Здравейте, момичета. На голям кръстопът съм. На 37 години съм и имам син на 15. С баща му сме разведени отдавна и имам връзка с друг човек от четири години. Обичаме се. Не живеем заедно, защото сина ми все още не желае. На пръв поглед имат хубави отношения, но детето ми все още не го допуска до себе си на 100 процента. Решихме да му дадем още време. Винаги сме подхождали деликатно. Всеки ден сме заедно, общо взето като семейство, но с разликата, че мъжът си тръгва вечер. Преди седмица разбрах, че съм бременна. Приятелят ми иска да задържа детето и да подпишем. Аз не знам дали съм готова на такава промяна. Първо не знам как ще реагира сина ми, първо за него мисля. Страх ме е да не се почувства предаден и изоставен, което няма да стане, но все пак е още дете и всичко ще му мине през ума. Имаме много силна връзка и още има нужда от мен. Дали няма да се срамува, той е тийнейджър, а майка му на 37 с бебе. Може да остана и без работа. Дори не знам дали искам това дете, а не мога с лека ръка да го махна. Объркана съм много. Дали ще имам нервите да мина през всичко отново. Памперси, нощни ревове. Разликата между децата ми ще е огромна. Всичко отдавна съм забравила. Тъкмо вече имам време да обърна повече внимание и на себе си. Ох, как изглежда отстрани? Кажете....
- Публикувана: 4 юни 2021, 10:46 ч.
- Последно мнение: 8 юни 2021, 19:24 ч.
Имам нужда от съвет, бременна съм!
Изглежда като да си риташ късмета, ама ти си знаеш. 
Дали искаш дете трябва ти да решиш, както и баща му. На сина ти му е време да порасне, не е бебе. Така виждам аз нещата.
Седни и поговори със сина си сериозно, че искате вече да заживеете с този мъж заедно. Дала си му четири години време, не е като да не е приел вече мисълта.
Лично аз бих ти казала да задържиш детето, да си подпишете и да си нагласяте семейния живот всички заедно. Но на чужд гръб, знаеш... Разликата между децата не е чак такъв фактор, познавам две сестри с такава разлика, не е било проблем за тях. Звучиш ми като човек, който не иска да си разваля рахата с гледане на бебе, а не като да имаш сериозни проблеми, които да налагат аборт.
Лично аз бих ти казала да задържиш детето, да си подпишете и да си нагласяте семейния живот всички заедно. Но на чужд гръб, знаеш... Разликата между децата не е чак такъв фактор, познавам две сестри с такава разлика, не е било проблем за тях. Звучиш ми като човек, който не иска да си разваля рахата с гледане на бебе, а не като да имаш сериозни проблеми, които да налагат аборт.
Синът ти след няколко години ще тръгне по свои пътища, ти ще останеш сама. А имаш шанс за семейство.
Дилема си е.
Не знам, вие ще си решите, но да се изкажа и аз.
Не бих задържала бебето.
И не от гледна точка на възраст или синът ти.
Вие, реално, с този мъж не сте живели под един покрив. Хипотетично, след година може да си хване чукалата, ако не се напаснете.
Пак казвам, давам хипотетична друга гледна точка.
Не знам, вие ще си решите, но да се изкажа и аз.
Не бих задържала бебето.
И не от гледна точка на възраст или синът ти.
Вие, реално, с този мъж не сте живели под един покрив. Хипотетично, след година може да си хване чукалата, ако не се напаснете.
Пак казвам, давам хипотетична друга гледна точка.
Най-притеснителното в историята са отношенията на мъжа със сина ти. Едно общо дете може до доведе до пълен разрив. Но може и да ви сплоти. Мъжът да се успокои, че вече има свое дете. Това ще го привърже и към теб. А ако го махнеш, може и да е край на отношенията ви. На синът ти сигурно няма да му е лесно да го приеме, но ако осъзнае, че това дете ще е негов брат или сестра, ако бъде включен и обичан в новото семейство, и той ще го заобича. А ти пък няма да страдаш толкова, когато дойде моментът синът да напусне майчиното гнездо. Лошото е, че не звучиш много майчински настроена към това ново дете и евентуалните грижи към него, което е проблем.
Общо взето, зависи каква настройка се създаде в участниците в тази ситуация. Нещата могат да отидат и в едната, и в другата посока. От вас тримата зависи. Помисли над тези неща, комуникирай с мъжа и със сина си. Проучи нагласите.
Общо взето, зависи каква настройка се създаде в участниците в тази ситуация. Нещата могат да отидат и в едната, и в другата посока. От вас тримата зависи. Помисли над тези неща, комуникирай с мъжа и със сина си. Проучи нагласите.
Очевидно си го искаш това дете, щом като не си се предпазвала.
И мъжът си го искаш, четири години връзка го доказват.
И време на сина ти си дала.
И не си стара на 37 за гледане на бебе.
Но, решението трябва да си го вземеш сама. Няма кой друг!
Прочети десетте божи заповеди.
И мъжът си го искаш, четири години връзка го доказват.
И време на сина ти си дала.
И не си стара на 37 за гледане на бебе.
Но, решението трябва да си го вземеш сама. Няма кой друг!
Прочети десетте божи заповеди.
Сина ви не е малък и би трябвало да ви разбере, какво значи предаден и защо ? не живейте в предразсъдъци, че сте на 37 и сте бременна, познавам бременни и на 48 години, въпроса е дали вие искате да изгледате още едно дете. Какво говорят хората не трябва да ви е на първо четене, даже изобщо да не ви е, както и разликата във възрастта с децата ви, че ще е голяма. Синът ви скоро ще си поеме по свой си път, я да учи в друг град, я гадже да си намери, така че бъдете щастлива и не си пропускайте късмета, личи си, че щом този мъж до вас е толкова толерантен значи че много ви обича, а ако направите аборт със сигурност ще загубите и човека до вас.
Ако мъжът ти няма други деца, по-вероятно е да останеш и без мъж. Синът ти е достатъчно голям, за да разбира ситуацията. Няма място за ревност. Аз лично не бих го питала. Колкото до възрастта ти, ами има доста жени с първо дете родено над 40. Определено не си престаряла.
Задържаш бебето и се жените щом всичко е наред.Голямото дете ще приеме ситуацията.
И съвсем не си стара.Аз ще родя вторият ни син на 38,а първият ще е на 13.Но при нас с ММ тъй се стекоха нещата,иначе сме заедно от 17 години.Планувам и трето дете след 3-4 години.И изобщо не смятам,че с ММ ще сме престарели...
И съвсем не си стара.Аз ще родя вторият ни син на 38,а първият ще е на 13.Но при нас с ММ тъй се стекоха нещата,иначе сме заедно от 17 години.Планувам и трето дете след 3-4 години.И изобщо не смятам,че с ММ ще сме престарели...
За разликата - не се притеснявай, деликатно. Аз родих на 38, големия ми бе на 14. Много помогна докато бе бебе и после, сега е на почти три. Обичай ги по равно, ако се решиш трябва малко смелост, но едно бебе само те съживява, като преминах трудния период сега само ме прегръща и целува, а синя ми /големия, защото са ми три и имам и друг син на 12 в момента/ е тийнейджър. Голям. Смятай.