Първо ми изчезна очната линия, за която се изръсих с цифра пари. Обърнах всичко навсякъде, отказах се.
Обаче седмица след това се прибирам вкъщи и хвърлям ключовете (дебела връзка с 6 ключа и три ключодържателя) на шкафчето за обувки. Чух ги как паднаха на плочките. Обаче ми се ходеше до тоалетната и влязох направо там. Излизам, тук ключове - там ключове - няма ги. Баба ми беше в коридора и тя чу как издрънчаха на плочките, затова знам, че не е някаква "мозъчна" заблуда.
Хора, десет дена всеки ден ги търсихме 3 човека в коридора. Местихме портманто, обърнали сме по няколко пъти всяка обувка и ги нямаааа. За мен е странно и мистериозно това изчезване. И вече месец не се показват от никъде.
Самотните хора и обкръжавящият свят са взаимно свързани събития.
Аз с цялото си сърце искам тази теория да се окаже невярна. Чувствам се крайно зле при мисълта, че сме симулация.
Fiolio, странно тогава, те би трябвало да усетят. Осветете къщата.
[/quote]
Но е имало свидетели, че ги е хвърлила, нали? Струва ми се, че опитваш да обясниш холаграфския свят с теорията на вплитането, но идеята, че нещата съществуват, само ако са наблюдавани, е далеч по-коварна и отрича способността да "мислим" случващото се край нас.
Не разбрах, как самотните хора и околния сеят са свързани? Те дори не са непрекъснато наблюдавани.