Бременна съм и това ме ужасява

 Тези чувства май са нормални. Дори аз толкова много искам да забременея, но като ми се случи, сигурно ще съм като теб в началото. Даже съм подготвена психически. 😀

 Предполагам, че ти е необходимо време да свикнеш с идеята. Няма шанс да не си заобичаш бременността и детето. В телата ни се отделят хормони точно с тази цел. Нали все пак не бива да си оставяме децата, природата се е погрижила за тях.

 Дай си няколко дни активна умствена почивка и ще се зарадваш. Доколкото съм и чела по въпроса, скоро хормоните ще заработят и ще си заобичаш бебето преди да си го видяла.

 Успех и лека бременност! 😋😍

Още ти е рано за такива мисли. Прави нещата стъпка по стъпка и го мисли когато му дойде времето. Аз когато забременях с първото си дете не промених нищо в ежедневието си, не съм чела кой знае какво а бабите се постараха и да не се занимавам много много с покупки. Правех каквото ми казваше АГ -то и не се затормозявах да чета из нета и да се филмирам. В 9тия месец ме обзе паниката и се молех да остане бебето в корема колкото се може по - дълго. Първите месеци на адаптация са си трудни, но после се чудих как въобще съм живяла без това човече.
Ще ти кажа , че щом сте готови и мъжа до теб е сериозен, то няма да имаш проблеми. А и майка не се става предварително. Повечето майки споделят, че любовта не идва в мига в който зърнеш сбръчканото новородено ревящо човече а по скоро с дните и седмиците прекарани с него, когато започне да шава и да ти се усмихва, когато чуеш "мама" за първи път и те прегърне силно.
Факт е, че ще се промени и ежедневие и рутина, но се свиква, както с всяко ново нещо. Нормално е неизвестното да те плаши, но ако се поддадеш, никога няма да можеш да продължиш напред. Така че скачай смело. Кураж!

 С риск да разводня темата, но мисля, че и на авторката ще ѝ помогне отговорът (или пък нова тема да пусна? 🤔). Всички казвате, че след раждане животът се променя. Каква промяна да очакваме? Някак все, като го казвате (майките), ми се струва сякаш го казвате със съжаление. Струва ми се като "Абе... Не ми е вече толкова хубав животът и свободен, но пак е хубав, но по друг начин..." ама някак неуверено... Как ти се промени животът след раждането? За недоспиването от бебешки плач и самите грижи, ясно. Но какво друго?

[/quote]


 С риск да разводня темата, но мисля, че и на авторката ще ѝ помогне отговорът (или пък нова тема да пусна? 🤔). Всички казвате, че след раждане животът се променя. Каква промяна да очакваме? Някак все, като го казвате (майките), ми се струва сякаш го казвате със съжаление. Струва ми се като "Абе... Не ми е вече толкова хубав животът и свободен, но пак е хубав, но по друг начин..." ама някак неуверено... Как ти се промени животът след раждането? За недоспиването от бебешки плач и самите грижи, ясно. Но какво друго?
[/quote]

Да! Може да пуснеш нова тема, интересно ми е много и на мен- гледам клипчета, чета саттии- променя се, променя се.. да де ама как точно, не като режим а като цялостна промяна?

Нормално е да те завладеят смесени или изцяло неособено положителни емоции. И при мен се получи така, някак, след като видях двете черти на теста, като че ли изведнъж ме заля цялата действителност на това, което всъщност ме очаква и промените, които ще настъпят в живота ми. Може би за това допринесе и факта, че на нас реално нещата ни се получиха от първия месец опити, аз очаквах да мине повече време. Ще се адаптираш лека- полека, просто няма нужда да си набиваш излишни филми и драми и сама да търсиш под вола теле.
Аз вече влизам в 6ти месец. Имам късмета да карам изключително лека и безпроблемна бременност, без никакви неразположения и дискомфорт. Живота ми се тече максимално по старо му, ходя си на работа, спортувам, излизам, срещам се с хора. В прегледите няма нищо страшно, нали няма за първи път да ходиш на гинеколог, в това от време- на време да четеш подходяща литература, или да посетиш някой курс за бременни също. А и не си и длъжна, ако толкова не желаеш да го правиш. Като му дойде момента ще се научиш в движение. Баба ти едва ли е ходила на специални курсове, или е чела статии, книги и списания. Ще се адаптираш, дай си време и не се форсирай излишно. Нито пък се чувствай длъжна да се чувстваш нон стоп щастлива и нетърпелива да станеш майка. Хората са различни, приемат нещата по различен начин и в това няма нищо лошо.
Колкото до въпроса с промяната, аз не съм родила още, но мисля че подобни терзания са напълно излишни. И твърдо няма как да сложиш всички под общ знаменател. Имаме различни семейства, професии, начин на живот, социални контакти, финансови възможности, мироглед, приоритети и прочие, и прочие. Промяната всеки ще види по свой начин и пак по свой начин ще се адаптира към нея. С раждането на детето няма да свърши света, нито живота ти, така че няма смисъл да се кахъриш толкова. Няма как да не е различно, ама нали това е идеята по принцип, да се развиваш и променяш. Все едно да се питаш, дали не ти беше по- добре, когато беше на 10 и беше на пълна издръжка при мама и тате, нямаше грижи и отговорности, освен да си учиш уроците, беше ти сготвено, изчистено, изгладено, изпрано и т.н, а сега за всичко това се грижиш ти. Ако кажа, че не си спомням с носталгия за детството си ще е лъжа, но това не означава, че съжалявам за живота си в момента.
Прекалено много се вглъбявате понякога, гледайте по- ведро и позитивно. Да, няма да е лесно, да бъдеш родител със сигурност е и прекрасно, и ужасно, но в крайна сметка и никой не ви задължава да бъдете такива. Ако сте намерили човека, който също не смята имането на деца за върховно постижение в живота, живейте така, то е ваше право и избор.
А иначе, бебетата няма да са вечно бебета, ще растат с всеки изминал ден и с всеки изминал ден ще бъдат все по- малко зависими от вас. А, ако сами станете "роби" на децата си и ги превърнете в център на вселената си, за това няма да са виновни те.

 С риск да разводня темата, но мисля, че и на авторката ще ѝ помогне отговорът (или пък нова тема да пусна? 🤔). Всички казвате, че след раждане животът се променя. Каква промяна да очакваме? Някак все, като го казвате (майките), ми се струва сякаш го казвате със съжаление. Струва ми се като "Абе... Не ми е вече толкова хубав животът и свободен, но пак е хубав, но по друг начин..." ама някак неуверено... Как ти се промени животът след раждането? За недоспиването от бебешки плач и самите грижи, ясно. Но какво друго?
[/quote]

Да! Може да пуснеш нова тема, интересно ми е много и на мен- гледам клипчета, чета саттии- променя се, променя се.. да де ама как точно, не като режим а като цялостна промяна?
[/quote]

 Пуснах я в "Искам бебе", надявам се да получим доста отговори. 😊

На колко години е авторката?
Има значение за усещанията.
Аз не съм имала подобни терзания. Много добре знаех, че животът ми ще се промени, необратимо. Не е лесно да си майка, но чак пък ужасно, съвсем не. Просто си пренареждаш приоритетите за един по-дълъг период от време.

Благодаря за отговорите! Първоначалната изненада и шокът от нея ме обзеха на момента и паниката надделя. Превъртях в главата си едва ли не следващите 18 години от живота си. Ще действам стъпка по стъпка и се надявам всичко да е наред

Променят се много неща , вече не се грижиш само за себе си . Намалява свободното време , няма вечерни излизания ( освен ако има кой да гледа детето ) . Като ти се приспи не може да легнеш когато ти решиш , освен ако и то не спи . Като ти се приходи някъде на екскурзия неможе просто да тръгнеш и такива .

Аз съм бременна в 4 месец бременността е желана и бебчето е чакано от години,въпреки това и аз съм ужасена. Знам,че животът ни ще се промени напълно, но не това ме плаши. Страх ме е дали ще се справя,дали ще се грижа за бебето както трябва ,страх ме е че едно малко същество ще е напълно зависимо от мен. Въпреки всичките ми страхове обаче,нямам търпение да се срещна с човечето и смятам,че всичко това е нормално за жени,които чакат дете за първи път
Желая на авторката една прекрасна бременност и един пухкав финал

Според мен си е нормално, всеки го приема по свой начин, предполагам. Аз забременях на 32, не съм малка и беше планирано, въпреки това и аз изпаднах в ступор, от хормоните през бремеността бях супер изтъпяла и по досаден период в живота си не съм имала, предвид, че имах безаварийна бременност. Споко, ще избуташ и ти, а и да имаш бебе също не е толкова страшно, хората обичат да драматизират.

Много добре казано, нямам какво повече да добавя. Аз като видях чертите на моя тест веднага ревнах, понеже нямах работа, имахме проблеми с парите и така. Два месеца бях в ужасни притеснения — да не бъдеш бременна и безработна в нашата мила държавица. Притеснявах се какво ще кажат родителите ми. Но при нас не беше планирано (не е било нежелано), но се случи просто така. Не винаги всичко може да се планира. Естествено хубаво е, но понякога не става, колкото и да се надяваш и да тикаш нещата в сигурната посока на планирането. За някои от нещата все още се притеснявам, така че според мен това е нормата — предвид светът, в който живеем. Не мога да изпитвам вина за това, че се притеснявам за това и онова. Важното е да не се стига до крайности и лека полека да приемаме нещата каквито са.

Огромна е разликата между непланирана и очаквана бременност.
При очакваната се предполага, че човек е подготвен финансово.

Аз смятам,че при ситуацията в България е много трудно човек да каже,че е подготвен финансово.Ако всички чакаха първо да имат пари ,та тогава да мислят за бебе,досега щяхме да се затрием.Разбира се не казвам,че може да нямаш пари за елементарните си нужди и да раждаш деца,но и много малък процент са напълно подготвени финансово 

Ами ако родиш на 20, много ясно, че няма да си подготвен.
Не одобрявам ранни и непланирани раждания.

Абсолютно! И не само! Това, че си от пет години на една "Стабилна" и "Сигурна" работа въобще не значи, че преди раждането няма да уволнят мъжа. Или като разберат, че си бременна, но не си дала още болничен.

 Няма и гаранция, че сега като си без работа, след девет месеца няма да получиш някое ТОП предложение.

Почуствах се по същия начин. Имах чувството, че нямам майчински инстинкт. Просто се отпусни по течението. За мен решението беше книга за бременноста седмица за седмица. Купих я преди да ида и на лекар дори. Темите са по 2÷3 листа. Та прочитах статията и си продължавах живота по старому. А в книгата съхранявах в последствие снимки от прегледите. Не го мисли толкова. Хормоните и бебето ще ти подсказват всичко, просто се отпусни. Сега гушкам малкото човече (3ти месец) и не мога да кажа, че има чак толкова голяма промяна в ежедневието ми.
За около 45 дена си паснахме, опознахме се и прекарваме страхотно за сега.

Ми то раждаемостта ни далеч не е цветуща — защо ли. Бих могла да посоча някои основни и отправни причини, водещи до този “пропуск” в системата ни, ако има желание за такава дискусия.

Именно заради пари много семейства отлагат ,имам няколко познати,които не се решават на второ детенце само по финансови причини.

Така е, и това е вина на държавата. При все, че минималната работна заплата е ниска, крайно недостатъчна, а и не се прави нищо, за да се улесни взимането на майчинство от майки, които не работят. Това го говоря във връзка с жени, които имат стаж, но поради някаква причина към момента не попадат в кръга на осигурените лица, защото са загубили работата си или не могат да започнат такава. Ако приемеш стъпка към временно самоосигуряване, НАП и НОИ ще ти изядат душата. Процедурите са тромави, безкрайно усложнени и неизпълними от една средностатистическа жена с висше образование различно от публична администрация, финанси или счетоводство. За социалната помощ не искам да отварям дума — там нещата са ясни, че е пълна мизерия. А темата пък работодател и бременна просто не искам да я започвам, защото пак ще се появи някой защитник на работодателите, и това ще е жена с деца, което е още по—странното. Но такъв ни е акъла и за това сме такива като нация. Все назад, все незнаещи правата си, все нетърсещи, все така хранещи се един друг, все така заблудени. Какво да правиш — народопсихология.

Не си единствената шокирана,а няма и да си последната със сигурност.Аз съм почти в 12с с второто си дете.С първото бях абсолютния оптимист.Получи ни се от първия път и знаех,че можем,искаме и ще се справим.Смятам,че се справихме въпреки,че нямаше и на кой да разчитаме,но и не мога да кажа,че от нещо се лишихме.Искахме да се виждаме  с приятели до късно-канихме си ги на гости.Искахме на разходки в планината или почивки-ходихме си,но винаги режима на детето определяше план графика.Свиква се,бъди положителна.
Но,да разкажа и за втория път,когато преди двете черти си знаех,какво се случва.Не намирам точната дума,но да речем-объркана,шокирана,неразбираща.Всичко,което ти описваш ми се случва сега,в очакване на номер 2.Дълбоко в себе си искам второ детенце,не искам дъщеря ми да е само дете,но ето че ми се налага на сила едва ли не да се убеждавам,че всичко е хормони и скоро ще мине.Да,до някъде са хормоните,защото от седмица-две съм по-позитивна.
Не се става лесно МАМА,те бабите са си го казали.
И като за последно,ще ти кажа,че ако и двамата сте готови,то нещата сами ще се подредят.Пожелавам ти да изпиташ най-красивите емоции от бременността,а и не само.Бъди готова,защото са незаменими.

При мен беше почти по същия начин, от първия опит забременях, а уж се очакваше поне няколко месеца да чакаме.. И аз като теб си представих как трябва да оставя работата и да се посветя на нещо друго, а аз съм си работохоличка, и хич не бях хепи от този факт. Както и трябва да  не ходя по екскурзии, да не пътувам.. Вече съм в средата на 6-тия месец и все още не се радвам, че съм бременна, но всеки го изживява по различен начин. Ние сме подготвени финансово, тъй като това си е нормално стечение на обстоятелствата при 10 годишна връзка, имам си стабилна (държавна) работа в последните 3г. и т.н. С това искам да ти кажа, че всеки го изживява по свое му, чета си някакви статии за седмиците, през които минавам и определено ми е интересно да знам какво се случва с бебето и с майката.

Преди да направя теста се чувствах така -  ако не съм бременна, ще се разочаровам, но ако съм, ще се уплаша! Знам, че не е логично. Няколко дена отлагах. Направих го, видях двете черти и изпаднах в еуфория (не се уплаших). Като наближи раждането обаче ме хвана страх. Едва не си написах завещанието! Пък то мина леко и лесно. Сетне изпаднах в стрес как ще се справя с бебето (то малко, безпомощно, аз неопитна!). Сега двете сме голям екип и нямам притеснения. Но съм се закъхарила как ще е в училище и даже какво гадже ще си намери като порасне... Няма спокойствие...

Аз съм над 30 г, чакам второ дете и на моменти просто гълтам бастуна. Страх ме е. Като наближи секциото съвсем.

Абсолютно в същата ситуация съм. От над 7 месеца правихме опити за бебе със съпругът ми, но някак си преди месец като видях теста и избухнах в рев...от ужас. Страх, и ужас, преплетени със съмнения-готова ли съм, сега ли е моментът, ами всички онези планове за пътешествия за следващите 2 години, ами кариерата...В пълен шок съм, но пък от друга страна часовникът тиктака и времето си минава. След 2 месеца ще навърша 31 и май нямам много още време за чудене. Реално се чуствам като на 20, но един ден си седях и си предствях какъв е животът ми на 60-Само аз и съпругът ми, без деца...е не ми хареса картинката. Някак незавършена. После си представих същата картинка с пораснали деца/дете. Тогава осъзнах, че колкото и да се чуствам малка, да ми се живее, да искам да имам перфектна спортна фигура, да получа повишението и тн, в дългосрочен план всичко това ще отмине и няма да ме направи щастлива толкова, колкото чуството за създадено истинско семейство. Не просто бракът, който имам с най-прекрасният човек на света-любовта на живота ми, но и с наше дете.
Затова-спри с тези мисли, носи се по течението и бъди спокойна и щастлива. Според мен след време ще си кажем и двете- е точно това беше моментът. Добре, че така стана
Поздрави

Да, и при мен беше така. В общи линии гледах да не мисля за това, работех до последно, работата ми беше лека и го позволяваше, гледах филми, разхождах се, като цяло се опитвах да са съм заета с нещо, за да нямам време да се сещам, че съм бременна.
Така че това е моят съвет, запълвай си времето с нещо друго и то просто ще мине.
А, да, и драсках на един календар, така всеки ден виждах колко много вече е минало и как все по-малко остава Други са ми наблюденията, който иска деца, ражда и успява да ги отгледа, който не иска, дори хора с повече пари от другите, се оправдават с финансовото състояние, държавата и извънземните.

Човече,това за наблюденията идва и от различните среди. Ние с мм не сме с малки заплати и въпреки това се справяме трудно понякога,а не ми се мисли как са хора с минимални заплати,каквито масово се плащат в провинцията.

Все едно чета себе си преди две години.
Забременях планувано и желано, правехме опити няколко месеца.
Като видях двете черти бях меко казано ужасена, изплашена, стресирана. Не позволявах на ММ да се виждаме, не исках да казвам на никого. Беше ме страх, че няма да се справя, че няма да бъда добра майка.
Успокоих се една идея повече, когато казах на всички, че очакваме дете. После започнаха страховете дали е добре бебето, треперех преди всеки преглед. След това ужасът от раждането, страхът от него. После притеснения от колики, скок в растежа, зъби, бебешки пубертет.
Мисълта ми е, че в съзнанието на майката винаги има притеснения, свързани с детето. Няма перфектни родители, има такива, които дават всичко от себе си, и такива, които карат по течението.

Общувам с хора от всякакви среди. Колкото повече имат, толкова повече си мислят, че нямат.
Жената вече е бременна и очевидно парите не са в основата на страха, така че нека не я плашим допълнително в тази посока...

О,не съм искала никой да плаша,аз също съм още в начална бременност и също изпадам в паника. Идеята ми беше ,че явно всяка бременна си има страхове ,пък и е нормално, тепърва всичко се променя.

Здравейте, не мога да разбера как така уж планувано и желано а като разберете се чудите как ще ходите на почивки и дали ще имате свободно време за вас. За мен това е егоистично. Ако сте решили да имате дете би трябвало да сте наясно с тези неща. А и може би за това в днешно време раждаемоста е под всякаква критика, не са само финансите ами и желанието за живот на хората. Не искам да съм груба, не нападам никой, но е логично като е планувано да е мислено и за почивките и тем подобните му. Няма как животът ви да е същият, още по-хубав ще е със сигурност. Аз съм на 20 год. и съм в 34 г.с., детето не е планирано, изненада ни, но дори и не планирано пак се зарадвах когато видях 2те чертички. Единствените терзания бяха дали родителите ни ще се зарадват и дори и да не бяха се зарадвали не ми пукаше особено много, това че бях безработна и с малко стаж и дали ще се справя като майка. И сега се плаша от раждането, но и това ще мине живот и здраве. Няма нищо по-хубаво от това да носиш в себе си човешко същество и да знаеш, че ще дадеш живот. Бремеността също е едно много хубаво нещо е като изключиш повръщането, хормоните и киселините. Аз не съм повръщала и киселини даже нямам, но да бъда солидарна мамите които са минали през това. Така, че радвайте се момичета, за съжаление някой хора не ги интересуват почивки и излизания, а дали ще се получи от 4-ти опит инвитро...
И пак повтарям не нападам никой, изразявам си мнението. 🤗

Може би, когато е първо дете просто си ужасен от новостите, които предстоят. Иначе си е въпрос на човек и усещане-едни никога не се чустват готови, други цял живот си мечтаят за момента, в който ще бутат количката. Факт е, че целият ти живот ще се обърне на 180 градуса и няма как да не си притеснен за новостите, които предстоят. Почва и чуденето-дали ще съм добра майка, достатъчно здрава и подготвена физически ли съм да износя едно здраво дете и тн. Има го и другото-човек с възрастта става все по-страхлив. Съдя по мои познати, които разждат на по 20-25 и такива като мен-към 30, че и след това. Ще се справим, няма какво да го мислим. Всичко е в главите ни.

Според мен е съвсем нормално. На 28 съм и 2 години и половина се борихме за детенце,миналана година имах извънматочна след инсеминация.Не се отказахме,правих ин витро мин. месец- в 7ма седмица съм.Миналата седмица ми беше 1вия преглед-видяхме,че са двечки. Изпаднах в нещо като депресия от тогава,получих няколко панически пристъпа даже.Аз си се познавам и знам,че всичко ще премине-винаги съм знаела,че искам да имам дете,това изобщо не е било под въпрос.Но и винаги съм знаела,че като наближи този момент ще ме обземе едно такова чувство-страх от непознатото,ще се справя ли,ще бъда ли добра майка,как ще се промени живота ми,детенцето ми здраво ли ще е и т.н. Да,и за това дали ще имаме нашето лично време с мъжа ми,и за това мисля-с него пътуваме по няколко пъти годишно и за нас това наше си време е важно,колкото и маловажно до звучи.Искам да се чувствам пълноценна и като човек,не само като майка.Иска ми се да мога да правя нещата,които обичам дори след като родя.Не смятам,че това е лошо или че ще бъда лоша майка.Всяка жена има своите страхове и както в моя случай,дори след борба за детенце може да се почувства малко стресната от случващото се и от предстоящите промени.

Точно така. Страхът е от непознатото, не от липсата на почивки и такива неща.. Ако си се замислил толкова много за почивката, то тогава въобще не трябва да ставаш родител. 😁

Момичета, изобщо не е задължително животът ви такъв, какъвто сте свикнали, да се промени коренно след раждането на детето. Със сигурност трябва да се съобразявате с доста неща, особено първите години, но като цяло е въпрос на нагласа и добра организация.
Огледайте се/ослушайте се за примери около вас на родители, които не са спрели да излизат, да се забавляват, да ходят на пътешествия и изобщо да правят разни "младежки неща" и се поинтересувайте как точно го правят. Сещам се сега за една двойка, която всяка година оставят малкия на родителите си и отиват за 2 седмици на някоя екзотична дестинация. Имало е всякакви коментари по техен адрес, включително, че са безотговорни и егоисти, но според мен комениращите основно им завиждат

Хората сме ужасни 😂 Как е възможно някой да ги нарече егоисти,защото видиш ли веднъж годишно ги оставяли на баба и дядо,за да идат на почивка? Все едно едно време почти всички от нас не сме ходили за по седмица и повече на гости при баба и дядо-я на село,я в друг град.

За мен времето при баба и дядо на село беше любимо,цялата лятна ваканция си я изкарвах при тях и не исках са тръгвам. Дори ме е жал , че и моето дете няма да има  възможност за такива ваканции

Как го правят ли? Ами с пари.. 😁

Все пак има лека разлика дали се оставя едногодишно или шестгодишно дете например. Зависи и от възрастта и здравословното състояние на баба и дядо дали могат да го гледат. И едно мъничко, много мъничко уточнение - съгласни ли са?

Не помня някога с ММ да сме почивали сами. Майка ми на шега беше казала "който има деца да си ги гледа". И си ги гледахме Щерката само 1-2 пъти е била при нея, а синът ми 0.
2017та трябваше и двамата да отидем в чужбина за 3 дена. Децата не бяха сами, но на мен ми беше супер притеснено.

Разбира се,зависи от здравословното състояние на баба и дядо,и от това дали те искат-няма как насила. Моите родители нямат търпение и изявяват огрооомно желание,ще видим като разберат,че са две. 😂😂😂 Иначе за парите-за някакви екзотични почивки трябвят пари да,но като цяло времето"за мама и тати" не се изразява само в почивки.Едно кино заедно двамата,разходка с приятели ей така без децата някой път и такива неща. Това си е до усещане,лично аз не смятам,че бих се чувствала гузна веднъж в седмицата примерно с мъжа ми да си имаме наша си вечер някъде,но ще видим. Няма точна формула,всеки си усеща нещата по свой си начин.

Малко е смешно как сте се закахърили за почивки и лично време при още неродени бебета Поне да бяха вече налични

На мен при бременност единствения ми страх е бил дали всичко ще е наред с детето и раждането. Просто се зачудих наистина колко надалеч гледате и какви неща ви притесняват отсега Като се родят, нещата постепенно се напасват, особено ако има навити баби в картинката пък съвсем.

На мен при бременност единствения ми страх е бил дали всичко ще е наред с детето и раждането.

Подкрепям с две ръце, всичко друго е ала-бала.

И на мен това ми е най-голямият страх. Другият е свързан с първите дни след раждането, понеже ми е първо дете съм притеснена  дали ще съм достатъчно адекватна да се грижа за бебето. Още от сега го мисля как ще го обличам и къпя,като си помисля колко малки човечета са новородените,страх ме е да не му направя нещо...

Едва ли съществува майка,която не се страхува от това,дали бебето й ще е здраво. Просто темата не е за това,а за друг тип страх и не разбирам защо трябва на бъде умаловажаван. Хората сме различни. Мой огромен страх е дали с бебетата всичко ще е наред,тъй като вуйчо ми е с едно много рядко заболяване(туберозна склероза) и знам колко трудно се гледа човек с подобен проблем. Но не разсъждавах върху това,когато отговарях на авторката,тъй като темата е за друго.Наред с този страх имам и страх от предстоящото родителство,както споменах по-горе-особено след като разбрах,че са две.Всеки човек може да има своите си страхове и не трябва да съдим.

От две и аз бих се изплашила!

Момичета, написах това за да ви дам кураж. След раждането, ако бебето и майката са добре всичко си идва на мястото. Не се страхувайте, вие сте най-доброто за децата си. Моето бебе беше ревящо и въпреки това смея да кажа, че не е чак такъв ужас. А се бяха изредили сумати народ да ми обясняват колко било зле, колко е страшно.

Fireee, nadejda__ - и на мен ми предстои раждане. Пожелавам ви от сърце всичко да мине нормално и страховете ви да са безпочвени !

lolita,благодаря за подкрепата! ❤

При мен това го нямаше. Реагирах нормално на двете черти и имах позитивна и лека бременност. Трудното беше като родих, защото не знаех какво ме очаква и имах доста стрес че не се справям и бебето плаче, но после нищата си дшйдоха на мястото. Това е голяма промяна. Все едно казваш чао на живота си и тръгваш по нов път и не знам някога свиква ли се с него. Май като сме деца по лесно ппиемаме промените я като възрастни е по трудно. Но децата са голяма радост. Особено след годината натам. Преди това не е толкова готино.

С първото си дете изпитах същата паника.
Но точно с четене и правене на списъци се справих със ситуацията. В началото е объркващо и плашещо колко много трябва да научиш, после се научаваш да отсяваш информацията и става лесно.
Успех, лека бременност и само положителни мисли.

Нека да започна с това, че няма ненормална емоция, особено пък по време на бременност. И никое чувство, включително и чувството на страх, което според мен е завладяло авторката, не бива да се потиска. Самият факт, че чувството е признато и споделено, го освобождава или поне освобождава разрушителната му сила, за да отвори път за радостта и щастието от новия живот. И Вие ще видите, че чувството ще се смени скоро, ако вече не се е сменило. Разбира се, не сте защитени напълно от рецидиви, но знаете вече, че те са си съвсем ок и... ще минат.

Първият път забременях неочаквано, но и двамата с гаджето ми (и настоящ мой съпруг) искахме бебето. То обаче не се състоя и сърцето ми беше разбито. Първоначалната ми емоция тогава беше на страх и ужас, но може би защото се случи непланирано и бях неподготвена (не че човек изобщо може да е подготвен за това усещане). После страхът и ужасът отминаха, за да ме сполети тъгата от загубата (при задържан аборт)...

Всички останали мои бременности (точно 3 на брой) бяха плод на планирана случайност (както обича да казва съпругът ми) и първото, което ме залива винаги, е тотална еуфория - буквално не стъпвам по земята от щастие. След това съм минавала през пълната гама - от ужас (какво ще правя сега, дали ще се справим), до увереност, че всичко ще бъде наред. Увереността надделява и в крайна сметка всичко си идва на мястото.

А имайте предвид, че моите бременности са тежки, третото ми раждане се случи в 27 г.с.