Страхът от раздялата и разочарованието

Започвам отзад напред.
Не е съвпадение. Лечението изисква доста средства и нерви, тя пише, че е било 13 години. Ами и аз не съм сигурна дали ще изтрая, ако проблемът не е у мен.
Майката може да откаже гледането на децата и да е на режим като мъжкия - уикенд през седмица и 1 месец през лятото. Друг въпрос е дали съдът ще го одобри, предвид пола и възрастта на детето. Та ако иска да въздъхне с облекчение като мъж - не е невъзможно. Но за целта да мисли като мъж

Е, да, ти няма как да го развалиш, то ще се е само разпаднало по законите на физиката

Това с тия насилия над жени ме ужасява много - ние сме малка държава, а много често се случва това. На Запад мисля има много по-строги закони и доста здрава превенция. Ето вчера пак - и не са били любовници казват. На Индия заприличахме направо.
Cuckoo, не само при двойки с репродуктивни или каквито и да били проблеми мъжът си взема шапката и заплува към нови острови.

благодаря на всички за коментарите:)помагате ми да видя нещата от страни.само да кажа че причината да нямаме дете не е само моя!както ида е..ясно е че връщане назад няма  и ще се науча да се справям сама.ще се успокоят нещата и каквото стане..

Ще се чудиш един ден колко добре си живееш и защо си се ядосвала.

А наскоро в някаква тема обясняваха, че жената трябвало да бъде ловувана, щото мъжът бил ловец. Да се смееш ли, да ревеш ли.
Между другото, не само мъже си вдигат капите. И жени го правят.
Проблемът, поне според моето скромно, не професионално мнение е, че създават семейства, непознали още себе си, пък какво остава и да знаят какво  и кого искат за и до себе си.
Другият проблем не е болката и шока на изоставения. Те преминават. Зависимостта, от която не ще да излезе, е проблем. Всякаква.

Само не ми хареса, че с малчо сте плакали след посещението в новата къща и запознанството с "другата". Постарай се да не вижда, че страдаш, на 5 години не може да разбере и сълзите на мама го тревожат доста.
И след време ще се радваш, че така е станало, животът продължава. Не го приемай обратно, ако реши че пак иска да е с теб

Си*,права си че така тревожа малкия,но те сълзите сами си тръгнаха:cry:сигурно ще дойде и този ден:)
момичета,майками идва да ми помага.иска да взема /води малкия на ДГ,но той иска мама и се държи лошо с нея.гони я да си ходи...говорихме че баба и да си отиде,тати няма да сидойде.той уж разбра но не я иска:disappointed:какво да правя:kissing_smiling_eyes:

Ти страдаш много за баща му и затова детето страда повече и то. Повярвай ми, когато почне да те вижда и усеща спокойна, ще приеме новата ситуация и няма да имаш ежедневни проблеми.

Абсолютно се съгласявам с последното мнение на Бианка - детето усеща твоята тревога и тъга, опитай да погледнеш напред, това е просто опит в твоя живот, ще го преодолееш заради теб самата и твоето дете, най-хубавото тепърва предстои. 

Защо не опиташ накратко да му обясниш- че, откакто татко му живее с каката, на теб няма кой да ти помага и ти е много трудно, и се уморяваш много, а искаш да имаш сили да си играете и гушкате, затова баба го прави.
Кажи му, че баба е твоя майка и че тя също силно те обича, затова помага.

Не пропускайте измежду мненията, това на luna. Много е вярно. И колкото по-рано се замислим - толкова по-рано може да решим проблема.
Мисля, че проблема на el 8004 в семейството може би е започнал по-отдавна във времето. И, улисани в решаването на проблема по зачеването на бебе, са "изпуснали юздите" на взаимоотношенията си, изгубили са някъде по пътя любовта си. Може би детето е станало самоцел и след разрешаването на този проблем, нещата изведнъж са изгубили смисъл. Защото иначе подобни борби в живота още повече сплотяват.
el 8004, с изблика на вашите чувства пред детето рискувате да го травмирате, да го настроите срещу баща му, да търсите още и още сигнали, че бащата ще се върне или няма да се върне при вас. Излишно е. Само нагнетявате нещата и изгубвате шанс да намерите своя път в живота. А и помощта на бабата на детето може от временна да стане постоянна. Помислете добре какво искате, как искате да стане и действайте. Но без варианти "да се върне баща му". Ами ако наистина се върне? На драго сърце ли го бихте приели? Това не е ли знак, че отношенията ви са стигнали до задъдена улица? Че са изчерпани? Че трябва по друг начин да се случат нещата?
Успех!

[/quote]сигурно ще дойде и този ден:)
момичета,майками идва да ми помага.иска да взема /води малкия на ДГ,но той иска мама и се държи лошо с нея.гони я да си ходи...говорихме че баба и да си отиде,тати няма да сидойде.той уж разбра но не я иска:disappointed:какво да правя:kissing_smiling_eyes:
[/quote]


Проблемът на детето и баба му не е в таткото, а в страхът от изоставяне. Таткото е изоставил детето. То се сблъсква с нещо страшно и ново. Ами ако и мама сега ме изостави?
 Не натискайте насила детето да остава с баба си. Дайте му време да свикне със ситуацията. Да, бабата иска да води детето на градина, но детето се страхува. Нека помощта на бабата се ограничи в домакинството. А майката да седи плътно до детето. Нека майка и дете заедно общуват с баба, докато малчо се отърси от страховете. Той сам ще започне да я търси - когато тя си играе с него, поднася му храна, разказва интересни неща - как са ходили с мама някъде, какво са правили като е била малка....Задължително в присъствието на майката.
  Със сигурност авторката иска да остане сама. без детето, и да се наплаче на воля. Може би таткото е водил детето на градина и за майката е по-лесно това сега да го прави бабата. Но в случая детето е по-важно. Неговите нужди и страхове. За това - стойте с детето, играйте  повече, спрете да говрите за бащата. Ако попита - само истината: той няма да се върне. Само това. Без обяснения и драми. Нека живота на детето се върне, колкото може по-скоро, към старите познати му неща.

512
. Може би таткото е водил детето на градина и за майката е по-лесно това сега да го прави бабата.
[/quote]воденето и прибирането от градина са мои"задължения"ММ го е  правил само когато аз имам др.ангажимент.не съм искала ничия помощ.

Може би не трябва така драматично "няма да се върне", но да се наблегне на позитивното - че ще се види с татко след .... дни.
В никакъв случай не го казвам заради бащата. Просто детето е още малко, нека идеята лека-полека влезе в главата му, по възможност с минимум сътресения.