Лактация след загуба на бебето - проучване

След загубата на бебето ми в 25 г.с. имах много кърма. опитах да я спра с Бромокриптин, но ефекта беше временен - докато пиех хапчета. Последва стягане на гърдите, компреси със сух камфор, намаляване на течностите. За хомеопатия се сетих и питах моята лекарка, но добре че не ги взех - беше ми изписала вместо за спиране - за увеличаване на кърмата - в аптеката ми казаха.
Относно темата - не бих кърмила друго бебе, това за мен си е мазохизъм, при всичката болка и мъка която изпитваш.

Мили момичета, не съм в състояние дори да си представя болката ви от загубата, която сте преживели, така че просто ви изпращам обич и голяма прегръдка.
По темата, лактация наистина се спира доста ефикасно с хомеопатия. Моята кърма беше доста изобилна, но за кратко. След около 45 дни рязко намаля и бебето ми просто гладуваше. Щом дадох адаптирано мляко, отказа да суче. Мъчих се още повече от месец, но само се изнервяхме взаимно. Обаче малкото останало не спираше и не спираше. Лекарката ми каза да пробвам със стегнати компреси с пресен магданоз, което е влудяващо, но и с това се мъчих около седмица - отново без резултат. Бях чувала за някакви инжекции и я питах, но тя за щастие се занимаваше и с хомеопатия и ми препоръча някакви неща (4 на брой, но не ги помня), които се редуваха през 2-3 часа. До изчерпване на опаковките лактацията спря. Всъщност, капки продължаваха да избиват още 3 години и повече, но гинеколожката каза, че до 4 било нормално.

След може би тежкото раждане или от това , че още в болницата веднага след като родих ми дадоха Бромокриптин лактация не получих.Нямах никакви проблеми с гърдите , пиех си послушно хапчетата Бромокриптин,от които ми беше доста лошо, но с тях още един куп хапчета , може би затова нямах лактация , а може би и все пак от мисълта , че няма кого да кърмя ми е помогнало да нямам кърма.Исках да кърмя моето бебче , но не съм мислила ,че можеш да дадеш кърмата , на някое друго бебе , а и честно казано нямаше да съм в състояние , та аз щях да си го поискам , и тогава болката щеше да е по голяма от това , че нямаш бебче.Надявам се с втората бременност всичко да в наред и да имам кърма и бебче.

На следващия ден след секциото , докторката ми каза да пия 2 дни сутрин по едно хапче Достинекс. Това беше с цел изобщо да не ми дойде кърмата. Първоначално имаше ефект. Обаче деня,в който ме изписаха,усетих странни гърдите ми и до вечерта бяха като камъни. С голям ужас звъннах на докторката и тя ми каза да поизцедя малко-докато никъде няма буци. Добре,че имах помпа...че беше посред нощ...100 мл и сигурно имаше още толкова... Освен това ми каза да се стегна с някой сутиен,който ми е малък,и да направя компреси с лед. Това много ме облекчи,но на другия ден пак същото.Тогава тя реши да мина на Парлодел,пих го 15 дни по 2 табл дневно-сутрин и вечер- и всичко спря. За да не тръгне отново продължих с намаляващи дози през 5 дни,та така почти месец ги спирам. Остава ми последната дозичка...В листовката му пишеше,че има много странични ефекти. Обаче за мен имаше един много добър ефект-вечерно време заспивах като къпана и спях непробудно цяла нощ. Ако не беше лекарството,сигурно по цели нощи щях да будувам и да плача...
 А имах толкова много мляко-каналчетата ми се отпушиха без  никакъв проблем, шуртеше,аз цедях и хвърлях- какво да правя,нали пиех хапчета-не можех да я дам на никого...
Не знам дали бих кърмила друго дете,никой не ми е предлагал,за да мога да дам твърд отговор да или не. Все пак това би било УЖАСНО мъчително..самият акт на цедене,знаейки,че бебенцето,за което е това мляко,го няма-беше страшна мъка... Радвам се,че сравнително бързо успяхме да я спрем и цеденето беше преустановено...

на 17.12. в МД неадекватен,некадърен и безчуствен дежурен лекар на който попаднах уби бебенцето ми което бе 4200кг.забави секциото защото го мързеше,чака до последно,да спрат съвсем тоновете му!бебенцето ми живя 2 дни,след което ми дадоха въпросния бромокриптин и и до днес го пия-2 пъти припадах от него,кръвно на нула и едвам ставам!гърдите ми са меки,от стреса май вообще не ми се образува мляко!болката ми е голяма,а когато виждам че не съм само аз ми става още по-тъжно!За мен и за двете фамилии който обединяваме с мъжа ми това е най-голямата мъка,съсипаха ни живота...за нас докторите в МД са УБЙЦИ!!!

eemski, много съжалявам. Това което си преживяла е най-страшното за една майка.

Еми, не мога да ти върна най-безценното, но знам как се чувстваш.
 
Намери сили да продължиш.

Багодаря ви момичета,за подкрепата!!!Всеки ден за мен е опит да се върна в живота,малко по-малко!ако бях кърмила друго детенце,щях да го искам за себе си!!!!

emsski,не знам какво да ти кажа.Знам само че в момента никакви думи не могат да заличат загубата ти.Ти беше от декемврийските мами нали,аз също бях там.Знам как се чувстваш в момента-бебето ми почина след раждането.Прегръщам те силно и кураж.Бъди силна

мерри , 
Това направо не е истина. 
Дали ако псувах щеше да ми олекне 

Момичета ,
много съжалявам за загубата ви  Много добре зная как се чувствате. в неделя стават 6 месеца ,откакто бебето ми почина.
Аз имах доста кърма .Цедих се два месеца и така давах на бебето си. Когато почина престанах да се изцеждам и кърмата ми спря постепенно. Никакви лекарства не съм пила.
Прегръщам ви силно и кураж. 

mcheuz, 
Момичета, много съжалявам.  Вместо да вървим напред, май трябва да върнем Крумовите закони.