- Публикувана: 20 авг. 2018, 13:33 ч.
- Последно мнение: 25 авг. 2018, 10:44 ч.
Личността във връзката
Изпадате в крайности. 
Във всяка връзка, в абсолютно всяка, единия прави повече компромиси.НИКОГА не са поравно, дори във връзки, в които и двамата твърдят, че чрез разговори са се разбрали за основните търкания и всички са доволни.
Обаче!:това, че единия отстъпва една идея повече, не значи, че потъпква себе си и е нещастен.
В масовия случай той отстъпва, първо-за да се избегне излишен конфликт, и второ-защото обича и това отстъпление не му струва нищо.
Репликата "Два остри камъка брашно не мелят!" не е случайна.Ако съберете две неотстъпчиви и доминантни личности, връзката им няма да изтрае и 1 седмица.
И да, връзка като първите действително са по-дълготрайни.Защото единият е "водещ", а другият няма против/предпочита да е "воден".
Във всяка връзка, в абсолютно всяка, единия прави повече компромиси.НИКОГА не са поравно, дори във връзки, в които и двамата твърдят, че чрез разговори са се разбрали за основните търкания и всички са доволни.
Обаче!:това, че единия отстъпва една идея повече, не значи, че потъпква себе си и е нещастен.
В масовия случай той отстъпва, първо-за да се избегне излишен конфликт, и второ-защото обича и това отстъпление не му струва нищо.
Репликата "Два остри камъка брашно не мелят!" не е случайна.Ако съберете две неотстъпчиви и доминантни личности, връзката им няма да изтрае и 1 седмица.
И да, връзка като първите действително са по-дълготрайни.Защото единият е "водещ", а другият няма против/предпочита да е "воден".
От нямане на какво да се каже - "ами аз пък не харесвам тия дето ходят на интервю с мъжа си ... " ?!
Къде сравнявате запивките по кръчми до сутринта, с ежедневните задачи на човек?
Хайде, говорете по същество и споделете, колко точно ви е приятно, когато партньора ви се чуди, как да се оттърве от вас?
Къде сравнявате запивките по кръчми до сутринта, с ежедневните задачи на човек?
Хайде, говорете по същество и споделете, колко точно ви е приятно, когато партньора ви се чуди, как да се оттърве от вас?
Общото е обезличаването на партньора. Нали за това е темата, как да не загубиш собственото си аз в компромисите в една връзка, но и да не се налагаш и да си краен егоист... Момичето обясни, че става дума за два пъти в годината, че са млади хора без деца. Дали ще ходиш на интервю или на козметик с жена си или ще заключиш, че ако мъж иска да отиде на бар веднъж на шест месеца, значи те изоставя и иска да се отърве от теб, за мен все е крайност.
Ежеседмичните излизания никой в темата не видях да ги защитава, то там може и проблем с алкохола да има. Дозата прави отровата.
Разбира се, че всеки си има собствени занимания. Слятостта е първите 1-2 години или малко повече. Но собствени занимания такива, че да не вредят на семейството - мързи ме да обяснявам, но например - не да отиде и да си купи лодка с 10 заплати под претекст, че му е личното хоби, докато аз му плащам сметките например.
Слятостта е първите 1-2 години или малко повече.
При нас е точно обратното – първите 3-4 г. от връзката ни сякаш бяхме далеч по-самостойни партньори. Аз дори на 2 пъти заминах на другия край на света, за по няколко месеца. Сега тази идея ми се струва направо немислима... Чувствам се много по-привързана към партньора и домашния уют, отколкото в началото на отношенията ни.
Към момента и за двама ни е много по-трудно да си представим, че ще прекараме част от свободното си време поотделно. Просто не изпитваме такава потребност. Което, разбира се, не изключва и практикуването на "самотни" занимания – просто ги правим в моменти, в които половинката също е заета с някакъв си негов / неин ангажимент.
Но пък ние сме интроверти и домошари по природа, което, предполагам, също е от голямо значение.
Когато излизаме вечер,заедно(на дискотека,на кръчма,на гости...)на мен винаги ми омръзва по-бързо,доспива ми се и искам да си ходя.Мъжът може да седи до 6 сутринта,а на мен ми писва към 1-2 макс.Мъжът ми е на мнение,че щом на мен вече не ми се седи-ами,да си ходя да си легна,а той ще се прибере по-късно.Аз пък мисля,че е абсолютно недопустимо да идем някъде заедно и да си тръгнем поотделно.
Имахме дрезги относно този принцип около година,после приложихме модела-аз седя малко повече отколкото ми се иска,той си тръгва малко по-рано,но....в интерес на истината така и двамата излизаме недоволни накрая
Според вас кое е правилното?
С годините придобихме още един бабешки навик, лягаме по едно и също време, въпреки че аз обичам да лягам рано, той късно! Компромисният час е 11 
Така къщата утихва изведнъж, не се отварят врати, лампи не светят, не се чува телевизор от другата стая 
и така....! 
Ние много пък рядко си лягаме по едно време. Аз обикновено лягам по-късно.
Аз искам половинката да има лични хобита, приятели, време само за себе си. Същото искам и за себе си, но го заявявам на първите няколко срещи, ако страната е заинтересувана толкова. Ако човекът от самота начало, има проблем с това, сам си тръгва. Друго като цяло не искам толкова много, колкото един мъж да не е залепен за мен или да ми иска отчет за абсолютно всеки човек, с когото общувам или си сърди, ако не му обърна достатъчно внимание.
Ако ходи след мен постоянно, ще ми омръзне. Ако въобще не ме отразява и не ми показва, че ме обича - защо излизаме.
Ако ходи след мен постоянно, ще ми омръзне. Ако въобще не ме отразява и не ми показва, че ме обича - защо излизаме.
Това е така Вервам, само че докато хората са млади и неангажирани .
Когато дойде семейство със сериозни общи цели, деца също , приоритетите малко или много се променят.И ако някой е свикнал да взима "на живота мекото" , проблемите не закъсняват.
Например, няма да ми е ок да се гърча уикендно с две деца, докато мм си практикува хобито, примерно- лов.Освен забавленията, би трябвало и отговорностите да се споделят.Разбира се, при наличие на баби и дядовци нещата могат да се замазват, но да се търси пъдар в една връзка не е ок според мен.
Не смятам, че бг е социална държава и негативите от една вероятна неуспешна връзка ги обира жената, барабар с децата.
Та не е лошо ТЯ да е преценила реално навиците и житието на отсрещния , за да няма изненади, когато дойдат трудности и отговорности към другите в съвместния живот.И не става въпрос мъжът да е " под чехъл", а да е достатъчно разумен в поведението си.Да зачита и другите, а не само себе си. Веселата част на живота , ясно че е лесна за споделяне .
Когато дойде семейство със сериозни общи цели, деца също , приоритетите малко или много се променят.И ако някой е свикнал да взима "на живота мекото" , проблемите не закъсняват.
Например, няма да ми е ок да се гърча уикендно с две деца, докато мм си практикува хобито, примерно- лов.Освен забавленията, би трябвало и отговорностите да се споделят.Разбира се, при наличие на баби и дядовци нещата могат да се замазват, но да се търси пъдар в една връзка не е ок според мен.
Не смятам, че бг е социална държава и негативите от една вероятна неуспешна връзка ги обира жената, барабар с децата.
Та не е лошо ТЯ да е преценила реално навиците и житието на отсрещния , за да няма изненади, когато дойдат трудности и отговорности към другите в съвместния живот.И не става въпрос мъжът да е " под чехъл", а да е достатъчно разумен в поведението си.Да зачита и другите, а не само себе си. Веселата част на живота , ясно че е лесна за споделяне .
Много странно, че във всеки втори пост, се споменават някакви хобита. Човека пие до сутринта. Това хоби ли е?!