Публикувана: 13 ноем. 2018, 22:37 ч.
Последно мнение: 30 ноем. 2018, 16:52 ч.

Вторият баща/ вторият мъж на мама

6 184
31
1

13 ноем. 2018, 22:37 ч.

Мнения: 346

Здравейте, въпросът ми е до каква степен вторите ви мъже/съпрузи участват в живота на детето ви от предишен брак или връзка. Каква роля имат в отглеждането и възпитанието, поучават ли ги, четат ли им лекции, както се казва, позволяват ли си да повишават тон, да раздават наказания? Аз имам дете от първия брак, навлиза в пубертета и напоследък нещата малко се усложниха и изнервиха, което ме притеснява.
Иначе не съм отскоро с втория ми мъж, вече почти шест години, реално дъщеря ми е живяла повече с него, отколкото с баща си. Ще дам повече подробности по нататък в темата, ако има нужда.
Благодаря на тези, които ще се включат.

# 1 13 ноем. 2018, 22:45 ч.

Мнения: 4 518

Пиша от гледна точка на детето. Нещата се случваха постепенно. Изпитвал ме е, после си позволяваше и повече, но финална дума винаги е имала мама. Не винаги съм го харесвала, което е нормално за едно дете, аз и мама не харесвах през голяма част от времето.
Резултат- преди няколко месеца ми поискаха ръката И от него и го уважавам изключително много. Съветът ми е да не насилвате нещата. И единия и другия си показват границите и не е ок да се стига да изказвания от сорта на "ти к'ъв си ми".

# 2 14 ноем. 2018, 00:07 ч.

Мнения: 2 172

Ами аз и малката ми сестра сме резултат от раздялата на майка ми с предишен мъж , но имам и голяма сестра , която е от него.
Историята е следната:
Майка ми се омъжва за него забременява и той изчезва , докато все още е бременна се събира с баща ми и ражда. Баща ми винаги се е държал еднакво и с трите . Никога не ни е делял на мое и твое, но може би защото я е гледал още от раждането ѝ. Въпреки това в тийнейджърските ни години е имало ревност от страна на сестра ми , която е била по-скоро изкуствено внушена.
Никога не се е виждала с биологичния си баща и до ден днешен вече 26 години знае баща ми като “татко”.
Аз съм с 4 години по-малка и когато ни се застъпи пубертета казвах , че и обръща повече внимание , за да не се чувства различна , а то всъщност не е така. Еднакво се е държал и с трите. Каква работа са пуберскире хормони, сега като се замисля съм била трудно детенце .........🙄, дано дъщеря ми да не е такава , че още от преди раждането си ми създаваше проблеми.😁

# 3 14 ноем. 2018, 08:03 ч.

Мнения: 7 931

Моят приятел участва активно и в грижите, и във възпитанието на децата ми. Изненадвам се колко лесно се наредиха нещата предвид факта, че родният им баща не се е грижил толкова за тях, докато бяхме семейство, и те нямат опит с мъжки авторитет. Приятелят ми има едно култивирано поведение, някак успява да се наложи, без да повиши тон, съвсем спокойно и разумно им говори. Готви с дъщеря ми, играе със сина ми. Те го слушат и уважават. Пред мен си позволяват повече глезотии Grinning

Дъщеря ми е в пубертета, но пу-пу засега е много кротка. Синът ми е по-малък. Ще има проблеми, то е ясно, но се надявам да ги разрешаваме по най-безболезнен начин.

# 4 14 ноем. 2018, 08:52 ч.

Мнения: 346

Именно, и при нас нещата естествено се получиха, тя беше на пет години, когато се събрахме. Мъжът ми се грижи много за нея, чувства се отговорен към възпитанието и изграждането й, гледа я като свое дете, не е имало никога конфликти, да не говорим за неща от рода на "ти ли ще ми кажеш, не си ми баща"". Сега като навлиза в пубертета и почна да проявява едни фасони, да ни отговаря, всяка втора дума е "няма" и "не искам". Като цяло много разговаряме с нея, обясняваме, обсъждаме, но аз понякога си изтървам нервите и повишавам тон, което ми се струва в реда на нещата.Когато обаче един, два пъти той го направи, хич не ми стана приятно, а тя даже се разплака, не очакваше май от него. После се укротиха нещата, тя се извини за поведението си, той се извини, че е повишил тон.
По-скоро се изненадах от собствената си реакция аз, чудя се, ако й беше баща, пак ли така щях да се подразня. Помня, че и на мен ми се е случвало баща ми да ми кресне, понякога човек си изтърва нервите. Абе не знам, притесни ме тази ситуация, благодаря на момичетата, които се включиха с техните истории.

# 5 14 ноем. 2018, 08:57 ч.

Варна
Мнения: 373

И аз като Fairytale11 ще кажа гледната точка на детето. Събраха се в тийм-годините ми, което доста затрудни процеса на приемане. В началото въобще не го харесвах нито за баща, нито за партньор на майка ми. Но сега... Сега двамата са "моите родители". А той е "баща ми". И като типичен баща си позволява да ме настъвлява, поучава, заплашва и дори наказва. Съпротива има, както има и когато майка ми се намесва в живота ми. Само искам да добавя - на сватбата ми биологичния дори не присъства, а на танца баща-дъщеря беше баща/пастрока ми! Simple Smile

# 6 14 ноем. 2018, 09:00 ч.

където ми харесва
Мнения: 4 086

Ами, дъщеря ми от доста малка живее с втория си баща. Като цяло, той е единствената мъжка фигура за нея, тъй като с баща си е живяла като бебе, за малко, и няма как да помни каквото и да е.
Та, обръща се към него с "татиии", което за мен е много мило. Никога не е била притискана да го нарича така, явно го е почувствала в даден момент и сама почна. Има невероятен респект към него и го обича адски много. Той, от своя страна, никога не е делял децата ни на нашето и твоето. Равни са за него. Ако трябва да се скара-ще се скара, ако трябва да помогне-помага, ако трябва да утеши-утешава. Не сме имали сбъсъци на тема "ти не си й баща, не можеш да се държиш така".

# 7 14 ноем. 2018, 09:54 ч.

Мнения: X

Цитат на: tina d в ср, 14 ное 2018, 08:52

Скрит текст:

Като цяло много разговаряме с нея, обясняваме, обсъждаме,

Скрит текст:

но аз понякога си изтървам нервите и повишавам тон, което ми се струва в реда на нещата.Когато обаче един, два пъти той го направи, хич не ми стана приятно, а тя даже се разплака, не очакваше май от него. После се укротиха нещата, тя се извини за поведението си, той се извини, че е повишил тон.
По-скоро се изненадах от собствената си реакция аз, чудя се, ако й беше баща, пак ли така щях да се подразня. Помня, че и на мен ми се е случвало баща ми да ми кресне, понякога човек си изтърва нервите. Абе не знам, притесни ме тази ситуация, благодаря на момичетата, които се включиха с техните истории.

По конкретното питане мнение нямам, нямам опит.
Обаче, от постовете ти оставам с впечатление, че сте дали прекалено много "власт" на детето.А това винаги води до проблеми, винаги.
Децата имат нужда от правила, контрол, за да чувстват спокойни и да не им се "налага да привличат внимание" с непослушание.
Не казвам да не разговаряте или да не обяснявате, стига тези разговори да не се превръщат в безкрайни анализи и обяснения, очаквайки от нея тя да вземе най-накрая вярното решение.Докато е под 18 години, решението трябва да е ваше, добре подплатено с доводи "Защо така?!" и никаква отстъпка.

# 8 14 ноем. 2018, 11:50 ч.

UK
Мнения: 4 309

Аз да се обадя, където не ми е работа, но да кажа, че моите деца са си от мъжа ми и като си изпусне нервите се дразня. Случва се аз да си изпусна нервите и да реагирам не много красиво и се ядосвам после, ядосвам се точно по същия начин, когато му се случи на него и аз стана свидетел. Няма идеално никъде. Опитвам се да не му правя забележка, защото знам, че се усеща, а и той на мен не ми прави, даже аз май ги правя по-често тези неща. Щом е поел ролята на баща (моите почитания), позволявайте му и малките грешки, които са позволени на бащите.

# 9 14 ноем. 2018, 11:54 ч.

Мнения: 346

Да, Katerin*, напълно си права за дългите обяснения и анализи, може малко и да прекаляваме, но то е защото се опитвам да не налагаме авторитарно нашите решения, а да ги обясним и в крайна сметка и тя да се съгласи, че те са добри за нея. Иначе за прекалената свобода не знам, имаме си правила за важните неща, аз също смятам, че детето трябва да е наясно с границите и от наша страна контрол има, и то сериозен. Само това отговаряне и фасони се чудя от къде дойдоха, нормално ли е за възрастта или аз се втелясвам...

# 10 14 ноем. 2018, 12:01 ч.

Мнения: 346

Цитат на: dejie в ср, 14 ное 2018, 11:50

Всъщност е доста на място обаждането ти, благодаря 👍
Когато започнахме да живеем заедно, той й обясни, (вярно, че беше малка, но все пак), че тя си има баща, че той не иска да заеме неговото място, и донякъде се държеше с нея като по-голям приятел. Тя не го нарича татко, с биологичния си баща се вижда, макар рядко, той живее извън БГ. Може би затова чувства по-голяма свобода и си позволява такова отношение понякога.

Последна редакция: ср, 14 ное 2018, 12:09 от tina d

# 11 14 ноем. 2018, 12:39 ч.

Мнения: X

Цитат на: tina d в вт, 13 ное 2018, 22:37

Здравейте, въпросът ми е до каква степен вторите ви мъже/съпрузи участват в живота на детето ви от предишен брак или връзка.
Благодаря на тези, които ще се включат.

Уф, много сложно ми е. И моят влиза в пубертета. Няма конфликт с втория си баща, по-скоро аз имам конфликт с него, че малко страни от нещата. Но пък той е на мнение, че детето си има баща, бащата на сина ми започна да се включва по-често напоследък и съпругът ми оставя нещата на него. Което на мен не ми изнася, понеже БНД-то е с изключително занижени критерии за всичко и нищо не изисква от детето.
На конкретните ти въпроси - поучава и чете лекции в критични случаи, имахме такъв преди 2 дни, намеси се. Не повишава тон и не раздава наказания, но той не го прави и с родната си дъщеря, просто е такъв, по-мекушав е с тях. С това аз имам проблем, децата са си супер!
Фасоните при нас са страшни на моменти. Аз съм лоша и решавам проблема с отнемане на смартфон. На следващия ден е като мед, направо да се разтече! Иначе е способен да виси по 12 часа на телефона и да чати нечленоразделно. Накрая почва не да говори, а да мучи. Страшно е. Като взема телефона за часове става човек.

Последна редакция: ср, 14 ное 2018, 12:47 от Анонимен

# 12 14 ноем. 2018, 13:44 ч.

Мнения: X

Цитат на: tina d в ср, 14 ное 2018, 12:01

Скрит текст:

Цитат на: dejie в ср, 14 ное 2018, 11:50

Всъщност е доста на място обаждането ти, благодаря 👍

Когато започнахме да живеем заедно, той й обясни, (вярно, че беше малка, но все пак), че тя си има баща, че той не иска да заеме неговото място, и донякъде се държеше с нея като по-голям приятел.

Скрит текст:

Тя не го нарича татко, с биологичния си баща се вижда, макар рядко, той живее извън БГ. Може би затова чувства по-голяма свобода и си позволява такова отношение понякога.

Ами, ето подобни обяснения имам предвид...какво има да обясняваш на малко дете, че ти не си му баща...?
Биологичния баща не живее с нея, няма поглед и контрол над живота й, мъжа у дома също "бяга" от родителската роля, заявявайки, че той не иска да замества истинския й баща, а така я оставяте в позиция Тя да решава кого от двамата иска/предпочита за баща.
Сега, най-вероятно има други ситуации, с които детето не може да се справи, а това неможене се изразява в неоправдано, истерично "няма/не искам/не може".....
Децата нямат емоционалната стабилност сами да взимат решения за живота си или за хората около себе си.Затова са възрастните около тях, за да ги насочват и "побутват" във вярната посока.

# 13 14 ноем. 2018, 14:27 ч.

Мнения: 580

Цитат на: tina d в ср, 14 ное 2018, 08:52

По-скоро се изненадах от собствената си реакция аз, чудя се, ако й беше баща, пак ли така щях да се подразня. Помня, че и на мен ми се е случвало баща ми да ми кресне, понякога човек си изтърва нервите. Абе не знам, притесни ме тази ситуация, благодаря на момичетата, които се включиха с техните истории.

Да, пак щеше да се подразниш. Когато ММ повиши тон на детето ни, искам да го халосам с нещо. Може да е прав, може да е защото иначе малката да не разбира от дума... Ама все пак нещо в мен ме кара да защитя детето си. Майчински инстинкт. Проблема с това, че не ѝ е биологичен баща е само в твоята глава в този случай. Ако вече виждаш ревност от нейна страна е проблем. Моята сестра изпитва до ден днешен ревност към партньора на майка ми и не може да го понася. Обвинява го за неща, които не са верни и създава напрежение между тях. А пубертетските истории са си в реда на нещата и щом ти не реагираш е редно той да го направи. Той е отговорен за възпитанието на детето. Живеят заедно и е поел отговорност за теб и детето.

# 14 14 ноем. 2018, 14:42 ч.

Мнения: X

Абе не е баш така. Различно ми трепва, когато се скара на собствената си дъщеря, и когато го прави на сина Ми Wink

/хихи/. И малката защитавам, но за сина ми съм по-яростна. Не мога да го обясня, но винаги се прокрадва едно ... ами той сега, пука му на него, нали не му е дете .. Гледам да не си личи, ама се случва да си ме яде. Но в крайна сметка не е нещо особено, не е болка за умирачка.
Краси, не винаги посоката, в която родителите побутват децата си, е правилна. Доста глупости правят някои родители от свръхамбиция например. С резерви съм за това побутване, за останалата част от поста ти съм съгласна. Мъжът ми колкото и понякога да страни, не е казвал на детето директно Ти си имаш баща, аз съм ти приятел.
Само че нещата изглеждат прости отстрани и отдалече, а иначе хич не са.
Мисля си обаче, че е до характер на човека. Моят мъж си е такъв просто, когато е ядосан нещо или не в настроение не си го изкарва на околните, да крещи, нервничи и т.н. Млъква и това е.

Препоръчани теми

Приятелство между мъж и жена

Тема за ревността, излизанията и пътуванията

Невъзможните хора в живота ни

Има ли любовта срок на годност?

Причина:

Причина: