Lin Star, респект, много от нещата, които споделяш, ми влизат в сърцето, като осъзнати и от мен, като дълбока потребност. За съжаление, анализ на Библията не мога изобщо все още да правя (имам някакви бледи начинания) , а не съм учила вероучение в училище, както баба ми. Моите опити да проникна във вярата са доста нескопосани, препъвам се постоянно и ми е много трудно. Манипулациите, заблудите и лъжите ми идват в повече.
Искам да те попитам, защо се казва, че Бог е пожертвал Своя Син, че се е стигнало до жертва, до смърт... след като такава реално няма. Нали казват " със смъртта смърта победи"... Той не е умрял, нали е възкръснал.
За мен лично смърт означава нещо, което е загуба, завършек, безперспективен край. Абсолютен финал. А тук няма никакъв финал, а по- скоро преход, казано на съвременен език.... .. т.е. връщане към Отца, вечния Живот.
Другото, което ми се иска да попитам е за това, че Господ не е предопределил.. Има едно друго нещо обаче, че Господ е предузнал...
Това не означава ли, че Той знае кой от нас ще избере злото и кой доброто. Предузнава кой е склонен да прави зло и кой е склонен да твори добро? В тази връзка..... защо и как така ставаме склонни да изберел злото, след като сме замислени за добро? Кое така силно ни обръща, залъгва, оплита, изражда?!? Защо сме толкова уязвими и немощни, толкова слепи и податливи към злото.... самата ни природа е греховна.
Чела съм, че това е последица от първородния грях. Добре, но това означава, че аз съм наследила греха и той е в гените ми, в кръвта ми, в цялата ми същност. И изкупителната жертва сякаш не ме е застраховала да се родя без грях. Напротив, всеки един от нас се ражда в грях и с грехове (скрити такива, които изобщо не подозираме, че имаме и че един ден ще проявим или има потенциал да проявим)....
Чела ли си, слушала ли си за обясненията на св. Паисий за това къде отиват душите ни след смъртта ни ( за килиите стаичките, апартаментите и пр. )?