Някои вече са запознати с една моя Приятелка,която малко по малко си ме яде.
Тя е такъв човек,че всичко,което не и харесва(било то от живот,семейство,приятели,деца,работа,учене)си го таи в себе си.НО! не остава там за дълго.Никога няма да я чуеш да се кара,да вика,да обиди или нещо такова.
Обаче изкарва неудовлетворението си по един много тих и същевременно болезнен за другия начин.
Вечната опозиция,вечното НО.Ако случайно кажа нещо,което на нея и е болна тема(за което аз не знам!)започва едно оправдаване и заяждане.Дори коментара ми изобщо да няма нищо общо с нея.
Пример:говорим си,че една обща позната ще прави РД на детето си вкъщи,аз казвам,че е супер,че много ми харесват домашните детски партита .При това получавам в отговор:-аз няма къде да го направя,много хора сме,хола ни не е готов и няма да е удобно.защо винаги ще ме намешаш в темата!!
???!!?!
И така е за всичко.Страшно много претенции има,никога не знае какво иска и заради това винаги друг и е виновен.Ако не изрази мнение,защо не го е изразил,ако пък изрази защо точно това мнение е дал.
Всичкото това се влоши стократно след първото и раждане.Няколко месеца след него положението стана нетърпимо.
Мълчах в продължение на 4 години и половина,отдавах го на майчинстовото,че не и е леко и тн и тн.
Но положението не само не се оправя,ами става и по-зле.Почна да има претенции и да ме прави на 2 стотинки за това какви подаръци взимам на децата кога си идвам вкъщи и защо не се отбивам през тях и тн и тн.
Преди половин година приключих отношения с нея.И въпреки това тя продължава с леките си заяждания във ФБ-поства някакви неща,че има едни такива хора,на които не можеш да разчиташ,че били използвачи....харесва ми снимки със смеещо се човече.Пуска заядливи коментари.
Питах я какво иска от мен,тя само ми отговори-"нищо,какъв ти е проблема,защо ми пишеш сега да се заяждаш"
В интерес на истината ми е мъчно,и за приятелството ни и за нея самата.
И двете сме по-затворени като хора,наистина много се имахме,като сестри бяхме,че и повече .
Тя няма други приятели,нито пък аз.Имам много близки познати,но никой,с който да си споделя мъката истински.
Имали ли сте такъв човек в живота си някога и според вас заслужава ли си подобно приятелство жертвите?
Иначе не е лош човек,винаги ще помогне,винаги изслушва тихо и кротко и дава съвет,който няма да те нарани по никакъв начин.
Мъчно ми е и за дечицата,свикнах с тях като със свои
Но наистина не знам дали си заслужава.
п.с. пускам темата тук,защото не намерих къде да я сложа