Постоянно се караме! А при вас как беше?

Когато човек е сърдит,говори всякакви неща.
Нормално,ако се чувства притиснат,да каже:"еми,яво не сме един за друг".
Нали сме жени,знаем уж,че зад някои думи се крие друг смисъл.
Промяната настъпи за около 2 години и,сега,като се замисля,може би стана така,защото в началото мъжките му дружки много го кълвяха ,че има жена и се съобразява с нея(нормално).
Беше някаква борба за свобода,повече от тяхна страна,отколкото от негова,ама...
Когато след една година все още се държахме и обичахме ,доброжелателите позамлъкнаха ,може би разбраха,че нещата са сериозни.
И ,не,няма как той да ги постави от начало на място,защото това са хора,с които е израснал от дете,няма как да не се замисли над думите им.
Тогава и аз бях много припряна и не приемах кротък подход,лесно избухвах.
Всичко това се тушира с времето,хората свикват един с друг,всичко става навик и се напасват.
Не казвам,че това е правило за всички,при нас така беше
Много е дълга историята да я разказвам цялата...То не е един и два фактора ,които са повлияли на караниците.Винаги е така.Нищо не е само черно или бяло.
Само това искам да подчертая,че наистина много се карахме на тема прекарване на време,приятели,компании,излизания,а сега....сега от години не сме се джафкали на тази тема.Няма и за какво-той се промени,аз се промених,дори приятелите му се промениха Разбираме се чудесно

Не е точно така. Аз писах, че той дори почти не излиза с приятелите си и по-скоро, че не се чувства свободен, ако го потърсят да излязат, защото биха последвали цупенки от моя страна. Той е вече преднамерено настроен към мен, а аз не искам да го връзвам. Няма нищо общо с ергенски излизания и забавления. Както казах самия той е на сериозна позиция и самото му поведение не е на безотговорен мъж, който се чуди къде да ходи. Той се държи така апатично, когато аз съм го предизвикала с някое свое поведение на недорасла и той се свива в себе си и все едно се отчайва, че аз никога няма да спра да му говоря за чувства и отношения и когато той е такъв аз още повече се залепвам за него и пак съм в кръга. Все едно се е оставил по течението на нашата връзка. И мен това ме влудява още повече. После когато се поуспокоя все едно със студена вода са ме поляли и се замислям какво толкова искам от човека та все го ръчкам и човъркам за нещо. Защото реално в мирно време той си е достатъчно любвеобилен и грижовен, не бих издържала мъж лепка, лигав в краката ми по цял ден. Но и не искам да гледа на мен като малко момиченце без позиция в живота. Усеща се все едно постоянно си мерим характерите. Затова и питах първоначално при вас как се случват нещата, ясно че при всеки е различно и т.н.,но ако наистина причината е в мен и моите постоянни емоционални нестабилности, ще си тръгна от тази връзка, но в следващата е твърде вероятно да се стигне пак до тук. Затова искам по-скоро с тая тема да открия себе си, по някакъв начин да израстна и чрез вашите примери, за вашия живот,защото винаги съм с въпросителни в главата кое точно и как е нормално да се случва в една връзка.

Съгласна съм с това, моят мъж също се промени, аз също, напаснахме се. Но имаше много силна мотивация от негова страна, от моя това, че не исках втори път да ставам самотна майка.
За изпускането на всякакви неща също съм съгласна, това го правя аз, в беса си какви ги говоря, не е истина, и не ги и мисля. Тя не е упоменала, че го е казал в пристъп на гняв, така че .. зависи, да се включи авторката и да каже - от яд и злоба ли го е казал, щото тя е прекалила с натякванията, или го мисли наистина.

Беше нещо от рода, че ако продължава така съвместния ни живот (в караници, цупенки, постоянно той да се чувства под напрежение какво да не ми каже, за да не се засегна(лесно се засягам), е по-добре да не сме заедно, защото вместо да ни е приятно заедно и да се разпускаме взаимно, ние само се надотоварваме и в без това нервното и на двамата ежедневие.

Щом си пуснала темата, значи очакваш някаква друга гледна точка и външно изясняване на проблема ти. Струва ми се, че вместо да си направиш изводите как да действаш по- нататък,раздяла или промяна, ти зацикляш много здраво. Постоянният ти обяснителен режим ми идва малко множко.

Ох, не се сърди, plamenowa, ама съвсем като 18 годишна пишеш - той е на сериозна позиция, не е безотговорен мъж, даже не иска да излиза с приятелите си, ама аз пък не го и пускам, а се цупя...

Всеки мъж обича да излиза с приятелите си понякога! И най-сериозния и отговорен също. Въпроса е, че в много двойки това не е проблем и се разбират хората, без някой да се чувства задушен.

Не се сърдя.
Максимално откровена съм, за да разбера в мен ли е проблема, в него, в двамата, или в никого.
Това постоянно разискване, разнищване на проблеми, ситуации явно е част от мен и него го доведе до крайности,мен също, че сега и вас😂

А това с цупенето показва само слабост и манипулативност на елементарно ниво.

С друг мъж можеш да си живееш и да си пееш. Той, разбира се, ще има други кусури Но няма да се чувства притиснат и задушен от поведението ти,а  ще му се радва

Но във всички случаи е добре да се спираш с тези разяснявания на отношенията, още повече в начален етап от връзката. Гледай какво прави, няма нужда да го караш да облича в думи нещата, досадно и безцелно е.
Да не би да си израсла в такава среда, семейството ти да е имали подобни проблеми? Питам само за да ти помогнем, наистина пишеш като тиин, а не си - значи някъде нещо куца.

Е,ама той пък ще е смотан,няма да може да завинти една крушка или ще чака всичко на женичката или на мама(още по-зле).
Винаги ще има едно НО и АКО.
В крайна сметка слагаш всичко на везната и преценяваш,перфектни хора няма

чакай, че аз съвсем се оплетох.
през работните дни, как ви минават вечерите? казваше, че често се прибира уморен. просто напиши как минава типична или не дотам типична вечер.
уикендите какво правите? как минават те? той ходи ли някъде тогава?
колко време според теб е нормално да прекарвате заедно?

вервам, на колко бяхте когато се събрахте?

аз на 25,той на 23
За мен това е момента,когато на един човек му идва мисъл в главата,че може би Е ВРЕМЕ

На 23 нищо не им е дошло в главата  на повечето мъже Има и изключения, разбира се.

съгласна съм. той затова се е подлъгвал по приятели. то ние те първа ще се събираме де, но сме на 30+. мойчкият вече е видял какво се "случва" с един мъж като има семейство и сякаш е по подготвен.