Отношения майка - дъщеря

  • 11 909
  • 38
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • 3
  • Всички
  • Мнения: 1 880
Здравейте, темата е с конкретна насоченост към понякога трудните взаимоотношения с най-близкия човек, а именно майката.
Тук има много майки и се надявам да чуя и техните съвети.
Аз съм дъщерята и изпитвам трудности в това да помогна на майка си за каквото и да е. Какво имам предвид?
Разговарям с нея за важни неща, които тя би трябвало да е разбрала многократно за годините си.
Днес посмя да ме излъже за нещо от технологично естество, което проверих и разбрах, че от тази лъжа следват още други преди това. По-точно многократно ме е лъгала, че си е търсила работа, а не е.
Имайки предвид ситуацията, в която живее и условията ѝ на живот, възрастта и здравословното състояние, аз се притеснявам за нея. Не сме наблизо и не мога да отида да поговоря с нея лично, но го правя ежедневно от 2-3 години.
Странното е, че преди сякаш не беше такава или аз бях малка и не съм разбирала. Преди имахме мъчителни семейни преживявания, по време на които тя устояваше заради мен. След това нещо ѝ стана и се превърна в мързелив и безотговорен човек, който се е пуснал по течението и някой друг трябва да му оправи живота.
Яд ме е най-много не за това, че ме лъже, а защото е напълно сама и не се взима в ръце. Повярвайте ми, опитвам хиляди пъти с дълги разговори и с добро да ѝ обясня, някой път сме се и карали. После ми затваря телефона и ми се сърди, на мен единственият ѝ близък човек.
Опитвам се да я науча на елементарни навици, за да се справя дори с компютър и телефон, защото е много зле, а за да си намери друга работа това ѝ трябва задължително. И това не може, не иска, не полага усилия, а ме лъже.
Не питайте за мъже в живота ѝ - с баща ми не поддържам връзка и нямаме взаимоотношения, а мъжът, с когото майка ми живее от около 5 години, може би не беше правилният избор. След толкова време заедно тя иска от него да имат поне брак, за да се подсигури, защото самата тя не прави нищо за собствената си сигурност... живее от заплата до заплата, която е близка до минималната.
Жал ми е, яд ме е, че това е човекът, който ме е учил да бъда честна, трудолюбива и отговорна, а тя не е такава.
Разбирате ли парадокса? Защо става така и как да подходя към нея? Има ли друг начин да ме разбере, че всичко това е за нейно добро?

# 1
  • София
  • Мнения: 61
Може би просто се е предала, изморена е и не й се занимава. Разбирам раздразнението ти, но няма как да накараш човек, да направи нещо, било то правилно или не, ако самият човек не го иска. Възможно е майка ти да е в депресия, а това няма как да се оправи с разговори по телефона и начукване на канчето.

# 2
  • Мнения: 4 416
Майка ти е голям човек. Кое е добро за нея, би трябвало да може да реши, ако няма някакви ментални проблеми. Ако е щастлива, не гладува, има покрив над главата, значи е ок. Ако не си се виждала отдавна с нея, намери начин и се срещнете, това може да е от полза и за двете ви.

# 3
  • Мнения: 1 880
Не е никак щастлива и това си личи от всяка нейна дума и действие. Когато я попитах "защо стоиш в това положение, което не те удовлетворява и не започнеш от някъде" отговорът беше "защото не знам в кой кучи гъз да се завра". Е?
Дава всичките си налични средства, за да не са гладни в дома им, плаща някакви сметки и пуши цигари. Не спортува, с наднормено тегло е, в климакс и така нататък. Според вас дали е щастлива?
Забравих - къщата, в която живее, не е нейна документално, а на друг човек... нямат общ дом.

# 4
  • Мнения: 6 471
Ще и звънна един ден и ще и кажа- искам да се стегнеш и това зависи само от теб. Би ли могла,заради мен,за да не се притеснявам постоянно за теб,да опиташ да направиш нещо?
 После бих спряла да и говоря как трябва да се вземе в ръце и подобните.
Ще звъня всеки ден или през ден,не знам как са ви чуванията, просто,за да я чуя.
След кратък период,ако положението не се променя,ще поговоря с мъжа с който живее. Дали и той не би съдействал с нещо.
И накрая,ще опитам с личен лекар да се консултирам. Да я насочи или се опита да помогне.

# 5
  • Мнения: 5 248
А замисляла ли си се, че жената може да е изморена? Не от конкретно нещо, а от всичко.

# 6
  • София
  • Мнения: 7 993
А ти какво всъщност искаш от майка ти? Да си смени работата, да отслабне, да се научи да работи с компютър и смартфон, да се раздели с гаджето?

# 7
  • Мнения: 12 667
Ти на колко години си?

# 8
  • Мнения: 3 620
Здравейте, темата е с конкретна насоченост към понякога трудните взаимоотношения с най-близкия човек, а именно майката.
Тук има много майки и се надявам да чуя и техните съвети.
Аз съм дъщерята и изпитвам трудности в това да помогна на майка си за каквото и да е. Какво имам предвид?
Разговарям с нея за важни неща, които тя би трябвало да е разбрала многократно за годините си.
Днес посмя да ме излъже за нещо от технологично естество, което проверих и разбрах, че от тази лъжа следват още други преди това. По-точно многократно ме е лъгала, че си е търсила работа, а не е.
Имайки предвид ситуацията, в която живее и условията ѝ на живот, възрастта и здравословното състояние, аз се притеснявам за нея. Не сме наблизо и не мога да отида да поговоря с нея лично, но го правя ежедневно от 2-3 години.
Странното е, че преди сякаш не беше такава или аз бях малка и не съм разбирала. Преди имахме мъчителни семейни преживявания, по време на които тя устояваше заради мен. След това нещо ѝ стана и се превърна в мързелив и безотговорен човек, който се е пуснал по течението и някой друг трябва да му оправи живота.
Яд ме е най-много не за това, че ме лъже, а защото е напълно сама и не се взима в ръце. Повярвайте ми, опитвам хиляди пъти с дълги разговори и с добро да ѝ обясня, някой път сме се и карали. После ми затваря телефона и ми се сърди, на мен единственият ѝ близък човек.
Опитвам се да я науча на елементарни навици, за да се справя дори с компютър и телефон, защото е много зле, а за да си намери друга работа това ѝ трябва задължително. И това не може, не иска, не полага усилия, а ме лъже.
Не питайте за мъже в живота ѝ - с баща ми не поддържам връзка и нямаме взаимоотношения, а мъжът, с когото майка ми живее от около 5 години, може би не беше правилният избор. След толкова време заедно тя иска от него да имат поне брак, за да се подсигури, защото самата тя не прави нищо за собствената си сигурност... живее от заплата до заплата, която е близка до минималната.
Жал ми е, яд ме е, че това е човекът, който ме е учил да бъда честна, трудолюбива и отговорна, а тя не е такава.
Разбирате ли парадокса? Защо става така и как да подходя към нея? Има ли друг начин да ме разбере, че всичко това е за нейно добро?
Ти вече си пораснала и си тръгнала по своя си път. Не си детето, което е имало нужда от нея години наред. Един вид тя си чувства ненужна вече (1). Пишеш, че е подкарала критическата възраст - вече и тялото, женствеността, ако искаш го наречи, я оставя. Сигурно и хормоните и са яко изтрещели: някои на макс, други под минимума. Може и автоимунно заболяване да е отключила (2). Няма стабилен партньор, към когото евентуално да насочи вниманието си, а (също предположение) работата и е неудовлетворяваща, няма и "къщурка", която да нарече свой дом (3).
Като събереш 1,2 и 3 как мислиш, какво и остава, освен да живее ден за ден, изморена и обезверена от всичко преживяно досега. Как да научи или потърси нещо ново, след като не вижда смисъл в това, а ти искаш точно това от нея.
Чест ти прави, че не искаш да я изоставиш, но освен да си покрай нея в трудни моменти и да я подкрепяш финансово, ако имаш такава възможност, друго не виждам да ти остава.

# 9
  • Мнения: 856
Като чета споделеното веднага се сещам за един период на моята майка. Казваш, че е в климакс. Ние преди години преживяхме нещо подобно. В периода на критическата майка ми от борбен, вечно справящ се и силно енергичен човек, се превърна в една нищо не правеща седяща в една и съща поза фигура, която само гледаше телевизия, с празен поглед и без желание дори да разговаря. Мина много време докато успеем да се преборим и да я вдигнем отново на крака. Разбирам мъката ти, защото не е никак лесно да гледаш как човек се предава. НО се справи. С много усилия, търпение, тормоз ако щеш от наша страна. Обаче при нас не стана само с нашата намеса. Мина през психолог, започна да приема АД. И след като започна да ги пие (доста време отне докато улучат точните лекарства и доза), за няколко седмици имаше видима промяна. А след няма и три месеца отново беше същия човек, че чак ми идваше в повече с нейната енергия и не смогвах на мераците и. Преди това имахме и период, в който дори не излизаше от вкъщи. Страхове, паники, ужас. Споделям го с теб с ясната идея, че при вас причините може да са напълно различни, но не е лошо да се консултираш със специалист, да споделиш, защото ако наитина е започнала да затъва в депресия, породена от периода, може да се задълбочи и нещата много да се усложнят. Бъди до нея, търпелива, настоятелна и я подкрепяй.
Да, голям човек е и има право да избере как да живее, но понякога хората на тази възраст, в климакса, изпадат в състояния, с които не знаят как да се справят и ако няма кой да ги подпре, има голяма вероятност да паднат.
Надявам се положението бързо да се нормализира и да си отдъхнете и ти и тя. Периода е много труден и иска мнооого търпение. Успех.

# 10
  • Мнения: 2 695
И мислиш, че със скандали и постоянно натякване ще и помогнеш? Всъщност какво точно искаш от майка ти? Да бъде твой образ и подобие, да разсъждава като теб и да приема нещата от живота като теб? Ами няма да стане. Тя е отделен човек, тя не си ти.
Вместо да и правиш скандали за всяко нещо, което не ти харесва, по-добре се замисли за твоето отношение към нея и за твоите изисквания (завишени) към нейния живот. Ами и мен, ако някой  непрекъснато ме критикува за всеки избор, в крайна сметка ще се скарам с него.
Живей собствения си живот и остави майка си да диша свободно. Щом е решила, че така иска да живее не я насилвай да променя навиците си.
Казваш, че живее от заплата до заплата. Ами вземи да я подпомогнеш финансово в този случай, а не да я принуждаваш да си намери друга работа.

# 11
  • София
  • Мнения: 38 530
Климакс значи на към 55. Дъщерята да е към 30. Надъхан милениал бута уморена от живота жена. Ми няма да стане така.

# 12
  • Мнения: 1 195
Майка ти пие ли? Моята когато пийне почва да се държи така, не й пукало за здравето й, омръзнал й живота. Мъжът й почина преди година и половина, та чувам от нея и "искам да си ме прибере". Като се опитвам да й помогна реакциите й са тип "много си малка да ме учиш" или "вече ми е все тая за всичко". Един човек не осъзнае ли сам, че има проблем , за съжаление, трудно ще се оправи.

# 13
  • Мнения: X
Здравейте, темата е с конкретна насоченост към понякога трудните взаимоотношения с най-близкия човек, а именно майката.
Тук има много майки и се надявам да чуя и техните съвети.
Скрит текст:
Аз съм дъщерята и изпитвам трудности в това да помогна на майка си за каквото и да е. Какво имам предвид?
Разговарям с нея за важни неща, които тя би трябвало да е разбрала многократно за годините си.
Днес посмя да ме излъже за нещо от технологично естество, което проверих и разбрах, че от тази лъжа следват още други преди това. По-точно многократно ме е лъгала, че си е търсила работа, а не е.
Имайки предвид ситуацията, в която живее и условията ѝ на живот, възрастта и здравословното състояние, аз се притеснявам за нея. Не сме наблизо и не мога да отида да поговоря с нея лично, но го правя ежедневно от 2-3 години.
Странното е, че преди сякаш не беше такава или аз бях малка и не съм разбирала. Преди имахме мъчителни семейни преживявания, по време на които тя устояваше заради мен. След това нещо ѝ стана и се превърна в мързелив и безотговорен човек, който се е пуснал по течението и някой друг трябва да му оправи живота.
Яд ме е най-много не за това, че ме лъже, а защото е напълно сама и не се взима в ръце. Повярвайте ми, опитвам хиляди пъти с дълги разговори и с добро да ѝ обясня, някой път сме се и карали. После ми затваря телефона и ми се сърди, на мен единственият ѝ близък човек.
Опитвам се да я науча на елементарни навици, за да се справя дори с компютър и телефон, защото е много зле, а за да си намери друга работа това ѝ трябва задължително. И това не може, не иска, не полага усилия, а ме лъже.
Не питайте за мъже в живота ѝ - с баща ми не поддържам връзка и нямаме взаимоотношения, а мъжът, с когото майка ми живее от около 5 години, може би не беше правилният избор. След толкова време заедно тя иска от него да имат поне брак, за да се подсигури, защото самата тя не прави нищо за собствената си сигурност... живее от заплата до заплата, която е близка до минималната.
Жал ми е, яд ме е, че това е човекът, който ме е учил да бъда честна, трудолюбива и отговорна, а тя не е такава.
Разбирате ли парадокса? Защо става така и как да подходя към нея? Има ли друг начин да ме разбере, че всичко това е за нейно добро?
Това сериозно ли?
Искаш да промениш и превъзпиташ възрастен човек?
Дете имаш ли?За Бога, дори 5-6 годишно дете вече трудно се поддава на ПРЕвъзпитание, а ти говориш за възрастен индивид.
Единственото, което можеш да направиш, е да обичаш майка си такава, каквато е.И да я оставиш да живее живота си така, както на НЕЯ й харесва и както ТЯ самата иска.
Ако тя тепърва се опитваше така да те префасонира в посока, напълно неприемлива за теб, ти би ли търпяла?И не би лъгала изобщо, за да избегнеш критиките й и коментарите й?

# 14
  • Мнения: X
На колко години си?
Жената се е скапала, така като слушам, има от какво. Аз съм за психолог и психиатър, писано е по-нагоре.
Добре, представи си се ти, без дом, със скапана работа и скапан мъж и никакви перспективи, ... или не можеш .... Погледни от добрата страна, можеше да е озлобена към целия свят и властна - и по-лошо има.

# 15
  • Мнения: X
Нищо не можеш да направиш. Да беше дете, да го превъзпиташ. С възрастен човек, при това над 50, нулев шанс.

# 16
  • n/a
  • Мнения: 3 341
Няма начин да промениш майка си. Единственото, което можеш да промениш е
собственото отношение към ситуацията. Изкарвай пълноценно времето с нея.
 

# 17
  • София
  • Мнения: 24 839
Не е никак щастлива и това си личи от всяка нейна дума и действие. Когато я попитах "защо стоиш в това положение, което не те удовлетворява и не започнеш от някъде" отговорът беше "защото не знам в кой кучи гъз да се завра". Е?
Дава всичките си налични средства, за да не са гладни в дома им, плаща някакви сметки и пуши цигари. Не спортува, с наднормено тегло е, в климакс и така нататък. Според вас дали е щастлива?
Забравих - къщата, в която живее, не е нейна документално, а на друг човек... нямат общ дом.

Ти къде си в картинката?
Както разбирам, грижата ти за нея се изразява в телефонни  разговори, с които я притискаш да си търси работа, като че за жени на 50 всички врати са отворени и само ги чакат да им дадат едни 2 бона за отскок.
Както разбирам, не харесваш мъжа, с когото живее и споменаваш, че тя плаща сметките- това ли е единствената помощ от твоя страна- да я пращаш да си търси работа за повече пари?
И жилище няма, а ти нещо предлагаш ли като действащо решение?

# 18
  • Мнения: X
Аз те разбирам. Но и майка ти. В подобна ситуация съм, само че при моята не е от критическата, тъй като тя дойде преди вече 6-7г. Обезверена е най- точната дума според мен. Работила е дълги години, но сега има и здравословни проблеми, които сполетяват доста по- възрастни от нея хора. На лекар не обича да ходи, повтаря думите на Абсурт (които са факт), че на 55г. само нея чакат. Че те вече на 35 едвам ги взимали. Според мен има и периферни проблеми- пълна е, не много, но има холестерол, сигурно захар и много пуши. Отчаяна е и витае някаква апатия и инертност.
На мен ми е много мъчно да я гледам така, защото е интелигентна, образована и крайно добродушна. Все да помогне, все се вживява, възпитавала ме е в ценности, раздаваше се и просто не е била достатъчно оправна да се пласира, за да може сега да си клати краката. Единственото, което при мен поомага временно, поне да си провери здравето, е като й кажа колко ме притеснява така и че това и на мен ми влияе много негативно, което е факт. Изяждам се отвътре понякога. Явно вече себе си не обича, но мен ме и я убеждавам да вземем мерки.
Но това се случва заедно, до нея съм и не й диктувам по телефона като командир какво да прави. Така няма да стане.
И докато се стегне, мисля за начини да си повиша дохода. Само че нямам още деца. Тя нищо не иска от мен, винаги ме е насърчавала да си гледам живота, а ми е дала толкова много, така че това е част от моя план.
Успех Simple Smile

# 19
  • Мнения: 413
Не разбирам защо толкова народ се нахвърли на момичето. То обича майка си, звъни й постоянно, тревожи се за нея, ядосва се, че не е добре ситуацията при нея.

Може би живее в чужбина и води също нелек живот, може би има малки деца, за които също трябва да се грижи. Може би финансово и самата тя не е цъфнала и вързала. Хубаво е да подпомогне родител, стига да може човек да си го позволи. А и понякога помощта е нож с две остриета, понякога това още повече кара приемащия да се отпусне и да се хлъзне по линията на най-малкото съпротивление.

Ние не знаем каква точно е ситуацията в това семейство. На момичето мога да кажа, че никога не е късно за промяна към добро - стига да се почне отнякъде и полека-лека да се върви напред. Аз не бих отписала майката  с лека ръка. Надявам се, че има резерви в себе си, само трябва да й се даде тласък.

# 20
  • София
  • Мнения: 24 839
Какъв тласък, че не се сещам?
Бодри припявания всеки ден по телефона " ти можеш, давай, аз съм с теб?"
Що за глупост е да искаш от 50+ човек да се изпълни с младежкия ентусиазъм на 20 годишните?
Що за нетактичност е, ако щеш и пълен егоизъм, да го тикаш да си бил намерел високо платена работа, да спре цигарите и да почне фитнес, че да не го мислиш? newsm78

# 21
  • Мнения: X
Нормалните "деца" искат родителите им да са добре. Няма общо с желанието да не ги мислиш. Не преиначавай.
За ентусиазма съм съгласна. Няма как да бликне от очукани от живота хора.
И другото е леко егоистично- да се пуснеш по течението, знаейки, че близките ти страдат и те мислят.

# 22
  • София
  • Мнения: 24 839
Нормалните "деца" искат родителите им да са добре. Няма общо с желанието да не ги мислиш. Не преиначавай.
За ентусиазма съм съгласна. Няма как да бликне от очукани от живота хора.
И другото е леко егоистично- да се пуснеш по течението, знаейки, че близките ти страдат и те мислят.


Да, бе, егоистично е да изпаднеш в дупка!?
Щото си отгледал децата си, хванали са си пътя и ти начукват канчето отдалече по телефона?
Не в дупка, в пълна депресия ще изпадна, ако ми се набива всеки ден как трябва да си намеря по- платена работа, че да не живея така, както днес, щото съм пълен лузър.
Жената си е казала в прав ред как се чувства от този вид " загриженост", но няма кой да я чуе- чадото предпочита да слуша и усеща само собствените си вълнения.

ПП. Моите деца са нормални, защото искат аз да съм добре.
Но, когато нещо от бита ми не им се струва на "ниво", питат дали искам да го направят, за да стане според виждането им. И го правят.
Не ме гонят да си търся по- платена работа, че да им задоволя мераците.

Последна редакция: ср, 19 сеп 2018, 21:16 от absurT

# 23
  • София
  • Мнения: 7 993
Ама вие как си представяте жена, която работи за минимална заплата, едвам свързва двата края, не е пипала смартфон и компютър, няма досег с новите технологии, изведнъж да скокне и да промени всичко това?
Ако предположим, че дъщерята е на 20-30 години, би трябвало вече да е достатъчно голяма, за да разбере, че с годините хората губят адаптивността си, губят хъса и се превръщат в уморени коне. Едва ли сегашната й, нископлатена, работа я е поддържала в достатъчна кондиция, че изведнъж да скокне и да промени всичко. Да не говорим, че вероятно и сама осъзнава къде е на пазара на труда, недостатъците си и самата тя достатъчно се страхува от липсата на перспективи. И вместо да получи поне морална подкрепа и разбиране, някой ежедневно й бърка в раните. Нямала жилище, няма и пари. Е какво, на 50+ с минимална заплата как се тегли заем за жилище? Тази година преструктурирах заемите за жилища, теглени преди време, и удължих периода с още 4 години, което ми донесе сериозен дискомфорт заради това, че ще трябва да плащам, докато стана на 51 год. А съм поне с 10 години по-млада от жената, която обсъждаме тук...

# 24
  • Мнения: 9 196
Доста комично е, когато някои расли/недорасли жени, треснати от крив майчински инстинкт да възпитават някой, поради липса на жертви, почват да нареждат на родителите си. Къде отиваш, коя си ти изобщо ...

Ако мъжа на авторката не и удовлетворява желанията за командване и дирижиране, това изобщо не е оправдание да дава наклон на възрастна жена.

# 25
  • Мнения: 1 880
Salsisha както винаги утрепа с коментар..
Ето грубата истина: аз спестявам за апартамент и не мога да издържам още един човек, който ме лъже, че си е направил регистрация в джобс и кандидатства по обяви.
Не мога да помогна на човек, който не ми позволява и не ме изслушва, а ми трясва телефона. Не мога да помогна на човек, който винаги разчита на това, че собствената й сестра ще й купи дреха, обувки, ще я изведе на кафе в съседния град, защото кола и книжка няма майка ми..
Не мога да помогна на човек, на когото давах 2 пъти работа на руски елементарен превод, от който щеше да си заработи мининална заплата, а на другия ден ми казва, че се отказва.
Няма как да помогнеш на някой, който се е предал и не иска да си потърси пътя, по който да върви.
Хубаво ме критикувате за това дали й помагам финансово -правя го, да. Взех й телефон на лизинг, за всеки рожден ден с приятеля ми й подаряваме домакински уред от три години насам, купувам й спортни обувки, самата аз с карпалния канал на едната ръка и скъсан менискус влизах да й гледам обяви, за да й пратя да кандидатства...
Разбирате ли, че тя просто е избрала лесното и няма грам желание за някаква промяна? Как да я слушам всеки ден да се оплаква, че хорските жени излизали с мъжете си и ги гледали като писани яйца, а тя нямала 5 лева в джоба за кафе? Извинявайте, ама заради такова отношение към работата и парите от страна и на двамата ми родители аз започнах да работя на 15 и не съм спирала.
Моля грубиянките на форума да дадат по-адекватен съвет от това да ме плюят понеже не съм изсипала торбите с пари на майка ми, а аз да остана гладна и без спестявания.
Жертви не си търся, няма за какво да го правя. Нямам проблем или комплекс, който да ме подтиква към това, уважаема Salsisha. Единствено страдам и се ядосвам заради това, че виждам как мой близък човек не оценява помощта ми, не я иска, не я приема и така само се огорчаваме взаимно.
Деца нямам все още.

# 26
  • Мнения: 9 196
Ти написа 50 реда, как НЕ МОЖЕШ ДА ПОМОГНЕШ, а след това, как НЕ ОЦЕНЯВАТ ПОМОЩТА ТИ? Сериозно?
И защо се месиш изобщо? Защото "страдаш"? Значи на нея ли искаш да помогнеш, или на себе си? Гледай си твоя живот и остави хората на мира.

Много е лесно отстрани. И аз сега мога да те направя на 2 стотинки, каква си и що си, че нямаш достатъчно пари да издържаш майка си, нито жилище, нито нищо и да ти набивам канчето с ТРЯБВА, ТРЯБВА, ТРЯБВА, смени си работата, смени си мъжа. Точно както ти правиш с майка си.

И дали няма да ми тряскаш телефона след това, а? За мен не е помощ да вземеш някакъв тъп лизинг и обувки. Нито подарък по някакъв повод. Това са трохи. Ти като си много оправна, толкова ли си я закъсала, че нямаш възможност за друго? На кое отгоре даваш акъл на жената?

Много са ми неприятни такива характерчета. Купили едни обувки и ги размятат, като олимпийски огън и си мислят, че вече притежават човека и може да го командват.

# 27
  • Мнения: 1 880
И защо си винаги контра? Защо трябва да променям аз живота си, като съм щастлива с изборите си?!
Тя не е, затова търся друг подход.
И нищо не си разбрала от последния ми коментар, както и значението на многократното "не мога да помогна".

# 28
  • Мнения: 3 728
Остави жената на мира. Оправи си мнението за нея, престани да я смяташ за пълен провал и чак тогава и се обади. Пътем не забравяй кой и как те отгледал.  Адски болезнено ще е, ако някой ден дъщеря ми вземе да ми звъни с изисквания, вместо да излезем заедно на кафе или шопинг.

# 29
  • Мнения: 9 196
И защо си винаги контра? Защо трябва да променям аз живота си, като съм щастлива с изборите си?!
Тя не е, затова търся друг подход.
И нищо не си разбрала от последния ми коментар, както и значението на многократното "не мога да помогна".

Защото хора не притежават хора. Нито родителите децата, нито обратното. И не може да се ограничава свободната воля на човек, каквато и да е тя, дори да живее в мизерия. Както аз не мога да ти кажа, да си намериш свестен мъж, който ще ти предложи брак и ще те осигури финансово, а не някакъв приятел, с който тавана ви е обувки за подарък, така и ти не може да казваш на хората, какво да правят. Дори и на родителите ти. Особено на родителите ти.

А, също и ... ти не решаваш, кой е щастлив. Както аз не решавам, че си нещастна с бедния ти приятел, въпреки че, досега се оплаква, как нямате възможности.

# 30
  • Мнения: 1 880
Ти обаче си мноого смела да съдиш кой с какви възможности е. Няма как публично да обявя какви заеми и кредити е имало и кой ги е плащал, сещаш ли се?
Обикновено хора с твоето поведение са на сериозна издръжка или хранилка от мъжа или любовника си. Не знам коя е ситуацията при теб, но те съветвам да не съдиш хората само по финансовите им възможности. Това говори лошо само за теб.
А иначе удобно пропускаш фактите, а те са, че един човек ме лъже вместо да ми каже истината и да приеме помощта ми.  Сори, но няма как да се съглася с теб повече за каквото и да било. Нека не превръщаме темата в нападки с личен характер. Всичко добро!

И защо си винаги контра? Защо трябва да променям аз живота си, като съм щастлива с изборите си?!
Тя не е, затова търся друг подход.
И нищо не си разбрала от последния ми коментар, както и значението на многократното "не мога да помогна".

Защото хора не притежават хора. Нито родителите децата, нито обратното. И не може да се ограничава свободната воля на човек, каквато и да е тя, дори да живее в мизерия. Както аз не мога да ти кажа, да си намериш свестен мъж, който ще ти предложи брак и ще те осигури финансово, а не някакъв приятел, с който тавана ви е обувки за подарък, така и ти не може да казваш на хората, какво да правят. Дори и на родителите ти. Особено на родителите ти.

А, също и ... ти не решаваш, кой е щастлив. Както аз не решавам, че си нещастна с бедния ти приятел, въпреки че, досега се оплаква, как нямате възможности.

# 31
  • Мнения: 1 195
Аз пък разбрах, че майката се оплаква от неща, които може и сама да оправи, но не иска понеже е по-лесно някой друг да ги свърши вместо нея или направо да вдигне ръце. Дъщерята предлага някакви решения по неин си начин ама не се получава.

# 32
  • Мнения: 9 196
Ти обаче си мноого смела да съдиш кой с какви възможности е.
Скрит текст:
Няма как публично да обявя какви заеми и кредити е имало и кой ги е плащал, сещаш ли се?
Обикновено хора с твоето поведение са на сериозна издръжка или хранилка от мъжа или любовника си. Не знам коя е ситуацията при теб, но те съветвам да не съдиш хората само по финансовите им възможности. Това говори лошо само за теб.
А иначе удобно пропускаш фактите, а те са, че един човек ме лъже вместо да ми каже истината и да приеме помощта ми.  Сори, но няма как да се съглася с теб повече за каквото и да било. Нека не превръщаме темата в нападки с личен характер. Всичко добро!

И защо си винаги контра? Защо трябва да променям аз живота си, като съм щастлива с изборите си?!
Тя не е, затова търся друг подход.
И нищо не си разбрала от последния ми коментар, както и значението на многократното "не мога да помогна".

Защото хора не притежават хора. Нито родителите децата, нито обратното. И не може да се ограничава свободната воля на човек, каквато и да е тя, дори да живее в мизерия. Както аз не мога да ти кажа, да си намериш свестен мъж, който ще ти предложи брак и ще те осигури финансово, а не някакъв приятел, с който тавана ви е обувки за подарък, така и ти не може да казваш на хората, какво да правят. Дори и на родителите ти. Особено на родителите ти.

А, също и ... ти не решаваш, кой е щастлив. Както аз не решавам, че си нещастна с бедния ти приятел, въпреки че, досега се оплаква, как нямате възможности.

Аз не съдя, кой с какви възможности е и не ми пука, но ти дадох пример, как ще се почувстваш, когато някой ти прави оценки. Очевидно успешен. Simple Smile

Майка ти се чувства в пъти по-зле от менторстването ти, отколкото ти, когато оспорвам избора ти на беден приятел. Simple Smile След, като се наподскачаш, се замисли, какво ВСЪЩНОСТ ти пиша.

Когато е в дупка, човек има нужда от някой, който да му сложи криле, който да го подкрепя НАИСТИНА, физически, да е до него във всяко едно нещо. Във всеки провал, във всяка мижава победа. А от близките си - най-вече да вярват в него и той във тях. Да знаят, че каквото и да става, ще се справят заедно и независимо, кой, колко пъти не успява - винаги ще разчитат едни на други.

А от децата ... от децата си, мила авторке, човек очаква да го обичат, какъвто е. Майката иска просто да я обичат - бедна, богата, дебела, слаба, всякаква. Както тя ги е обичала и обича, с всичките им недостатъци.

Държанието и описанията, които направи за майка си в тази тема са отвратителни. Точно както и описанията и определенията, която майка направи за дъщеря си в друга тема, по-рано днес ... Отвратителни.

# 33
  • София
  • Мнения: 17 777
Какви лични нападки те гонят из темата. Та ти мразиш майка си. Обърни поглед към себе си.
Грубиянките на форума са грубиянки са рандъм хора, а ти си грубиянка с майка си.
Звучи като ода на покварата дългият ти пост. Защо не мрънкаш на гаджето, след като ТИ събираш пари за апартамент, че е бедняк и не ти е осигурил? А на майка си за нейните финанси?
Тя не ти иска на теб неща, просто е огорчена, че животът ѝ не се е стекъл, както е искала, съдейки по изказванията.

# 34
  • Мнения: 1 880
Ама вие нормални ли сте? Последните две някакви мега големи богаташки ли го раздавате, за бога? Как нямате малко срам да говорите за хора, които не познавате? Аз не съм готованка, която иска мъжът й да я подсигури от А до Я и парите си ги събираме заедно. Това обаче не ви засяга и тотално изместихте темата от основата. Салсиша, последно ти пиша, защото нямаш идея през какво сме минали с моята майка и как не загубих живота си заради нея. Замълчи завинаги с крайните си изводи и спри да ме нападаш. Замисли ли се, че преди да обърна отношението си съм опитала с добро, с помагане и обясняване, с показване и подкрепа? Ако не бях казала, че е майка нямаше да си толкова жестока в изводите си, но нали това е свят човек за всеки от нас и ме разпъна на кръста веднага. Има хора, които трябва да изпаднат в най-дълбоката дупка в душевно и финансово състояние, за да усетят, ще не се справят. Явно на теб точно няма да ти се случи, вероятно супер богатият ти мъж ти осигурява всичко. Не харесвам такива жени така или иначе, моето разбиране е друго. Нека всеки бъде какъвто иска и да не му дреме какво му казват близките, какво го съветват, с какво му помагат.
Не ми иска неща, ама друг път. Няма да обяснявам повече. Каква злоба само се избълва, чак ме накарахте да се замисля как се грижите за вашите майки.

# 35
  • Мнения: 9 196
За какво си пусна тема изобщо? Сърби ме, боли ме, драго ми е ...

# 36
  • Мнения: 4 611
Много досадна ми звучиш. На мен някой да ми намила ежедневно как трябва да се променя и да ми обяснява как да си оправя живота няма и два дена да го изтърпя. Хубаво - не е доволна от положението си в момента, но не виждам да ти е искала съвети по въпроса. Единственото нещо,  което можеш да направиш е да й бъдеш приятна компания докато сте заедно и да й помогнеш с нещо финансово от време на време. На нейно място бих се чувствала много нещастна да имам кофти работа, да нямам пари, мъжът ми да е смотан и на всичкото отгоре дъщеря ми да ме преследва нон стоп с глупави изисквания. Човек трябва да се чувства приет и спокоен сред близките си хора, а не и там да е в напрежение и да му се обяснява постоянно колко е зле като човек.

# 37
  • Мнения: 2 695
По-егоистично нещо не бях чела. Авторката, не те ли е срам да говориш по този начин за човека, който те е родил и отгледал, за родната си майка? Не била амбициозна, не оценявала това, че си и търсила работа в джобса, не ти покрива изискванията ..... ти ти ти ти и собственото ти голямо его.
Човек, ако не почита родителите си, е осъден един ден да преживее същото, което е причинил.

# 38
  • Sofia
  • Мнения: 3 033
Приключваме тази тема.

Общи условия

Активация на акаунт