Свекърва ми не е добре

  • 9 412
  • 59
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 75
Здравейте, всички! Много се чудих дали да пускам тема, ама тази вечер чашата преля и не знам какво да правя...
Със свекърва ми сме в добри отношения, винаги й говоря мило, никога не съм казвала нещо, което да я обиди или нещо негативно. Въпреки, че доста пъти ме е напрягала на максимум, никога не съм си позволявала да й покажа, че ме дразни.
Тя от своя страна е изключително странен типаж. Мъжът й ( свекърът ми) почина преди година. Тя цял живот нищо не е правила. Работила е около година през живота си, по цял ден нищо съществено не е вършила и няма никакви интереси. Откакто той почина, тя трябва да се справя сама с живота си - да плаща сметки, да пазарува и т.н. За щастие наследи пенсията на мъжа си, та има пари да живее. С наша помощ разбра как да си плаща сметките и успява да се справя с пазаруването.. ( жена на 60 години, права, здрава и да не знае как да си плати телефона...)  Мина вече година откакто е сама и е хванала чашката яко, та се напива всеки ден. Постоянно е в лошо настроение, в нещо като депресия е. Ние с мъжа ми се опитваме да й разнообразяваме живота като я водим насам натам, това лято на морето я водихме, от време на време на гости ходим или тя на нас, но тя е изключително негативно настоена към живота. Постоянно обяснява на всички колко зле се чувства и как няма да изкара зимата....
Като се напие почва да се кара с мъжът ми, да го обижда и да се държи отвратително с него. Общо взето това е на вълни и аз се намесвам като рефер.
Днес, обаче, за пореден път ни звънна следобяд да каже, че била зле и не била яла от седмица и дали може за пореден път да дойде на гости да спи в нас. На мен вече ми преля, защото това се случва за пореден път...
Имам чувството, че скоро ще се премести направо в нас да живее. Ние говорим с нея и й даваме съвети да си намери занимание, а тя обяснява, че не можела да излезе до магазина дори, поради не знаем точно каква причина... общо взето идеята й не е да промени нещата, а да я съжаляваме. Общо взето и на двамата ни писна от това поведение, но мъжът ми се страхува да не вземе да посегне на живота си, ако спрем да я отразяваме, защото обяснява на всички, че нямала да изкара зимата...
Вече не знам какво да направим... мъжът ми хем се изнервя, хем се кара с нея, ама ефект никакъв няма и с добро и с лошо...
Днес дойде, мъжът ми й обясни, че това не може да продължава така, а тя си знае своето, че била зле, било я страх и тн...
Имали ли сте такива проблеми с родителите? Как се справяте?

# 1
  • над кукувичето гнездо
  • Мнения: 9 414
Психиатър. Жената явно е в депресия. Ходете ѝ на гости, пазарувайте ѝ, занесете ѝ храна. Помолете я за мнение за нещо. Ей такива неща - да види, че не е изчезнала и тя. Лека по лека я приведете към самостоятелност. Помолете тя да ви сготви нещо (дано умее, че...), да напазарува нещо за вас преди да отидете на гости... Но ако е депресия, трябва и лечение + спиране на алкохола. Знам, че не е лесно и цените самостоятелността си. На съпруга си покажете, че ви е грижа, но че не сте готова да заживеете под един покрив, а сте съгласна на компромис да я навестявате по-често, като някой път вие може да пропуснете, но да изпратите домашна храна и много поздрави. Обаждане ѝ се и ѝ разказвайте нормални и интересни неща, без да засягате темата за състоянието ѝ.. Дайте на съпруга си подкрепа, по нежния начин, но си отстоявайте територията, като муизтъкнете вашите причини по прост и безкритичен начин, той също едва ли иска да живеете дружно всички.

# 2
  • Мнения: 2 002
Ако наистина я е страх, а не само да ви манипулира, а и с този алкохол си е направо за психиатър. И то качествен. Който не само да й напише рецптата и да ви прати да си трошите главата с нея, а и да я изслушва, да говори с нея да й дава насоки. Както психиатрите умеят. Но за това задължително трябва тя да осъзнае проблемите си с депресията, страховата невроза и алкохола.
Иначе ще луднете и вие, ще почнете да се карате и "уйде коня у рЯката".
 Но ако тя не го направи и да се съгласи да се лекува - нищо не можете да направите.

# 3
  • Мнения: 2 224
Моето мнение се припокрива напълно с това на isa_pisa. Жената е в депресия и колкото и да ти е неприятно, тя в момента е (като) болна и има нужда от помощ. Смятам, че съветите дадени от isa_pisa са много добри, но също мисля, че е най-добре и посещение при психолог/психиатър. Дано само тя да не е на мнение, че при такъв ходят само “луди” (погрешна идея на много хора) и да се обиди. Тогава ще ви е доста по-сложно. Покажете й, че сте до нея и сте готови да й помогнете. Загубата на близък човек е най-често срещаната причина за депресия, така че не смятам, че жената проявява “капризи” и иска нарочно да ви пречи. Това, че е била толкова зависима и концентрирана върху съпруга си допълнително утежнява нещата, но смятам че не е твоя работа да я съдиш. Хубаво е да проявите човечност, защото вероятно ти и синът й в момента сте й най-близките, а от нещастия никой не е застрахован.

Като заключение искам да наблегна, че без помощта на психиатър трудно ще се справите. Също разбирам колко може да ти тежи тази ситуация, но няма как да я оставите. Майка на мъжа ти е.

# 4
  • Мнения: 3 922
За съжаление нещата могат да се влошат още повече. Според мен за известно време трябва да е под постоянен надзор т.е. да живеете заедно и да я контролирате. Особено това с пиенето никак не звучи добре. Жената трябва да се чувства ангажирана с нещо и полезна на някой. Можете да опитате да и намерите и някаква работа /дори почасова/ за да има все пак контакти и с други хора, да излиза от къщи. Ако не се намесите кардинално, нищо чудно да се сбъднат опасенията на мъжа ти.

Последна редакция: сб, 06 окт 2018, 07:33 от Greene

# 5
  • Мнения: 2 002
А аз не вярвам да си посегне. Изглежда тя е разглезена - цял живот е чакала някой да я осигурява, малко инфантилна. Щом търси компанията ви, мисля, че просто е свикнала да се грижи за някого и сега пренасочва тези си навици върху вас. Но да се самоубие - не мисля. Ако е в такава депресия, ще иска да стои сама. И нищо да не прави. Даже няма да й се мърда. Поне при мен беше така.
 Та - психиатъра е необходим. Даже и и само за да я откъсне от алкохола, да й помогне да се осъзнае и да погледне в друга посока. Но дали ще стане? Мъка ми е за вас. Пазете се. Пазете семейството си.

# 6
  • Мнения: 1 195
Майка ми беше в подобно състояние първите няколко месеца след като мъжът й почина. Постоянно повтаряше, че не я интересува здравето й, че е спокойна понеже ме е научила да готвя и да се оправям някак с живота и че иска мъжът й да си я прибере. Разликата е, че на нас не ни се е качвала на главата с гостита и т.н понеже аз сама прецених 2 дни седмично да ходя при нея. Другото което й помогна е работата- разсейва я и не мисли за тези неща. Попитах я дали иска да я заведем при психиатър, просто да сподели с него неща, които очевидно я мъчат, но не иска да сподели с нас. Тя си пие много от години, така че не е нещо ново, просто сега като че ли стана по- заядлива, но го оправдавам с факта, че само аз й останах, понеже най- добрата й приятелка почина също. При вас положението е по- тежко понеже е свикнала да се грижат за нея и на всичко да разчита на друг. Пробвайте с психиатър, може да помогне. Успех ви пожелавам в тази тежка и неприятна ситуация.

# 7
  • Мнения: 523
Хора четете преди да давате съвети. "Трябва да е ангажирана с нещо"???! Тя цял живот не е пипнала нищо,не знае що е да си ангажиран. Няма интереси,не може елементарни неща да върши като пазаруване и плащане на сметки,та сега да била ангажирана... Мъката си е мъка,ама и глезенето си е глезене. Морална подкрепа се дава в случая,за известно време да й носят храна,да помогнат със сметки и пазаруване,НО е минала 1 година вече. Извинете това не е малко дете,че да се лигави "ама как се купува хляб?"... Нека страда,нека си излее мъката,но всяко нещо си има граници. Тя във вашите очи вижда хората,които да продължат да я друсат на краче както досега...

# 8
  • София
  • Мнения: 24 839
Бих предложила да я "зарибят" с интернет и фейсбук.
Има и курсове за възрастни- там ще си намери и компания.
Трябва да имат търпение, докато "захапе" и ще им отпаднат голяма част от ангажиментите по забавлението ѝ.

# 9
  • Мнения: 2 694
Хора четете преди да давате съвети. "Трябва да е ангажирана с нещо"???! Тя цял живот не е пипнала нищо,не знае що е да си ангажиран. Няма интереси,не може елементарни неща да върши като пазаруване и плащане на сметки,та сега да била ангажирана... Мъката си е мъка,ама и глезенето си е глезене. Морална подкрепа се дава в случая,за известно време да й носят храна,да помогнат със сметки и пазаруване,НО е минала 1 година вече. Извинете това не е малко дете,че да се лигави "ама как се купува хляб?"... Нека страда,нека си излее мъката,но всяко нещо си има граници. Тя във вашите очи вижда хората,които да продължат да я друсат на краче както досега...
Да бе представяш ли си...жена за чудо и приказ Simple Smile На 60 години се научила да пазарува в магазин и да си плаща телефона. Това не е сериозно просто Simple Smile

# 10
  • Мнения: 8 810
Страх я е да живее тази жена, нищо друго й няма. Просто страх. Само страх и то от живота. За първи път го живее истински. Преди просто са я дундуркали. Помогнете й да стане самостоятелна. Прави се така, както с малките деца, когато прохождат. Първо ги държиш за ръка, после ги пускаш за малко и пак ги хващаш, да не се плашат ,че ще паднат и накрая ги пускаш да ходят сами. Тя е като тези деца, учи се да ходи, тоест да живее. Психиатър чак едва ли й трябва, ще я натъпче с антидепресанти. Може би психолог. Да й даде увереност, че може и сама. Но ще трябва да сте около нея известно време. Не я взимайте в никой случай у вас. Веднага ще поиска пак да я вземе някой на ръце и да я носи като свекъра Ви. Може да трае повече от 20 години отглеждането й.

# 11
  • Мнения: 5
Аз съм в подобно положение в момента.
Помагахме,помагахме...накрая ни се качи на главите/свекърва ми/.Звъни ми по нощите,идва в 12 ч. да спи унас-събужда децата без въобще да я интересува,че утре са на училище...Само нейните проблеми са важни...Пари ни търси.Тичам по нейните нужди,а за моите задължения време не остава.
Колкото и да се опитвах да съм любезна,човечна и услужлива започнах да я отсвирвам защото ме побърка-буквално.И мен и сина и.
Човек трябва да бъде самостоятелен.Особено на такава възраст.Че жената явно има нужда от професионална помощ то е ясно.
Само да допълня моята свекърва живя у нас 4-и месеца.После едвам си я изпратих у тях-по-точно ,,изгоних,, защото ни изпопобърка вкъщи.И накрая ми заяви,че у нас и било много удобно,не можело ли да остане още ...
От една страна трябва да сме хора най-вече и да се опитаме да помагаме,но щом започнат да прекаляват с добрината ни...Ако жената е свикнала някой друг да се разправя с нейните задължения-нормално е да и е криво сега и трудно.Покажете и някак,че не е сама,но толкова.Пазете си здравето и нервите.

# 12
  • София
  • Мнения: 12 006
Кучето скача според тоягата. Не знаела как се плащат сметки - ами заведете я и й покажете 1 път и толкоз, щом е толкова лигава. Тя е свикнала цял живот някой да я носи на ръце и сега смята, че този някой сте вие. От вас зависи дали ще й се вържете по гайдата. Не можела да отиде до магазина да купи храна - под достойнството й ли е? Да стои гладна. След някой друг ден като надделее глада, ще си навре достайнството в джоба и ще отиде да си купи нещо. Приберете ли я у вас да живее забрави да се изнесе някога повече. Отделно няма да имате 2 мин. насаме с мъжа ти. Хубаво е да се помогне на човек в нужда, ама това вече ми прилича на отглеждане, не на помощ. Съветът ми е -  пратете я на психиятър, не на психолог.

# 13
  • На Марс
  • Мнения: 8 716
Психиатър. Жената явно е в депресия. Ходете ѝ на гости, пазарувайте ѝ, занесете ѝ храна. Помолете я за мнение за нещо. Ей такива неща - да види, че не е изчезнала и тя. Лека по лека я приведете към самостоятелност. Помолете тя да ви сготви нещо (дано умее, че...), да напазарува нещо за вас преди да отидете на гости... Но ако е депресия, трябва и лечение + спиране на алкохола. Знам, че не е лесно и цените самостоятелността си. На съпруга си покажете, че ви е грижа, но че не сте готова да заживеете под един покрив, а сте съгласна на компромис да я навестявате по-често, като някой път вие може да пропуснете, но да изпратите домашна храна и много поздрави. Обаждане ѝ се и ѝ разказвайте нормални и интересни неща, без да засягате темата за състоянието ѝ.. Дайте на съпруга си подкрепа, по нежния начин, но си отстоявайте територията, като муизтъкнете вашите причини по прост и безкритичен начин, той също едва ли иска да живеете дружно всички.

Аз като човек минал по този път мога да споделя следното:
- Добър психиатър явно се намира много трудно, ние не намерихме. всеки гледа да си измие ръцете и да му се махнеш от главата с пациента. та с две думи се изписват хиляди лекарства. мой родител стигна до там да пие 6 различни успокоителни. следва пристрастяване и най-страшното е като лицето се изгуби из квартала ...

- в зависимост от степента на изкукуригване, готвенето не е добър съвет. имахме два пъти пожар ... .

- постъване в клиника. и това сме го пробвали там моят родител освен другите депресии получи - халюцинации и конспиративни видения.

Единственото което помага е да сте близко до лицето, но това е много тегава работа. 

# 14
  • Мнения: 2 600
Запишете я на социален патронаж - носят храна, влиза човек, за няколко минути, все ще разменят някоя приказка. Срещу заплащане едно време предлагаха и почистване на стаята - сега не знам, дали е така. Може да има и услуга като плащане на сметки и т.н. Питайте. Иначе може би отговаря на условията - възрастна и живее сама.

Общи условия

Активация на акаунт