е усещане.

# 16 30 юни 2006, 11:10 ч.

Кацнала на едно дърво.
Мнения: 3 192

Да, лишавам детето си, за да участвам в благотворителни акции.
Лишавам го от неща, които няма да го направят нито по-умен, нито по-щастлив - всякакви излишни и скъпи безумства.

# 17 30 юни 2006, 11:11 ч.

Мнения: 185

Честно каzано, леко ме подраzни темата ти...

Цитат на: klisurov в пт, 30 юни 2006, 10:01

А че като дам другиму, го взимам от моите деца, е така. Не ми обяснявайте, че детото ви не желае още нещо, а вие не му го купувате, защото нямате излишни финанси (дай Боже да не е така). Защо да не зарадвам детето си с бонбон, шоколад, играчка, книжка. Защо трябва да се чувствам виновен, че някое дупе не е сухо?!? До колко чужда вина може да понесе човек?

Всеки сам си преценява от какво имат нужда неговите деца... Съвсем погрешно е обаче да се мисли, че другите децата имат някаква вина, zатова например,че не са със сухо дупе. Защо не го направиш zа тях?.. Или чувстваш, че искаш да помогнеш или не го правиш... Не че имаш някаква вина, но ти можеш да промениш нещо. Аz не бих прехвърляла топката на фондации, държавата и др. под., zащото държавата, това сме ние...

# 18 30 юни 2006, 11:14 ч.

При хората, които обичам
Мнения: 3 192

Нищо не си разбрал, Клисуров.
Нито за пелените, нито за кафето, нито за индулгенциите.
Ама всеки си носи кръста. Моят не ми тежи, не тежи и на децата ми. Вече няма една дрешка у нас - всичко съм раздала. Не заради спокойната ми съвест, а заради децата ми - искам да ги науча да дават. Не просто да дават, защото имат, а защото така го чувстват. И, ако успея да ги науча да чувстват болката на другите...е, ще знам, че нещо съм свършила.
И не ми излизай с това, че било принципен въпрос. И аз плащам данъци.

# 19 30 юни 2006, 11:30 ч.

Мнения: 377

Цитат на: ДЕ ВАня в пт, 30 юни 2006, 11:14

От една страна е вярно, че държавата има задължения, които не изпълнява добре. Но пък за мен това не значи, че при положение, че мога да направя нещо, не трябва да го правя, защото не е мое задължение. Много съм съгласна с всички преди мен, които са казали, че е въпрос на вътрешно усещане - ако искаш помагаш, ако не искаш не. Тъпо ми се струва да се дискутира и да се превпъща в ПРИНЦИПЕН въпрос. Peace

# 20 30 юни 2006, 12:03 ч.

Мнения: 1 001

Да, явно не съм разбрал (не ми се цитира всеки по отделно), след като пиша и дразня някои. Но нали за това и пиша (не за дразня де).
Да, децата имат немалко играчки и си играят с малка част от тях, но всеки път, когато им поднесеш нова играчка, очичките им светват. Да, тези с които не си играят навярно ще ги занесем в детската ясла, където е записан малкия или в 22 у-ще, когато пак има базар (и повчрвайте ми, няма да ги предложа за продаване).

За дрешките - не знам колко сме раздали (с това се "занимава" съпругата ми, но у нас дрешки, които не стават на децата ни няма. А не сме продавали на базари.

За количките - дакато имаше на кого, давахме ги на заем. Първото столче на Александра е "на заем", кошничката/столче от Никола го продадохме, сега съм пуснал обява и за количката му. И ги продавам не защото сме закъсали финансово, а защото смятам, че само този който е готов да даде пари за нещо, го счита за необходимо и ще му е от полза (а ако някому цената е висока, то тя винаги подлежи на коментар). Имаше тема, касаеща подаряването ма mp3 плеар. Не знам кой е късметлията, но се надявам да го е получил, защото наистина ще го оцени, а не от колекционерска страст.

А за благотворителността, знам че е въпрос на разбиране, а не индулгенция. Може би не съм пораснал за това да се рздавам безогледно

# 21 30 юни 2006, 12:06 ч.

Варна
Мнения: 2 171

И на мен като на Tanya77 ме се струва тъпо въпроса да е принципен Confused

.
В единия дом малки дечица нямаха тоалетна хартия и прах за пране- от какво лишавам детето си като дам пари за там- то си има и мокри кърпички, и прах и омекотител? А, от още някоя сто и педесета играчка може би Thinking

, която никак не му е наложителна. Щом съм преценила и мога- давам, когато и колкото мога. Не се чувствам изобщо виновна, че някое дупе не е сухо, но ако мога да помогна за това да е- правя го. Не седя и не се мъча с екзистенциални мисли по въпроса Crossing Arms

.
За мен благотворителност значи да помогнеш на някого в нужда от състрадание, не за да си "купуваш" чиста съвест или правейки го да мислиш дали не си ощетяваш семейството.

# 22 30 юни 2006, 15:50 ч.

Мнения: 206

Klisyrov, препоръчвам ти веднъж да отидеш в такъв дом и постоиш 2 часа при мъничетата!

Препоръчани теми

Политиката в България - Тема 5

Снимки – спомени от близко и далечно минало - 3

Войната в Украйна 2

? Въпроси всякакви ? (2024 г.)

Причина:

Причина: