Нищо не можеш да направиш. Да беше дете, да го превъзпиташ. С възрастен човек, при това над 50, нулев шанс.
- Публикувана: 18 септ. 2018, 22:54 ч.
- Последно мнение: 20 септ. 2018, 09:05 ч.
Отношения майка - дъщеря
Не е никак щастлива и това си личи от всяка нейна дума и действие. Когато я попитах "защо стоиш в това положение, което не те удовлетворява и не започнеш от някъде" отговорът беше "защото не знам в кой кучи гъз да се завра". Е?
Дава всичките си налични средства, за да не са гладни в дома им, плаща някакви сметки и пуши цигари. Не спортува, с наднормено тегло е, в климакс и така нататък. Според вас дали е щастлива?
Забравих - къщата, в която живее, не е нейна документално, а на друг човек... нямат общ дом.
Дава всичките си налични средства, за да не са гладни в дома им, плаща някакви сметки и пуши цигари. Не спортува, с наднормено тегло е, в климакс и така нататък. Според вас дали е щастлива?
Забравих - къщата, в която живее, не е нейна документално, а на друг човек... нямат общ дом.
Ти къде си в картинката?
Както разбирам, грижата ти за нея се изразява в телефонни разговори, с които я притискаш да си търси работа, като че за жени на 50 всички врати са отворени и само ги чакат да им дадат едни 2 бона за отскок.
Както разбирам, не харесваш мъжа, с когото живее и споменаваш, че тя плаща сметките- това ли е единствената помощ от твоя страна- да я пращаш да си търси работа за повече пари?
И жилище няма, а ти нещо предлагаш ли като действащо решение?
Аз те разбирам. Но и майка ти. В подобна ситуация съм, само че при моята не е от критическата, тъй като тя дойде преди вече 6-7г. Обезверена е най- точната дума според мен. Работила е дълги години, но сега има и здравословни проблеми, които сполетяват доста по- възрастни от нея хора. На лекар не обича да ходи, повтаря думите на Абсурт (които са факт), че на 55г. само нея чакат. Че те вече на 35 едвам ги взимали. Според мен има и периферни проблеми- пълна е, не много, но има холестерол, сигурно захар и много пуши. Отчаяна е и витае някаква апатия и инертност.
На мен ми е много мъчно да я гледам така, защото е интелигентна, образована и крайно добродушна. Все да помогне, все се вживява, възпитавала ме е в ценности, раздаваше се и просто не е била достатъчно оправна да се пласира, за да може сега да си клати краката. Единственото, което при мен поомага временно, поне да си провери здравето, е като й кажа колко ме притеснява така и че това и на мен ми влияе много негативно, което е факт. Изяждам се отвътре понякога. Явно вече себе си не обича, но мен ме и я убеждавам да вземем мерки.
Но това се случва заедно, до нея съм и не й диктувам по телефона като командир какво да прави. Така няма да стане.
И докато се стегне, мисля за начини да си повиша дохода. Само че нямам още деца. Тя нищо не иска от мен, винаги ме е насърчавала да си гледам живота, а ми е дала толкова много, така че това е част от моя план.
Успех
На мен ми е много мъчно да я гледам така, защото е интелигентна, образована и крайно добродушна. Все да помогне, все се вживява, възпитавала ме е в ценности, раздаваше се и просто не е била достатъчно оправна да се пласира, за да може сега да си клати краката. Единственото, което при мен поомага временно, поне да си провери здравето, е като й кажа колко ме притеснява така и че това и на мен ми влияе много негативно, което е факт. Изяждам се отвътре понякога. Явно вече себе си не обича, но мен ме и я убеждавам да вземем мерки.
Но това се случва заедно, до нея съм и не й диктувам по телефона като командир какво да прави. Така няма да стане.
И докато се стегне, мисля за начини да си повиша дохода. Само че нямам още деца. Тя нищо не иска от мен, винаги ме е насърчавала да си гледам живота, а ми е дала толкова много, така че това е част от моя план.
Успех
Не разбирам защо толкова народ се нахвърли на момичето. То обича майка си, звъни й постоянно, тревожи се за нея, ядосва се, че не е добре ситуацията при нея.
Може би живее в чужбина и води също нелек живот, може би има малки деца, за които също трябва да се грижи. Може би финансово и самата тя не е цъфнала и вързала. Хубаво е да подпомогне родител, стига да може човек да си го позволи. А и понякога помощта е нож с две остриета, понякога това още повече кара приемащия да се отпусне и да се хлъзне по линията на най-малкото съпротивление.
Ние не знаем каква точно е ситуацията в това семейство. На момичето мога да кажа, че никога не е късно за промяна към добро - стига да се почне отнякъде и полека-лека да се върви напред. Аз не бих отписала майката с лека ръка. Надявам се, че има резерви в себе си, само трябва да й се даде тласък.
Може би живее в чужбина и води също нелек живот, може би има малки деца, за които също трябва да се грижи. Може би финансово и самата тя не е цъфнала и вързала. Хубаво е да подпомогне родител, стига да може човек да си го позволи. А и понякога помощта е нож с две остриета, понякога това още повече кара приемащия да се отпусне и да се хлъзне по линията на най-малкото съпротивление.
Ние не знаем каква точно е ситуацията в това семейство. На момичето мога да кажа, че никога не е късно за промяна към добро - стига да се почне отнякъде и полека-лека да се върви напред. Аз не бих отписала майката с лека ръка. Надявам се, че има резерви в себе си, само трябва да й се даде тласък.
Какъв тласък, че не се сещам?
Бодри припявания всеки ден по телефона " ти можеш, давай, аз съм с теб?"
Що за глупост е да искаш от 50+ човек да се изпълни с младежкия ентусиазъм на 20 годишните?
Що за нетактичност е, ако щеш и пълен егоизъм, да го тикаш да си бил намерел високо платена работа, да спре цигарите и да почне фитнес, че да не го мислиш?
Бодри припявания всеки ден по телефона " ти можеш, давай, аз съм с теб?"
Що за глупост е да искаш от 50+ човек да се изпълни с младежкия ентусиазъм на 20 годишните?
Що за нетактичност е, ако щеш и пълен егоизъм, да го тикаш да си бил намерел високо платена работа, да спре цигарите и да почне фитнес, че да не го мислиш?
Нормалните "деца" искат родителите им да са добре. Няма общо с желанието да не ги мислиш. Не преиначавай.
За ентусиазма съм съгласна. Няма как да бликне от очукани от живота хора.
И другото е леко егоистично- да се пуснеш по течението, знаейки, че близките ти страдат и те мислят.
За ентусиазма съм съгласна. Няма как да бликне от очукани от живота хора.
И другото е леко егоистично- да се пуснеш по течението, знаейки, че близките ти страдат и те мислят.
Нормалните "деца" искат родителите им да са добре. Няма общо с желанието да не ги мислиш. Не преиначавай.
За ентусиазма съм съгласна. Няма как да бликне от очукани от живота хора.
И другото е леко егоистично- да се пуснеш по течението, знаейки, че близките ти страдат и те мислят.
За ентусиазма съм съгласна. Няма как да бликне от очукани от живота хора.
И другото е леко егоистично- да се пуснеш по течението, знаейки, че близките ти страдат и те мислят.
Да, бе, егоистично е да изпаднеш в дупка!?
Щото си отгледал децата си, хванали са си пътя и ти начукват канчето отдалече по телефона?
Не в дупка, в пълна депресия ще изпадна, ако ми се набива всеки ден как трябва да си намеря по- платена работа, че да не живея така, както днес, щото съм пълен лузър.
Жената си е казала в прав ред как се чувства от този вид " загриженост", но няма кой да я чуе- чадото предпочита да слуша и усеща само собствените си вълнения.
ПП. Моите деца са нормални, защото искат аз да съм добре.
Но, когато нещо от бита ми не им се струва на "ниво", питат дали искам да го направят, за да стане според виждането им. И го правят.
Не ме гонят да си търся по- платена работа, че да им задоволя мераците.
Ама вие как си представяте жена, която работи за минимална заплата, едвам свързва двата края, не е пипала смартфон и компютър, няма досег с новите технологии, изведнъж да скокне и да промени всичко това?
Ако предположим, че дъщерята е на 20-30 години, би трябвало вече да е достатъчно голяма, за да разбере, че с годините хората губят адаптивността си, губят хъса и се превръщат в уморени коне. Едва ли сегашната й, нископлатена, работа я е поддържала в достатъчна кондиция, че изведнъж да скокне и да промени всичко. Да не говорим, че вероятно и сама осъзнава къде е на пазара на труда, недостатъците си и самата тя достатъчно се страхува от липсата на перспективи. И вместо да получи поне морална подкрепа и разбиране, някой ежедневно й бърка в раните. Нямала жилище, няма и пари. Е какво, на 50+ с минимална заплата как се тегли заем за жилище? Тази година преструктурирах заемите за жилища, теглени преди време, и удължих периода с още 4 години, което ми донесе сериозен дискомфорт заради това, че ще трябва да плащам, докато стана на 51 год. А съм поне с 10 години по-млада от жената, която обсъждаме тук...
Ако предположим, че дъщерята е на 20-30 години, би трябвало вече да е достатъчно голяма, за да разбере, че с годините хората губят адаптивността си, губят хъса и се превръщат в уморени коне. Едва ли сегашната й, нископлатена, работа я е поддържала в достатъчна кондиция, че изведнъж да скокне и да промени всичко. Да не говорим, че вероятно и сама осъзнава къде е на пазара на труда, недостатъците си и самата тя достатъчно се страхува от липсата на перспективи. И вместо да получи поне морална подкрепа и разбиране, някой ежедневно й бърка в раните. Нямала жилище, няма и пари. Е какво, на 50+ с минимална заплата как се тегли заем за жилище? Тази година преструктурирах заемите за жилища, теглени преди време, и удължих периода с още 4 години, което ми донесе сериозен дискомфорт заради това, че ще трябва да плащам, докато стана на 51 год. А съм поне с 10 години по-млада от жената, която обсъждаме тук...
Доста комично е, когато някои расли/недорасли жени, треснати от крив майчински инстинкт да възпитават някой, поради липса на жертви, почват да нареждат на родителите си. Къде отиваш, коя си ти изобщо ...
Ако мъжа на авторката не и удовлетворява желанията за командване и дирижиране, това изобщо не е оправдание да дава наклон на възрастна жена.
Ако мъжа на авторката не и удовлетворява желанията за командване и дирижиране, това изобщо не е оправдание да дава наклон на възрастна жена.
Salsisha както винаги утрепа с коментар..
Ето грубата истина: аз спестявам за апартамент и не мога да издържам още един човек, който ме лъже, че си е направил регистрация в джобс и кандидатства по обяви.
Не мога да помогна на човек, който не ми позволява и не ме изслушва, а ми трясва телефона. Не мога да помогна на човек, който винаги разчита на това, че собствената й сестра ще й купи дреха, обувки, ще я изведе на кафе в съседния град, защото кола и книжка няма майка ми..
Не мога да помогна на човек, на когото давах 2 пъти работа на руски елементарен превод, от който щеше да си заработи мининална заплата, а на другия ден ми казва, че се отказва.
Няма как да помогнеш на някой, който се е предал и не иска да си потърси пътя, по който да върви.
Хубаво ме критикувате за това дали й помагам финансово -правя го, да. Взех й телефон на лизинг, за всеки рожден ден с приятеля ми й подаряваме домакински уред от три години насам, купувам й спортни обувки, самата аз с карпалния канал на едната ръка и скъсан менискус влизах да й гледам обяви, за да й пратя да кандидатства...
Разбирате ли, че тя просто е избрала лесното и няма грам желание за някаква промяна? Как да я слушам всеки ден да се оплаква, че хорските жени излизали с мъжете си и ги гледали като писани яйца, а тя нямала 5 лева в джоба за кафе? Извинявайте, ама заради такова отношение към работата и парите от страна и на двамата ми родители аз започнах да работя на 15 и не съм спирала.
Моля грубиянките на форума да дадат по-адекватен съвет от това да ме плюят понеже не съм изсипала торбите с пари на майка ми, а аз да остана гладна и без спестявания.
Жертви не си търся, няма за какво да го правя. Нямам проблем или комплекс, който да ме подтиква към това, уважаема Salsisha. Единствено страдам и се ядосвам заради това, че виждам как мой близък човек не оценява помощта ми, не я иска, не я приема и така само се огорчаваме взаимно.
Деца нямам все още.
Ето грубата истина: аз спестявам за апартамент и не мога да издържам още един човек, който ме лъже, че си е направил регистрация в джобс и кандидатства по обяви.
Не мога да помогна на човек, който не ми позволява и не ме изслушва, а ми трясва телефона. Не мога да помогна на човек, който винаги разчита на това, че собствената й сестра ще й купи дреха, обувки, ще я изведе на кафе в съседния град, защото кола и книжка няма майка ми..
Не мога да помогна на човек, на когото давах 2 пъти работа на руски елементарен превод, от който щеше да си заработи мининална заплата, а на другия ден ми казва, че се отказва.
Няма как да помогнеш на някой, който се е предал и не иска да си потърси пътя, по който да върви.
Хубаво ме критикувате за това дали й помагам финансово -правя го, да. Взех й телефон на лизинг, за всеки рожден ден с приятеля ми й подаряваме домакински уред от три години насам, купувам й спортни обувки, самата аз с карпалния канал на едната ръка и скъсан менискус влизах да й гледам обяви, за да й пратя да кандидатства...
Разбирате ли, че тя просто е избрала лесното и няма грам желание за някаква промяна? Как да я слушам всеки ден да се оплаква, че хорските жени излизали с мъжете си и ги гледали като писани яйца, а тя нямала 5 лева в джоба за кафе? Извинявайте, ама заради такова отношение към работата и парите от страна и на двамата ми родители аз започнах да работя на 15 и не съм спирала.
Моля грубиянките на форума да дадат по-адекватен съвет от това да ме плюят понеже не съм изсипала торбите с пари на майка ми, а аз да остана гладна и без спестявания.
Жертви не си търся, няма за какво да го правя. Нямам проблем или комплекс, който да ме подтиква към това, уважаема Salsisha. Единствено страдам и се ядосвам заради това, че виждам как мой близък човек не оценява помощта ми, не я иска, не я приема и така само се огорчаваме взаимно.
Деца нямам все още.
Ти написа 50 реда, как НЕ МОЖЕШ ДА ПОМОГНЕШ, а след това, как НЕ ОЦЕНЯВАТ ПОМОЩТА ТИ? Сериозно?
И защо се месиш изобщо? Защото "страдаш"? Значи на нея ли искаш да помогнеш, или на себе си? Гледай си твоя живот и остави хората на мира.
Много е лесно отстрани. И аз сега мога да те направя на 2 стотинки, каква си и що си, че нямаш достатъчно пари да издържаш майка си, нито жилище, нито нищо и да ти набивам канчето с ТРЯБВА, ТРЯБВА, ТРЯБВА, смени си работата, смени си мъжа. Точно както ти правиш с майка си.
И дали няма да ми тряскаш телефона след това, а? За мен не е помощ да вземеш някакъв тъп лизинг и обувки. Нито подарък по някакъв повод. Това са трохи. Ти като си много оправна, толкова ли си я закъсала, че нямаш възможност за друго? На кое отгоре даваш акъл на жената?
Много са ми неприятни такива характерчета. Купили едни обувки и ги размятат, като олимпийски огън и си мислят, че вече притежават човека и може да го командват.
И защо се месиш изобщо? Защото "страдаш"? Значи на нея ли искаш да помогнеш, или на себе си? Гледай си твоя живот и остави хората на мира.
Много е лесно отстрани. И аз сега мога да те направя на 2 стотинки, каква си и що си, че нямаш достатъчно пари да издържаш майка си, нито жилище, нито нищо и да ти набивам канчето с ТРЯБВА, ТРЯБВА, ТРЯБВА, смени си работата, смени си мъжа. Точно както ти правиш с майка си.
И дали няма да ми тряскаш телефона след това, а? За мен не е помощ да вземеш някакъв тъп лизинг и обувки. Нито подарък по някакъв повод. Това са трохи. Ти като си много оправна, толкова ли си я закъсала, че нямаш възможност за друго? На кое отгоре даваш акъл на жената?
Много са ми неприятни такива характерчета. Купили едни обувки и ги размятат, като олимпийски огън и си мислят, че вече притежават човека и може да го командват.
Остави жената на мира. Оправи си мнението за нея, престани да я смяташ за пълен провал и чак тогава и се обади. Пътем не забравяй кой и как те отгледал. Адски болезнено ще е, ако някой ден дъщеря ми вземе да ми звъни с изисквания, вместо да излезем заедно на кафе или шопинг.
И защо си винаги контра? Защо трябва да променям аз живота си, като съм щастлива с изборите си?!
Тя не е, затова търся друг подход.
И нищо не си разбрала от последния ми коментар, както и значението на многократното "не мога да помогна".
Тя не е, затова търся друг подход.
И нищо не си разбрала от последния ми коментар, както и значението на многократното "не мога да помогна".
Защото хора не притежават хора. Нито родителите децата, нито обратното. И не може да се ограничава свободната воля на човек, каквато и да е тя, дори да живее в мизерия. Както аз не мога да ти кажа, да си намериш свестен мъж, който ще ти предложи брак и ще те осигури финансово, а не някакъв приятел, с който тавана ви е обувки за подарък, така и ти не може да казваш на хората, какво да правят. Дори и на родителите ти. Особено на родителите ти.
А, също и ... ти не решаваш, кой е щастлив. Както аз не решавам, че си нещастна с бедния ти приятел, въпреки че, досега се оплаква, как нямате възможности.