Как да си тръгна без да се връщам отново...

Не? Не живеят заедно. Всъщност по неговите думи се виждат от скоро. Но и аз мисля, че не е така. Да, предлага ми да съм му любовница. И още - да бъда само с него, да нямам мъж до себе си. Ако преди година някой ми беше казал в каква ситуация ще съм днес...щях да му се изсмея в очите

Наистина, както казва grye, много типично е поведението му за една определена категория мъже, които както умело ти завъртат главата, после така умело те докарват до психическа нестабилност, до това да не си даваш ясна преценка за нещата и най-вече да ти вменяват постоянно чувства на вина... А това е пагубно за всяко човешко същество. Този мъж те мачка, издевателства емоционално над теб и това те убива постепенно... И така вече ной възтържествува над теб, чувства се силен, че те е докарал до това подчинение... Такова отношение е нечовешко и този, който го проявява, не заслужава нищо, абсолютно нищо - нито да го жалиш, нито да го съжаляваш, нито да го мислиш и да тъгуваш.... И в моя случай много бързо ме смени с друга, а до деня на раздялата ни само ми повтаряше, че аз съм жената на живота му... Принципно, такова гадно, двойнствено, мачкащо и унижаващо жената поведение в един мъж не се е зародило по негово желание и реално и  той самият е жертва, за което аз дълго се обвинявах, че предпочетох да спася себе си, а не него... Даже се мразех, че не бях силна заради двама ни... Но такъв тип хора никога от нищо не са доволни, не позволяват да им помогнеш, защото така ги караш да се чувстват слаби и си изкарват целият негативизъм върху тези, които наистина държат на тях... По всичко, което пишеш за него, не вярвам да се развият нещата ви добре и спокойно, такива мъже винаги трябва да живеят под напрежение, иначе откачат, ако няма адреналин, въпреки че всу твърдят, че търсят само спокойствие и любов.

Описа го, сякаш го познаваш

Да, предлага ми да съм му любовница. И още - да бъда само с него, да нямам мъж до себе си.

Ето, красноречив пример да те държи подчинена. И само очаквам да ми кажеш, че според него ти си се докарала до това положение да си му любовницата, а не първата, любимата, незаменимата...

Ако твоят бивш мъж беше с няколко години по-голям и ако не бях сигурна, че ме е сменил с поне 10-тина години по-млада от теб, със сигурност щях да кажа, че говорим за един и същи мъж 🤣🤣🤣. Но всъщност не подобно съвпадение е смешното, а е трагично, че вече се е оформил един психопортрет, който много мъже притежават и съответно точно един типаж жени като мен и теб, които стават техни жертви... Опасно е и погубващо, ако не се реагира навреме...

Да, аз съм виновната естествено. Добре, как се спаси???

Да, това е абсолютно типично поведение. Аз също имах връзка с такъв, трудно се измъкнах от нея и трябваше да мине време за да осъзная, че е психопат. Сега отново се появява и опитва да ме манипулира, но вече не поддавам.

Как се спасих ли? Ами и аз като теб направих най-важната крачка - да осъзная, че този човек повече ми вреди, отколкото да допринася за моето добруване, като чашата ми преля, когато ме накара да избирам между него и децата ми... Всъщност ние имахме две сериозни раздели, като след първата беше точно като сега с вас и аз не удържах и се събрахме... И тогава започна страшното - колкото повече ме обожаваше, обгрижваше и превъзнасяше, толкова повече ме тормозеше - наказваше ме за всичките ми "грехове", че съм го оставила, че не съм го подкрепяла, че съм го предавала, а аз просто реагирах първо като майка и жена в отделни ситуации, а не като НЕГОВАТА жена, с което много го ядосвах. Всичко, което правех или казвах беше най-грешното, ако не е това, което според него е правилно ... Та така със съсипана психика от постоянните промени на настроенията му, честите скандали от ревностто и недоверието му, с никакво останало самочувствие и с малко останал здрав разум си тръгнах, с грандиозен скандал, след като не приех РАЯ, който ми предложи, за да остана и обещанията, че вече нищо няма да е както преди... Повече не ме потърси, за да се съберем, а само ми пишеше да ме обижда известно време... Страдах, плаках, обвинявах се, до работа с психотерапевт стигнах... И ми помогна работата с него, както и подкрепата на близките ми хора, успях да се самоосъсная, да си върна самочувствието и да продължа напред... А той ми липсваше до болка, до полуда. Но в същото време осъзнавах, че няма връщане назад и просто се научих да живея с болката, с тъгата и мъката от случилото се... Времето лекува, истина казват хората.

Да....
Поне не те е номинирал за любовница.

Случайно попаднах на една статия, която веднага ме подсети за тази тема (на англйиски е). Рядко попадам на толкова добри материали.

https://www.elephantjournal.com/2016/02/you-are-not-broken-you-a … breaking-through/

Отлично е, че е показал лицето си. Сега вече ако продължиш да съжаляваш за него и да изживяваш тази ситуация като "голямата страстна любов" и "разделени от обстоятелствата" - не знам... Не те ли отрезвява?

В интерес на истината съм отвратена. Но по-скоро от себе си. Ето я пак ниската самооценка. Как ми се иска да ме познавате. За да знаете, че не съм такова влечуго...

Излишно драматизираш и сама си причиняваш болка. Случва се да бъдем заслепени, случва се да се направи погрешна преценка за някой, какви влечуги, какви чудесии. Самите думи и оценки, които поставяш на събитията, ти определят гледната точка и реакциите. Излишни са тези самобичувания. Млада, здрава жена си без сериозни проблеми.

Борислава, както твоето, така и неговото поведение, е поведение на хора с чувства, но объркани и страхуващи се. Въобще умирам си от смях с твърденията за психопати, пресиленото използване на думата достойнство и тн. Съвсем нормално протичане на една любов, която няма да има хепи енд. Тръшкаш се, ревеш, драматизираш и все някой ден се събуждаш ок. Нито си луда, нито си низка, ти си просто един човек. Прегръщам те, защото ми стана някак мила.

Според мен не си достатъчно заслепена, за да си влюбена вече. По-скоро не чувствата, а загубата на създадените с него навици, те карат да страдаш. Човекът е емоционален вампир, блокирай го отвсякъде да не налива отрова в ума ти. Ангажирай се с нещо ново - пренареди или ремонтирай дома си, включи се в някаква кауза, която те докосва, заеми се да осъществиш някоя мечта, дето все си отлагала... Най-общо казано - постави си за цел да изпиташ удоволствие от общуването със себе си.