Как детето да не стане глезено?

Ами аз съм от тези, които не позволяват да им се качват на главата. Но това не означава, че дъщеря ми не продължава да опитва. Тя е длъжна да провери, нали?
Уверявам те, строг родител съм, не търпя лиготии, дори често съм може би строга отколкото трябва. НО детето се тръшка. Това не означава, че когато се тръшка става на нейното. Напротив, накрая пак на моето става. Ама и тя е инат като мен и има сблъсък на характери. Та, моли се да не ти се падне някое чапато като теб и да видиш лафа за двата остри камъка.
А, на въпроса ти - не, аз много не съм се променила. Но пък разбрах, че за някои неща съм била заблудена. И с децата, както и с всичко останало едно е като гледаш отстрани, друго е като ти е на главата. Но затова, което съм казала, че няма да го търпя, не го търпя. Но с цената на много нерви от моя страна.

Много е различно. Преди да забременея се потрисах от тръшкащи се, капризничещи и лигави деца и бях убедена, че причината е в родителите.
Е, родих и установих, че не е баш така 😀
А най- много обичам хора без деца да ми дават акъл.
Трудно е, но да не забравяме, че това са просто периоди. С времето израстват и когато имат качествен пример в лицето на родителите, нещата се нормализират. (Надявсм се)

Аз пък никога не съм си мислила, че тръшкането се дължи на родителите. Въобще не ме впечатляваха тръшкащи се деца в магазина или на улицата, не ги забелязвах. Сега просто гледам с разбиране родителите им.
Други неща има, за които осъзнах, че не съм била права...

А,точно така съм и аз.Определено мисля,че причината е главно в родителите.Разбира се и детето носи характер.


Един въпрос към всички-биете ли децата си?
Ама бой....не заплаха с ръка или пошляпване по дупето.
Защото децата на родителите,които си позволяват да ги шамаросат,никога не са капризничещи. Няма значение дали детето е на 2 или на 10.Познавам такива родители.Как пък техните деца не преживяват "бебешки пубертет","изразяване на емоциите","опит да се налагат","опознават света".
И даже стават чудесни,дисциплинирани ,учещи и можещи хора.

Какво разбираш под “да си биеш детето”? Мислиш ли, че едно дете на 1г6м в моя случай ще разбере защо съм му забърсала един шамар?

Vervam,  аз ще си призная, че съм си шамаросвала детето, но с последния си пост си в огромна жестока грешка. Ефекта е точно обратен, според мен, а и според психолозите.
А и много ми е интересно какво точно разбираш под "бой" щом не визираш шляпване по дупето?

Vervam, преди да има деца, човек блика от идеи как най-правилно се отглеждат. Когато челно се сблъскаш действителността, истината става друга. И да пребиеш от бой 15-килограмово на 2 години, то няма капацитета на възрастен, за да разбере. Единственото, което ще постигнеш, е да го е страх от теб.
Всяко дете има индивидуалност, характер, темперамент и въображение. Основната роля на родителя е не да ги пречупи, а да осигури физическо оцеляване, а в една по-късна възраст и социално приемливо поведение и реакции. В още по-късна възраст родителят се стреми да предаде на чадото си умения за успешност, които вече варират според собствените му представи.
Гамата между диктатура и анархия е много голяма, но не знаеш на кой нюанс ще се спреш, преди да усетиш и видиш какво си отглеждаш.

Май само си говорим, без да четем и мислим. Бит чудесен човек, леле, направо страшно ми стана.

И аз познавам родители, които си бият детето. Най-невъзпитаното, което съм срещала. Естествено направено такова точно от същите родители, които после го бият, защото не могат да се оправят с него. С подобни хора не искам повече да общувам.

Иначе и аз съм шляпвала моите, в момент на тотална умора и безсилие. То си е за срам това, не за хвалба. Не бих го причинила на голямо дете, че и с цел възпитание, няма по-голямо унижение.

Благодаря момичета ,за отговорите и ,че не ме нападате.Вярвам,че е така,както казвате,но наистина ми е трудно да си го набия в главата.
Дал Бог,някой ден се надявам да разбера за какво точно става дума

А за боя-шамари,това визирам.Наистина детето няма да разбере ,но ще запомни тона и кога,ако продължи ,ще има шамари.Това се помни

Говорим за възпитание, а не за дресура. Отглеждаш човешко същество с мнение/харесвания/ характер, а не животно.

Е, и аз за шамари говоря. Плясвала съм през ръката когато посягаше да ме бие. Спря. Плясвала съм по дупето за неприемливо поведение когато тотално е прекалила и си е играла с търпението ми дълго време. Не се гордея обаче и смятам, че е грешка. Не вярвам, че добро поведение и възпитание могат да бъдат постигнати с бой.

Че аз кучето не го бия. То впрочем няма период на тръшкане. Но е куче.
А ако удариш тръшкащо се дете знаеш ли какво се получава? Ооо, пробвай да видиш!

Искам да попитам тук присъстващите дами, дали някоя прилага нашия метод за възпитание.В къщи постоянно се чува "обичам те",плющят целувки непрекъснато,изобщо само любов има в стаите ни.Така възпитаваме и сина ни.Непрекъснато чува,че го обичаме,че ние се обичаме с мъжа ми.Целуваме се много често.В нашето семейство,синът ни също има думата.Той е член на семейството и съответно като такъв има право на глас.Разбира се се съобразяваме и с неговото желание,когато можем.Например-ще излизаме на разходка и го питаме къде иска днес да отидем.В парка да кара колело,по центъра на детска площадка или някъде другаде.За нас няма значение къде ще отидем,дали ще е в парка или на детска площадка по-близо,нали сме си заедно.Или в дъждовен ден ще ходим на детски кът,допитваме се до неговото мнение в кой да отидем.Ей такива дребни и незначителни неща,за нас маловажни,за него много важни.Или ще ходим до центъра и му казвам,че ще минем първо през аптеката,през магазина да напазарувам и после където той желае.Казва добре и тръгваме.Винаги се съобразяваме с него,знае че има думата и той и знае,че се зачита неговото мнение.Както ние се отнасяме с него,така и той се отнася с нас.С любов,разбиране,кроткост.Тръшкане не е имал никога в репертоара си.Никога не си е бил нарочно главата някъде,и все още не мога да разбера какво може да накара дете да си причинява болка по този начин.На 7 години е.Това е нашето възпитание.Когато го споделих в фейса,много майки се учудиха на този модел на възпитание.Не знам дали е правилен или не,знам само,че имаме много разбрано дете,което тича да ни целува.Вчера на площадката си играха с дете ,което го беше довела баба му.Заболя ни главата от викането и по него.Не тичай,не скачай,не се гонете,не излизайте извън площадката,не в тревата че акат кучета,не в пясък че котки пикаят....Нон стоп забрани и крясъци.Тръгнаха си,защото нервите на бабата не издържаха,а сина ми дойде до мен и ми каза :"Мамо,ти си най-добрата!Не викаш по мен,не ми забраняваш нищо да правя,много съм щастлив,че ти си ме гледаш.Бабите не трябва да гледат деца,много са лоши и забраняващи"Знам че съм кошмара на майките по площадките,защото когато ние сме там,всички деца искат да ходят боси,като моя син,всички искат да играят в пясъка заровени като него..Следват рев и тръшкане защо той може а те не.Е,как да обясниш на 2 годишно това?.Не знам правилно ли е или не,но това е нашият начин.Не искам да врещя истерично нон стоп забрани,които в повечето случаи няма да се чуят и няма да се изпълнят.И не го и правя.Разбира се има граници,но са много далече и досега не се е опитвал да ги стигне.

Съобразяваме се с мнението на детето, но с мярка. Тригодишно е все пак, няма как преценката й винаги да е вярна. Когато излезем на разходка нямам проблем да питам къде иска да отидем, това в случай, че сме излезли заради нея т.е. ще се ходи по площадки и в парка, примерно. Проблем става когато трябва да се отиде някъде другаде и съвсем мило и любезно й се обясни, че сега / днес ще се ходи някъде на различно, от избраното от нея, място. Е, тогава е според настроението - понякога кротко се съгласява и всичко е шест, понякога е голяма тръшкане и докато не викна и заплаша нещо няма тръгване.

Пак е до характер! Аз  с малкия съм точно така - прегръдки, целувки. Обаче човекът става и си е наумил нещо, че трябва да се направи, аз не мога, той от сутринта е кисел и става още по-кисел. Кво правим?
Не дава да го гушкам и не преговаря, а аз и нямам възможност и време в този момент. Оставям го да се потръшка, пък ще му мине!