Ами ако родиш на 20, много ясно, че няма да си подготвен.
Не одобрявам ранни и непланирани раждания.
Не одобрявам ранни и непланирани раждания.
- Публикувана: 23 фев. 2019, 09:05 ч.
- Последно мнение: 8 март 2019, 12:25 ч.
Бременна съм и това ме ужасява
Ако всички чакаха първо да имат пари ,та тогава да мислят за бебе,досега щяхме да се затрием. 
Абсолютно! И не само! Това, че си от пет години на една "Стабилна" и "Сигурна" работа въобще не значи, че преди раждането няма да уволнят мъжа. Или като разберат, че си бременна, но не си дала още болничен.
Няма и гаранция, че сега като си без работа, след девет месеца няма да получиш някое ТОП предложение.
Почуствах се по същия начин. Имах чувството, че нямам майчински инстинкт. Просто се отпусни по течението. За мен решението беше книга за бременноста седмица за седмица. Купих я преди да ида и на лекар дори. Темите са по 2÷3 листа. Та прочитах статията и си продължавах живота по старому. А в книгата съхранявах в последствие снимки от прегледите. Не го мисли толкова. Хормоните и бебето ще ти подсказват всичко, просто се отпусни. Сега гушкам малкото човече (3ти месец) и не мога да кажа, че има чак толкова голяма промяна в ежедневието ми.
За около 45 дена си паснахме, опознахме се и прекарваме страхотно за сега.
За около 45 дена си паснахме, опознахме се и прекарваме страхотно за сега.
Аз смятам,че при ситуацията в България е много трудно човек да каже,че е подготвен финансово.Ако всички чакаха първо да имат пари ,та тогава да мислят за бебе,досега щяхме да се затрием.Разбира се не казвам,че може да нямаш пари за елементарните си нужди и да раждаш деца,но и много малък процент са напълно подготвени финансово
Ми то раждаемостта ни далеч не е цветуща — защо ли. Бих могла да посоча някои основни и отправни причини, водещи до този “пропуск” в системата ни, ако има желание за такава дискусия.
Именно заради пари много семейства отлагат ,имам няколко познати,които не се решават на второ детенце само по финансови причини.
Така е, и това е вина на държавата. При все, че минималната работна заплата е ниска, крайно недостатъчна, а и не се прави нищо, за да се улесни взимането на майчинство от майки, които не работят. Това го говоря във връзка с жени, които имат стаж, но поради някаква причина към момента не попадат в кръга на осигурените лица, защото са загубили работата си или не могат да започнат такава. Ако приемеш стъпка към временно самоосигуряване, НАП и НОИ ще ти изядат душата. Процедурите са тромави, безкрайно усложнени и неизпълними от една средностатистическа жена с висше образование различно от публична администрация, финанси или счетоводство. За социалната помощ не искам да отварям дума — там нещата са ясни, че е пълна мизерия. А темата пък работодател и бременна просто не искам да я започвам, защото пак ще се появи някой защитник на работодателите, и това ще е жена с деца, което е още по—странното. Но такъв ни е акъла и за това сме такива като нация. Все назад, все незнаещи правата си, все нетърсещи, все така хранещи се един друг, все така заблудени. Какво да правиш — народопсихология.
Не си единствената шокирана,а няма и да си последната със сигурност.Аз съм почти в 12с с второто си дете.С първото бях абсолютния оптимист.Получи ни се от първия път и знаех,че можем,искаме и ще се справим.Смятам,че се справихме въпреки,че нямаше и на кой да разчитаме,но и не мога да кажа,че от нещо се лишихме.Искахме да се виждаме с приятели до късно-канихме си ги на гости.Искахме на разходки в планината или почивки-ходихме си,но винаги режима на детето определяше план графика.Свиква се,бъди положителна.
Но,да разкажа и за втория път,когато преди двете черти си знаех,какво се случва.Не намирам точната дума,но да речем-объркана,шокирана,неразбираща.Всичко,което ти описваш ми се случва сега,в очакване на номер 2.Дълбоко в себе си искам второ детенце,не искам дъщеря ми да е само дете,но ето че ми се налага на сила едва ли не да се убеждавам,че всичко е хормони и скоро ще мине.Да,до някъде са хормоните,защото от седмица-две съм по-позитивна.
Не се става лесно МАМА,те бабите са си го казали.
И като за последно,ще ти кажа,че ако и двамата сте готови,то нещата сами ще се подредят.Пожелавам ти да изпиташ най-красивите емоции от бременността,а и не само.Бъди готова,защото са незаменими.
Но,да разкажа и за втория път,когато преди двете черти си знаех,какво се случва.Не намирам точната дума,но да речем-объркана,шокирана,неразбираща.Всичко,което ти описваш ми се случва сега,в очакване на номер 2.Дълбоко в себе си искам второ детенце,не искам дъщеря ми да е само дете,но ето че ми се налага на сила едва ли не да се убеждавам,че всичко е хормони и скоро ще мине.Да,до някъде са хормоните,защото от седмица-две съм по-позитивна.
Не се става лесно МАМА,те бабите са си го казали.
И като за последно,ще ти кажа,че ако и двамата сте готови,то нещата сами ще се подредят.Пожелавам ти да изпиташ най-красивите емоции от бременността,а и не само.Бъди готова,защото са незаменими.
При мен беше почти по същия начин, от първия опит забременях, а уж се очакваше поне няколко месеца да чакаме.. И аз като теб си представих как трябва да оставя работата и да се посветя на нещо друго, а аз съм си работохоличка, и хич не бях хепи от този факт. Както и трябва да не ходя по екскурзии, да не пътувам.. Вече съм в средата на 6-тия месец и все още не се радвам, че съм бременна, но всеки го изживява по различен начин. Ние сме подготвени финансово, тъй като това си е нормално стечение на обстоятелствата при 10 годишна връзка, имам си стабилна (държавна) работа в последните 3г. и т.н. С това искам да ти кажа, че всеки го изживява по свое му, чета си някакви статии за седмиците, през които минавам и определено ми е интересно да знам какво се случва с бебето и с майката.
Преди да направя теста се чувствах така - ако не съм бременна, ще се разочаровам, но ако съм, ще се уплаша! Знам, че не е логично. 
Няколко дена отлагах. Направих го, видях двете черти и изпаднах в еуфория (не се уплаших). Като наближи раждането обаче ме хвана страх. Едва не си написах завещанието! Пък то мина леко и лесно. Сетне изпаднах в стрес как ще се справя с бебето (то малко, безпомощно, аз неопитна!). Сега двете сме голям екип и нямам притеснения. Но съм се закъхарила как ще е в училище и даже какво гадже ще си намери като порасне... Няма спокойствие... 
Няколко дена отлагах. Направих го, видях двете черти и изпаднах в еуфория (не се уплаших). Като наближи раждането обаче ме хвана страх. Едва не си написах завещанието! Пък то мина леко и лесно. Сетне изпаднах в стрес как ще се справя с бебето (то малко, безпомощно, аз неопитна!). Сега двете сме голям екип и нямам притеснения. Но съм се закъхарила как ще е в училище и даже какво гадже ще си намери като порасне... Няма спокойствие... 
Здравейте момичета. Аз и приятеля ми правихме опити за бебе през последните 4 месеца. Обичаме се, от дълги години сме заедно, а и вече сме на възраст за деца. Така, че бебето беше най-логичната стъпка. От 1 седмица цикълът ми закъснява и започнах да си правя всеки ден по 1 тест- първите бяха с много бледа втора черта (и аз все не вярвях, че може да съм бременна и че това е истина). Но последния тест вече е с видима и наситена 2ра черта. Не съм ходила още на лекар, но отговора е ясен. И тук идва моя проблем. Ужасена съм и съм страшно объркана. Цял живот съм си мечтала за момента, в който ще стана майка. Намерих правилния човек за мен, обичаме се и сме добре осигурени. Правихме ПЛАНУВАНИ опити за дете и сега като виждам двете черти имам объркани чувства - все едно не се случва на мен, не се чувствам изобщо готова, не се чувствам готова да променя начина си на живот и т.н Ужасявам се от стъпките, коита трябвя да поема сега и не искам да ги правя- да се грижа за себе и бебето като бременна жена, да уча за бременността и какво да очаквам. Все неща, които преди това си мислех, че няма да имам търпение да правя.
Моля ви, разкажете ако и вие сте имали подобни объркани чувства и желание да НЕ сте бременна, когато сте разбрали?
Страх ме е , че може би това не е правилния за мен момент да стана майка, че съм била повлияна от огромното желание на приятеля ми и родителите ни да имаме дете, че няма да обичам детето си и че няма да се справя. Страх ме е , че тези отрицателни чувства ще повлияят на бебето....Много ми е мъчно, че получих такава благословия, а не мога да се зарадвам
Моля ви, разкажете ако и вие сте имали подобни объркани чувства и желание да НЕ сте бременна, когато сте разбрали?
Страх ме е , че може би това не е правилния за мен момент да стана майка, че съм била повлияна от огромното желание на приятеля ми и родителите ни да имаме дете, че няма да обичам детето си и че няма да се справя. Страх ме е , че тези отрицателни чувства ще повлияят на бебето....Много ми е мъчно, че получих такава благословия, а не мога да се зарадвам
Затова-спри с тези мисли, носи се по течението и бъди спокойна и щастлива. Според мен след време ще си кажем и двете- е точно това беше моментът. Добре, че така стана
Поздрави
Да, и при мен беше така. В общи линии гледах да не мисля за това, работех до последно, работата ми беше лека и го позволяваше, гледах филми, разхождах се, като цяло се опитвах да са съм заета с нещо, за да нямам време да се сещам, че съм бременна.
Така че това е моят съвет, запълвай си времето с нещо друго и то просто ще мине.
А, да, и драсках на един календар, така всеки ден виждах колко много вече е минало и как все по-малко оставаДруги са ми наблюденията, който иска деца, ражда и успява да ги отгледа, който не иска, дори хора с повече пари от другите, се оправдават с финансовото състояние, държавата и извънземните.
Така че това е моят съвет, запълвай си времето с нещо друго и то просто ще мине.
А, да, и драсках на един календар, така всеки ден виждах колко много вече е минало и как все по-малко остава
Именно заради пари много семейства отлагат ,имам няколко познати,които не се решават на второ детенце само по финансови причини.
Все едно чета себе си преди две години.
Забременях планувано и желано, правехме опити няколко месеца.
Като видях двете черти бях меко казано ужасена, изплашена, стресирана. Не позволявах на ММ да се виждаме, не исках да казвам на никого. Беше ме страх, че няма да се справя, че няма да бъда добра майка.
Успокоих се една идея повече, когато казах на всички, че очакваме дете. После започнаха страховете дали е добре бебето, треперех преди всеки преглед. След това ужасът от раждането, страхът от него. После притеснения от колики, скок в растежа, зъби, бебешки пубертет.
Мисълта ми е, че в съзнанието на майката винаги има притеснения, свързани с детето. Няма перфектни родители, има такива, които дават всичко от себе си, и такива, които карат по течението.
Забременях планувано и желано, правехме опити няколко месеца.
Като видях двете черти бях меко казано ужасена, изплашена, стресирана. Не позволявах на ММ да се виждаме, не исках да казвам на никого. Беше ме страх, че няма да се справя, че няма да бъда добра майка.
Успокоих се една идея повече, когато казах на всички, че очакваме дете. После започнаха страховете дали е добре бебето, треперех преди всеки преглед. След това ужасът от раждането, страхът от него. После притеснения от колики, скок в растежа, зъби, бебешки пубертет.
Мисълта ми е, че в съзнанието на майката винаги има притеснения, свързани с детето. Няма перфектни родители, има такива, които дават всичко от себе си, и такива, които карат по течението.
Човече,това за наблюденията идва и от различните среди. Ние с мм не сме с малки заплати и въпреки това се справяме трудно понякога,а не ми се мисли как са хора с минимални заплати,каквито масово се плащат в провинцията.
Жената вече е бременна и очевидно парите не са в основата на страха, така че нека не я плашим допълнително в тази посока...
X
Реклама