За колко време научихте езика на държавата в която сте?

Ne sam go y4ila znaex go da tragna da emigriram bez ezik ami neznam pone za men e neseriozno se pak sam sosialno jivotno sam. E verno 4e neprekasnato go ysavarshenstvam i frenskia i ang. no tova e dryga tema. Mai nikoga ne bix kazala 4e znam daden ezik vinagi ima kakvo da se nay4i i kakvo da se jelae      

Когато дойдохтук вече говорех и пишех добре на английски, но преди първото си излизане за дълго в чужбина го бях учила само сама( но много интензивно, непркъснато четях, учех граматика и т.н. ) около 3 години. Та при това излизане трябваше да преподавам на английски можеш да си представиш какъв шок ми беше. Първите 2 месеца не си отварях устата освен ако не се налагаше А после не можех да си я затворя . Общо взето въпроса е да имаш някаква основа, колкото и елементарна да е тя..и да можеш да се пречупиш бързо от страха" ама ако сбъркам какво ще кажат". Колкото по-малко се тревожиш, че ще допуснеш грешка- толкова по-бързо ще проговориш. В повечето случаи хората имат желание да те разберат и дори и да направиш грешка не е фатално и няма нужда да мислиш по половин час едно изречение. За да подобриш ( или научиш) език трябва да имаш практика, а тя с мълчание не се придобива:-)

3ависи от възрастта на човека.
На 5г. отидох в Лондон с родителите си, смея да твърдя, че за около месец-два проговорих свободно, ходих на училище по цял ден, а отначало знаех отделни думи като "маса", "стол", "прозорец"...
На 17 г. дойдохме в Цюрих и ходих на училище, за 3 месеца взехме цялата граматика и проговорих без проблем, дори от самото начало сънувах на немски. Но и английският ми помогна много при ученето на немски.

Az pxk za razlika ot momichetata po-gore, znaeh samo edna duma - shalom!!! Nqmah i nikakvo namerenie da emigriram, vsichko stana na bxrzo i spontanno, a i s angliiskiq sxm na Vie...
Ta taka se grabnah s bebok na 14 meseca i bez grosh v djoba. Istinata e, che ezika e mnogo razlichen ot tova, koeto poznavah do togava, no (nqmam predstava zashto) mnogo bxrzo se otpusnah i tova me spasi. Bqh si "otvorila" glavata za vsichko, koeto chuvam. V ramkite na nqkolko meseca se spravqh chudesno. Ima nqkolko faktora spored men:
1-viq - vxzrastta, kolkoto si po-mlad po-lesno nauchavash.
2-riq - da ne si sxzdavash izkustven strah ot nepravilno govorene. Horata sa obshto vzeto dobronamereni i shte te popravqt ako sbxrkash ne s cel da te obidqt , a za da te nauchat...
3-tiq - gledai detski predavaniq, mnoooogo pomaga v nachaloto


Uspeh!!!

Много вярно, а и според мен контакта с деца помага, поне при мен беше така.
Бях учила английски от 6 до около11-12 годишна възраст в Алианса в София, но последните 2-3 години доста несериозно. След това години наред не се бях занимавала с него - учих испански усилено в училище, взимах приравнителни изпити в испанската гимназия, изкарах година и полвина испанска филология и т.н. На 19 г. дойдох в Англия - първите 6 месеца гледах деца и живеех с англ. семейство. Е имах и много добра приятелка българка близо до мен, виждахме се ежедневно. Но през останалото време само на английски. Нищо не им разбирах в началото на децата, на тях пък им липсваше предишната им о-пер, абе първите няколко седмици се чуствах като глухоняма. Но после постепенно се отпуснах и започнах да се оправям, сприятелихме се с децата и си бърборехме по цял ден, а аз гледах детски филми и разни полутийнейджърски филми (момиченцето беша на 11, момченцето на 5) до пръсване, но си беше полезно в този момент   . Явно и наученото отпреди не е било загубено, не съм ходила след това на курсове по езика. Не мога да кажа дали съм го научила (уча ежедневно) и кога е бил момента в който ми е станало безпроблемно да общувам с езика, но всичко става постепенно, а и хората са много различни при ученето на чужд език. Тук си завърших и висшето образование, тук работя и в интерес на истината, неща свързани с работата ми например ми е много по-лесно да ги пиша и говоря на английски. Странно е, но е факт. С това не искам да кажа, че съм забравила българския, просто въпрос на навик и обстоятелства.

вече 4 месеца и  половина уча немски...един месец съм го учила в Бг, преди да дойда тука, но не zнаех почти ни6то...първите два месеца бе6е трудно да проговоря,но сега си карам с гре6ките ( не са много, надявам се )...важното е да те раzберат и ти да може6 да каже6  две думи на кръст.     ...пък с времето всичко си идва на мястото...

Дойдох във Финландия знаеща български и руски (там от даскалъка дето ни бяха учили)... ни грам английски, да не говорим за фински или шведски (втория майчин език тука... принадлежи на малцинството от шведски финландци... май около 6 процента ще да са)... И така, с 3 седмици до започване на училището (навряха ме в шведско училище) и не знаеща грам от нищо... взех, че научих английски. Разбира се, имах пролеми с писането, но и това оправих за около година. След това започнах с опитите си да говоря шведски в 9ти клас (даскалото го почнах от 7ми клас), но съучениците ми ми се смееха много и прекратих говоренето. След 9ти клас започнах да уча в гимназията, там вече имахме нови класове, нови ученици... с тях беше по-лесно да зе заговориш на шведски... а и бяхме по-големи, та не ме дразнеха.

Финския го научих бавно, но сигурно благодарение на мъж ми и на телевизията. Де що филми даваха, седях, гледах и четях текста... та искам да благодаря на The Bold and the Beautiful (да... Дързост и красота) за туй, че научих финландски... все още имам доста да издялам, но до тук това без помощ от учители. Общо за научаването на 3 езика ми отидоха 9 години... няколко седмици за английския, 3 години за шведския... 8-9 години за финския.

в БГ имах добра основа по английски и лека-полека надграждах, ама честно казано не много сериозно като дойдох тук веднага започнах работа и това много ми помогна, за да напредна с езика. първите три седмици почти нищо не им разбирах обаче. заради диалект ли, какво ли, обаче имах чувството, че говорят някакъв странен английски. но свикнах, а и ежедневно бях сред тукашни и през 6-те месеца, които работех мога да кажа научих доста нови думи.граматиката ми куцаше, ама то и сега е така де. след тези 6 месеца спрях работа, защото корема започна вече да ми натежава. вкъщи четях, писах и т.н., ама нямаше същия ефект, както когато работех.сега също чета, пиша.с това се оправям добре, ама пусто говорене...........още ми е трудно. а и говоря с грешки, сигурно това малко ме притеснява, за да се отпусна и да дърдоря. е, разбират ме, ама........... все още обаче не мога да разбирам някои хора сто процента, ама като съм у дома как да се науча на езика. мъжа ми е българин, та вкъщи на английски не се говори. та така.......срещам се с тукашни, имам приятеки-англичанки, с тях си говорим, та това ми помага до някаква степен. по-нататък смятам да започна курс, а след това и работа, та да оправя езика.

Аз немския го научих в Германия горе-долу за около 4 месеца. Тук вече моя немски придоби малко швейцарски акцент, а диалекта, който тук говорят не мога да го науча. Разбирам почти всичко, но ми е трудно да изговарям думите.

Аз италианския го "нау4их" в Бг ( слагам кави4ки заЩото нау4их ми зву4и бая пресилено _4овек у4и докато е жив). ЗавърШих 8ма гимназия с разШирено изу4аване на разни езици и като дойдох тука ми беШе доста лесно. Е , говоримо се усъвърШенствах на място разбира се, но грамати4еската основата си я имах . Ина4е английския съм го у4ила като пове4ето в Бг: алианси, курсове и тн. Сега се замислям какъв друг език да захвана: немски или френски ( би могъл да ми служи и в работата )

Май аз съм най-зле. Когато дойдох тук бях с един примитивен английски (учила съм френски), само говоримия, за писане да не говорим, много съм зле. Усъвършенствах го колкото да мога да се оправям на работа и по разни учреждения. Спаси ме това, че тук 80% от исландците говорят английски.
Що се отнася до исландския , едва сега започнах да имам самочувствие, че мога да говоря, не че съм го научила. Такъв смотан език, не съм срещала, има един куп думи на които рода им не оговаря на българските думи. Понякога си мисля, че говоря като бълг. циганин, добре че не ми се смеят, ами добронамерено ме поправят. Иначе трябваше да започна да говоря само исландски, тъй като нямах избор (работя с едни бабички, които не говорят английски), та започнах да го уча, а и те много ми помагат, въобще не се притеснявам да ги питам това или онова. Освен това много ми помага радиото. По цял ден докато съм на работа си слушам радио и то щеш не щеш ти се набива в главата. Иначе с писането сме на вие, мога да чета, но да пиша абсурд. Мисля си, че никога няма да се науча да пиша. Вече така ми се е набил този език в главта. че ако трябва да говоря английски мисля на исландски и става манджа с грозди. Случвало ми се е да говоря български в исландски словоред, няма да ви кажа как звучи, после се замислям какви глупости говоря.
Прави сте, че от децата може много да се научи, и при нас е така, сина учи баща си, че и мен от време на време.

Аз съм завършила английска гимназия и граматически и формално езика го знаех отлично. Мислех си, че се справям без проблеми и в ежедневието, но едва след като отидох във Финландия и започнах да общувам на английски установих, че всъщност се изразявам като българо-английски речник, т.е. говоря високопарно и неестествено. Моят най-добър приятел във Финландия бе шотландец и ежедневното ми общуване с него ми "оправи" разговорния английски. Когато дойдох в Канада нямах никакъв езиков проблем с английски, но понеже се озовах в Монреал ми липсваше френски, та започнах да уча и френски. С френския горе-долу се оправям разговорно, но писменият ми френски =0

ами аз не съм го научила ,мисля че винаги ще  има какво още да уча.

а като дойдох , основата ми я даде наш приятел,който завърши тук испанска .после ми вика сядай и гледай сапунки ,така най -лесно ще запомняш.захвърлих учебници и всеки ден пред телевизора нон стоп.изгледах 2 сапунени филма от по 200 серии и съм готова   .те с тези лесни диалогчета и думички от ежедневието как да не го научиш  
никога няма да забравя първата сапунка .беше някакъв италиански сериал,остана ми в сърцето   ,от него се научих как да се обяснявам в любов на мъжа на живота ми  

Аз като доидох тук знаех само 2_3 думи _ прозорец и пералня и добьр ден( бях ги нау4ила от една реклама на канал"Ком" ).В у4илиЩе сьм у4ила френски. В на4алото ( а и до сега сьм заобиколена от бьлгари) много се ШаШках и си мислех, 4е все ме прослуШват за греШки, та те в разговор много използват италиански думи и това ми беШе на4алото. Като кажат някоя италианска дума в бг изре4ение бьрже схваЩаШ какво зна4и  После на работа се поотпуснах да говоря с малко и прости думи. И мьжьт ми ми помага много, на него по му се отдават езиците. Курс за сега не мога да запиШа с малкия, та да се нау4а да пиШа като хората.
ОбЩо взето езика не е труден, но "гьлтат" много букви и това в на4алото много обьрква. Аз никога няма да говоря като една италиянка пьрво заради акцента ( и с моито "Р" по френски), и второ словось4етания имат едни... Всеки  италиянец се гордее ако ти е станал"у4ител" Т

Много добре те разбирам за скотите   . Аз имам приятел, който родом е от Глазгоу и говори със съответния акцент (образованият му вариант). Ти щом разбираш местния диалект сигурно нямаш никакъв проблем с "нормалния" английски.

Аз винаги съм била скарана с езиците. Слухът ли не ми е добре нещо не знам В България години наред мъчех немския език и бях много щастлива когато завърших и не трябваше да уча повече ни български, ни немски. Мъжът ми като тръгна да пътува първо беше в Германия и там бях горе долу добре, но после продължи с английско говорящи страни и аз закъсах. Много е тъпо да не можеш дума да обелиш. Започнах едни курсове в България, май Престиж се казваше фирмата.Тогава бях на 28 или 29 години  . Та между работата и детето по някои и друг урок английски, колкото да не е без нищо.
После като дойдох тук година и половина на курсове по англииски ходих и мен в трето ниво като Хонда ме хвърлиха, но поне на теория бях минала основната граматика в България, обаче речниковият ми запас.....  ужас!
След около 2 години престой тук се поотпуснах и започнах работа да търся. Така хем изкарвам малко парички хем безплатни езикови курсове Детето ми помага много в развиването на езика. 4етем заедно книжки то ме коригира или ми обяснява думички. Миналата събота от една книжарница купих комплект 10 книжки за тинейджъри , но класика и сега съм започнала да боря първата. Иначе преди четях Сидни Щелдън и други подобни, които са много по-лесни за разбиране. В началото едвам се справях с книжките на малкия, които четат в подготвителен клас   активно ползвах речника
На малкия му трябваше по-малко от година да изравни езиковото си ниво с това на връстниците си при положение, че и той от нулата започна. Даже не знаеше как да си поиска да отиде до тоалетна и се стискаше с часове в училището   А и главата за ДА и НЕ я клатеше по българския начин
А стига съм писала, ама така хубаво ми стана от спомените ми. Извинявайте  

Аз съм от тези на които не им се отдават езици , но след като запо4нах работа в един магазин, контакта с колежките и клиентите мнооого ми помогна. После се притеснявах за детето, но сега тя е много напред с езика и постоянно ми прави забележки, за акцента да не говорим  
Забравих да кажа, 4е като дойдохме знаех само "здрасти" и " 4ао", но пък знаех много добре англиийски и руски. Сега съм ги позабравила..    

Абе аз Шотландски не знам   ама ми мяза на моята дъЩеря когато ми вика " Baccio , mamma" което произлиза от " Prendi mi in braccio, mamma" и зна4и "ГуШни ме, вземи ме на ръце"...

Когато дойдох в Германия zнаех само две немски думи и то грешно научени.
Първите три месеца джарах само на английски.
Сега две години и половина от как съм тук говоря сравнително добър немски.
Обаче мъжът ми (наполовина немец - наполовина грък) говори почти перфектно български.

Като започнах да чета темата и въобще не мислех да пиша.....чудех се, единствено аз ли не знам добре езика в държавата в която съм.....
Тук съм от година и половина и в Бг съм учила френски, но повече писмено.Като дойдох тук разбрах, че тук френския, не е този, които аз съм учила - тук в Монреал говорят със страшен диалект и те самите не се разбират
Учих 6 месеца езика и мога да кажа, че долу горе разбирам(не диалекта естествено), но все още не мога да се отпусна да говоря....по време на бремеността нямах почти никакъв допир с френския, а сега, когато си стоя повече в къщи - въобще.
Страхувам се, че ще забравя и това, което знаех до момента.
По цял ден ТВ е пуснато и когато имам възможност гледам филми със субтитри, но като не говоря и това ме плаши....

...тук се говори и английски, но с него съм още по зле....
Така се отчайвам понякога....

Spoko be Didi!Ako iska6 da si govorim na frenski po telefona,nqma problem I az ne sam koi znae kolko na "ti" s tozi ezik,no vse pak!:)Ne se pritesnqvai,vsi4ko 6te si doide na mqstoto!

Като дойдох тук не знаех грам холандски. обаче всички говорят английски, което беше добре /но всъщност беше  доста  зле за мен/. Ходих на курс, който не беше от най-превъзходните, но все пак влязох в релси. Разбирам всичко и говоря / е, с грешки  понякога и то най-вече словореда, който го правя понякога по английски начин, а той няма нищо общо с холандският словоред/...Най не обичам да пиша, но сега съм принудена. В университета говорим само на холандски, въпреки че колегите ми искат да си упражняват английският....

Понякога и аз си викам кога ще го владея, както владя английски....Но след това си давам сметка, че е много труден език и за 2 години не се постигат чудеса....А и чак сега го практикувам всекидневно. В Това е истината.

Научих езика по система по която не предполагах че сьществува.
Като дойдохме тук смятах директно да се запиша в Алианса в Париж -кьдето всички от Бг ми препорьчваха. Да де ама се оказа адски скьпо, та тази идея отпадна.
За щастие случайно попаднах на безплатен курс  на втория месец след като дойдохме в градчето кьдето живеех.
Тук някои жени на пенсия които са били учителки навремето искат да популяризират френския и преподават безплатно 2 или 3 пьти по два часа седмично.
За целта сьответното кметство им предоставя безплатни зали в някоя учебна сграда.
Учехме по определен вид учебници, които в последствие разбрах че са най-добрите. Но най хубавото беше че като трьгнах на този курс се запознах с доста жени от градчето кьдето живеех и започнах да се чувствам много по-уютно. А и беше наистина забавно защото отбелязвахме всеки празник или ходехме заедно на пикници и т.н.
Та нямаше и повод да се чувствам в началото както някои хора понякога се чувстват накак самотно в чужбина.
Беше ми даже доста интересно, а и жените бяха от цял свят и разказваха за техните обичаи и т.н. та сьм страшно доволна че ги имаше тези курсове.

И аз бях на подобен курс, който е платен от правителството. Наистина е много интересно да си събран с толкова различни хора.Затова и сигурно никога не съм се чувствала самотно- даже не ми стигаха дните за всички неща, които исках да правя с момичетата.Сега пък съвсем не успявам да ги видя, което е тъжно
 .За съжаление, нещо все намаляват парите и се говори, че скоро няма да ги има тези курсове...Жалко!

Моят мъж ходеше на курсове и се справа ве4е долу-горе с холандския(отвратителен език   )Аз го у4ех сама от един у4ебник,ама ве4е не ми се занимава,нали и без това все в къщи си седя  Ние дойдохме с английски и сега се борим с холандския  

I az kato doidohme ne znaeh duma nemski, obrazno kazano, s izkliu4enie na nqkolko:) Opravqh se blagodarenie na angliiskiq i frenskiq si. V na4aloto gledah televiziq s re4nika v raka i taka zapo4nah, posle razni seriali, kolkoto da rzbiram obiknoven razgovor, no taka i ne uspqvah da se otpusna da govorq. na petiq mesec ot prestoq si tuk legah v bolnicata za zadargane. tam se zapoznah s edna polu-germanka, polu-francuzoika. ta tq me zamakna na nqkakav kurs, dva pyti v sedmicata. ama az kolkoto si misleh 4e ne znam ezika, se okazah edna ot malkoto koito pone razbirat u4itelkata, koqto beshe ruskinq de, no ot 25 godi giveesta tuk. ta na kursa imashe rumanci, rusnaci, polqci i te si govoreha na tehniq si ezik i bqha dosta zle s nemskiq. Posle naprednah s bremennostta, smenihme kvartirata i sled nqkolko meseca se prikliu4i. otkazah se ot sku4nite u4enbici i si karah sas serialite. taka mi se nabi ezika v glavata, 4e razbirah neshta samo po shvastane. ama taka i ne govoreh, makar 4e na 6-iq mesec mi kazvaha 4e sam se spravqla dobre.
ta na vtorata si godina tuk, ve4e s dete, otkrih edin bezplaten kurs, koito beshe i s gledane na deca, ta zaradi Paul vzeh da go poseshtavam. tam pyk vse razni azilanti arabi i kakvi li ne. nisto ne im se razbira otvorqt li si ustata na nemski.ama te nemskiq samo na kursa go govoreha bez tova. pone se opitvaha. ta kato si kazah 4e ste zabravq za frenskiq i angliiskiq koito vse se ma4eh da poddargam, naprednah s nemskiq. na toq kurs srestnah i edinstvenata si priqtelka argentinka tuk. i tq idvashe samo zaradi dasterq si, ponege nemski  znaeshe, u4ila go beshe v universitet-ezikova gofina. ta 4ak kogato vzeh da komunikiram s nqkogo, v slu4aq s neq, se otpusnah da govorq i s drugi hora. ama ne sam go nau4ila oste de. ne znam kolko procenta razbiram, no se bqh ambicirala i si podadoh dokumentite v universiteta, ta da izkaram pone ezikovata godina tam,no se okaza 4e sam bremenna, sina mi mnogo se razbolqva...i taka otlogih i tova vav vremeto za sega.
iska mi se da usavarshenstvam gramatikata, ina4e dumi znam dosta.Za sagalenie e nevazmogno da zapo4na i rabota bez ezika, ta da go u4a tam. a i s tezi malki deca, koga li ste stane....no...za vsi4ko ima vreme, nali, pone kontakti da imah pove4e

При мен беше малко по-различно.
Когато се запознах с мъж ми единствената дума, която знаех на испански беше gracias. После се разделихме веднага след запознаването и започна една дълга кореспонденция - той ми пишеше на испански, а аз дума по дума започнах да превеждам и по малко да схващам логиката на езика. След няколко месеца получих писмо на един ама убийствен архаичен български     , оказа се, че той започнал сам да учи български като четял разкази на Вазов (заради мен, подразбира се)     .
Прочее на следващата година вече бях при него и ми се замайваше главата от бъбривите испанци - 1000 думи в минута и всичките  говорят едновременно И английския никаква работа не върши с повечето от тях, така че проговорих разговорния и дори малко жаргон много бързо - за около месец. Сериали не съм гледала - хич не ги изтрайвам.
Това беше отдавна, ех!
Сега вкъщи говорим и двата езика, според кефа и настроението.

Много забавно

Нали се ровя по старите теми днеска .... простете ако има нещо, но може и от новите мами нещо да кажат п овъпроса 
Аз една дума не знае 4ешки като дойдох при гаджето ве4е да живеем заедно / вси4ки в бг ме мислеха 4е съм тотално отка4ила 
След три дена / го питам аз нашия / абе тея 4ехи как казват Да 4е още не мога да разбера 
при което и той ме обяви за безнадежден слу4ай 
Оба4е след половин година ви казвам / не можеха устата да ми затворят ве4е  Навсякаде ме хвалеха колко бързо съм се нау4ила 4ешки, как го докарвам и произношението и тн и тн 
Оба4е понеже не ми пукаше 4е нищо незнам, та затова така се у4их, даже и на курсове не съм била...
Както писах в друга тема, 4е с баскет дойдох, оказа се 4е моми4етата там ме приеха много бързо и с тях след тренировки , насам натам и те ме у4иха....
Само сега дето ама нищи4ко не знам граматика 
И тука са падежи / склонявам правилно / оба4е ако ме питаш защо е такова окон4анието на еди кой си падеж 
Забрави 

Аз го учих тук (в Германия ) една година на курсове,но мисля, че все още не го знам перфектно.Все има по някоя реплика на Тв ,която не съм дочула или не съм разбрала

Започнах да го уча в БГ, с учител (който никога не беше идвал в Холандия, иначе учител по немски), докато чаках да ми дадат виза да дойда при мъжа ми (него го пуснаха да дойде, мен не). Така 3 месеца. Ама само това правех. Като дойдох тук четех и разбирах всичко, но не разбирах нищо от това, което говореха, нито аз говорех. Записах да карам един курс и имаше изпит да определят кое ниво съм, оказа се (на базата на тест+съчинение), че съм за най-напредналите. След курса (3 месеца) започнах да проговарям, почнах стаж и там започнах наистина да говоря. 9 месеца след започването изкарах изпита NT2, който е един вид доказателство, че говориш езика. Така че ги броя 9 месеца. Но за 4-5 се оправях доста добре.
Е, не говоря за перфектно, правя си грешки, но мисля, че е доста добре.
А, да, това беше преди 5 години.

Аз ходех на частен учител в Бг, но езика го научих и проговорих, когато дойдох тук. Иначе със съпруга ми бяхме заедно 7г преди да се оженим, но той знае толкова добре български, че въобще не си правех труд да уча гръцки докато не решихме да се оженим. Иначе спокойно говорех след 5-6мес живот тук 

Аз още не го говоря испанския  разбирам не твито 99%, на улицата около 80% (говорят на диалект). Дойдох тука с английски и до ден днешен все него си плчмпам. С по близките испанци се мъча да говоря и те ме стимулират и ме поправят Изкарах някакъв курс, който беше гола вода, ама поне там се научих да не ми пука, че правя грешки  А в момента работя в българо - американска фирма, в която всички са българи, само секретарката е американка .... та тя почти проговори български  , ама май аз почнах и английския да забравям 

Аз пак като дойдох не знаех и 2 думи португалски.А и с английския сам боса. Знаех че трябва да ме чака някои на летището от ръководството-а познавах само 2 ма от треньорите които идваха в Бг да ме изберат.Нямате си напредстава как се чувствах.Ами ако няма никoй как ще се оправя.
За щастие мое беше дошъл един от треньорите .светна ми!качихме се в колата и той започна да ме пита разни неща-предполагам -как е минало пътуването и разни такива.И само виках си си(което е да)На следващия ден започнах тренировки.Нареждах се на опашката за да гледам какво трябва да се прави.Първо научих числата защото те заради мен брояха на глас топките които трябваше да се нападат примерно и аз повтарях.На 3 -я ден уж сме се били разбрали 2 от колежките ми да дойдат да ме вземат от апартамента да ме разведат из града,но аз както разбирате сам разбрала друго .Те дойдоха и аз им направих кафе и се опитах да им кажа да седнат-а те с недуомение ми показват часовника и ми викат че трябва да излизаме.и колко ли такива случаи имах.Но на 2-та седмица вече се опитвах да казвам някоя дума-просто трябваше.на 3 месец разбирах почти всичко дето ми говореха и така постепенно се отпуснах и може би на 6 месец говорех.

Не съм от мамите в чужбина,но живях една година в Испания.На мен много ми помогна английският,който зная говоримо и това,че съм завършила българска филология,та си имам на идея що е граматика.
Преди да започна работа,гледах много ТВ и се опитвах да прочитам по нещо от пресата.После работих при  семейство лекари и проговорих само за месец.
Много е важно веднъж да се отпуснеш да говориш,независимо,че допускаш грешки.Важен е и контактът-не попаднеш ли в среда,където да общуваш с хора,никакви курсове и учебници няма да те научат да говориш даден език.

Много  зависи в коя  държава  отиваш....Английския  е лесен , ние като 4е ли вси4ки го знам  по4ти ...Аз трябваше  да у4а  иврит  , това   ве4е  е нещо друго, добре 4е знаех  английски , 4е  в Израел вси4ки говорят английски .... Иврита  се пише трудно , от дясно наляво...и не е като множеството езици ,ползващи поне  латиница , а  буквите са като йероглифи.С Говоренето оба4е се справих бързо , за няколко месеца , до 6  ве4е  се разбираь с хората , макар и не то4но перфектно...,писането отне пове4е време, поне  година, 4етенето е трудно...една буква  с 2-3  звука може да се произнася ...но се  свиква.

Хихихи, Ели - благодаря ти че изкопа старата тема!
То и аз съм от по новите, ама не ми личи

Като пристигнах в немско не знаех и бъкел.  
А ми се наложи да уча директно 2 езика заради шибания диалект. Още имам кошмари от ония времена
Имах покана за 3 месеца и се постарах през това време да мога да свържа поне 1 свястно изречение - ми може ли една жена страдаща от словесен дрисък да не може да си каже репликата на място
Ама пусто ми се и отдават езиците де - бях на ти допреди това с френски и английски. Познайте сега колко мога да ги говоря (иначе четмо и писмо разбирам все още)
Учих сама с речник по системата от езиковата гимназия - по теми. Гледах да докарвам на ден поне по 50 -100 думи. Гледах усилено филми които бях гледала за да уча изрази. Пишман станах че го научих толкова бързо - мъжа ми не се старае изобщо да говори с мен правилен немски ами си кара на диалекта
Сега след почти 7 години живот тук мога да се похваля че съм го научила към 70%, ама грешно Много ми липсва граматика - особено падежите Ама хората и така ме разбират.  

еииии къде съм я пропуснала аз тази теми4ка - да "са пуфаля" как не го знам езика .
ами дойдох аз в ИСпания малко на шега (но това е друга история), та в българия пи6ех дипломни работи , завършвах , в общи линии не ми бе6е до испански . ..после се донесох тук ..с 2 у4ебника и 3-4 разговорника ..по4нах да у4а (сама ) и така ...ама нали не ми вървят езиците ,понау4их го испанския ,но не твърдя 4е съм професионалист - сега например  телевизия радио разбирам 100 % къде от нау4еното , къде по смисъл ..оба4е при комуникацията с хора е разли4но ..освен 4е няма нищо обшо с книживния испански ,на4ина им на говорене ..ами и  понякога като по4нат бързо бързо да ти се обясняват с по половин дума ..и така  в краина сметка оставам с половин разбрано изре4ение . от друга страна не оби4ам да се изразявам "прости4ко " - все сложното търся  и оттам ми идва проблема ..както говоря , говоря и изведнъж ,хлъц ..и спирам ..щото трябва да обмисля "алтернатива " на иползваната от мен дума  .добре 4е е мъжо ,4е той по знае ..аз нали сега и вкъщи, близо 2 години ,  по цял ден с вас си седя  и с телето ..та съвсем го забравих този език.
още един проблем естествено е  разликата в изразяването  -  понякога (както има6е една тема с буквалните преводи от англииски  )
но все пак го говоря , отвреме на време с гре6ки и запецвания ,когато оба4е без да се заслу6вам какво то4но си говорят хората на опашката в магазина , или пък монотонното приказване по автобуси ,спирки ..ми  стане като "родно " тогава смятам 4е ще съм нау4ила езика

Аz немски научих в БГ в Немската в София. Учителите бяха немци и беШе така или си пееШ урока, или двойка, и кат не можеШ да го кажеШ на немски почваШ да търсиШ начин да го обясниШ на ......немски. Даскалите българсли не zнаеха
Като дойдох тука ми трябваха ден два да вляzа в ритъм, Щото 5 години не бях говорила. Много се драzнех като някакви българчета_пиШлемета дет не можеха да кажат едно правилно иzречение ми превеждаха какво ми говорят немците беz да имам нужда или да съм ги молила. Мисля , че на пук на тях се отпуснах и се раzприкаzвах и им скрих топката на бърzа ръка. Иzкарах и двуседмичен курс в университета, което ме иzстреля напред и оттогава нямам спиране. Немския от училиЩе ми беШе абсолутно иzкуствен и му придадох цвят и живот с гледане на телевиzия. ОЩе  говоря с греШки, ни не спирам. И мъж ми ми помага много. Сега понякога говоря български с немски словоред и мама ми се смее на глупостите

мен английския ми е нещо като хоби и от малка се влачех по уроци и после по изпити имам всякакви дипломи и сертификати. дойдох тук да уча,а преди това работех с чужденци в БГ,доскоро нямах никакъв проблем с езика. елате да ме видите сега,елементарни думи не ми идват на езика ,скоро питах мъжа ми как е тютюн , направо ужас. не знам какво става-дали че говоря на бебето поцял ден, дали че си бях в БГ два месеца или че вися тука по цял ден или пък защото не се срещам с много хора напоследък не знам,но аз просто едва връзвам две изречения. иначе като чета или слушам няма никакъв проблем. някой друг бил  ли е на това дередже?

Аз като дойдох знаех или по-то1но незнаех почти нищо с изключение на няколко думи.Разбирах тук-таме.Бях учила дълги години несмки и усилено руски тъй че от английски -НИЩО не вдявах дет се вика/то не че сега вдявам нещо/.Мери ми помогна да се запиша в колейа в който ходеше и тя ама и мен ме набутаха в по-високо ново а исках от нулата.Изкарах 2 месеца и се наложи да спра понеже започнах да имам проблем с бременността от това пътуване да ходя на лекции.Има -няма събираха ми се по 2-3 часа път на ден и лекарят каза-Стоп.От тогава все в къщи съм и гледам ТВ и уча сама.Първите 2 год и половина живеех в кварта с мн.бъгари,поляци,румънци и най-вече пакистанци и индиици.За английски и дума не можеше да става.Като си отидох в Б-я за 6 месеца се записах на курс нулево ниво и много неща ми станах ясни.Сега контактувам,но пак се притеснявам и никога няма да кажа че го знам добре защото това си е самата истина.Мисля като се прибера сега пак да запиша един курс

Ами като гледам, 4е темата е от по4ти преди година, ве4е знам езика с една година напред 

оправяме се zа сега

Ама как да ти лиЧи като гледам си навъртяла над 3800 мнения. Кога успяваш да натвориш толкова?


А по темата, гледам пак някой е изкопал тема отпреди 1 година, ама аз пък не съм се изказала, как ли съм пропуснала. Та да си кажа сега: знаЧи като дойдох, най-смисленото нещо което можех да кажа на немски беше 'Искам 1 хляб'. Така и не ми влезна в употреба защото хляб не ям... ами трудно беше, защото в университета всиЧки ми говореха на английски. И с мъжа ми дълго си говорехме така. Но след като защитих и се пренесох в реалния живот, нещата запоЧнаха да се променят. ВеЧе не си спомням на колко курса са ходила и към какви институции. Но в последните 2 години май зарязах курсовете. Време просто не ми остава веЧе. Пък и главата ми не е това което беше. И въпреки това, смея да твърдя Че продължавам да уЧа езика и то всеки ден. И така веЧе поЧти 9 години съм в немскоговорящи държави и още не смея да кажа Че съм го науЧила. Мисля Че език никога не се науЧава, защото той се развива с нас.

и аз да си кажа, макар 4е ме е срам, а и темата е стара
о6те не съм го нау4ила този език (3 год. ве4е), финския
затова и ме тормози как 6те се справи детето ми  ужас, сърцето ми е свито.
аз не проговарям все о6те, за6тото англииският ми е достатъ4но сносен, работя с него и с вси4ки (по4ти) се разбирам. е, не6то съвсем елементарно мога да избъбря, ама...

Най/ смешното е, 4е от 4 год. живея тук, а нови думи , освен диалектни, не съм нау4ила! само ми развалиха немския тея тапи австрийци.

Ако имам шанс за 2-ри живот сигурно ще го науча .
Доста разбирам,но все още бьркам словореда и времената.Но сьм тьпа и упорита.
Много странно,че с хора които не знаят англ.език се разбирам и говоря ок холандски,но знам ли че сьбеседника срещу мен владее англ.език....нещо ми пресяда буца в гьрлото и не мога да се отпусна на холандски,а превключвам автоматично на англ.ез.