Лактация след загуба на бебето - проучване

  • 6 983
  • 40
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • 3
  • Всички
  • София, Младост 2
  • Мнения: 8 374
Реших да пусна темата, понеже днес попаднах на ето тази молба за съдействие и истории на майки, които са изживели загуба, за да може да се съставят материали как да се подпомагат майките:
http://www.lifecirclecc.com/research.html
От страницата може да се изтегли и попълни въпросник - като той служи само за насочване, иначе човек може да разкаже историята в какъвто формат иска. За съжаление всичко е на английски, но все пак ако някой прояви интерес със сигурност ще е от помощ.
Въпросите изясняват първо обстоятелствата около загубата, чувствата на майката и каква помощ е била предложена за справяне с психологическите и физическите последици, а конкретните относно лактацията са:
Цитат
8.   At what point, if any, were you offered information and support for the management of lactation or breastfeeding, given that your baby was expected to die or had died?
9.   What information were you given about the management of lactation or breastfeeding? For example, what were you told, if anything, about such options as suppressing lactation, expressing your milk for or breastfeeding a baby not expected to live, donating already stored milk to a human milk bank after your baby’s death, expressing your milk and donating it to a human milk bank after your baby’s death, expressing milk for or breastfeed a living twin or higher order multiple, or continuing to breastfeed an older sibling?
10.   Did you know any of the information you were given before it was offered to you? If you knew some of the information you were given before it was offered to you, what did you know and where did you find the information?
11.   What support were you offered for engaging in the options you were told about?
12.   Did you suppress lactation after your baby died? Why or why not? If you did, how did you do this? How long did it take? What was this experience like for you, emotionally and physically? Were you informed that you might experience engorgement (swollen and painful breasts) as your breasts returned to a non-lactating state? Were you told how to avoid or treat engorgement while suppressing lactation? If so, what suggestions were you given? What support did you receive during this experience? What information and support did you need that you did not receive?
13.   Did you express your milk for or breastfeed a baby not expected to live? Why or why not? If you did, how did you do this? What was the experience like for you, emotionally and physically? What support did you receive during this experience? What information and support did you need that you did not receive?
14.   Did you donate any milk that was expressed and stored before your baby died to a human milk bank after your baby died? Why or why not? If did, how did you do this? What was this experience like for you emotionally and physically? What support did you receive during this experience? What information and support did you need that you did not receive?
15.   Did you express your milk after your baby died and donate it to a human milk bank? Why or why not? If you did, how did you do this? What was expressing milk and donating it like for you, emotionally and physically? How long did you continue expressing milk and donating it? How did you stop expressing milk and donating it? What was stopping like for you, emotionally and physically? What support did you receive during this experience? What information and support did you need that you did not receive?
16.   Did you express your milk for or breastfeed a living twin or higher order multiple after your baby died? Why or why not? If you did, how did you do this? What was this experience like for you, emotionally and physically? What support did you receive during this experience? What information and support did you need that you did not receive?
17.   Did you continue to breastfeed an older sibling after your baby died? Why or why not? If you did, how did you do this? What was this experience like for you, emotionally and physically? What support did you receive during this experience? What information and support did you need that you did not receive?
18.   If you could go back and do anything differently regarding the management of lactation or breastfeeding, would you do anything differently? If so, what would you do differently and why?
19.   If you could give your advice to health care providers who are in the position of providing information and support to bereaved mothers about the management of lactation and breastfeeding or could tell them anything at all, what would you tell them? What information and support would you recommend that they provide? When would you recommend that they give this information and support? How would you recommend that they give this information and support? How would you recommend that they help a mother in her decision making about the management of lactation and breastfeeding?
20.   What did your experience of lactation, suppressing lactation, expressing your milk and donating it, expressing milk for or breastfeeding a baby not expected to live, expressing milk for or breastfeeding a living twin or higher order multiple, and/or breastfeeding an older sibling mean to you in the context of your loss and grief?
21.   What were the reactions of health care providers to the choices you made regarding the management of lactation and breastfeeding? What was helpful? What was unhelpful? What was hurtful?
22.   What were the reactions of your family and friends to the choices you made regarding the management of lactation and breastfeeding? What was helpful? What was unhelpful? What was hurtful?
23.   What had you expected your lactation and/or breastfeeding experience to be like for this baby? How did your actual experience of lactation and/or breastfeeding compare with what you had planned for and expected?

Накратко на български най-важните:

На  кой етап ви беше предложена информация и помощ за справяне с лактацията след загубата.

Каква информация ви беше предложена - за потискане на лактацията, изцеждане на млякото или кърмене на бебе, което не се очаква да оживее, даряване на млякото в банка за кърма, изцеждане или кърмене на оцелял близнак или тризнак или продължаване на кърменето при по-гоямо дете.

Знаехте ли нещо за тези варианти от преди това - ако да, какво и откъде имахте или се сдобихте с информацията

Каква подкрепа ви беше предложена за да решите кое да изберете

Спряхте ли лактацията след загубата? Защо решихте така - или защо не го направихте? По какъв начин? Колко време ви отне? Как се чувствахте физически и емоционално по отн на лактацията? Предупредиха ли ви за препълването на гърдите? Какви мерки ви бяха предложени за справяне с него? Каква подкрепа получихте? А каква не получихте, а бихте искали да получите?

Същите въпроси се задават и за всеки от другите варианти - изцеждане на млякото или кърмене на бебе, което не се очаква да оживее, даряване на млякото в банка за кърма, изцеждане или кърмене на оцелял близнак или тризнак или продължаване на кърменето при по-гоямо дете.

Има ли нещо, което бихте променили сега при справянето с лактацията след загубата, ако можехте? Какво и защо?

Какво бихте препоръчали на лекарите и медицинския персонал, които се грижат за жени в такава ситуация? Каква информация и подкрепа бихте желали да получите? Кога (на кой етап) и как да бъде поднесена?

Какво значение имаше за вас справянето с лактацията след загубата по отн на болката и живота след това?

Какви бяха реакциите на мед. персонал относно избора ви за справяне с лактацията? Какво беше полезно, какво не беше - и какво ви нарани?

А при роднините и приятелите - същите въпроси.

Какви бяха плановете ви за кърмене на изгубеното бебе - и как се съотнася действителния ви опит в тази ситуация с плановете, които имахте?

# 1
  • Мнения: 3 091
съжалявам, но не ми се попълва въпросник на фармацевтична фирма... да си платят и да си направят изследване

# 2
  • София, Младост 2
  • Мнения: 8 374
Не виждам за какво една фармацевтична група би се интересувала от въпроса с консултирането на майки след загуба - това в общия случай не изисква медикаментозна терапия Rolling Eyes
Въпросникът не е на фармацевтична фирма - а на психоложка-консултант по кърмене, която има собствена практика за консултиране на майки, които се сблъскват с различни проблеми (извън строго кърмаческите) и хоства международни уговорени чатове на определени теми именно като преживяване на загуба, споделяне на болката от ранни спонтанни аборти, от вторичен стерилитет и т.н. Жената пише проекти и материали по тези въпроси и моли за съдействие с истории - само желаещите.
Ето инфото за нея:
Цитат
Cynthia Good Mojab, MS clinical psychology (1996), is a clinical counselor, private
researcher, author, educator, International Board Certified Lactation Consultant
(IBCLC), and Registered Lactation Consultant (RLC) focusing on issues related to
culture, psychology, and the family—particularly as they relate to breastfeeding and
the needs of women during their reproductive years
Знам, че на тези въпроси се реагира много чувствително - но това не е повод да се правят грешни заключения.

# 3
  • Мнения: 13
Като почина бебето ми имах много кърма. Мислех , че от стреса ще спре , но уви. Гърдите ми бяха много напрегнати и болезнени. Първото ми изцеждане болеше, при второто не толкова. Предупредиха ме , след като се изцедя да ги пристегна  с бинт и да огранича течностите. 10 дена пиех бромокриптин. Никой в родилния дом не ме попита какво ще правя кърмата. Аз също не ги питах.  В такъв момент ставащ егоист и сега като си мисля си може би нямаше да си дам кърмата. Знам , че някои ще ме упрекнат , но така си мисля аз ,това е мое мнение. Всеки има право на глас. По принцип не ти обръщат много внимание, като се има предвид ,че лежах с една майка ,каято имаше живо бебе какво да говоря повече . На нея и звъняха по телефона да и честитят а на мен да ме успокоят.Аз съм акушерка по професия и на мен не ми обясняваха много пък и както писах по рано ,аз не ги питах. Само лекарката ми изписа хапчетата . В такъв момент те избягват и  не ти обясняват много , гледат те странно и ти шушукат зад гърба. На всички мои близки им беше тежко , и сега им е ,но такъв е живота. Вдигаш главата и си мислиш, питаш  се защо на мен, и се  надяваш ,че щастието един ден и при теб ще дойде.

# 4
  • Мнения: 3 591
Стели, ти си много силна жена. Благодаря много за споделеното   bouquet

# 5
  • Бургас
  • Мнения: 302
Аз не очаквах, че ще имам кърма, никой нищо не ми каза, само доктора, който ми беше лекуващ в болницата ми предписа Бромокриптин и каза да не пия много течности. От първото хапче ми стана много лошо и почти припаднах още в болницата, но не исках да оставам и минута повече там при бременните майки, затова стиснах зъби и казах, че ще си ходя. Казаха ми да пия хапчетата 10 дни. Гърдите адски ме боляха и не можех да спя, но никой не ми каза да се изцеждам. Като спрях Бромокриптина пак ми се напълниха гърдите, но изчаках и кърмата си ми спря. Сега като се замисля и аз не бих кърмила чуждо дете тогава. Просто болката е неописуема. Не можех да гледам бременни, както и майки с колички, камо ли да кърмя бебе, което не е мое.

# 6
  • Мнения: 7 112
Така или иначе по-леко няма да ми стане. Поне да споделя.

При мен ще бъде повтаряне най-вероятно.
Бромокриптин ми дадоха още на 1-вия ден след секциото. Поради многото почивни дни и постотпускарски сезон ме поглезиха 2 дни повече в реанимацията на МД. Когато трябваше вече да ме преведат в старото ми отделение ( #2gunfire, т. нар. изолатор с най-безумното отношение на персонал), една от реанимационните акушерки ми даде блистер хапчета за спиране на кърмата.  Във въпросния изолетор чак на следващия ден се сетиха, че може да тЕчне кърма. Но пък не им липсваше такт да си обсъдят клюки за оставено в кашон детенце в деня, в който аз загубих моето. Появи се някакъв анонимен доц. Такъв си остана и до края. Движеше се с неизменния антураж от две ужасно гручи стажантки. Вкара реплика: "Ще кърми." Една анонимна акушерка (там други не работят) му заразказва хъката-мъката. Отговори й: "Знам" и се обърна към мен: "Ти сутиен нямаш ли? Вземи си стегни гърдите". И понеже не ми беше до естестичните му изисквания го пропуснах. Но не пропуснах да слушам през нощта плача на гладното подхвърлено момченце. Тогава кърмата ми наистина започна да се лее. А аз исках детенцето. Исках и да го кърмя. Никой не ми предложи.
На другия ден си получих конското, че си мандам гърдите и не съм ги стегнала. Озъбих му се на сбъркалия професията си, че не ми е до неговата естетика и той чак тогава се сети да ми обясни, че това имало нещо общо с кърмата ми. Та взеха, че ми назначиха и лекарства. Добре, че в това заведение работят и хора. Д-р Димитрова и д-р Хранов минаваха всеки ден да ме видят даже и в нечовешката кочина на Изолатора (Това място трябва да бъде затворено от ХЕИ). Попитах Димитрова за какво става въпрос. Можело да се обяснява и ясно. Казаха ми въобще да не пипам гърдите. Цедене -  Naughty

При изписването получих епикризата си, написана от едната горгона-стажантка. Прочетох си предписаните люкарства и изрично я попитах колко и до кога да пия. Отоговор - 10 дни и ги спираш. Другите са за хемоглобина. Тях ако искаш ги пий.

Най-съвестният пациент на републиката пиеше хапчетата 10 дни. Не загуби съзнание нито веднъж. Бромокриптина сваля кръвното изумително. Аз и без него си нямам. Борех се с кърмата с променлив успех - излизах винаги опезопасена с връхна дрешка, защото си имах доста изпускане. Накрая взе, че спря. Цели два дни след спирането на хапчетата нямах.  Shocked След това вече имах пръскащи се от болка гърди. Отидох в кварталната поликлиника и там простосмъртна АГ ми обясни, че тези хапчета не се пият точно така. Предписа ми схема, по която да започна отново да бромокриптопия. Този път продължи около 40 дни.   10 дни по 1 сутрин и вечер. 5-6 по половин сутрин и вечер. 7-8 по половинка сутрин. Останалите до края на започнатия блистер през ден до изчерпването му.

Стана дълго и емоционално. Съжалавам. 10 месеца са малко време за да забравиш ветеринарното отношение към пациента и безкрайно дълго за ежедневната нестихваща болка.

# 7
  • Мнения: 464
Родих близнаците мъртви в края на 7ми месец. Дотогава нямах кърма, но си подготвях зърната по съвет на майка ми. Кърмата ми слезе след 3-4 дена от раждането. Беще малко и болезнено. Може би фактът, че си тръгнахме от болницата на следващия ден, както и това, че ме сложиха в крайна стая, далеч от родилки и бебета, помогна. С топли/студени компреси вси1ко отмина за 1 седмица. Не съм пила никакви хапчета и съм твърдо против тях!!!!

# 8
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
Като почина бебето ми имах много кърма. Мислех , че от стреса ще спре , но уви. Гърдите ми бяха много напрегнати и болезнени. Първото ми изцеждане болеше, при второто не толкова. Предупредиха ме , след като се изцедя да ги пристегна  с бинт и да огранича течностите. 10 дена пиех бромокриптин. Никой в родилния дом не ме попита какво ще правя кърмата. Аз също не ги питах.  В такъв момент ставащ егоист и сега като си мисля си може би нямаше да си дам кърмата. Знам , че някои ще ме упрекнат , но така си мисля аз ,това е мое мнение. Всеки има право на глас. По принцип не ти обръщат много внимание, като се има предвид ,че лежах с една майка ,каято имаше живо бебе какво да говоря повече . На нея и звъняха по телефона да и честитят а на мен да ме успокоят.Аз съм акушерка по професия и на мен не ми обясняваха много пък и както писах по рано ,аз не ги питах. Само лекарката ми изписа хапчетата . В такъв момент те избягват и  не ти обясняват много , гледат те странно и ти шушукат зад гърба. На всички мои близки им беше тежко , и сега им е ,но такъв е живота. Вдигаш главата и си мислиш, питаш  се защо на мен, и се  надяваш ,че щастието един ден и при теб ще дойде.
мисля, че би било нечовешко и егоистично някой да иска от някого да кърми, ако това би му причинило болка! не бива дори да си мислиш, че е егоистично  да не искаш да кърмиш чуждо бебе - та от това не зависи живота му! а съм убедена, че не дай Бог да беше жизнено важно - не би се и замислила
само исках да кажа, че ти се възхищавам
както и на Роня - с нейното желание да помогне на гладното бебенце /наистина ми се приплака само при мисълта какво си изпитала в този момент!/
на всимчки вас - прегръдки и да не сте посмели да си мислите че е егоистично да не искаш или да искаш нещо в такъв момент - само човек дето е изпитал такава болка може да ви разбере!

че аз оревах айничко отделението щото моето бебе е в кувьоз, камо ли при други обстоятелства

# 9
  • Мнения: 1 008
И аз ще споделя... Подминавах я тази тема умишлено, защото това ми беше един от най-трудните моменти след загубата. Аз нямах кърма, а може би коластра ... Бебето се роди в 30 г.с., а беше развито за 28 г.с., в болницата 2 дни ми даваха Бромокриптин. После ме изписаха. Понеже бях с много високо кръвно преди да родя и пиех една шепа хапчета в болницата ги питах да продължавам ли да пия нещо и те ми казаха, че без да ми изписват лекарства нищо да не пия на своя глава. Прибрах се вкъщи, 2-3 дни нищо ми нямаше на гърдите и после като се напрегнаха, имах чувството че ще се пръснат, беше ужасно, започна да изтича по малко коластра... вдигнах температура. Отидохме до болницата и там лекарката ми казва "Ама то трябваше да ги пиеш тия хапчета поне 10 дни, как може да си ги спеш така без да ме питаш?" Shocked Не бях в състояние да и обяснявам, купих си Бромокриптин и всичко се оправи за 10 дни, но през това време кръвното ми беше адски ниско, не можех да  стана от леглото, мъжа ми идваше и до тоалентата с мен, за да не припадна...
Но най-ужасното от всичко е организмът ти да се подготвя за кърмене на малкото човече, а него да го няма.... Cry

# 10
И аз ще се повторя-Бромокриптин.Имам чувството,че в България други хапчета за спиране на кърмата няма.И на мен ми обясниха,че сваляли кръвното,но моето беше много високо и пиех  още много други хапчета(още три-четири вида)плюс два вида антибиотик.Слагах си и стегнат сутиен и изобщо не си пипах гърдите.Сложиха ме в стая с една друга жена,която също беше загубила детето си.За кърмене на чуждо дете не съм си и помисляла.В този момент си мислех само за моето..............

# 11
  • Sofia
  • Мнения: 6 947

Предложиха ми да спра медикаментозно лактацията веднага след раждането (преди да загубя едното бебе). Не очакваха да оцелят близнаците , обясниха ми, че и да оживеят месеци наред ще бъдат в кувьози и така или иначе няма да успея да задържа млякото толкова дълго.

Връчиха ми 2 блистера Бромокриптин,  единодушни, че трябва да спра лактацията.

Беше трудно решение и изпитвах вина - че не вярвам, че децата ми ще оживеят и ще им е нужна кърма; че ако преодоляет изпитанията няма да получат от мен млякото си...


Има ли нещо, което бихте променили сега при справянето с лактацията след загубата, ако можехте? Какво и защо?
За съжаление пак бих постъпила така. Детето ми, което оживя разви рефлукс от дългата интубация - храненето му все още е много трудно(2 г.) - повръща често, приема минимални количества храна или изобщо отказва.

Какво бихте препоръчали на лекарите и медицинския персонал, които се грижат за жени в такава ситуация?
Подобни ситуации са много деликатни, но лекарския персонал би трябвало да реагира адкватно, а не грубо или сконфузено. От целия персонал се намериха само 2-ма души да ми кажат добра дума! На първо място, майки преживели загуба е неподходящо да лежат с останалите. Болката е неописуема! Водят бебета за кърмене по стаите - моите ги няма, майките ги гушкат, моите ръце са празни, идват радостни близки да честитят, смеят се... аз съм самотна и едва сдържам сълзите си докато хората си тръгнат..

Какви бяха плановете ви за кърмене на изгубеното бебе - и как се съотнася действителния ви опит в тази ситуация с плановете, които имахте?
Реалността няма НИЩО общо с плановете ми!
Не мога повече, съжалявам!
 
 

# 12
  • Мнения: 13
Имах огромно желание да кърмя детето си, но уви него го няма. Щях да го правя докато мога. Няма нищо по хубаво от майчината кърма, ама някои майки все още не могат да го разберат. Няма значение, всеки да прави каквото си иска

# 13
  • София
  • Мнения: 9 862
Аз също мога да споделя.Моята голяма дъщеря се роди много трудно ,с мозъчни кръвоизливи и какви ли не още проблеми.Престоя два месеца в болницата,а аз си стоях у дома.Никой не ме е питал какво ще си правя кърмата,никой.Всеки ден ходех до болницата-Майчин дом-всеки ден исках да я кърмя,всеки ден ми отказваха.Аз успях за тези два месеца да си запазя кърмата,струваше ми много,цедене през всеки три часа,изхвърляне на кърмата в чешмата,сълзи,сълзи,сълзи...Въобще не ми е идвало наум,че кърмата ми може да е полезна за някое бебе,наистина дори не съм се сетила за това,а и никой не си направи труда да ми го каже.Просто никой не се интересуваше какво правя с кърмата си.Все още не мога да разбера защо в болниците не позволяват майката да кърми,имам предвид когато детето е болно.Аз им казвах,че ще го правя пред тях,ще се мия пред тях и прочие,за да не внасям микроби-не и не.Не може да ми го побере главата просто.Не зная как е в нормалните държави.Най-лошото е,че когато изписаха малката кърмата ми спря изведнъж,може би от стрес,превъзбуда,нерви...не зная.Но и до днес като видя кърмеща майка се сещам за всичко това.Точно по тази причина не кърмих малката си дъщеря-просто не можех,все каката ми беше пред очите.
Това е от мен.Слава Богу при нас нещата се подредиха и въпреки прогнозите на светилата дъщеря ми е едно прекрасно петгодишно момиченце.Е,имаме някои проблеми,но проблемите са за това-да се решават,а тя засега се справя успешно! Hug

# 14
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 20 405
Ще се включа с информация за това проучване единствено водена от надеждата, че тя ще помогне на майките, бебетата и ще подкрепи и популяризира кърменето.
Родих мъртво бебе в 34 г.с. през 2002 год. в Майчин дом. Не са ми давали право на избор, нито подробна информация - изписаха ми някакви хапчета за спиране на лактацията след раждането. Не съм имала информация за алтернативите след раждане на мъртво бебе и последваща лактация, защото не съм мислела, че ще ми трябва такава. Кърма изобщо не слезе - не знам дали е заради хапчетата или не. Честно казано тогава не можех да погледна чуждо бебе, камо ли да го докосна и да го кърмя. Мислех само за собствената си загуба. Подкрепа не съм получавала от персонала в болницата от никакъв характер. Сякаш изобщо не им беше до мен или бях прокажена, или виновна за това, че бебето ми е мъртво. Добре, че се бях обградила с непробиваемата обвивка на болката си и не чувствах нищо друго, не ме интересуваше ничие отношение. Сега като се замисля - тези хора те възприемат като някакв неудушевен предмет, като обвивка без сърце и чувства или просто не ги интерсуват чувствата ти. Всеки сам да се оправя с болката си. Но аз се отплеснах. Винаги съм искала да кърмя - мисля, че това е най-естественото нещо на света, но така и не успях и след раждането на сина ми да кърмя повече от 4 месеца. Нямах подкрепа, нито информация, нито увереност, че ще успея. Надявам се да имам този шанс, като родя още едно дете.
Силно се надявам нещата в България да се променят и бременната, родилката, а и всеки пациент да получават и малко човешко отношение от медицинския персонал.

# 15
И на мен ми дадоха бромокрептин преди три години когато загубих близнаците / 20 седмица/,тогава имах само малко коластра и всичко мина за две седици, само болката ми остана.
А преди две години когато се роди дъщеря ми в 29 седмица , живя два дни , болакта направо ме смаза. Тогава ме преместиха в стая с три майки с бебета изобщо не се съобразиха как се чувствам.Преди да ме изпишат ми даоха от коварния бромокрептин , но този път гърдите ме боляха цял месец , минаха ми като си стегнах и слагах камфор на прах. Относно темата не бих кърмила друго бебе при тези обстоятелства та нали ако го кърмя ще искам после да си го взема.Много мъка има по този свят !

# 16
лактацията може да се спре и с хомеопатия.аз използвах ricina 30ch и за няма и седмица всичко приключи (не съм сигурна дали съм го написала точно, но всеки лекар или аптекар хомеопат го знае),без химия и странични реакции!

# 17
  • Мнения: 196
След загубата на бебето ми в 25 г.с. имах много кърма. опитах да я спра с Бромокриптин, но ефекта беше временен - докато пиех хапчета. Последва стягане на гърдите, компреси със сух камфор, намаляване на течностите. За хомеопатия се сетих и питах моята лекарка, но добре че не ги взех - беше ми изписала вместо за спиране - за увеличаване на кърмата - в аптеката ми казаха.
Относно темата - не бих кърмила друго бебе, това за мен си е мазохизъм, при всичката болка и мъка която изпитваш.

# 18
  • Мнения: 1 615
Мили момичета, не съм в състояние дори да си представя болката ви от загубата, която сте преживели, така че просто ви изпращам обич и голяма прегръдка.
По темата, лактация наистина се спира доста ефикасно с хомеопатия. Моята кърма беше доста изобилна, но за кратко. След около 45 дни рязко намаля и бебето ми просто гладуваше. Щом дадох адаптирано мляко, отказа да суче. Мъчих се още повече от месец, но само се изнервяхме взаимно. Обаче малкото останало не спираше и не спираше. Лекарката ми каза да пробвам със стегнати компреси с пресен магданоз, което е влудяващо, но и с това се мъчих около седмица - отново без резултат. Бях чувала за някакви инжекции и я питах, но тя за щастие се занимаваше и с хомеопатия и ми препоръча някакви неща (4 на брой, но не ги помня), които се редуваха през 2-3 часа. До изчерпване на опаковките лактацията спря. Всъщност, капки продължаваха да избиват още 3 години и повече, но гинеколожката каза, че до 4 било нормално.

# 19
  • Мнения: 183
След може би тежкото раждане или от това , че още в болницата веднага след като родих ми дадоха Бромокриптин лактация не получих.Нямах никакви проблеми с гърдите , пиех си послушно хапчетата Бромокриптин,от които ми беше доста лошо, но с тях още един куп хапчета , може би затова нямах лактация , а може би и все пак от мисълта , че няма кого да кърмя ми е помогнало да нямам кърма.Исках да кърмя моето бебче , но не съм мислила ,че можеш да дадеш кърмата , на някое друго бебе , а и честно казано нямаше да съм в състояние , та аз щях да си го поискам , и тогава болката щеше да е по голяма от това , че нямаш бебче.Надявам се с втората бременност всичко да в наред и да имам кърма и бебче.

# 20
  • Мнения: 1 369
На следващия ден след секциото , докторката ми каза да пия 2 дни сутрин по едно хапче Достинекс. Това беше с цел изобщо да не ми дойде кърмата. Първоначално имаше ефект. Обаче деня,в който ме изписаха,усетих странни гърдите ми и до вечерта бяха като камъни. С голям ужас звъннах на докторката и тя ми каза да поизцедя малко-докато никъде няма буци. Добре,че имах помпа...че беше посред нощ...100 мл и сигурно имаше още толкова... Освен това ми каза да се стегна с някой сутиен,който ми е малък,и да направя компреси с лед. Това много ме облекчи,но на другия ден пак същото.Тогава тя реши да мина на Парлодел,пих го 15 дни по 2 табл дневно-сутрин и вечер- и всичко спря. За да не тръгне отново продължих с намаляващи дози през 5 дни,та така почти месец ги спирам. Остава ми последната дозичка...В листовката му пишеше,че има много странични ефекти. Обаче за мен имаше един много добър ефект-вечерно време заспивах като къпана и спях непробудно цяла нощ. Ако не беше лекарството,сигурно по цели нощи щях да будувам и да плача...
 А имах толкова много мляко-каналчетата ми се отпушиха без  никакъв проблем, шуртеше,аз цедях и хвърлях- какво да правя,нали пиех хапчета-не можех да я дам на никого...
Не знам дали бих кърмила друго дете,никой не ми е предлагал,за да мога да дам твърд отговор да или не. Все пак това би било УЖАСНО мъчително..самият акт на цедене,знаейки,че бебенцето,за което е това мляко,го няма-беше страшна мъка... Радвам се,че сравнително бързо успяхме да я спрем и цеденето беше преустановено...

# 21
I AZ SAM EDNA OT VAS.GOSPODI KOGATO PO4INA MOITA DA6TERIA MOETO ANGEL4E NEZNAEH DALI SVAR6VA JIVOTA ILI VAOB6TE IMA LI VE4E JIVOT ...............I HILIADI TAKIVA OBARKANI VAPROSI .Dokato biah v bolnicata ISKAM DA VI KAJA 4E NIKOI NE MI OBARNA VNIMANIE KARMATA SI IA SRIAH SAMA S BABE6KI METODI.MAKAR 4E  SMARTA NA DA6TERIA MI BE6E LEKARSKA GRE6KA TE DORI  I NA MEN NE MI OBARNAHA VNIMANIE.NEZNAM KAKVO DA KAJA POVE4E NIAMAM DUMI

# 22
  • Мнения: 73
на 17.12. в МД неадекватен,некадърен и безчуствен дежурен лекар на който попаднах уби бебенцето ми което бе 4200кг.забави секциото защото го мързеше,чака до последно,да спрат съвсем тоновете му!бебенцето ми живя 2 дни,след което ми дадоха въпросния бромокриптин и и до днес го пия-2 пъти припадах от него,кръвно на нула и едвам ставам!гърдите ми са меки,от стреса май вообще не ми се образува мляко!болката ми е голяма,а когато виждам че не съм само аз ми става още по-тъжно!За мен и за двете фамилии който обединяваме с мъжа ми това е най-голямата мъка,съсипаха ни живота...за нас докторите в МД са УБЙЦИ!!!

# 23
  • Бургас
  • Мнения: 302
eemski, много съжалявам. Това което си преживяла е най-страшното за една майка.

# 24
  • Мнения: 7 112
Еми, не мога да ти върна най-безценното, но знам как се чувстваш.
 Cry
Намери сили да продължиш.

# 25
  • Мнения: 73
Багодаря ви момичета,за подкрепата!!!Всеки ден за мен е опит да се върна в живота,малко по-малко!ако бях кърмила друго детенце,щях да го искам за себе си!!!!

# 26
  • Мнения: 656
emsski,не знам какво да ти кажа.Знам само че в момента никакви думи не могат да заличат загубата ти.Ти беше от декемврийските мами нали,аз също бях там.Знам как се чувстваш в момента-бебето ми почина след раждането.Прегръщам те силно и кураж.Бъди силна

# 27
  • Мнения: 7 112
мерри ,  Hug
Това направо не е истина.  Cry
Дали ако псувах щеше да ми олекне  Cry

# 28
  • Мнения: 219
Момичета ,
много съжалявам за загубата ви  Sad Много добре зная как се чувствате. в неделя стават 6 месеца ,откакто бебето ми почина.
Аз имах доста кърма .Цедих се два месеца и така давах на бебето си. Когато почина престанах да се изцеждам и кърмата ми спря постепенно. Никакви лекарства не съм пила.
Прегръщам ви силно и кураж.  Hug

# 29
  • София
  • Мнения: 1 941
mcheuz,  Hug
Момичета, много съжалявам.  Sad Вместо да вървим напред, май трябва да върнем Крумовите закони.

# 30
  • Мнения: 1 512
Веднага след като родих бебето, ми връчиха Бромокриптин, с инструкцията да пия сутрин и вечер по една таблетка в продължение на 10 дни. Пиех ги, макар че съм с ниско кръвно, нямах проблеми. Изтекоха десетте дни и спрях. Два по- късно гърдите ми станаха огромни, твърди, парещи и много болезнени. Тази сутрин се изцедих, омекнаха, не са толкова напрегнати, по съвет на гинеколога ми започнах пак да пия Бромокриптина, но не опасявам от тази намеса в хормоните ми, почнах да се тревожа дали ще имам кърма за следващото бебе, живот и здраве... Джипито пък каза да ги стягам с бинт... Объркана съм много... А съм като крава ударничка, но съм толкова наблъскана с лекарства всевъзможни, че не мога да предложа тази кърма на банка за други бебенца...след като моето го няма...
Помогнете ми, дайте ми съвет какво да правя!

# 31
  • Мнения: 7 112
Шушу,  Cry  Hug
Съжалявам за случилото се. Толкова мога.
Това със стегнатите гърди, което бях написала преди, след отговорите на Деси и Хедра явно се оказва много невярно. Защо онзи кретен с титла доц. и д-р от МД държеше толкова на стягането на гърдите ми тогава. Идиот неземен. #2gunfire
И помоли гинеколожката си да ти изготви схема, по която да пиеш хапчетата. Бромокриптина, ако няма по-сполучлива идея за други хапчета. Някой беше писал за други, по-безвредни по отношение на кръвното.
Спомням си, че след като ги спрях първия път (случи се същото нацомбване до пръскане) след това пих бромокриптин в продължение на повече от месец, но в началото бяха 7-8 дни по едно сутрин и вечер.
Следваха 6-7 дни по половин хапче сутрин и вечер. 10 дни само половин вечер и накрая пиех през ден по половинка (5-6 хапчета).
ТОВА БЕШЕ СХЕМАТА ПРИ МЕН, НО ТИ НЕ ПРИЛАГАЙ НИЩО БЕЗ ДА ТИ Е НАЗНАЧЕНО ОТ ЛЕКАР. ПИША ГО САМО КАТО ОРИЕНТИР. ДА ИЗГРАДИШ ОПРЕДЕЛЕНА ПРЕДСТАВА, НО НЕ И ДА ПРИЛАГАШ САМОЛЕЧЕНИЕ.
Успех във възстановяването, Шуше. След време няма да ти пука, че си имала проблемите с гърдите. Важно е да можеш да си стъпиш на краката и да продължиш някак напред. Затова сега не мисли за това дали ще имаш и колко кърма ще имаш следващия път. Защото ТРЯБВА да имаш право да бъдеш щастлива с едно бръмбарче, което само ще реши дали да бъде цицоманче-кърмаче или ще иска да си доставя манджата от биба.  Hug

Последна редакция: ср, 31 яну 2007, 13:20 от рони

# 32
  • Мнения: 3 591
Tрябва да решиш какво искаш първо - да спреш кърмата или да я даряваш за други бебенца. Не е проблем да поддържаш лактацията ако искаш да я даряваш - но като няма сучещо бебе най вероятно тя ще намелее и ще спре след няколко месеца.

Ако искаш да я спеш не се пристягай. Пиенето на лекарства сега няма да се отрази на бъдещото ти кърмене по никакъв начин. Можеш да го направиш с лекарства /по-бързо/, може да го направиш и естествено /по-бавно, но по ненатоварващо за организма/.

Можеш да пиеш чай от градински чай /салвия/ това намалява млякото. Също и да се консултираш с хомеопат за подходящи препарати, които намаляват млякото. Не цеди - само когато започне да боли - вземаш горещ душ и оставяш млякото да тече под душа или истискваш мъничко колкото да те облекчи. Така за няколко дни напрежението в гърдите ще спре и млякото ще намалее драстично. Количеството кърма е  свързано със честото изпразване на гърдите - изпразниш ли ги се подава сигнал да се произведе ново мляко. Колкото по-рядко го правиш, толкова по-малко мляко произвеждаш. процеса е както като се отбива бебе - то суче все по-рядко и по-малки количества - и млякото намалява и спира. Опитай да си "имитираш".

 С и без лекарства след като спреш кърмата може би месеци наред ако стиснеш гърдата ще излиза по капка мляко - това не трябва да те притеснява.

# 33
  • София, Младост 2
  • Мнения: 8 374
Много ми е мъчно за загубата ви Cry
Тъжно е също, че не си получила адекватни съвети как да се справиш с кърмата.
Не стягай гърдите! В никакъв случай!
Това може да доведе до мастит, абсцес и вследствие на такава инфекция дори до перманентно увреждане на функцията им.
Носи добре поддържащ сутиен, слагай студени компреси за облекчаване на болките (можеш да ползваш просто 2 пакета замразен грах или царевица, които да увиеш в кърпа и да слагаш на гърдите за 15-тина минути и отново да върнеш в хладилника до следващата им употреба - след като препълването и болките отминат, ще трябва да ги изхвърлиш обаче, не стават за ядене след такова размразяване).
Можеш да изцеждаш по малко, докато почувстваш облекчение (не до празно, а само докато се почувстваш по-добре). Важно е също да пиеш колкото ти се пие - това няма отношение към образуването на кърмата, но ще помага да коригираш кръвното, което силно спада от бромокриптина.
Компресите от зелеви листа са класическо средство за справяне с препълването и спиране на кърмата - трябват ти листа от прясно зеле, намачкани добре с ръка. Увиват се около гърдата и се сменят на около 2ч (или когато започнат да увяхват). Облекчението настъпва често само  часове след началото на употребата им.
Всички тези неща могат да се прилагат едновременно с лечението с бромокриптин, няма да ти навредят, а ще те накарат да се почувстваш по-добре физически, докато трае спирането на кърмата.
Наистина трябва да се свържеш с лекаря си за нова схема на бромокриптина - често се налага той да се взема повече от месец. Може да искаш да попиташ лекаря си за Достинекс, който действа по-бързо, но се взима по съвсем различен начин.
Искам да те успокоя за едно - със сигурност нищо от това, което правиш до момента за спиране на кърмата, НЯМА да има ефект върху бъдещата способност на гърдите ти да произвеждат мляко за друго бебенце. Всяка бременност си е сама за себе си, нов цикъл на бременеене и кърмене - така че следващият път всичко ще е наред Hug
Адмирации за желанието ти да дариш млякото - за съжаление наистина не е възможно, когато се взимат лекарства - но е много благородно от твоя страна Heart Eyes

# 34
  • Мнения: 1 512
Благодаря ви, Хедра и Деси, за бързите, изчерпателни и не на последно място успокояващи отговори - тук и в Кърмене. Благодаря ви, че сте тук и помагате  bouquet

# 35
  • Мнения: 656
Шушу,съжалявам за това ,което ви се е случило. HugМного ми е мъчно за теб.
Бромокриптин пих в продължение на  две седмици след секциото ,сутрин и вечер по едно хапче.Ден-два след спирането на хапчетата гърдите ми се подуха ужасно и бяха много болезнени.Изцедих доколкото можах,и продължих още 2 седмици с бромокриптина ,разбира се схемата ми беше определена от лекар.Общо един месец съм ги пила.След това кърмата спря.Но както са ти писали момичетата ,трябва да се консултираш с лекар.Прегръщам те.Кураж.

# 36
  • Мнения: 345
И на мен ,и предписаха Бромокриптин. Казаха ми да го пия 15 дни по две на ден, като първото да деля на половин (едната половина сутринта, а другата на обяд). От първия ден след раждането гърдитв ми бяха меки и до сега не ми е тръгвала кърма, Днес ми е първият ден след като спрях да ги пия. Като четох написаното от повечето от вас да ви кажа честно малко се стреснах Sick 

# 37
  • София
  • Мнения: 3 123
не се притеснявай,при всеки е различно.Аз го пих 10 дни по 2 на ден и като ги спрях,нямах никакви проблеми.Успех!

# 38
  • Мнения: 1 165
Здравейте и от мен.Преди седмица излязох от болницата,повода беше много неприятен.Наложи се прекасване на бременността поради малформация на бебето.Още от първия ден след изхвърлянето на плода започнах приемането на бромокриптин и вече 10 дена ги пия.Казаха ми че за да има полза от тях трябва поне о6ще седмица да ги приемам.

# 39
  • Варна
  • Мнения: 1 553
Когато родих не ми дадоха избор.Първо ме сложиха в стая с три други майки с бебета, при условие , че моето бебе е в друга болница в кувьоз много болно и недоносено.Другите си имаха бебета , а аз си нямах.И информация за бебето никой не ми казваше от другата болница . На третия ден получих и аз ифекция и усложнения и се наложи да остана в родилно отделение 10 кошмарни дни . На четвъртия ден се светнаха и ми препоръчаха да си спра кърмата , защото нямало смисъл.Детето евентуално щяло да поседи 1 , 2 месеца в болница , пък и аз съм приела прекалено много медикаменти преди , повреме и след раждането.Изписаха ми Парлодел.Кърмата както слизаше въобще не дойде.Оказаха се ефективни.

# 40
  • Мнения: 13 815
Здравейте мили момичета
Искам да споделя с вас един бабин илач , който поне на мен ми помогна. Без да се впускам в подробности и аз преживях ситуация подобна на вашата... Още на следващият ден гърдите ми се надуха и станах твърди и много болезнени, дори малко ми се вдигна температурата. Като споделих с лекуващия лекар ми предписа този  същия Бромкриптин . Пих го само два пъти и двата пъти припаднах ... Обадих се на лекуващата ми гинеколожка и тя ми каза следната бабина рецепта : вземате две пакетчета камфора на прах и марля.Изсипвате камфората в няколко слоя марля и правите нещо като малки вързопчета. Поставяте ги стегнат сутиен отдолу под гърдата така, че да не стига марлята до зърното. Задължително гледате да сте на топло и да се потите ( както и ви е ясно много ще мирише на камфора, но честно казано това поне на мене ми правеше вообще впечатление след преживяното нещастие ... ) . След три дена сменяте вързопчетата с нови и така 10 дена.
Поне при мен всичко това имаше положителен резултата, а аз съм жена с много кърма ... Дано тази рецепта помогне тези, които имат нужда от помощ в такава ситуация ....

Общи условия

Активация на акаунт