На първо място искам да спомена, че съм напълно нормална и разумна жена. На пръв поглед. Но нещата, които направих в последната година говорят тъкмо обратното. И за да не ви отегчавам ето фактите в няколко изречения: щастливо разведена от една година, с две прекрасни вече порастнали деца, на 40, със сериозна професия. Неподходяща връзка веднага след развода. Бурна, силна любов и също толкова бурни скандали. Пълна противоположност на приключилият брак. Мъжът е по-млад. Връзката няма никакво бъдеще. Той иска деца и семейство. Аз не мога да му дам това. Разделяхме се и отново се събирахме десетки пъти. В момента сме разделени от месец. Той има нова връзка. Не спира да ме търси. И аз не спирам да отговарям. А трябва да спра. Или пък не трябва? Ще бъде ли достойно, ако продължа, вече тайно да виждам мъжа, който обичам повече от себе си? Не ме нападайте, моля. Толкова боли, че трудно дишам...