Здравейте ,мили мами ! Много се радвам , че попаднах на тази тема . Изпаднала съм в дупка вече цяло лято . Постоянно плача и мисля , че детето ми не е добре . Всичко започна май месец , когато синът ми , който е на 8 ми показа , че има топченце на свивката на крачето . Беше вечер , но веднага го заведох в дежурния кабинет в болницата и ни насочиха към хирург . Той установи , че детето има два лимфни възела , изписа ни антибиотик и каза да не се притеснявам . Аз разбира се веднага пуснах ПКК . Всичко беше в норма . На другия ден личната го прегледа и каза , че няма място за тревога . Но от това безразборно четене в интернет се зароди голям страх в мен . Водя на прегледи през няколко дни , пусках му ПКК поне 7 пъти и ДКК 2 пъти . Не спя спокойно , не се храня спокойно , само го оглеждам и пипам . Не го оставям на мира . Тормозя си детето , а той само иска да играе и да се радва на ваканцията . Междувременно възелчетата на крачето изчезнаха много бързо , но при настинка виждам , че има и на врата . Изпадам в шок и ужас , чак ми става лошо от притеснение . Личната ме уверява , че всичко е наред . И на хематолог го водих . И той каза , че детето е здраво . Правихме прегледи и в частна клиника , където казаха същото и аз пак мисля най-най лошото .... Моля се на Бог да сме здрави и този период да премине ....
- Публикувана: 24 авг. 2018, 12:28 ч.
- Последно мнение: 30 авг. 2018, 11:36 ч.
Постоянен страх за здравето на детето
И какво като има топченца на врата, всички деца имат- от настинки се увеличават, нормално е. И аз имам от малка, седят си там и не се махат, като настина се увеличават, после спадат. Това е нормално, за какво се притеснявате?
Ах, колко добре ви разбирам. И аз преди няколко години, след прекарана пневмония на детето, откачих. Изцяло се промених по отношение на болести, разболяване и лекари. По цял ден седя и чакам някой да се разболее-само че не само детето, но и себе си чакам да се разболея. И не дай си Боже някой да кихне/смръкне/кашля и аз вече съм в прединфарктно състояние. Само ходя и уж на шега си търся поводи да докосвам детето по челото да не би да има температура, гледам му гърлото, следя го като ястреб. И за себе си съм същата. Една банална настинка ме събаря психически. Веднага са едни схеми за лекарства, лечения, лекари.....и съзнанието ми се обсебя само от мисълта за болестта, света спира да съществува.
А преди не бях такава, бях точно обратното-спокойна, весела, с невероятно чувство за хумор, безстрашна, какви ли не дивотии съм правила. А сега? Нищо общо, развалина. Живота ми се върти около болести, ако не в момента, то бъдещи такива....
А преди не бях такава, бях точно обратното-спокойна, весела, с невероятно чувство за хумор, безстрашна, какви ли не дивотии съм правила. А сега? Нищо общо, развалина. Живота ми се върти около болести, ако не в момента, то бъдещи такива....
Благодаря ви на всички, значи не съм само аз.
Опитвам се , наистина, но не се получава.
Стигнах до там да се карам на горкото дете, без то да е виновно за нищо.
Снощи цяла вечер плаках на съпруга ми , но той и така не ме разбира , защото е съвсем друг тип човек, с различен от моя мироглед. Осъзнавам колко вредя така на себе си и на детето, а и на семейството като цяло .
Стигнах до там на детските площадки всички майки да се радват на детето ми, а аз да мисля - ето , техните деца са си ок, а на моето сигурно нещо му има. Сутринта една близка приятелка, без да споделям нищо с нея, ми каза , че от известно време й изглеждам смачкана и състарена
Съгласна съм вече да отида и при психолог, почнах да пия и деанксит отново ( миналата година пак имах проблем лятото, но с панически атаки и тревожност ).
Опитвам се , наистина, но не се получава.
Стигнах до там да се карам на горкото дете, без то да е виновно за нищо.
Снощи цяла вечер плаках на съпруга ми , но той и така не ме разбира , защото е съвсем друг тип човек, с различен от моя мироглед. Осъзнавам колко вредя така на себе си и на детето, а и на семейството като цяло .
Стигнах до там на детските площадки всички майки да се радват на детето ми, а аз да мисля - ето , техните деца са си ок, а на моето сигурно нещо му има. Сутринта една близка приятелка, без да споделям нищо с нея, ми каза , че от известно време й изглеждам смачкана и състарена
Съгласна съм вече да отида и при психолог, почнах да пия и деанксит отново ( миналата година пак имах проблем лятото, но с панически атаки и тревожност ).
Радвам се , че тук срещам подкрепа . Осъзнавам , че не съм само аз . Толкова се притеснявам при най-малкото нещо , че чак ми става лошо . От снощи обаче се чувствам по-добре . Надявам се проблемите да са само в главата ми . Определено съм на мнение , че ако нещата се задълбочат , трябва да се потърси помощ . Аз съм склонна към депресии и паника , понякога пия Деанксит . Почти всяко лято имам ПА , но тази година го прехвърлих към детето . Осъзнавам , че мисленето ми не е реално и ще се опитам да си наложа самоконтрол .
Спомени ме налегнаха в тази тема. Преди много години бях същата. Детето беше болнаво и го побърквах все да го пипам, да му меря температурата, да го преобличам. После откачих на тема аз да не се разболея. От едно главоболие бях готова да изпадна в депресия. Минаха доста години и накрая се разболях наистина и то много тежко. Ами...престана да ми пука. От каквито и да е възможни сценарии. Ето сега пак съм в криза и съм на тежки имуносупресори. Страничните ефекти ме нападнаха вкупом, но на мен не ми дреме изобщо. 
Самоконтролът не знам дали го изгубих някъде по пътя, или още ми е наличен, но съм абсолютно перде и животът ми изглежда по-поносим. Радвам се , че тук срещам подкрепа . Осъзнавам , че не съм само аз . Толкова се притеснявам при най-малкото нещо , че чак ми става лошо . От снощи обаче се чувствам по-добре . Надявам се проблемите да са само в главата ми . Определено съм на мнение , че ако нещата се задълбочат , трябва да се потърси помощ . Аз съм склонна към депресии и паника , понякога пия Деанксит . Почти всяко лято имам ПА , но тази година го прехвърлих към детето . Осъзнавам , че мисленето ми не е реално и ще се опитам да си наложа самоконтрол .
И действа ли ви деанксита? Много внимавайте като го приемате, защото е нож с две остриета, колкото ви "помага" на едно, толкова може да ви навреди на друго.
Иначе другата седмица съм на психотерапевт, не мога да оставя нещата така.