Толкова много вина чувствам, че не можех да направя нищо, за да я спася и най-вече че вината е в мен за всичко случило се. Моля се да не е така и колкото и да не ми се иска това да е била нейната съдбата, започвам да вярвам, че е така.
Ден преди моята операция ние мислехме, че ще ме изпишат от болницата и че всичко ще е наред. Майка ми през нощта сънува много хора със свещи, един светец посредата и как ние двете приготвяме някакви неща. Е всичко това се сбъдна. Свещите, светците на които се молехме и нещата, които и приготвихме двете с мама, за да я изпратим.
Няколко дни след като разпръснахме праха и, мама я сънува. Облечена със същата дрешка и биберон, и че ходи. Моля се да и е дала знак, че е добре и че не страда.
Най-вече повярвах след като месец по-късно приятелката на братовчед ми разказа своя сън. Ние двете бяхме за един и същ термин, но разбрахме една за друга в четвърти месец. Тя още във втори месец е сънувала, че ражда две дечица. Едното от тях се казва Александра. Тя обаче остава в кувиоз, понеже има кръвоизлив в мозъчето. Алекс остава в болницата, а тя се прибира с другото бебче у дома. И точно така се случи, Алексчето остана в болницата, а слава Богу другото детенце си е у дома живо и здраво. Още не мога да повярвам, че е възможно някой да сънува такъв сън и той да се сбъдне, но само това ми дава успокоение, че така е трябвало да стане. Че това е била съдбата и и че тя не е сгрешила като е избрала мен за своя майка. Толкова искам да вярвам, че не е моя вината, и въпреки това се изяждам отвътре. Въпреки всички знаци.
Сега се моля тя да ми се яви в съня, за да ми каже, че е добре и че някой ден ще сме отново заедно.