Между другото, в квартала имам доста съседки, които станаха чистачки. Ама на баровски апартаменти и къщи. Хич не са недоволни.
- Публикувана: 8 юли 2018, 14:33 ч.
- Последно мнение: 27 ян. 2019, 23:10 ч.
САЩ, Англия или Скандинавия за емиграция?
Елеонора, за финансов анализатор ли имаш предвид? С такава заплата наистина няма смисъл, то там чистач да станеш ще са горе-долу толкова?! Не мисля, че боравенето със сметки и суми е толкова нестресово, напротив, натоварват те яката, голям психо стрес да не объркаш нещо, пълно раб. време. И това за 1800 в Германия, ами малко е.
Мила Theiss, не си мислете, че в чужбина се вземат някакви невероятни заплати. Еле нето. Това са химери. Невероятни заплати има, например, в Дания, но там е толкова скъпо, че получаваш световъртеж от цифрите.
Датчаните живеят много много семпло, въпреки цифроманските си заплати. През отпуските, ходят на къмпинг с децата в Гърция или някъде другаде в Европа, пак на къмпинг.
Скромно се живее на запад. Не бедно, но скромно. Няма разхищение, не се правят непланирани разходи. Всеки разход се преценява, премисля се всичко по 100 пъти. Хората не се разхождат, облечени в Диор, по улиците. На мене, лично, това семпло живеене повече ми допада, защото няма излишни демонстрации и позьорства. Понякога, като се прибера в България, имам чувството, че съм единствената, която няма направен бюст, устни, вежди, екстеншъни. Предполагам, че някои от познатите ми се чудят, защо още не съм си направила бюст, след като съм плоска като дъска. Та такива ми ти работи.
ама как точно се нарича длъжността, за която търсиш? За финансов анализатор в западна Европа е абсурд 2000 евро или нещо от сорта.
Леле, много съм зле, аз наистина не знам.
да, зависи какво се влага в термина финансов анализатор. Това може много неща да значи. Но 2000 евра няма как да е толкова ниско, освен за някакъв Джуниър позиция.
Етт, имах предвид нето, е не бруто.
Финансов анализатор може да значи всичко, да. Не знам, с коя професия да го мапирам това нещо.
Факт е, че за българин най-добре е тук или в САЩ. В Европа хем ни мразят и в червата, хем нямат същите възможности. В САЩ сякаш БГ имигрантите по-добре се вписват и си имат коли, къщи. В Европа нашенците са последна дупка. Също в САЩ образованието не е чак толкова важно, а да опитваш различни сфери на дейност не е грях като в Европа. В Европа са коне с капаци - каквото си учил това работиш и няма креативност, няма го това да захвърлиш всичко и да смениш сферата току така. Високи данъци и парите отиват за мързеливите, не за нуждаещите се.
Факт е, че за българин най-добре е тук или в САЩ. В Европа хем ни мразят и в червата, хем нямат същите възможности. В САЩ сякаш БГ имигрантите по-добре се вписват и си имат коли, къщи. В Европа нашенците са последна дупка. Също в САЩ образованието не е чак толкова важно, а да опитваш различни сфери на дейност не е грях като в Европа. В Европа са коне с капаци - каквото си учил това работиш и няма креативност, няма го това да захвърлиш всичко и да смениш сферата току така. Високи данъци и парите отиват за мързеливите, не за нуждаещите се.
Тейс, за креативността си абсолютно права. Много пъти ме е фрустрирала ригидността в Европа.
Не съм живяла никога в САЩ, нито съм учила там. Само покрай работата си, съм имала контакти с американци. Вярвам, че САЩ е държавата за креативни, свободолюбиви и талантливи хора. Европа наистина поставя много бариери пред личността.
Факт е, че за българин най-добре е тук или в САЩ. В Европа хем ни мразят и в червата, хем нямат същите възможности. В САЩ сякаш БГ имигрантите по-добре се вписват и си имат коли, къщи. В Европа нашенците са последна дупка. Също в САЩ образованието не е чак толкова важно, а да опитваш различни сфери на дейност не е грях като в Европа. В Европа са коне с капаци - каквото си учил това работиш и няма креативност, няма го това да захвърлиш всичко и да смениш сферата току така. Високи данъци и парите отиват за мързеливите, не за нуждаещите се.
Българите от близкото ни обкръжение без изключение са със собствени жилища, предимно къщи. Работят на чудесни, добре платени високи и уважавани позиции - мениджъри в производството от средно и високо ниво, университетски преподаватели и научни работници , лекари, IT специалисти.
Всички са интегрирани добре, децата им са в добри училища, спортуват, общуват, развиват се.
Креативността тук се цени високо. Благодарение на креативността, фантазията и уменията ми, работя нещо, което не съм учила - бижутер. По образование съм финансист.
Ако емигрираш адекватно образован, адекватно възпитан, с умения, с желание за работа, с амбиции и адекватни очаквания, ще се позиционираш навсякъде.
Ако емигрираш неграмотен бачкатор и се капсулилаш сред себеподобни, ще си живуркаш като бачкатор, ще броиш центове и ще мечтаеш за дребни далаверки.
Аз пък в социална държава не бих живяла. Не мерси да ми се бъркат всякакви социални и прочее в живота. Не ми пречи да работя. Американецът сам си пести за пенсия и за черни дни, сам се осигурява.
И аз в Германия смятам, че има спънки към креативността, защото немците наистина са малко ригидни. Изобщо темповете са по-различни, не се подкрепя предприемчивостта. Мудни са немците, няма го вдъхновението на американците. Бачка се от 9 до 5, гледаш да се изпозастраховаш от всичко под слънцето, щастлив си с къща с две коли и ходиш на ваканция на немски курорт, с немско меню. После се оплакваш колко хаотична е била ваканцията, и колко са дезорганизирани другите нации.
Ето сега моят свекър вчера ми разказваше как най-голямо удоволствие му доставяло като седне да чете вестник да открива грешките.
Немците и нямат проактивността на американците, тяхната култура за "изграждане на кариера", култура на съревнованието. В Америка всичко е много по-трудно, и заради това хората наистина развиват силен дух.
Сбъдваща мечти, такава ти е средата. Тя и майка ми смята, че всички българи са професори по литни университети или като минимум работят на уол стрийт. Просто само такива познава. Европа е и много по-бюрократична, което пак спъва предприемчивостта и креативността. Всъщност, за немеца важното е сигурността, а не успеха.
И аз в Германия смятам, че има спънки към креативността, защото немците наистина са малко ригидни. Изобщо темповете са по-различни, не се подкрепя предприемчивостта. Мудни са немците, няма го вдъхновението на американците. Бачка се от 9 до 5, гледаш да се изпозастраховаш от всичко под слънцето, щастлив си с къща с две коли и ходиш на ваканция на немски курорт, с немско меню. После се оплакваш колко хаотична е била ваканцията, и колко са дезорганизирани другите нации.
Ето сега моят свекър вчера ми разказваше как най-голямо удоволствие му доставяло като седне да чете вестник да открива грешките.
Немците и нямат проактивността на американците, тяхната култура за "изграждане на кариера", култура на съревнованието. В Америка всичко е много по-трудно, и заради това хората наистина развиват силен дух.
Сбъдваща мечти, такава ти е средата. Тя и майка ми смята, че всички българи са професори по литни университети или като минимум работят на уол стрийт. Просто само такива познава. Европа е и много по-бюрократична, което пак спъва предприемчивостта и креативността. Всъщност, за немеца важното е сигурността, а не успеха.
Аз пък в социална държава не бих живяла.
Ето сега моят свекър вчера ми разказваше как най-голямо удоволствие му доставяло като седне да чете вестник да открива грешките.
Немците и нямат проактивността на американците, тяхната култура за "изграждане на кариера", култура на съревнованието. В Америка всичко е много по-трудно, и заради това хората наистина развиват силен дух.
Ето сега моят свекър вчера ми разказваше как най-голямо удоволствие му доставяло като седне да чете вестник да открива грешките.
Немците и нямат проактивността на американците, тяхната култура за "изграждане на кариера", култура на съревнованието. В Америка всичко е много по-трудно, и заради това хората наистина развиват силен дух.
Социалната държава означава колективизъм. Ненавиждам колективистичното мислене.
А това с грешките колко познато ми звучи
. Немецът е процес-ориентиран, американецът - резултат-ориентиран. Последното повече ми импонира, ама кой ги мисли тия неща, когато е на 20 години. Неслучайно, всичко ново идва от САЩ. Индивидуализмът и креативността стоят в основата на всичко ново.