Нежелана бременност

Борчове, направени през главата на единия, не са общи. А борчове на безработното дупе на майката са повод да се замисли.
Семейство значи хора, които се подкрепят, а не балъци, теглещи заедно собствени каруци с индивидуални тъпотии (в т.ч.борчове).
Вярно е, че всеки може да се хване с всяка, да я върже с няколко породени бебета, и да й обяснява как ще се наредят нещата, теглейки заем на всяко полугодие, но технически няма как да им се получи 'щастливото семейство' дългосрочно.

И аз бях с неочаквана бременност , когато детето беше на 6 м , не бих направила аборт , но си го мислех защото не се чувствах готова , исках да е след две , три години .Докато един ден направих спонтанен аборт , след това реших , че искам децата ми да имат малка разлика и скоро очакваме другото дете . Помисли дали ти го искаш , как ще се чувстваш след това , но и обсъдетес мъжа ти твойте страхове .

Теориите трябва и малко от малко да се съвместят с фактите и практиката, което при теб го няма.
Да ти обяснявам, че в едно семейство с дете на месеци, борчовете практически няма как да са само на единия, по простата причина, че другият и детето също няма какво да ядат, какво да облекат, да имат ток, вода и топло, би било обидно за интелекта ти.

Не знам за какви теории и практики говориш, ама ето ти фактически какво е писала авторката, какво си писала и ти. Себе си няма да цитирам, виждам, че не ти се получава да ме разбираш какво пиша.

Е, да де! Това пиша, но не съм тръгнала да я убеждавам, че борчовете са си негови и тя няма как да не го отнесе заради тях.
По- ясно няма как да обясня, че в едно семейство са като скачени съдове и гафовете на единия рефлектират върху другия.

Е да де! Рефлектират, а не са негови.
Предлагаш й решение на парче - аборт на момента. Само дето това няма да й реши нито семейните неразбирателства, нито липсата на съобразяване с нея у съпруга, нито ще го направи по-дисциплиниран финансово.
Бременността е просто повод. Ще си остърже матката, ок (с всички последствия за нейното здраве). А после какво? Причините продължават да стоят и да чакат следващ повод.

Съжалявам, ама авторката никого не пита дали да се развежда, а какво да прави с бременността.
Така че, аз пиша по темата и не се взимам толкова насериозно, че да ѝ давам акъл дали да се разведе тук и сега , и въобще как да продължи живота си занапред.

Авторката обаче не е казала, че не желае това дете, а че не знае как ще се справят и с него, защото мъжът й е льохман, тегли кредити и грам не я слуша.
Но да приемем, че отговаряш буквално на въпроса й - отново, тя прави аборт, така проблемът с финансовото справяне е решен за времето, преди пак да почнат да правят секс. Проблемът със семейните неразбирателства не е решен. Мъжът все още е льохман.
После? Прави регулярни аборти през Н месеца или спира със секса, или друго, докато си стъпят на краката, което стъпване също е под въпрос? Дори ти пишеш, че той прави неща, без да се съобрази с нея, които рефлектират върху двамата. Това е същинският проблем.
П. П. А аз не съм казала да се развежда.

Пак пророкуваш, пак фантазираш.
Дали ще си оправят отношенията, никой не знае.
А, да твърдиш, че ще прави аборт след аборт, все едно че е забременяла от безхаберие, е некоректно към нея самата.

И какво по- точно си казала, обяснявайки че борчовете са само негови, че от него нищо не става, щото е льохман, ако не ти е идеята да се разведе тя?

Щото, с куп постове да се преповтарят минусите му, които тя самата е описала в първия си пост, е силно непродективно и ненужно, освен ако не послужат като аргумент за защита на теза.
Ако тезата не е в защита на развода, би ми било интересно да разбера каква е.

Една бременност и раждане, особено толкова скоро след предишните, може да имат доста по-сериозни последици от остъргването на маткта при аборт, та не бих залагала кое е по-малкото зло в случая. Че тя самата бременност с тодлър ще е рискова.

Бебето е на 9 месеца и ще си остане бебе, дори и след като проходи.
А, тя ще роди когато то е на година и половина.
И преди това, ще тича след него с корема, а после- с малкото бебе под мишница.
Красота, ама на чужд задник, сто тояги са малко.

Мъжът така е свикнал, имало е винаги кой да го подкрепи, разбирай - да сподели с него неговата лична попара. Опитът ми с такива хора е, че докато не се оставят да сърбат сами - нямат оправия. Тъкмо изплати половината, щуква му, че нещо му трябва супер диво спешно и пак тегли кредит. Или иска услуги. Или търси авантичката. Този типаж ми е много добре познат.
Авторката сега се чуди как да се изюрка и тя да работи, че двамата да плащат неговите кредити, и обмисля и аборт измежду вариантите. Еми сори, ама не е нормално.
Бих й казала и аз да махне плода, обаче аз не виждам нежелано бебе в случая. Реално нищо няма да им се подобри от този аборт. Ако борбата е да не стане по-зле - окей. Ама в момента работата ми звучи като 'абе аз сега-засега да го махна това дете, че съвсем ще я втасаме, а как да си извадя живота от калта после ще му мисля', а така и не го измисля.

За мен, редно е да мислиш първо за това, което е най- належащо, а не " по принцип и традиция" за нещо, което е след години.

Пак в първия си пост тя написа, че не е готова да има дете сега- какво неясно остана, та се твърди, че това не влиза в причините, а се изтикват само минусите на мъжа?
От друга страна, дори и само описаните факти, които тя сподели че я карат да мисли за аборт, да ти говорят за желано бебе?
А, факта, че си е сложила спирала, пак ли за желано бебе говори?

Човекът до мен не. Затова сме заедно от 27 години. Такива неща винаги излизат наяве. Светът е малък.. Аз лично не бих искала да загубя доверието на човека който обичам. Мога да излъжа майка ми по телефона че съм добре а да съм в болница. Но мъжът ми не бих.

Като си имах деца с 16 м разлика и без помощ от съпруг, с помощ като от съседка от свекървата,  мога да се произнеса ,че креях години докато се съвзема от гледането.И предшестващото го.Смешна съм била на съседка как нося първтот върху  големия корем ,кьошка му викат тук,  тераса  на диалект.Помни ме как съм казала ,че и да тежи   на корема ,това съм го видяла  и  обикнала ,онова поне не съм видяла и дано не му тежи толкова. И свекърва ми  разправяшие притчи, че някаква така болна дошла, да се сещам и да не се оплаквам, че като почна да пера ,в коритото на двора ,  независимо сезона и времето навън, да не пълня ямата на банята, и разнасям водата от прането из двора ,че и външната яма се пълни, а тя не разнася ,защото пере рядко и малко вода  разходва и може в ямата. И как ме връщате ,  спя и ходя нощем с шишето с мляко да го топля в банята ,дето е при нея ,минавам поне 15 метра  до Чикаго и  назад , , до банята да стопля и обратно демек.И изпуснах веднъж и шишето , от умора.И така ми мина животът да угаждам както почнах.Та сега да не се чудя защо  съм  тръгнала за далечното пътуване с един крак.щото  се усеща  как мога час-два да съм адекватна и заспивам.
Та не уговаряйте никого какво да прави, сам решава и сам си носи кръста после, за негова сметка е .Като се има предвид ,че заем от банка не знам какво е , от съдеди  по малко до плащанията съм вземала, като знам след колко дни   и колко връщам.И то  чак след  15-20 години за учение.
Каквото да говорим ,тежестта по децата е на жената ,късмет ако  мъжа помага    поне физически, че възпитанието е основно нейно.Тя задава курса ,тя има инстниктите ,тя е мама...нея търсят.Колкото да помата един мъж не е достатъчно.Поне докато станат самостоятелни и трябва само приказки с тях.
А този тук не се вижда да помага в къщи.
Как си спомних толкова "хубави" неща ,явно са незабравими и само потиснати.Щом е  нежелана бременност ,тя  прави сметка и  носи отговорности ,жената-авторка. Другите  ще си веят    .... каквото да говорят.