Не издържам вече

Нищо не си приключила. Пишеш, че ти е приятелка, оплакваш се от нея, но нито си ограничила публикациите си (щом не искаш да я триеш), нито си спряла следването на нейните, а продължаваш да ги четеш и да се вълнуваш.  Ще се сдобрите и ще си продължите пак така.

Не разбирам мантрата "приятелство, приятелство, приятелство" и свързаните с него драми изобщо. Това не е някакъв домашен любимец, когото имаш от 15 години, че и да ти е мъчно за него, да ти липсва и разни подобни.

Хората растат, стареят дори, променят се, обстоятелстваата се променят, някои навици /защото приятелството е нищо повече от навик/, просто трябва да отпаднат и да останат в миналото.

Това го минахме вече....поне 5 пъти.
Не желая да се държа като някакво леке и човек,който до вчера съм уважава ,днес да го изтрия от всякъде.
Освен това наистина искам да виждам,ако не на живо,то поне на снимка дечицата,да ги гледам как растат  и се развиват
Малката е много малка,че да разбере,но не знам майка им какво обяснение дава на баткото,който вече е на 5 и страшно много се обичаме с него.
Наскоро се засякохме на един концерт в града ни и малкия толкова се зарадва.


Забравих да кажа,че съм им кума,ако има някакво значение

Сърби, боли, драго ми е.

Нямаш силна връзка с тази жена. Ако имаше, щяхте да имате нормални отношения. Ежедневно бърборене и пращане на снимки не е силна връзка.

не като "леке", а като човек, който уважава себе си и държи на себе си

тя е измислила какво да каже на детето, може дори да не е ласкателно за теб, за да му мине на него бързо

И какво като сте го минали пет пъти?
Просто потвърждаваш и другите мнения, че харесваш драматизма и да се оплакваш.
Пак да кажа - ще се сдобрите и ще си продължите с дружеското кълване. Сигурно милиони жени поддържат такова неудовлетворяващо и натоварващо "приятелство", така че почти сте в нормата.

В тоя случай, повече разбирам Вервам, че е в етап от живота си, когато е оправдано да драматизира и да натоварва разни измислени категории, като "приятелството" с фалшиви очаквания. Но не оправдавам поведението на другата жена - семейна с деца, предполага се, че е достатъчно зряла или да я отреже напълно, или да се държи нормално.

Другата жена е енергиен вампир и има нужда от Вервам.

То просто не е нормално, на определени години, с две деца ли, колко са там, да седнеш да се заяждаш дребнаво с дългогодишни познати, близки хора. Като не ти е приятен - черта и го няма, като ти е приятен - държиш се нормално. Ако и е нервно, да се заяжда с мъжа си, или който там е виновен, защо трябва други да го отнасят. Аз дори, че съм противен характер, не мога да си представя да се ръфам с някакви познати, без причина от тяхна страна.

Вервам, явно пътищата ви са се разделили и отдавна имате доста различна реалност. Променили са се малко и възгледите ви и нямате общи интереси. Същото ми се е случвало 2 пъти в живота. Продължих напред без тези хора. Слава Богу, тогава нямаше фейсбук и нямаше как да знаем какво прави другата или къде е. Може някакви житейски несгоди или болест да са направили приятелката ти придирчива и критична. Аз намерих най-добрата си приятелка на 24г, когато тя беше на 34 и до днес сме най-добри приятелки. С тези от ученическа възраст отдавна не се виждам и чувам, но те си имат техен живот и не ме търсят, нито аз тях. Големите разстояния помагат. На твое място бих направила следното, колкото и да е гадно:

1) Не бих отговорила на неин пост или коментар в социалната мрежа. Ако тя отговори на мой и пита нещо не бих отговорила. Ако ми пише, обяснявам, че не съм видяла.

2) Никакво канене и ходене у тях като се прибереш у дома. Ако настояват съм много, много заета. Обещавам аз да се обадя като имам време. И не се обаждам.

3) Никакъв коментар за човека или оплакване пред общи познати. Ако те настояват увъртания. Ако питат що не съм отишла да видя Х или Y казвам, че съм болна, заета и подобни. Ако питат защо не ни виждат заедно казвам, че в момента няма възможност. Всичко трябва да е уклончиво и абстрактно.

4) Никакви подаръци, картички и трайни, материални неща. Напомнят за човека. Нито приемам, нито пращам.

5) При случайно засичане съм заета, бързам, много съм заета, много бързам и това дори като ме видят легнала в парка на тревата или седнала на пейка.

6) Ако все пак успеят да се оплачат единствената ми дума е "Ясно". Никакви съвети и епитети. Никакво съчувствие, разбиране, възмущение, неодобрение. Да, добре, ОК и това е.

Връзката се разпада напълно до година две и освобождава място за нови връзки. В този момент не сте една за друга и предвид динамиката на живота никога няма да станете.

Не е ясно какво точно иска авторката,най-вероятно да се съгласим с нея и да я съжаляваме.Щом няма по-смислени занимания,да си пише с енергийния вампир и да"не издържа".

Самотна е авторката и е развила навик да си общува с тази жена. Като няма друг близък нетоксичен приятел не може да разбере, че това не е приятелство. Приятелят е интимност, близост, споделеност, понякога подкрепа, а не постоянен товар, не е постоянно ходене на пръсти и мерене на приказки. Приятелството е лекота, а не тежест.

Аз прекратих отношения с брат ми. Много пъти се е държал лошо с мен. Аз все премълчаваха, за да не стават скандали. Опитвах се да го приема такъв, какъвто е. Като цяло имахме нормални отношения. Просто понякога са се случвали спречквания, които му прощавай, защото все пак ми е брат. Дори и той много пъти ми е казвал след време, че съм била права за дадена ситуация. Обаче последният път(преди около 3 месеца) просто прекали.Държа се много грубо. Взе да обижда мен, мъжа ми, децата ми. Еми казах край! Може да ми е брат и да го обичам, но себе си и семейството си обичам повече. Не бих поддържала контакт с човек, който се държи зле с мен, дори и роднина да ми е. Камо ли пък страничен човек. Така че не разбирам драмата за едно "приятелство". Всичко е взаимно. Ако този приятел ти е истински, не би се държал лошо с теб.

Вервам, ако това е героинята от други твои постове,

    Хората прекъсват връзки с най-близките си, а какво остава за едно приятелство. Никой няма право да се държи зле с тебе, бил този човек - брат, сестра, майка, баща, леля и т.н. Всичко и всеки си има своите граници!