Какви права има случаен осеменител

Злато, едното голо припознаване не ти вади нов акт за раждане. Ама ти толкова си и можеш, де. Подзаконовите разпоредби и правилниците за прилагане викаш ряпа да ядат.

Радвам се, че няма лоши чувства Ако аз съм биологичният баща, кой точно ще ми спре "голото припознаване" да бъде вписано навсякъде, където е нужно, ако детето е с "баща неизвестен" или без акт за раждане, а майката не е омъжена към момента на раждането?

Спорите в момента само заради спора. Ако имате нещо съществено по въпроса да кажете - кажете го ясно, без недомлъвки, иначе темата наистина е приключена (макар за сметка на ценното време на един лаик в тази област, който трябваше да извади за всички релевантната информация от семейния кодекс)

Не съм сигурна, че този спор с този тон е полезен някому.

Драмата на потребителката е:
"Все съм си мислела, че ако майката не разреши бащата не може да има никакви претенции."

Мисля, че се изясни, че това не е вярно? Или още някой поддържа другата теза?

Моето разбиране след поста на bgtatko81 със законите е, че биологическият баща има достатъчно възможности да търси признаване на родителството над детето.

Не знам дали убедихме авторката, че случайният секс не е най-добрия начин да се сдобие с дете - по повече от един начин.

Първо, никога не можеш да си сигурен, че си биологичния баща. (Това ти е същественото)
Второ, увъртанията започнаха от теб, ама те досрамя да си признаеш, че не четеш внимателно.
Трето, точно щото си лаик, четеш само семейния кодекс.
Четвърто (вече в кръга на шегата), като не знаеш стъпките, не се хващай да танцуваш с доказал се трол от реддит.
И пето, реши ли жена да си има дете от случаен осеменител, ще го има, а таткото няма да може да докаже нищо.

п.п. Хайде, лека ти нощ. Аз отивам да точа лиги по Дейви Джоунс.

Написала съм, че ако не го оспори, припознаването става и с една гола декларация. Кое не разбра? Постът ми е насочен към потребителката, която твърди, че нямало как да се припознае, ако майката не е съгласна, още по-малко с "една декларация". Ясно е, че ако майката не го оспори (а трябва да е доста глупава да го прави, ако това е бащата, а в казуса се пита за него), баща се вписва в акта след три месеца, а не в деня, в който е подписал декларацията. Авторката пита дали може "осеменителят" да го припознае, а не за срока. А отговорът е, че може. Няма нужда от излишно философстване.

Не спорим, а ти обясняваме сравнително добронамерено къде грешиш.

Пак да кажа - в поредицата си от постове заставаш на съвсем различни, често противоречащи си позиции. Аргументацията ти е някакъв хаос.
Питаш "къде е написано, че това не може", аз ти отговарям "коментираме само написаното в закона", а ти скачаш с контрааргумента "не, каквото пише в закона - това е".
Този ти маниер на разговор не е само в тази тема и моят извод е, че всъщност няма значение кой какво е написал - ти не четеш, а просто имаш нужда от изява в километрични хаотични постове.

Ето два интересни казуса: ПОДКРЕПА НА ПРАВОТО НА БИОЛОГИЧНИЯ БАЩА, които са разгледани в Европейския съд по правата на човека.

Общото между двата е, че биологичните бащи са били лишени от правото да претендират за бащинство, защото са били изпреварени в припознаването на детето.

(Т.е. ако го няма състезателния елемент при припознаването, пътят до бащинството изглежда доста праволинеен.)

И въпреки това:

Предвид тази ситуация Върховният касационен съд постанови Определение № 341/2017 г. по ч.гр.д. № 3310/2017 година на 3то гражданско отделение, с което тази законова празнота е преодоляна. Съдът постановява следното: „Липсата на законодателна уредба и на осигурена адекватна защита на правото на биологичния баща да установи биологичната си връзка с детето не води до отпадане на установеното в чл. 8, ал. 1 от конвенцията право на личен живот, защитаващо и посочения по-горе интерес, както и на установеното в чл. 6, ал. 1 от конвенцията право на достъп до съд. Поради това, на същия следва да бъде признато право да оспори припознаването и установи произхода на детето от себе си пред българския съд на осн. чл. 8 и чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека.“

Съвсем извън кръга на шегата - за мен е удоволствие да споря с Вас конкретно - троленето ми е пределно познато, Вие сте си съвсем в границата на културния спор Моята грешка е, че не отделих необходимото време да извадя релевантните юридически текстове още в самото начало, но съм доволен, че спорът ме провокира да го направя и научих нещо интересно - българското законодателство практически нарушава човешките права на биологичния баща, на когото може да му бъде отнета възможността да се докаже като такъв чрез някаква форма на измама (фиктивен брак, признаване от небиологичен баща, често с цел измама и т.н.). jp е пуснала изключително интересен линк, където боговете на правото са се изказали пределно ясно по въпроса и bgtatko си е бил напълно прав да коментира "наизуст" как би следвало да бъде и у нас.

Що се отнася до 5. - ако реши да има дете от "случаен осеменител", без този "случаен осеменител" да е дал надлежно съгласието си (примерно чрез дарение на банка за сперма), тогава да избира внимателно осеменителя, защото има татковци и татковци - ако попадне на някой като мен, спокойно може и до европейския съд за правата на човека да стигне. И както се вижда някои са стигали. Единственото, което би ме спряло в подобна ситуация, е добруването на детето - страхът майката да не започне да му отмъщава и да го трови като го настройва. Съвсем на принципа на соломоновата притча с двете майка. От друга страна ако смятам, че майката не се грижи добре за детето, бих обърнал света и много много трудно ще ме спре някоя, която била "решила". Естествено всичко това са паралелни вселени, защото както вече казах - сериозните мъже не става "случайни осеменители" на непознати или дори на познати жени (получавал съм подобно абсурдно, но съвсем сериозно предложение). Сериозен мъж обикновено стига до там да доказва поради скарване с майката, която за да си го изкара на бившето "мило", решава да остави детето си без баща или дори да му впише някой фиктивен. Съгласен съм, че има случаи, в които това е напълно заслужено, и разбирам майки, които не искат да минават през цялата дълга и неприятна съдебна процедура по определяне на баланса на родителските права, но определено има и жени на този свят, които не отстъпват на най-лошите сред мъжете.

В повечето случаи се стига до безобразни ескалации от инат, както примерно би могъл дори един такъв безобиден анонимен спор като нашия да ексалира, ако не бяхме зрели и овладени индивиди, които са достатъчно спокойни, трезви и рационални, че да запазят добрия тон. Пък във връзките емоциите са милиони пъти по-силни и хората допускат грешки, които биха могли да си спестят и да постигнат много, много повече.

Да добавя нещо само последно. Освен правната страна, има и човешка страна.

Детето няма да е вечно бебе в изключителната власт на майка си. Ще почне да пита за баща си, ще влезе в пубертета, ще иска да знае произхода си.

И един ден, ако на вратата цъфне "осеменителят" или родата му, има шанс цялата случайно-осеменителна схема да се върне като бумеранг върху бедната глава на решилата да спести някой лев от донорска инсеминация.

bgtatko81, ако мъж не иска жената, а само дете от нея, тогава може да прежали порядъчна сума някоя жена да му роди дете и да му го подари като самата тя се откаже от него. Вярно ще се озори да намери такава, която да предпочете парите пред детето си, но се намират. Може да се измили как да се направи, че да не стане ясно, че е сделка. Това е по-справедливо отколкото да вземеш детето на жена, която не иска да ти го даде. Варианти има - няма да останете на сухо

В България е незаконно, но начини има. С пари всичко става, ето Роналдо има такива деца от сурогатна майка.

За мен лично не това е проблемът, по-скоро че тайно чрез измама (примерно "в цикъл съм, не се притеснявай" или още по-лошо "на противозачатъчни съм, не се притеснявай") някой ще бъде измамен да стане без негова воля и съгласие биологичен баща. На някои мъже може да не им пука, на други им пука. И точно както жените можете да си обичате детето, но да мразите човека, чийто сперматозоид е създал това дете, така и обратното е възможно - майката не е някакъв задължителен придатък към детето, детето си е само за себе си.

Писал съм много пъти по този въпрос тук. Клетки резултат от нежелана/непланирана бременност са едно, живо дете, излязло от утробата на майка си е съвсем друго. Първите нямат права, бившият собственик на сперматозоид няма думата в запазването или унищожаването на тези клетки, защото те са част от тялото на майката, нямат "баща". Но щом се роди дете, то става отделно живо същество със свое съзнание, свой живот, свои права. Бащата (съгласил се или не с това раждане) има правото да поиска да бъде част от живота на това дете и детето има правото да му бъде позволено да е част от живота на този баща. Майката няма нито законовото, нито моралното право да се разпорежда с тези две съдби и злоупотреби с нейната естествена близост с детето трябва да бъдат строго наказвани. Майката не е собственик на детето, майката е носител на огромна отговорност и точно това, което се казва за таткото - че заедно с права, има и задължения, се отнася в десетократно по-голяма степен за майката. Правата и възможностите на майката са много по-големи що се отнася до детето и затова и отговорността ѝ към това дете е много по-голяма.

Съвсем откровено казано - жена, която прави подобни измами с детето си, записва фиктивни хора за бащи, използва го като оръжие да нарани човек, който я е наранил емоционално - подобна жена не заслужава да е майка и на практика не е истинска майка, като тази от соломоновата притча за "двете майки" - прочетете я, защото сигурно не сте, заслужава си Синтезира в няколко реда повече мъдрост отколкото 13те страници с глупави спорове и повтаряне едно и също до откат.

Оказа се, че майката има законовото право.
Каква е била логиката на законодателя - на този въпрос сигурно могат да отговорят членовете на тогавашната правна комисия, която е придвижила текстовете за гласуване.
Смесваш своите лични преживявания с въпроса на авторката. Изобщо не е задължително майката да е била наранена емоционално от биологичния баща, за да прецени, че щом има възможност, ще се възползва от правото си да го изключи от живота на детето.
Притчата за двете майки, които искат едно и също дете, няма никакво отношение със случая на майката, която е избрала по някаква причина бащата да не фигурира в акта за раждане.

Иначе съм съгласна, че донор е по-чистия вариант.

няма умряло или увредено по какъвто и да било начин дете, понеже не се е запознало с баща си. Има деца с умрели бащи, никога не видели ги и са си ОК.  Освен това, че някоя е родила дете с твой генетичен материал по никакъв начин не те прави баща, а както казах осеменител. Щом природата е дала тази възможност на жената да забременява и ражда от безотговорни осеменители, значи така трябва да бъде и не е престъпление, а природа. Баща е този, който преди самото зачеване е поел отговорността (чрез брак примерно) един ден ако жената роди от него той става баща със съответните права и задължения. Случаен осеменител, на който му се е притаковало не е баща по никакъв начин, па дори и да му се прийска да е такъв, ако жената не му разреши да бъде. Престани да се бориш за права, които нямаш, а както казах ползвай си каналния ред  за сдобиване с деца - елементарно е, стига да си готов да поемеш отговорността.

Чисто хипотетично, би било интересно да се разгледат евентуарните мотиви на осеменителя в ситуацията от първия пост:

за да напира за припознаване.