Как детето да не стане глезено?

Рано ти е още за подобни книги, по-добре наблегни на тези за кърмене, захранване и т.н. Забелязала съм, че хората, които още нямат деца много се вълнуват от възпитанието на чуждите. И аз бях така, но вече знам, колко съм била заблудена.

Но не е зле да си информирана, че за децата до 2-3 годишна възраст е нормално да искат, да мрънкат, да се тръшкат и да преминават границите. До тогава трае бебешкия период и е трудно да им наложиш волята си. Кой как се справя с такова поведение, не е твоя работа. Ако дете на 5-6 продължава да води родителите си за носа, значи вече имаме проблем. Книги не мога да препоръчам, чета в Интернет и се водя по мене си.

И аз смятам, че ти е рано за подобни книги, сега се концентрирай върху бременността, раждането и кърменето. И твоето дете ще иска и ще мрънка не се притеснявай...Когато родиш ще разбереш за какво става въпрос и ще спреш да се чудиш на другите родители и техните "разглезени" деца...
Иначе как процедирам аз когато се затръшка детето - никак. Казвам "не може" и оставям да се тръшка, за мен не е проблем. Не държа на всяка цена да си тръгнем от магазина без рев. Моето се тръшка и улицата когато трябва да пресича и от площадката като ще си тръгва. Какво да правя? Вървя си с ревящо дете до мен и толкова. Ако ме видиш някъде вероятно ще си възмутена, но това е положението.

LADYSTARDUST, Благодаря за коментара, не беше нужно с тоя груб тон!
Темата не беше с цел да осъждам чуждите деца , а чисто информативно ми е любопитно защо някои са с много претенции, а други се примиряват на всичко- до темперамент ли опира или до възпитание... Не съм твърдяла, че моето няма да бъде от глезените и че няма да се сблъскам с такъв тип проблем, нямам знанието и смелостта за това.

Темата е много обширна. Не може да се отговори с няколко изречения. Зависи, както от възпитанието, така и от темперамента на детето. Затова няма универсална формула. При едни деца действат едни методи, при други - други.

И до двете опира, главно до характер и темперамент на детето. Някои са кротки още от бебета, а през този период за възпитание не можем да си говорим. Пример: бебето на мои познати в периода от 1 до 3 месеца има колики или е гладно - мърка като котенце едва доловимо и се мръщи докато не го нахраниш, може да мине и половин час. Моето по същото време при същите бебешки проблеми посинява от рев и вдига квартала на главата си ако до 2 мин. не му се обърне внимание!
Тяхното дете на 1 - 1,5 години вече ходещо! си седи кротко в количката по заведенията, ако му се доспи си взима биберона и си ляга, а моето откакто пропълзя до 3 години нямаше шанс да застане някъде на едно място, а да заспи в количка без интензивно движение и на шум беше мираж. И още и още...Ами тези деца и на 2 - 3 години разбира се, че пак са различни. Първото се примирява с почти всяко "не" докато второто ти вади душата и се тръшка за всичко...

Не си ме разбрала. Това, че детето се тръшка и иска, не означава, че е глезено. То е човешко същество, с все още неукрепнала нервна система и възприятия. Нормално е да иска, какви са тези деца, които не искат? Тук идва ролята на родителя, да постави граници и да му налее в главата разум и обноски.

Калинче, моето дете беше много трудно бебе, ревеше, не спеше, после пък се тръшкаше като лудо, главата си биеше в стената, абе чудоо! Но като стана на 3,5-4 години настъпи коренна промяна и сега всички ми завиждат. Пак има изпълнения, но вече знае, че не водят до нищо и можем да се разберем с думи кротки (или не толкова). А в градината как го хвалят - не му чуват гласа, помага на децата, спокоен и прочие. Та има справедливост, няма да е все така.

Децата са малки хора. Все едно да попиташ "Защо едни хора са такива, а други – различни?". Няма как да се даде точен отговор, нали?

Тръшкането няма общо с лигавенето. Децата искат и е нормално да е така. По ненормално е да не искат.
Има различни книги по въпроса и различни начини за справяне с дадена ситуация в зависимост от възрастта. По един начин се реагира с дете на 1 година по съвсем друг с дете на 3 ,а пък да не говорим за дете на 5 години.

Когато се роди бебето и стане на няколко месеца, ще придобиеш доста по-ясна представа за характера му, темперамента му и изобщо как да отиграваш тази или онази ситуация. В момента е излишно да четеш за конкретни проявления, при положение, че детето може изобщо да не стигне до тях.
Основното, което трябва да проявиш, е разбиране към факта, че бебето/детето е мини човек с незряла нервна система и очаквания основно от теб, защото няма от кой друг да ги получи или само да си ги задоволи.

Моят син, докато проходи, беше бебе мечта. Спеше, ядеше и само се смееше. От четиримесечен спеше по цяла нощ. Едно пюре го хапваше на секундата. На 10 месеца правихме изследване за рефлукс заради чести бронхити и бронхиолити и тогава се установи, че детето е с киселинност в хранопровода 11 през 85 % от денонощието. Цялата университетска болница се събра да го гледа и да се чуди защо това дете не реве от болка.

След като проходи обаче, нещата коренно се промениха. С днешна дата си имам едно пълно с енергия 6-годишно момченце, което много обича да ми тества нервите и търпението (имам чувството, че понякога го прави съвсем съзнателно). Продължава да спи добре, но стоенето на едно място е предизвикателство за него - става по сто пъти от масата, докато се храни, върти се като шило, докато трябва да пише домашни, гледа през прозореца, докато му се обяснява нещо. Случва се да се тръшка за най-различни неща. Обикновено го прави, като е уморен, но трикът с него е да му издържа на мрънкането, което трае около половин час, без да се ядосам. Ако не се ядосам, а само обяснявам кротко за хиляден път и го изслушвам, след половин час грейва все едно нищо не е било. Ако обаче започна да се карам и викам, той усилва децибелите и съвсем се разкисва. И тук идва тънкият момент - дали ще успея да се въздържа или ще го шляпна, въпреки че знам, че това само ще влоши ситуацията?! Много книги съм изчела, но не успях да намеря нещо, което да работи с моето дете, затова го карам на интуиция, много манипулация (това действа безотказно при него) ... и от време на време някое пошляпване по дупето.

Разбира се има деца, които като бебета са кротки, а след като проходят стават диви и непослушни. Просто исках да дам пример как децата са различни още от бебета, което няма нищо общо с възпитание. На едномесечно не можеш много да му влияеш на поведението.

Здравей. Смятам, че имат значение и характерът на детето, и възпитанието което получава. Във всеки случай възрастта между 1—3 години е трудна. Бебешката също не е лесна, но ето имам второ бебе и определено възрастта, в която е по—голямата ми дъщеря е в пъти по—трудна. Нямам време да пиша по—подробно, но мога да ти препоръчам книгите на Трейси Хог. Чела съм ги на друг език. На български мисля, че заглавието е «Тайният език на бебетата» и «Тайният език на малките деца». Това, което предлага като техники ми се струва много логично и близко до моя темперамент. Обяснява също и различните типове харктер при бебетата и децата. Другата книга, която много харесвам е «Какво те очаква през първата година на детето». В нея има и много чисто практически съвети относно грижите за бебето, здравето му и т.н.

Доколкото си отглеждам от 6 години нещо подобно, досега единствената ми успешна тактика за справяне е била търговията. Ако се опитам по авторитарния начин, срещам съпротивата на Сталинград, ако се опитам по мекия начин - резултатът е Граовското хоро върху главата. Понякога усещам как левитирам над кожата си, излизам от стаята и се връщам, когато събера силите за поредната доза преговори.

Милинка, сподели точно какво и как търгуваш да почерпя някои идеи. И аз понякога излизам от стаята, за да не ескалира съвсем положението, но невинаги имам време за много преговори. А и признавам, че понякога се увличам, въпреки че знам, че това още повече ще влоши нещата. Работя над себе си. По мекия начин не става - просто ефект никакъв. Съвсем авторитарно пак не става, защото той се вбесява и започва да реве и пак нищо не постигам.

Ние пък имаме и цирка с домашните, че детето е първокласник. Там действа системата ''ела да поработим, защото иначе няма да гледаш телевизия, да ходиш на футбол, да отидеш на рожден ден,...'' (според случая). Ама това е всеки ден, аз самата си ставам досадна вече.

Нединка, с домашните и аз се сблъсквам с проблем. В момента е в предучилищна и от септември е в първи клас. Работи с логопед ежедневно и има постоянно домашни. Точно снощи имахме сценка, защото не прави разлика между И и Н и го накарах да напише половин страница с думата "нинджа", та стана драма. Накрая го прилъгах с това, че ако си ги напише бързо, ще му помогна с вечерята, за да остане време да четем книжка.
Търговията е за всяко едно нещо - дали да се нахрани сам или да му помогна, дали да събере играчките сам или с помощ, дали да гледа тв или не, дали да пусна Youtube или не, дали ще четем/купим книжка или не. Също давам метална паричка (стотинка/левче), която събира в един стар портфейл и периодично харчи по собствено желание, стига да се впише в събраното. Общо взето "морковите" ми са помощ за нещо си, филмче, книжка или паричка, според ситуацията.

Тръшкането не е нито отнтемпрамент, нито от възпитание. Не се получава и от разглезване. То просто е период от развитието на детето. Ще видиш. Не знам защо, и аз си мислех, че децата се раждат "готови". Не са. Те си се развиват, понякога много странно.
Не трябва да му угаждаш винаги.
Но също така причината за тръшкането може да е съвсем различна от повода.
Уморих се, утре ще пиша.

Не знам какво се случва, но ми прави впечатление, че напоследък майките, все повече и повече се отдалечават от децата си. Самостоятелни стаи от ден първи, бейбифони, монитори, какво да правя, за да не го разглезвам? Спането заедно било перверзия, пък да внимаваме с целувките?!
Децата имат нужда от любов и внимание, от разбиране и денонощни грижи, спрямо собствените нужди.
Нито една книга и нито един автор или психолог не познават детето ти по- добре от теб.
Децата се разглезват, когато заменим вниманието с нови играчки и устройства.

Мерси, Милинка. Значи ти награждаваш, когато детето направи нещо, а аз наказвам, когато не го направи. С награждаването също съм си го мислела, но се опасявам, че бързо ще се научи, че за всяко нещо, което направи, му се дължи награда. Моят вече втора година бърка буквите b/d при четене, но много бързо схваща нещата, които са в негов интерес. Това не е упрек към метода ти, а разсъждение от моя страна.

И като ми каже някой, че колкото по-голямо става детето, толкова по-лесно става, се чудя в нашия телевизор ли е проблемът или просто някои си приказват ей така, за спорта. Категорично твърдя, че докъм три години на мен ми беше много по-лесно, отколкото сега.

ПРи мен обратното – сега ми е много по-лесно. Синът ми е първокласник. Но въобще не се занимавам с домашните му – обяснила съм му, че ако не научи нещо, остава за негова сметка.

По отношение на наградния фонд изминахме дълъг път. В началото и аз се опитвах да действам със санкции, но просто при моят син не работи. Той още повече се заинатява, истерясва и удряме на камък. Заради това въведох системата на поощрения. В началото наистина имаше момент, когато започна да счита, че му се дължи награда. Постепенно стигна до разбирането, че награда се получава тогава, когато аз изрично съм казала, че ако направи еди кое си, ще получи обещаното. За определен период преди монетите имахме точкова система - на едно табло рисувах точки, отнемах точки, но явно му дойде твърде абстрактно и се дезинтересира. За момента това, което го кефи е, че може сам да избира какво ще си купи или пък да си "заработва" допълнително, ако иска нещо. Сега е на фаза камиони Bruder, мечтае си за една цистерна. И сам пита какво може да работи, ако може да му дам нещо допълнително, за да събере по-бързо сумата. Същевременно започна да схваща и значението "нямам пари", защото като по-малък имаше навика да се тръшка за играчки. Беше се стигнало до това, защото живеехме в чужбина, когато се върнехме всеки, който дойдеше да ни види, носеше и подарък за детето и той го прие за даденост. Периодично сменям системата, напасвам я съгласно израстването и моментите нагласи.
За домашните, писането и пр. учебни дейности, помагаме, защото от години работи с логопед. Проговори късно, имаше проблеми, забавяния, така че се старая да го насърчавам и да не се демотивира. Дали съм права, времето ще покаже. И аз се уча в крачка.

Моята теория е, че за да не стане едно дете глезено, то не трябва да правите компромис с принципите си. Защото, определението "глезено" е субективно, според разбиранията на даден човек. Ако сам си определиш детето, че е такова, то значи си му позволил да прекрачи твоите граници на приемливост.

Как да се предпазиш от това - ми много просто. Не трябва да се впечатляваш, че изпада в истерия като чуе думата НЕ. Щом е НЕ, значи е НЕ и никога не трябва да става ДА, или ОК но само един път, или само за 5 минути. НЕ е НЕ и точка.

Никога не награждавам за свършени задължения. Не използвам наградите като начин да я накарам да направи нещо. Не я лъжа също така.

И моят син за сега е много отговорен към учението и домашните. Но аз заслуга за това нямам, детето е такова, любопитно. Единственото, което е получил от мен е много внимание до 3 годишна възраст и занимателни игри.

Аз не бих сложила черен печат на думата „глезене”. Обичам да си глезя децата, естествено с мярка и според ситуацията. Не обичам тръшканици и лиготии, след определена възраст съм безкомпромисна. Правя отстъпки на двегодишното, ценя си битките.

[quote author=милинка
За домашните, писането и пр. учебни дейности, помагаме, защото от години работи с логопед. Проговори късно, имаше проблеми, забавяния, така че се старая да го насърчавам и да не се демотивира. Дали съм права, времето ще покаже. И аз се уча в крачка.
[/quote]

И аз помагам с домашните по ред причини, свързани и с детето, и с домашните. Това не ми тежи, проблем ми е неговото нежелание. Детето иска да играе и това е. Ние също минахме през две години и половина работа с логопед и четири години работа с кинезитерапевт по психомоторика. Сега обаче ни предстои преглед при невролог (по препоръка на педиатъра) и ново обследване (преди три години правихме) - да видим дали ще открием ключа от палатката.

Напълно съгласна съм с deskatta. С компромисите съм го пробвала и вече съм си научила урока. Детето също.

Пожелавам ви успех и ще продължавам да следя темата. Интересна е.

+1000
Да си призная, като бях бременна не съм чела кой знае какви книги, бях си взела една за бременност, ей така да се разведрявам. Четенето на книги за възпитание е ок, но едно дете не се развива по учебник. Да вземеш от там някоя идейка, може ама до там. Купих си само на Додсън “Изкуството да бъдеш родител”. Има съвети как да помогнем да детето да преодолее кошмарите, други страхове; препоръката му да не се слага детето на гърне преди да направи 2г., аз лично не съм я следвала, при дъщерята засега се получават нещата на този “фронт”.
Както са ти препоръчали другите майчета, карай стъпка по стъпка: раждане, кърмене ако искаш. Аз съм малко поддръжник да се следва ествествения ход на събитията и човек да не си прави предварителни планове отрано, че някои така изпадат в депресии като видят каква са я мислили, пък тя каква стана. Детето само ще си покаже какъв темперамент е, какъв подход ще е най-удачен към него. Моят съвет е - не слушай какво ти говорят външни хора как трябва да си възпитаваш детето.

Не съм съгласна.
Майката също е личност. Тази гига привързаност, кърмене до 1 клас, спане заедно „докато то реши” превръща и децата и родителите в нефункционални личности. Децата се гледат с любов и търпение, а не с идеята да са вечно с нас.
По темата, тръшкането до 3 год възраст е етап. И майка Тереза да го гледа в манастир, пак ще има рев, защото иска на двора, а не в стаята, например.
Ако е разглезена принцеса/принц на 6 е друга тема, писали са вече.

Vicky Taylor имаше предвид нещо друго. Има време едно дете да е самостоятелно. А пък и какво значи самостоятелност? Да спи само и да се успокоява само на няколко месеца? Не мисля. И ако едно дете не отговаря на критерии за самостоятелност на някой, то това прави ли го обречен на провал възрастен? Съмнявам се. Майка ми спеше много често на съседното легло в моята детска стая, докато се роди брат ми, аз бях на 6. Ами не се има за несамостоятелна по никакъв начин. Виж, брат ми е доста по-различен от мен, както казва баба ми “вари го, печи го, генът си казва думата”.
Аз пък си мисля, че има много хора, които ги е страх детето да не им наруши спокойствието, сакън, че вече няма да могат да излизат вечер и да спят по минимум 8ч на ден. Драма голяма.

Моето дете е на 3 години. Има си периодите на инат и тръшкане, но като цяло е доста разбран. Много полезна ми беше книгата а д-р Харви Карп " Най-щастливото дете". В нея той обяснява с прости думи защо малките деца се тръшкат и инатят и сякаш все ни правят напук. Дава и някои практични съвети как да се справим с това поведение. При нас те работят.

Наскоро ми попадна и това, с което също съм много съгласна:

Само вметка :никак не е задължително децата да се тръшкат, да мрънкат, да се налагат и т. н. Моите синове например, никога не са се тръшкали, за нищо.

Някой да е казал, че е задължително?

Още една вметка: между тръшкане/мрънкане и налагане има доста разлика. Малки деца, които никога не мрънкат не съм виждала, но знам ли, явно има такива. Освен пък ако не им се изпълнява всяко желание и не се налага да се тръшкат.

Сигурно има някакви уникални деца, които тихо и кротко изразяват емоциите си като възрастни:
Мамо, беше ми мъчно за теб и съм уморена. Хайде да си ходим да си лягаме, а аз ще си мълча по пътя.
Ама аз не съм ги срещала.

Децата мрънкат и се тръшкат, защото нямат достатъчно опит и социални умения и не знаят как да отреагират на неща, които ги тревожат. Работа на родителя е да ги научи социално приемливо да изразяват емоциите си. Това, обаче е бавен и труден процес. Не стават от днес за утре.

Има, виждала съм ги. Майка им смяташе, че всичко опира до родителите, естествено. Ама с деца като нейните, и аз сигурно така щях да мисля. После видя от близо другата крайност...
Между другото не само като бебета, едното сега е пубертет, и няма просто толкова кротко, търпеливо и разбрано хлапе. Естествено, че има моменти (много рядко), когато изгърмява, но на фона на останалите тинейджъри си е направо нищо.

На мен ми се падна егати природната стихия. С каквото се бях сблъсквала преди, нищо не е в сравнение с най-малкото. Но каквото - такова. Оправям се някак, но признавам си, понякога действам чисто по интуиция.
Отказвам да награждавам за правилно или добро поведение. Награждавам за заслуги.
Разглезването по мое мнение е директен резултат от неспособността на родителите да поставят (здравословни) граници. Защото между свобода и анархия има разлика. И пак, това го мисля заради примерите около мен.

Не е нужно детето да заявява нищо подобно....то без думи дава индикации, че е уморено, например.
Не съм чакала децата ми да се преуморят, да огладенеят зверски, да заспиват прави... и т.н.
А и когато детето има някакъв постоянен дневен режим, то се нагажда лесно и свиква.
Човекът е изключително приспособимо същество.
Никога не са се тръшкали в магазин например, защото от малки знаеха, че номерът няма да мине.Да, пробвали са се с "Искам ....нещо си!".Кажа ли (или баща им) "Днес не може, защото вече яде .....еди какво си!", те си знаеха, че това е окончателно.
Как сме го постигнали?Не знам....просто сме били последователни в решенията си и отношението към тях.
Децата обикновено стават разглезени, тръшкащи се, врънкащи и т.н., когато получават "смесени сигнали"...т.е., един път "МОже!", един път "Не може!".А когато не са сигурни дали "днес" може или не, нормално да се пробват дали ще мине номерът...
Същото и с лягането вечер.Още от малки имат ритуал по лягането, свикват с него и после дори не се замислят, чуят ли "Хайде, време е за лягане!"....малкият се пробва да го наруши, когато беше на около година и половина, но се отказа само след 3-4 вечери.Отстъпки няма, детето се научава, че това е установено правило и го спазва.
Наказания:само при нарушена предварително казана забрана.Никога не съм наказвала за нещо, което детето е направило, без да знае дали е правилно или не.
Награди:за какво?Че спазва установения ред у дома?Аз получавам ли награда, че чистя, че готвя ?Не.Значи и на него не му се полагат награди за това, че прибира играчки, че учи уроците си, че подрежда стаята си.Това са грижи по дома, дрехите, уроците, това са необходими задължения.
Ако са били достатъчно упорити, послушни, ученолюбиви, обикновено получаваха по-стабилни подаръци за РД, Коледа....ежедневни награди за нормални задължения няма.

И моите деца винаги са имали дневен и вечерен режим, който стриктно съм спазвала. Въпреки това си се тръшкаха, но пък аз не съм Бри Вандекамп и го намирам за нормално.

Стардъст, коя е Бри Вандекамп?

А иначе отдавна не съдя другите родители, нито чуждите деца. Хората сме различни, с различни приоритети и различни виждания за възпитанието на децата. Това, което е недопустимо за мен, за съседката и нейното дете е напълно приемливо. Така че стига някое дете да не застрашава себе си и околните, нямам никакъв проблем с него.

Педантичната домакиня от Отчаяни съпруги.

Тенк ю. Не съм гледала този сериал - чувала съм го само.

Здравейте!
Четейки темата и полезните ( според мен ) коментари, ми изниква един въпрос.Но не желая да пускам отделна тема.
Относно възпитанието на децата Ви и ограниченията от сладки неща, като компютърни игри, стоене до късно и др. присъщи на децата неща.Ако или когато сте на различни мнения със съпрузите си/бащите им, какво се случва?
Аз все още имам бебе под годинка, но все пак са се появявали различни мнения за някои неща с баща й, което от сега ме вбесява От мой личен опит ( като дете ) знам, че последователноста е от особена важност във възпитанието на децата.Но ако мама казва "Не", а тати казва "Да", голяма драма ли е?Защото с мъжа ми сме отделни личности и няма как да сме на едно мнение по всички въпроси.

Благодаря Ви предварително!

Мама и тати уеднаквяват позициите не пред детето. Най-важното е детето да знае, че позицията на мама е позиция и на тати и обратното.

Точно като на милинка е и моето менение. Всъщност това казвт психолозите. Важно е да сте на едно мнение с бащата, изяснявате си между вас нещата. В противен случай, детето се обърква. Най-доброто за детето е да има последователност и да се знае какво се очаква от него, а не един път така, един път - иначе.

Ама много "обичам" изказвания на  родители, които се бият по гърдите в стил "аз наложих режим/дисциплина и сега детето не се тръшка". Повярвайте, родителите, чиито деца се тръшкат също са въвели дневен режим, също има правила, има санкции, поощрения и т.н. Но от дете до дете има разлика. И преди мен са го написали - при някои деца действа едно, но същото при други деца изобщо няма да подейства или пък дори ще има обратен ефект. Познавам майки с по две и повече деца, при които например едното дете е много енергично, невъздържано и т.н, а другото е страшно кротко и изпълнително.
Моето е на 5 г. Отглеждането й е голямо предизвикателство. Действам предимно по интуиция, защото "безценните" съвети, писани по интернет и различни книги и звучащи прекрасно в нейния случай просто не действат. Налага се на моменти да бъда много строга, иначе нещата не се случват. Правилата са ясно изразени. Дневният режим се спазва стриктно.  В същото време ежедневно я обсипвам с любов и внимание, прегръщам я, целувам я. Обяснявам й много. Отговарям на безбройните й ежедневни въпроси. Все още ми предстои да се преборя с нейната своенравност, но понякога се плаша, че ако я пречупя, може да стане твърде плаха в бъдеще, а в този живот човек трябва да умее да бъде и своенравен когато е необходимо. Това ми е най-трудно в момента - да намеря баланса, за да не е толкова своенравна, но и да не губи личната си позиция.

Пред детето и двамата родители трябва да са единодушни. Ако има различия, те се уточняват на 4 очи.

Изгледах две деца и никога, при никакви обстоятелства в нито един етап от растежа им не ми се случвало да се тръшкат, да крещят или да тропат ядосано с крак. Не знам дали е от характера или от възпитанието. Не съм прочела нито една книга за  отглеждане и възпитание. Не са расли по учебник. Консултанти са ми били мама и баба. Никоя от нас не ги е глезила и не им е угаждала на капризи, но в същото време и трите сме им показвали с жестове и внимание , че са обичани и ценени. Не мога да дам съвет. Знам само, че няма понятие, като дипломирана майка от университета по родителство , идеално дете или перфектен родител. Не се притеснявайте, просто не спирайте да опознавате детето си и така то ще ви насочва как да подходите към него.

Дори между 2 и 3 е нямало тръшканици, биене на главата в пода/стената?

Не се чуди, има деца слънца. И на мен ми е странно как става тази работа, ама..Естествено винаги го има и момента на забравянето, особено ако децата са вече големи, родителите помнят повече хубавите неща. Майка ми е така, все не помни да сме ревяли (пък аз бях бая проклета) и като ѝ припомня - ааа май имаше такова нещо.

И моята майка твърди, че сме били кротки и нетръшкащи се. Само че пропуска факта, че сме расли в различно време.
Днешните деца, от бебета, са подложени на какви ли не  цветни и шумни дразнители от околната среда- телевизори, компютри, телефони, шарени, пищящи играчки- след това- по магазини, сергии и витрини- шоколади, бонбони, яйца, зрънчовци, пуканки, всякакви китайски дрънкулки, колички с монети, шарени топчета, ново поколение играчки... те са навсякъде, дразнят и превъзбуждат сетивата на малките деца. Това също оказва влияние.

Ами, нямало е.Не са изпитвали нужда да се тръшкат.....
Дори не мога да си представя какво би накарало едно дете, все още почти бебе, да си блъска главата в стената....
Аз, за разлика от предишната потребителка, съм чела разни книги за деца, тийнове, възпитание.....та там пише, че има две основни (и други, но основните са две) причини едно дете да се тръшка и да проявява "инат".
1.липса на внимание от страна на гледащия го/прекалено много внимание
при липса на внимание тръшкането, викането, ината са опити за привличане на такова
при прекалено внимание детето си мисли, че всичко му е позволено, просто не знае къде е границата
2.подаване на различни "сигнали" от двамата родители, единият е на едно мнение, другият на друго, детето е поставено в позиция самО да решава дали постъпва правилно или не, а сме наясно, че 2-3-4 годишно дете няма как да има емоционалната зрялост да прецени ситуации.
Естествено, че има още хиляди нюанса сигурно, както знаем, всяко дете е една малка вселена.Но и е човек, като всички нас.Т.е., иска ясни правила, ясни сигнали, които детския му мозък може да "разчете" най-бързо и лесно.
Тогава е спокойно и уравновесено.
Всяка неяснота, всяка неочаквана смяна на "правилата" го обърква, а това го кара да реагира неадекватно, с ритане, блъскане, тръшкане, инатене, опити за налагане-просто защото не знае как да спре, поради липса на ясно очертани граници на позволеното.
Живея точно до детска площадка, подобно поведение виждам почти всеки ден....един пример, за който се сещам на прима виста:две деца играят, уж.Едното яде сладолед....около 3-4 годишни.Нещо си говорят, после едното грабва сладоледа на другото и го хвърля в кошчето за боклук.Естествено, ощетеното ревва с пълен глас, притичват майките, едната си дръпва ревящото дете и се опитва да го успокоява, другата казва "Защо направи това?Не се прави така!" и тръгва обратно към пейката да си седне....
100% съм убедена, че "злосторника" е от децата, които се тръшкат, инатят, реват, опитват да се налагат за всичко.
Да не говорим, че доста родители смятат подобно поведение за проява на характер и го толерират, че и се гордеят с побойника си.

Тръшкането е преди всичко проява на много незряла нервна система, която може да зацикли по различни поводи. За мен единствения успешен начин е да разсееш детето,  а ако не стане - да седнеш отстрани и да изчакаш. Най-хубавото е, че е период около конкретна възраст и после минава.
Моето беше от тръшкащите се деца, независимо от прочетените книги.

Няма връзка между невъзпитанието и тръшкането. И при условие, че Франсоаз*, не си била там, когато чуждото дете го е правило, не е нужно да се изказваш "компетентно". Да не мислиш, че някой ще ти чете фермана и свободните съчинения на чужд гръб.

Аз вече казах, че при моят син това беше период, който отмина. Нито е страдал от липса на внимание, нито сме му подавали разнопосочни сигнали с баща му. Естествено подобни изпълнения, могат да се предотвратят понякога, но никой не се е родил научен, аз в началото бях в шок - какво, защо, как.

И моето се тръшкаше много, въпреки всички следвани съвети от умните книги . Отмина и този период. След около 1 година без тръшканици изведнъж по някакъв повод в МОЛа реши да ми се тръшне (може би защото малко по-рано заедно видяхме тръшкащо се дете и тя реши, че ще копира). Аз пък бях толкова изумена от реакцията й, че съвсем спонтанно с неподправена изненада в гласа си я попитах "Ти сериозно ли?". Тя спря за малко, позамисли се и се ухили. Продължи със сценката. Аз заявих, че време за тръшкане нямам и продължавам да си изпълня задачите, но тя, щом й е приятно, може да се потръшка още малко и после да ме потърси в Билла където отивам да купя продукти за обяд. Ревна и хукна след мен викайки "мамо, чакай ме".  Следва още дълъг период от време, в който не ми се тръшкаше. Сега е на 5 г и от време на време по някакви поводи решава да опита с тръшкане. Реагирам по аналогичен начин и в повечето случаи има ефект. Но пък този начин на реакция от моя страна в по-ранните й години не действаше.

Не мисля, че има кой знае каква връзка между възпитанието и тръшкането. Случаи колкото щеш на 2 и 3 деца, едни и същи родители, едно и също възпитание, но коренно различни като темперамент.  Моят е доста склонен към тръшкане, когато е превъзбуден, уморен и прочее. Това говори именно за претоварена нервна система и не знаене как да овладее емоциите. Когато сме вкъщи или на тихо място, играем тихи игри, почти нямаме епизоди на избухване и тръшкане.

Да споделя и личен опит.
Дете номер 1:Един път или два пъти се опита да се тръшка. Беше около 2-2,5г. Видя, че с тръшкане нищо няма да получи и повече не се опита.
Дете номер 2: Прекалено много тръшкане, рев и истерии. И въпреки, че ясно и категорично показвам, че с тръшкане нищо няма да получи, продължава да се пробва.
И двете деца получават достатъчно внимание. И двете са гледани с режим. И при двамата е имало ясни правила и граници. И също с баща им нямаме разногласия относно правилата.
Така, че въпреки усилията на родителите, децата са с различен темперамент. Но това все пак не трябва да отказва родителите да имат ясни правила. Просто при някои деца нещата се случват по-трудно

Децата, както и възрастните хора са различни. Ние не реагираме еднакво при всяка ситуация, така и децата. Въпрос на темперамент. Някои не се тръшкат, защото просто не искат да се налагат, не им идва от вътре, по - кротки са. Други ще се потръшкат известно време, но нищо сериозно. Трети обаче могат да те подлудят с тръшкането си.
Дъщеря ми е на 3,3 години. Не получава НИЩО когато се тръшка. Умишлено съм й обяснила 100 пъти, че ТОЧНО защото се е тръшкала няма да получи желаното нещо. Когато започне да се държи добре и помоли нормално й го давам (ако може, разбира се). Тя чудесно разбира всичко, говори много добре, извинява се, обещава, че повече няма да прави така, но пак се тръшка ежедневно. Вижда, че няма резултат, но явно не може да сдържа. Та така...до дете си е.
Но друго си е да си вярваш, че си супер - дупер майката, която е възпитала перфектното отроче, което никога не се лигави или тръшка (това по принцип, не визирам конкретно някого).

Има деца, които са много емоционални и на всяка фрустрация, имат свръх емоционална реакция. Не могат да приемат, че точно сега няма да получат желаната играчка(лакомство и др.) и съответно изпадат в истерии, тръшкане.
Такива деца са много трудни за гледане и са истинско предизвикателство за родителите.
Който не е гледал такова дете, само може да се радва, че е извадил късмет и да не си мисли, че всяко тръшкащо дете е глезено и невъзпитано( не че няма и такива)

И да си мислят и да не си мислят, какво значение има? Говорим за 1-2 години в бебешка възраст, не за криминални прояви в по-зряла.

Иначе и моите отрочета са най-най, благодарение на мен, разбира се.  Как няма такава тема - да си похвалим децата и родителските способности - че все се налага в подобни теми, някой да се изтъква.

Най-вероятно ще се излее цялата пумия на света по мен след малко,но все пак да попитам...и го правя с добро! да подчертая
Наистина ли е толкова различно?Все си мисля,че няма да търпя капризите на дете и това едва ли ще се промени.Точно както авторката аз също виждам много тръшкащи се деца,също така и много кротки.Няма как да не забележа,че повечето от първия вид са на тихи ,кротки родители,позволяващи на детето всичко,а вторите, са на деспотични родители,които не дават гък да каже детето.Явно има връзка.Това няма да се промени,дори да имам деца,нали?
Наистина много често чувам(не само по мой адрес)-ще видиш,като имаш деца.Обяснете ми , толкова ли коренно се променя човек?Грижите,любовта,притесненията са ясни,говоря за личността на жената като такава.Честно да ви кажа,майките и бащите,които са си били преди детето слабохарактерни и неспособни да кажат НЕ,такива си остават и след детето.Ама тогава вече имат поне оправданието-"ще видиш !".
И обратното,хората,които не позволяват да им се качват на главата,не го правят и с детето това...

Пише се пОмия.

Аз съм голям цербер и деспот, като викна ме чуват в другия квартал и пак ми се тръшкат децата.

Идеята на посланието - като имаш деца ще видиш - не е че се променят хората. Просто тогава ти става ясно, че на дете под 3 години трудно може да влияеш на тръшкането, защото то още не е съвсем човек, че да се трогне. Децата не са роботи, ти да нареждаш, то да изпълнява. Все едно на малко бебе да му кажа - спри и то милото да млъкне. Не стават така тези работи, трябва си време и узряване. Като почне да разбира детето и да владее емоциите си, започва да се тръшка по-малко и респективно да се изразява като голям човек, а не като бебе.

Да не говорим как, когато още не могат да говорят и освен с крясъци, писъци и сочене с пръст не могат да комуникират по друг начин, става голям купон.

Ами аз съм от тези, които не позволяват да им се качват на главата. Но това не означава, че дъщеря ми не продължава да опитва. Тя е длъжна да провери, нали?
Уверявам те, строг родител съм, не търпя лиготии, дори често съм може би строга отколкото трябва. НО детето се тръшка. Това не означава, че когато се тръшка става на нейното. Напротив, накрая пак на моето става. Ама и тя е инат като мен и има сблъсък на характери. Та, моли се да не ти се падне някое чапато като теб и да видиш лафа за двата остри камъка.
А, на въпроса ти - не, аз много не съм се променила. Но пък разбрах, че за някои неща съм била заблудена. И с децата, както и с всичко останало едно е като гледаш отстрани, друго е като ти е на главата. Но затова, което съм казала, че няма да го търпя, не го търпя. Но с цената на много нерви от моя страна.

Много е различно. Преди да забременея се потрисах от тръшкащи се, капризничещи и лигави деца и бях убедена, че причината е в родителите.
Е, родих и установих, че не е баш така 😀
А най- много обичам хора без деца да ми дават акъл.
Трудно е, но да не забравяме, че това са просто периоди. С времето израстват и когато имат качествен пример в лицето на родителите, нещата се нормализират. (Надявсм се)

Аз пък никога не съм си мислила, че тръшкането се дължи на родителите. Въобще не ме впечатляваха тръшкащи се деца в магазина или на улицата, не ги забелязвах. Сега просто гледам с разбиране родителите им.
Други неща има, за които осъзнах, че не съм била права...

А,точно така съм и аз.Определено мисля,че причината е главно в родителите.Разбира се и детето носи характер.


Един въпрос към всички-биете ли децата си?
Ама бой....не заплаха с ръка или пошляпване по дупето.
Защото децата на родителите,които си позволяват да ги шамаросат,никога не са капризничещи. Няма значение дали детето е на 2 или на 10.Познавам такива родители.Как пък техните деца не преживяват "бебешки пубертет","изразяване на емоциите","опит да се налагат","опознават света".
И даже стават чудесни,дисциплинирани ,учещи и можещи хора.

Какво разбираш под “да си биеш детето”? Мислиш ли, че едно дете на 1г6м в моя случай ще разбере защо съм му забърсала един шамар?

Vervam,  аз ще си призная, че съм си шамаросвала детето, но с последния си пост си в огромна жестока грешка. Ефекта е точно обратен, според мен, а и според психолозите.
А и много ми е интересно какво точно разбираш под "бой" щом не визираш шляпване по дупето?

Vervam, преди да има деца, човек блика от идеи как най-правилно се отглеждат. Когато челно се сблъскаш действителността, истината става друга. И да пребиеш от бой 15-килограмово на 2 години, то няма капацитета на възрастен, за да разбере. Единственото, което ще постигнеш, е да го е страх от теб.
Всяко дете има индивидуалност, характер, темперамент и въображение. Основната роля на родителя е не да ги пречупи, а да осигури физическо оцеляване, а в една по-късна възраст и социално приемливо поведение и реакции. В още по-късна възраст родителят се стреми да предаде на чадото си умения за успешност, които вече варират според собствените му представи.
Гамата между диктатура и анархия е много голяма, но не знаеш на кой нюанс ще се спреш, преди да усетиш и видиш какво си отглеждаш.

Май само си говорим, без да четем и мислим. Бит чудесен човек, леле, направо страшно ми стана.

И аз познавам родители, които си бият детето. Най-невъзпитаното, което съм срещала. Естествено направено такова точно от същите родители, които после го бият, защото не могат да се оправят с него. С подобни хора не искам повече да общувам.

Иначе и аз съм шляпвала моите, в момент на тотална умора и безсилие. То си е за срам това, не за хвалба. Не бих го причинила на голямо дете, че и с цел възпитание, няма по-голямо унижение.

Благодаря момичета ,за отговорите и ,че не ме нападате.Вярвам,че е така,както казвате,но наистина ми е трудно да си го набия в главата.
Дал Бог,някой ден се надявам да разбера за какво точно става дума

А за боя-шамари,това визирам.Наистина детето няма да разбере ,но ще запомни тона и кога,ако продължи ,ще има шамари.Това се помни

Говорим за възпитание, а не за дресура. Отглеждаш човешко същество с мнение/харесвания/ характер, а не животно.

Е, и аз за шамари говоря. Плясвала съм през ръката когато посягаше да ме бие. Спря. Плясвала съм по дупето за неприемливо поведение когато тотално е прекалила и си е играла с търпението ми дълго време. Не се гордея обаче и смятам, че е грешка. Не вярвам, че добро поведение и възпитание могат да бъдат постигнати с бой.

Че аз кучето не го бия. То впрочем няма период на тръшкане. Но е куче.
А ако удариш тръшкащо се дете знаеш ли какво се получава? Ооо, пробвай да видиш!

Искам да попитам тук присъстващите дами, дали някоя прилага нашия метод за възпитание.В къщи постоянно се чува "обичам те",плющят целувки непрекъснато,изобщо само любов има в стаите ни.Така възпитаваме и сина ни.Непрекъснато чува,че го обичаме,че ние се обичаме с мъжа ми.Целуваме се много често.В нашето семейство,синът ни също има думата.Той е член на семейството и съответно като такъв има право на глас.Разбира се се съобразяваме и с неговото желание,когато можем.Например-ще излизаме на разходка и го питаме къде иска днес да отидем.В парка да кара колело,по центъра на детска площадка или някъде другаде.За нас няма значение къде ще отидем,дали ще е в парка или на детска площадка по-близо,нали сме си заедно.Или в дъждовен ден ще ходим на детски кът,допитваме се до неговото мнение в кой да отидем.Ей такива дребни и незначителни неща,за нас маловажни,за него много важни.Или ще ходим до центъра и му казвам,че ще минем първо през аптеката,през магазина да напазарувам и после където той желае.Казва добре и тръгваме.Винаги се съобразяваме с него,знае че има думата и той и знае,че се зачита неговото мнение.Както ние се отнасяме с него,така и той се отнася с нас.С любов,разбиране,кроткост.Тръшкане не е имал никога в репертоара си.Никога не си е бил нарочно главата някъде,и все още не мога да разбера какво може да накара дете да си причинява болка по този начин.На 7 години е.Това е нашето възпитание.Когато го споделих в фейса,много майки се учудиха на този модел на възпитание.Не знам дали е правилен или не,знам само,че имаме много разбрано дете,което тича да ни целува.Вчера на площадката си играха с дете ,което го беше довела баба му.Заболя ни главата от викането и по него.Не тичай,не скачай,не се гонете,не излизайте извън площадката,не в тревата че акат кучета,не в пясък че котки пикаят....Нон стоп забрани и крясъци.Тръгнаха си,защото нервите на бабата не издържаха,а сина ми дойде до мен и ми каза :"Мамо,ти си най-добрата!Не викаш по мен,не ми забраняваш нищо да правя,много съм щастлив,че ти си ме гледаш.Бабите не трябва да гледат деца,много са лоши и забраняващи"Знам че съм кошмара на майките по площадките,защото когато ние сме там,всички деца искат да ходят боси,като моя син,всички искат да играят в пясъка заровени като него..Следват рев и тръшкане защо той може а те не.Е,как да обясниш на 2 годишно това?.Не знам правилно ли е или не,но това е нашият начин.Не искам да врещя истерично нон стоп забрани,които в повечето случаи няма да се чуят и няма да се изпълнят.И не го и правя.Разбира се има граници,но са много далече и досега не се е опитвал да ги стигне.

Съобразяваме се с мнението на детето, но с мярка. Тригодишно е все пак, няма как преценката й винаги да е вярна. Когато излезем на разходка нямам проблем да питам къде иска да отидем, това в случай, че сме излезли заради нея т.е. ще се ходи по площадки и в парка, примерно. Проблем става когато трябва да се отиде някъде другаде и съвсем мило и любезно й се обясни, че сега / днес ще се ходи някъде на различно, от избраното от нея, място. Е, тогава е според настроението - понякога кротко се съгласява и всичко е шест, понякога е голяма тръшкане и докато не викна и заплаша нещо няма тръгване.

Пак е до характер! Аз  с малкия съм точно така - прегръдки, целувки. Обаче човекът става и си е наумил нещо, че трябва да се направи, аз не мога, той от сутринта е кисел и става още по-кисел. Кво правим?
Не дава да го гушкам и не преговаря, а аз и нямам възможност и време в този момент. Оставям го да се потръшка, пък ще му мине!

За мнение питам, когато ситуацията позволява и има опции. Има моменти, когато не мога да се съобразя с неговото мнение, опитвам се да обясня защо. Разбрал, недоразбрал, налага се да се случи, както казвам аз.
Целувки и прегръдки - да, макар и не постоянно, защото самата аз не съм от най-експресивните хора. За мен е в рамките на нормалното - когато се разделяме, когато се прибира, когато четем заедно, когато го приспивам и т.н.

Аз и с двете си деца съм така - много любов и целувки получават, такъв човек съм просто. Ние също сме винаги четиримата, понякога се съобразявам с желанията на децата, понякога не, но стигаме до консенсус. Тръшкане от големия (6г.) отдавна няма, той знае, че това е неприемливо. Малкото е във вихъра на бебешкия пубертет, но сравнение с този на брат му, направо ми се вижда едно голямо нищо. Минава му за минути и не ми пречи ..

Искам да помоля за съвет (не ме нападайте)
Малкият е на 3 и когато получи отказ и не е на неговото, ни посяга и става агресивен и унищожителен. В началото реагирахме остро, карахме му се, спирахме играта, пошляпване през ръцете, но той ставаше още по- нападателен. После смених тактиката, започнахме да се правим, че много ни боли, да плачем и тн. Без ефект. После, след всяко посягане, тихо и кротко обяснявахме, че така не се прави, че мама и тати не се удрят, че ако е ядосан може просто да го каже, без да удря, също така го наказваме, като му забраняваме нещо любимо...  сега сме на тази тактитка, за сега без успех, но ще продължа.
Приемам още съвети, защото вече ме е срам от познати и приятели, които в такива моменти ни гледат доста осъдително, че не можем да се справим с тригодишен хлапак.

И моето дете ни удря, рядко но се случва (2г.). Аз го наказвам като го гоня в друга стая с надзидателен тон. Не знам дали има ефект, защото го прави рядко и не мога да преценя. Но той разбира защо го правя и заминава с рев оттатък, т.е. посланието стига до него. При нас удрянето не е при отказ, по-скоро от глезене (прави го като изгася лампата за да спи). При отказ използва доброто старо тръшкане и хвърляне на предмети.

И аз съм го наказвала така, понякога отива, поплаква 5мин и започва да прави бели из стаята, друг път отказва и започва един истеричен рев с блъскане и хвърляне на всичко,което му попадне

В някакъв момент и моят син мина през такъв период, даже го бях забравила. Обясняваш, че така не се прави до припадък. И после се опитваш да го разконцентрираш. Не го превръщай в световен проблем, само обяснявай до посиняване. В някакъв момент ще престане, период като с тръшкането е.

Моят син преди трошеше, а сега прави подли номера. Примерно да скрие нещо мое.

Моят постоянно иска да подражава на големите, естествено не може да се справи с това и след като го установи, изпада в ярост.
Примерно, кара ме да оцветяваме или да рисуваме. Винаги задрасква това, което съм оцветила или нарисувала, след което къса и смачква листа.

Моята дъщеря посягаше в периода 1 - 2 години, а тогава тактиките са едни, при по - големи деца - други, та няма да съм много полезна със съвет. Ние също първо пробвахме да говорим, че не се прави така (на 1 годишно дете!?!), да прекъсваме играта, да казваме строго "НЕ", но нямаше ефект, тя се забавляваше. Няколко пъти плясване през ръката помогна и спря да го прави. Но тя примерно никога не е посягала на друго дете, просто не е агресивна, в този смисъл.
Иначе сега вече когато разбирам постигам всичко чрез ултиматоми и лишаване от любими неща. Неприятно ми е, че трябва да действаме по този начин, но друг работещ засега не сме открили. Примерно трябва да си изпие лекарството, а тя отказва. Винаги напомням, че след малко тя ще поиска нещо от мен, както и предлагам награда (в някои случаи) ако го направи. Ако не подейства, я оставям и точно до 10 мин. пристига с някакво желание (да играем, рисуваме, да й пусна клипчета, да дам желирано мече и какво ли не) и казвам, че ще го изпълня след като изпие лекарството. Има известна доза протест и тръшкане, но накрая става каквото съм казала. Не казвам, че методите ни са правилни, просто споделям кое е единственото, което действа при моето дете конкретно.

VickyTaylor, в такъв случай отказвам да рисувам повече. След като обещае, че няма да драска и къса листа ми тогава сядам. При нас действа.

Минаваме през едно и също със всеки скок в растежа. За първи път се сблъскахме с пълната сила на тръшкането, удрянето и т.н. (пълна програма) когато беше на годинка. Периодично минаваме през същото, с хубавия жокер че всеки път различен подход върши работа.
Разсейването при нас никога не е работело - от много рано установихме, че не забравя.
Всякакъв вид агресия - крещене, стрисане и т.н. само ескалират агресията на дребното.
Домашните любимци са манна небесна!!!
По някога е добре човек да даде малко на задна, и двете страни да поемат малко въздух. Не винаги, но когато сработи е като магия.

Не смятам, че единствено изразяването на любов, съгласяването с детето и вземането на неговото мнение за нещата би довело до супер кротко дете. Индивидуално е. Въпрос на дете е.
Аз с моето също винаги съм била мила. Винаги съм я питала за мнението й когато има такъв вариант. Постоянно я гушкам и казвам, че я обичам. Но е много своенравен характер и при нея подобно поведение би довело точно до разглезване - от опит говоря, защото вече почти я разглезих по такъв начин и сега стигнах до етап, в който се налага да съм много строга на моменти, за да не си мисли, че всичко й е позволено. Понякога е кротка и изпълнителна, но друг път е открито предизвикателна. Ако не реагирам на време със съответната строга реакция, после става страшно - стига се до сцени, подобни на описаните в поста на  потребителката VickyTaylor. Случвало ми се е навън хората да ме гледат осъдително, защото съм повишила тон на детето по някакъв повод. Никога не съм вярвала, че ще ми се случи на мен това, но ето на - падна ми се дете, при което друго не действа.
И шамари съм раздавала когато не ми издържат нервите. Срам ме е от това, защото го смятам за проява на слабост и невъзможност за справяне с детето по друг начин, но не  го крия - случвало се е няколко пъти за 5-годишния й живот. Ефект няма, поне не и положителен. Е, не съм я пребивала от бой. Два-три шамара, обикновено по дупето, но тя се дърпа и понякога докато се дърпа ръката ми е попадала и на друго място.
Майка ми казва, че аз не мога да бия, защото нямам физическа сила. Смешно ми е да го кзва точно тя - с пръст не ме  е докоснала през живота ми. Никога не е била привърженик на физическото наказание, но с моето дете понякога и тя не вижда изход, а е отгледала 3 деца и е била учител цял живот.

Едно на дете на 7 години не може да се сравни с 2, 3 годишно. Не вярвам, че на 2 никога не е проявило воля, различна от вашата. Да и аз не одобрявам постоянното крякане по площадки, но сравнявате кон с кокошка.
Прекрасно е щом се чувствате щастливи, разбира се.
Темата е сякаш да добутаме до 7 годишна възраст.

Наистина, поне до към 2-3година можеш да не се тревожиш точно по този повод. Първо се занимайте с раждането и отглеждане на здраво дете .
Иначе при нас действат "правилата". Пример: "И аз искам да си взема още един десерт, но правилото е, че можем да си вземем само един. Кой ще вземем днес? А утре ще е другия" или пък "Алармата звъни, че е време да се приготвяме за сън. Хайде, бързо да се оправим, за да имаме време да прочетем книжка." - ако ги виждам,че са се заиграли , настройвам след две минути пак да звънни. Като звънне им казвам: "Да тръгваме, че тел. започна да ни се кара." . Като се спазват правилата, като сте постоянни с таткото по повод правилата, после никой даже не се замисля да ги обсъжда. Големия ми син е на 6, малкия на 4. Имахме случай с големия, беше видял в магазина едно дете да се тръшка и му се угоди. Следващия път синът ми се тръшна в Кауфланд на касата, в час пик. Мъжът ми веднага реши да му угоди, за да не ни гледат всички. Стопирах съпруга, държах се супер спокойно и мило с малчо. Излязохме с изтерично дете, но втори такъв момент сме нямали.

Децата са живи същества, нормално е понякога да правят сцени и да се тръшкат. Не е нужно веднага да им се лепва етикет - глезени и да почнем да цъкаме с език, че видиш ли МОИТЕ никога не са го правили това, защото аз съм им втълпила от раждането, че са възпитани и праволинейни. 

Алармата за лягане много ми хареса като идея, ще я изпробвам довечера.

Имах един такъв случай, с моя син, беше на 3г. Удари ме, аз му казах, че му се сърдя, защото ме е ударил и че не искам  да съм приятел с дете, което ме удря. Приятелите не правят така. И се отдръпнах от него. По-късно ме повика да поиграем, но му отказах, тъй като още му се сърдя за дето ме е ударил и още ме боли. Цунка ми рамото, каза че сега ще ми мине и че няма повече да прави така. Няма ли сме повече този проблем, но го хванах от зародиш. Пробвайте. Всяко дете е различно, трябва да намерите правилната тактика.
Знам, само че не е вариант, да подминавате такива случки или да изпадате в агресия.

Не се тревожете от сега, темата е толкова обсъждана, че.. уверявам ви, че няма рецепта за това, като се роди и поотрасне детето ви ще усетите нещата. Аз имам две и също ме тревожат тези мисли, децата са толкова различни, и в много различно от нашето време растат, трудно е да ги лишавате от всичко с възпитателна цел или да ги чакате докато си тръшкат на улицата а например някоя кола стои  и чака до изпълните написаното в някоя книга за възпитание. Страшно ме дразнят всякакъв тип коментари и съвети как да си възпитавам децата, тук не мисля, че ще намерите най-добрите съвети.

Защо се притеснявате от близките ви, ако са гледали деца ще ви разберат. Макар че децата са толкова различни, че... Моя близка приятелка веднъж страшно осъдително се изказа, че разрешавам на сина ми, който беше на 3 да си играе на.таблет понякога. Каза, че няма да прави компромис с това никога, защото е вредно. Дойде и нейното време, роди и дъщеря й нямаше още и годинка, когато сама си пускаше клипчета в youtube

Моят син пък никога не се е тръшкал в магазина.😁
Обаче навън... Като си науми, че иска да види баба си, ела да видиш. А бабата пък като е на работа, и Господ не може да му изпълни желанието.

Дъщеря ми до към 4 годишна не се беше тръшкала, истерясвала, да реве до захлас, защото не става нейната. Ходила съм с нея по банки, институции, чакали сме часове пред лекарски кабинети. Давала съм и свобода да подбира дрехи и обувки (подходящи за сезона), в кой парк, на коя площадка да играе, избор на храна от 2-3 варианта. Имало е моменти  (да не иска да се прибира, например), но не нещо фрапиращо. Сега е на 5 и половина и няма такова чудо. Тропа с крак, крещи, само врати още не ни е затръшвала, като пубер. Някъде нещо объркахме 🙁

ant G, едва ли грешката е във вас. Минава през етап детето. Продължавайте да й показвате, че правилата ги определяте вие. Тя може да избира когато е възможно - точно, както пишеш, че е ставало до момента. Тя може и да копира от деца в детската градина или площадката. Опитва се да разбере дали ще мине номера. Проверява границите. Нищо, че може би вече са й ясни тези граници. Тя си ги проверява и ако вие с таткото подадете, тогава вече може и да объркате нещо.

Моето лично мнение е, че в днешно време децата освен, че страдат от липса на внимание от родителите си и близките си, също са презадоволени и затрупани с всякакви играчки и боклуци. Влизаш в магазин за хранителни стоки - играчки, шоколади, всичко сложено на възможно най-достъпното място за деца. Пускаш телевизора - реклами за играчки и боклуци, абе нон-стоп отвсякъде. Колкото и да се опитваш - купуваш поредния боклук, детето му се радва ден-два и така до следващия. Няма как тая презадоволеност да не се отрази и на характера и на поведението на децата. Някога имах 2-3 кукли, един конструктор, още си ги спомням. Сега децата не могат да се зарадват истински на играчка. Някакси ефекта от това ще стане ясен по-нататък, засега се вижда - нетърпение, тръшкане, инат, разочарования...Може и да греша, но определено има някакво значение. А няма как да действаш спрямо твоето дете с адските лишения , защото път то гледа другите деца, които са затрупани и така, става един затворен порочен кръг, от който няма излизане.

Айде поредните съчинения с елементи на разсъждения. Така като гледам, идват от човек БЕЗ ДЕЦА.

Децата се радват на играчки, между другото. И си играят с тях. И няма нужда да действат с адските лишения, защото е безсмислено да си ограничаваш детето, само защото някой чужд човек е нямал като малък.

Тоз' коментар ми прилича на едно изказване на една приятелка онзи ден. Пита ме тя какви пътувания сме планирали, защото иска да ни дойде на гости, но знае, че детето има ваканция на всеки 6-8 седмици, задава се Великден, пък после Възнесение и ние обикновено пътуваме. Започвам аз: за Карнавалната ваканция сме на планина, за Великден - на Северно море и т.н. И нейният коментар е: ''Ей много го глезите това дете! Аз едно време никъде не ходех''.

Той ефекта от презадоволяването вече е налице....всяка седмица нова играчка, после всяка година нов смартфон, после на 2-3 години нова кола ...      А момичетата имат цели "куфари" козметики, по "три гардероба дрехи".....
Лесно получават всичко, бързо им омръзва, нямат никакъв усет за ценност на нещата.
Лошото е, че и хората третират така, като предмети.
Помня, преди време в една тема тук прочетох нещо, което е много актуално за времето...
"Едно време нямаше вещи, но имахме приятели!Сега имаме вещи, но вече нямаме приятели!".

Ти от опит ли говориш, от наблюдения над твоите деца, онези идеалните?

Изобщо това сочене с пръст, придружено с неизменното "а ние едно време"  винаги е съществувало - и сега, и аз като бях дете. Говори само и единствено за този, който го практикува!

От опит, отчасти и от децата ми, от наблюдения.....не живея в пустинята, виждам всеки ден какво става....
Дори днес имам пресен-пресен пример....бях по задачи, към 11 часа сядам в кафене (Афредо-пловдивчанки го знаят).На съседната маса след няколко минути сяда майка с около 6-7 годишно момиченце.Четях си в телефона, та говоренето от масата беше само като шум, докато не се чу едно "страхотно" "Няма пъъъък...вече не искам тази торта, яде ми се сладолед." Като ми крещят почти "до ухото", няма как да не вдигна поглед...на масата кафе пред майката, парче торта и някакъв сок пред детето.Тя само привика сервитьорката и сладоледа бе поръчан.
Ами, не се имам за супер майка, но няма начин мое дете да ме действа така.Както и не се е случвало.
А подобно поведение виждам почти ежедневно....за сокчета, за бисквитки, за сладоледи, за играчки, за шоколади.....което е показателно, че детето си е свикнало да му угаждат на всеки каприз.

Интересно, обаче аз подобно поведение не срещам. Принципно хорските деца не ме интересуват, но имам наблюдения над децата на нашите приятели, които не са 1-2 на брой. Подобно държание няма -  нормални, умни деца, възпитават се, не са оставени на самотек.

Иначе свят широк, хора всякакви, от там и деца. Но да се твърди, че е масово. Ами не, не е.

Е как от една случка, на която ти си наблюдател (дори не познаваш хората), стигна до генералното заключение, че детето е свикнало да му се угажда?! Бих оправдала жената, че веднага е изпълнила желанието на детето, а не го е оставила да се разплаче и разкрещи, защото пък тогава друг ще каже (или най-малкото ще си помисли) колко е невъзпитано това дете, колко лошо се държи на публично място и каква е тази некадърна майка, че не си възпитава щерката. Освен това смятам, че никой не е длъжен да търпи детето ми, когато не е на кеф, и като цяло вземам мерки това да не се случва. И все пак се случва.

И мен като Lady Stardust хорските деца не ме интересуват, а сметка какво, как и защо купувам или не купувам на детето си, може да ми държи само този, който захранва банковата ми сметка. И понеже аз си я захранвам сама, заключението е ясно.

Аз едно време нито дрехи съм имала, нито приятели. Сега дъщеря ми има и от двете.

Поколенията са толкова различни, че не виждам защо изобщо се сравняват. По наше време имаше 1-2 телевизионни канала, сега са над 200. Ние пращахме хартиени картички и писма, сега има месинджъри и мобилни телефони. Сега има забавления, които едно време са звучали като научна фантастика.
Ние пишем колко лишени сме били, но за родителите на нашите родители и ние сме били презадоволени, защото не сме копали лозето и не сме пасели кравите.
Това лирично отклонение е към хората без деца, които се чудят защо реалността е такава, каквато е.

Аз давам един съвет - запишете го на спорт. Наистина изгражда дисциплина. В смисъл - става, оправя се и отива на тренировка. Какво повече?

2 деца имам, на 5 и на 1! Това са моите наблюдения!