За благотворителността

klisurov, вместо да се празним напразно върху глобалното, май е по-добре да обръщаме внимание на малките неща, защото те са съществените 

Документът се казва индулгенции.
Двата пакета пелени от теб са точно толкова ценни за децата, колкото и двете пликчета с чорапки, които даде една мама на една от акциите.
Това е съпричастност, не индулгенции.

Теорията, че ако аз спазвам правилата мога да очаквам, че и другите ще ги спазват и светът ще стане по-добър ли имаш предвид?!?
Аз не правя нищо, което считам за нередно или което не искам другите да правят. Плащам си редовно данъците, хвърлям си биклука разделно, но ми писна на "цицат" от мен, да се возят в лимузини, а децата ми да се лишават!

  Ако смяташ, че давайки памперсите на деца от дом ще лишиш семейството си не го прави. Всеки сам решава дали да помага и какво го подтиква да вземе такова решение. Не мога да разбера само каква е връзката между изповедта в църква и помагането на деца, лишени от родителска грижа. Може би имаш предвид индулгенциите, но какво общо има помощта с прошката от Бог? Ако помагаш, за да си чист пред Бога, а не защото просто искаш някой да е по-добре, това е друга бира. Аз не я разбирам тази бира, въпреки, че съм бирена.

Не, защото това е химера 
Аз ли4но предпо4итам малките неща и никога не се замислям в такива случаи, дали ощетявам семейството си. Всичко е до нагласа 

Хапка взе ми думите от устата, демек клавиатурата.

Не мисля, че с блготворителността си ще ощетя семейството си, не мисля, че от моите данъци ще се заделят пари за имащите нужда. Затова когато имам давам и колкото повече възможности имам повече давам. Въобще не ме интересува какво ще си мислят за мен, ако това искаш да кажеш с примера за църквата.

Тея пелени можеш ли да ги използваш, ако детето ти не се нуждае о т тях? Не се ядат, доколкото знам, а и не си Анджелина Джоли че да ги продаваш. И тогава дай да ги хвърлиш, понеже били трошички. Ми помисли си, тук колко хиляди потребители има? Нека хиляда да са редовни, ми хиляма по десет лева, по трошичка, това са десет хиляди. Лева. памперса, никакво значение няма. Трошичките малко по малко рано или късно стават повече, капка по капка, знаеш. Какво ще стане ако всеки каже "ми няма да дам десет лева, понеже е трошичка". А не вярвам децата ти да са умрели за тея десет лева. Който има - дава. Като нямаш, не давай, никой не ти е опрял пистолет до главата да даряваш. Не можеш да го обявиш за неправилно. Има много хора, не само един. Че те и един милион няма да са достатъчни за да оправят положението в дом за деца, примерно, хайде да не ги даваме.

Не щеш да ги даряваш, не щеш и да ги подаряваш. Искаш 30 кинта. Все някой ще ти даде....

30 лв са това, казваш, че стандарта не ти бил нисък.

На бебешката количка са се возили 6 деца, дрехи сме си разменяли с познати, които се върнаха при мен като родих второ дете...Не искам да задълбавам...

Подари ги! На когото решиш, че има нужда...

Благотворителността е призвание и не всеки може да го прави от сърце, да не очаква възвръщаемост и дивиденти. Да даряваш означава да можеш да "поделиш" хляба си с този, който има нужда от това, без да го караш да се чувства длъжен да направи и той същото.

Тук те подкрепям изцяло!
 Аз също съм убедена, че ако всеки си плаща съвестно данъците, които дължи и ако не получава помощи, на които няма право, поводите за благотворителност рязко ще намалеят. Или поне благотворителността ще се изразява в луксозни екстри, а не в елементарни насъщни нужди.
Едно е да пратиш сираци на море или екскурзия, друго е да им купиш боб и леща, за да оцелеят. Нуждата от второто е престъпление, което не би трябвало да се разрешава с благотворителност, а със съд за виновните причинители на такава нужда.

Не мисля, че лишавам с нещо дъщеря ми. Всеки сам решава за себе си.

По тази тема имам доста по-различно мнение от останалите писали до сега. 
Аз съм За благотворителността , но НЕ за домове!
Дай пелените на някой които има нужда от тях. Защо ?  Защото живота е сложен и "колелото на съдбата" се върти с такава бързина , че никога не можеш да предцениш с абсолютна точност в кой момент в какво финансово състояние ще си  и точно тогава да на създадеш поколение.  По добре да помогнеш на някой който с цената на много лишения и упорит труд е решил да отгледа детето си , отколкото на някой решил , че държавата ще се грижи за това. Познавам хора които си оставиха децата в дом , защото "е трудно да се гледа дете с 200 лв " и е по добре да стои в дома 2-3 години и там да го гледат , отколкото те да поемат отговорност за действията си . След този период си взеха децата . Вече отгледани. На гърба на данъкоплатеца.
Помагам , дарявам  и съответно и на мен ми помагат . Доволна съм от себе си .   

Мда, пак задълбахме в конкретното. Аз за пелените пуснах друга тема (не че някой пише там).
В 22 училище организират базар за детски неща - няма начин да не знаете. Ходили сме и сме купували, оставяли сме това, което повече не ползваме, та и на пелените ще им намерим място. И до кофите за боклук да ги оставим (като едни Clever), пак ще са от полза някому. С или без тези левчета, все ще се оправим.

Въпросът е принципен, за благотворителността! Не понасям, когато това е професия (като на някои роми), когато се прави по празниците, за да бъдат забелязани (че рекламата е по-скъпа), когато е показно и за собственото ти спокойствие (индулгенции, благодаря за подсказването), когато ...
А може ли да ми обясни някой как едно дете може да седи часове в "майка" си без да хленчи?!? Как го постигат ромите?!? Чувал съм, че ДРОГИРАТ ДЕЦАТА! А аз не сум ли съучасник, като ги карам да седят на улизцата и да чакат МОЯТА стотинка?!? Това благотворителност ли е? Да, в детските домове не е така, но това ли е начина? Трябва ли на това да разчитат за да оцелеят? А и защо управниците да си дават зор - нали все някоя фондация ще спади децата от глад и ще измие срама ни?

За трохичките - гадмо ми е, че сме я докарали до там, от това дали АЗ ще пия или не кафе да зависи нечие сухо дупе.

А че като дам другиму, го взимам от моите деца, е така. Не ми обяснявайте, че детото ви не желае още нещо, а вие не му го купувате, защото нямате излишни финанси (дай Боже да не е така). Защо да не зарадвам детето си с бонбон, шоколад, играчка, книжка. Защо трябва да се чувствам виновен, че някое дупе не е сухо?!? До колко чужда вина може да понесе човек?

klisurov, не съм много съгласна с теб.
Конкретно за ромите - на тях професията им е просия, а тя няма нищо общо с благотворителността като цяло.
За това, че когато дадеш на друго/и деца лишаваш твоето,  също е въпрос на усещане. Направи ми впечатление, че сегашните деца включително и моето не оценяват какво получават, защото имат много. Например твоето дете колко играчки има? И с колко от тях си играе? Защото ако има една, ще си я пази и цени както Децата в дома оценяват.
Прости примери и конкретни давам, въпреки, че благотворителността е обширно понятие и в глобален аспект не се обсъждат пакет памперси или две кафета за две сухи дупета.
Не искам да се заяждам, знам че въпроса е принципен, знам че не си опрял до 30-те лв., а просто искам да искажа мнението си по въпроса. Аз лично се чувствам добре когато давам, за мен това е усещане.

Да, лишавам детето си, за да участвам в благотворителни акции.
Лишавам го от неща, които няма да го направят нито по-умен, нито по-щастлив - всякакви излишни и скъпи безумства.

Честно каzано, леко ме подраzни темата ти...


Всеки сам си преценява от какво имат нужда неговите деца... Съвсем погрешно е обаче да се мисли, че другите децата имат някаква вина, zатова например,че не са със сухо дупе. Защо не го направиш zа тях?.. Или чувстваш, че искаш да помогнеш или не го правиш... Не че имаш някаква вина, но ти можеш да промениш нещо. Аz не бих прехвърляла топката на фондации, държавата и др. под., zащото държавата, това сме ние...

Нищо не си разбрал, Клисуров.
Нито за пелените, нито за кафето, нито за индулгенциите.
Ама всеки си носи кръста. Моят не ми тежи, не тежи и на децата ми. Вече няма една дрешка у нас - всичко съм раздала. Не заради спокойната ми съвест, а заради децата ми - искам да ги науча да дават. Не просто да дават, защото имат, а защото така го чувстват. И, ако успея да ги науча да чувстват болката на другите...е, ще знам, че нещо съм свършила.
И не ми излизай с това, че било принципен въпрос. И аз плащам данъци.

 

От една страна е вярно, че държавата има задължения, които не изпълнява добре. Но пък за мен това не значи, че при положение, че мога да направя нещо, не трябва да го правя, защото не е мое задължение. Много съм съгласна с всички преди мен, които са казали, че е въпрос на вътрешно усещане - ако искаш помагаш, ако не искаш не. Тъпо ми се струва да се дискутира и да се превпъща в ПРИНЦИПЕН въпрос. 

Да, явно не съм разбрал (не ми се цитира всеки по отделно), след като пиша и дразня някои. Но нали за това и пиша (не за дразня де).
Да, децата имат немалко играчки и си играят с малка част от тях, но всеки път, когато им поднесеш нова играчка, очичките им светват. Да, тези с които не си играят навярно ще ги занесем в детската ясла, където е записан малкия или в 22 у-ще, когато пак има базар (и повчрвайте ми, няма да ги предложа за продаване).

За дрешките - не знам колко сме раздали (с това се "занимава" съпругата ми, но у нас дрешки, които не стават на децата ни няма. А не сме продавали на базари.

За количките - дакато имаше на кого, давахме ги на заем. Първото столче на Александра е "на заем", кошничката/столче от Никола го продадохме, сега съм пуснал обява и за количката му. И ги продавам не защото сме закъсали финансово, а защото смятам, че само този който е готов да даде пари за нещо, го счита за необходимо и ще му е от полза (а ако някому цената е висока, то тя винаги подлежи на коментар). Имаше тема, касаеща подаряването ма mp3 плеар. Не знам кой е късметлията, но се надявам да го е получил, защото наистина ще го оцени, а не от колекционерска страст.

А за благотворителността, знам че е въпрос на разбиране, а не индулгенция. Може би не съм пораснал за това да се рздавам безогледно

И на мен като на Tanya77 ме се струва тъпо въпроса да е принципен .
В единия дом малки дечица нямаха тоалетна хартия и прах за пране- от какво лишавам детето си като дам пари за там- то си има и мокри кърпички, и прах и омекотител? А, от още някоя сто и педесета играчка може би , която никак не му е наложителна. Щом съм преценила и мога- давам, когато и колкото мога. Не се чувствам изобщо виновна, че някое дупе не е сухо, но ако мога да помогна за това да е- правя го. Не седя и не се мъча с екзистенциални мисли по въпроса .
За мен благотворителност значи да помогнеш на някого в нужда от състрадание, не за да си "купуваш" чиста съвест или правейки го да мислиш дали не си ощетяваш семейството.

Klisyrov, препоръчвам ти веднъж да отидеш в такъв дом и постоиш 2 часа при мъничетата!