САЩ, Англия или Скандинавия за емиграция?

Повече към Минесота ме влече, твърде много жега не е препоръчително при хиперфункция на щитовидната. А в джобса само за Англия има обяви където основното перо - наем се поема от фирмата.

Хич не го разубеждавайте!
Отивай, отивай - Тексас, Минесота, Луната. Свят голям, спасение дебне отвсякъде...
Ти пък такъв космополит, в джобса търсиш! Тексаските фирми едва ли там пускат обяви

Аааа защо така сЯ? Нима тук не се хвалят мамите живущи в чужбина колко е супер? Та мен са ме убедили, че децата им живеят по-добре. И снимки от верандата пускат тук. Как да не се размечтая? Сега и аз искам!

Ще те питам за втори път. Ти имаш ли идея как да емигрираш в САЩ, че чак щат си избра? А как ще то се отрази там културното обогатяване, защото масата народ там само на едното си ухо две породи има, в това число и небяла, и нехристиянска? Майтапиш ли се наистина?

Абсолютно и твърдо за САЩ. Единствената страна, в кояот съм живяла и никога не съм се чувствала чужденка. Новият свят си е нов свят. Хората вярват в свободата и американската мечта. Скандинавците са любители на социализма и ми идва много клаустрофобичен техният живот и особено бъркането в живота на хората от страна на институциите. В Скандинавието ценност е да си еднакъв и да не биеш на очи, силна държава, а личната свобода и семейната свобода е на н-то място. В Америка всеки може да стане американец. В западна Европа много трудно да се интегрираш и да станеш "местен".

За Бога, немци ми се оплакват как ги дискриминират в Швейцария. При това в немската част. За какво говорим. Но тук имам предвид възможностите за истинска интеграция -- да станеш пълноценен и равен гражданин на обществото, да ти се даде възможност да заемаш висока позиция, а не да си роб и скот цял живот. Такова нещо е много по-реално в Америка. В скандинавските държави трябва и измислените им езици да учиш...
От друга страна, в скандинавските държави има безплатни университети на много добро ниво. Та може пък да е най-добре образование в Скандинавия и после бачкане и живот в Америка. Данъците също са много гадни в ЗЕ.
В Америка не е чак такъв проблем да се намери работа, зависи от специалността. Поне не ти искат изкелеферчени езици.

Лично познавам не един и двама българи на високи позиции в престижни компании в Лондон, така че кариера за имигрант е възможна не само в САЩ. И разбира се, че не им се е случило съвсем лесно, но то и в България не е лесно да бъдеш оценен. Това да се знае местния език на професионално ниво ми се вижда задължително, за да се почувства човек "в свои води" в държавата, в която иска да се установява дългосрочно. 

Лондон и то е същата история-- космополитно място.
Всъщност, колкото и да е класова Англия и с ниска социална мобилност, там българите, които са завършили техните престижни университети, имат голямо преимущество над местните, които не са завършили нищо. Друг е въпросът вече за конкуренция с техния висш клас.

Въпреки всичко, аз съм си за Америка. На англичаните не им разбирам произношението, много mumbleват.

Ох, Америка.

Ами то и тук на високи позиции в престижни компании е добре. Познавам хора в НР, Майкрософт, Бош.

Мисля, че за високите позиции българите, завършили в Англия или някъде по престижни университети в света, се конкурират с местния висш клас, не с англичаните, незавършили нищо. Явно им се дава шанс за позиции, което си е достойно за отбелязване. Това по въпроса за възможността за кариера.

Колкото за това добре ли е или не е добре релокацията в общ смисъл, по моя информация чистачка или средностатистически служител в Западна Европа може да си позволи по-добър стандарт на живот от такива в България.

Друг е въпросът, какво означава стандарт на живот. Това е малко субективно понятие, нали така. Стандартът на живот не е само заплата, а свободно време, жилищно пространство, достъп до културни мероприятия, приятели etc....дори ако щете голямо удобно легло.

Точно така, именно за тези неща говоря, това е стандартът на живот, не става дума за нетната заплата само. Нашата чистачка, примерно, няколко години след като замина със съпруга й за Испания, вече се радва на собствено ново жилище, хубави семейни почивки и т.н. - все немислими неща, докато работеха в България, същата работа.

soul81, но дали една учителка или преводач в България е по-зле от чистачка в чужбина? Защото през 90те години имаше много такъв вид емиграция. Квалифицирани кадри, даже и лекари, отиваха и не можеха да си намерят работа по специалността, работеха някакви черни професии.
Това, според мен, отдавна няма смисъл. в България животът за млад човек е повече от приятен, поне от моя гледна точка. И аз лично бих пътувала единствено и само за професионално развитие, но не и за пари. Тоест, бих ходила само на елитни места за моята работа, стига да имам достъп, а не до средностатистически и не бих отишла на средностатистическо място за повече пари. Бих предпочела по-елитно място в България за по-малко пари.
Например, никога не бих работила за селска средностатистическа фирма в чужбина, ако мога да работя в наистина хубава фирма в България. Никога не бих отишла в треторазряден американски или английски уни, бих предпочела български такъв. Вече ако е еМ Ай Ти, Оксфорд и прочее наистина силни места -- това е друга тема.

Именно защото стандартът на живот в България позволява да не се притеснявам за оцеляването си, а някакво ниво все пак съществува. Имиграцията на всяка цена не стои като въпрос за българите.

Състезаването с английския висш клас би било много трудно, но как да е , това е друга тема (колко лекари, видни адвокати, видни СиИО, професори, МАй6 агенти, дипломати имигранти има?). Има статистики за социалната мобилност в Англия, която е ниска, но има и сфери, в които това не е така. Например, финансовите професии. Но цяло това не е така за повечето сектори.

Всъщност, хората, които смятат, че животът в България е много зле, са обикновено емигрантите, които според мен, с тази мисъл се терапевтират.

Усмихвам се! Тази усмивка могат да я разберат само хората, които са живели извън България.

Няма да коментирам "къщата" и "почивките" на чистачката в Испания

Абе, няма какво да се лъжем, първо поколение имигрант е жертвано поколение. С много малко изключения на огромни световни таланти, които могат да се разгърнат именно по чужбините. Другите хора най-вече го правят за децата си.

Много се надявам да са останали в миналото времената, когато учители емигрират, за да бъдат чистачи, само защото това ще им даде по-висок стандарт на живот, имат да изплащат ипотеки и т.н. Моите добри лични примери на емигриране са за хора, които са се реализирали по специалността си - финансисти, инженери и ИТ - като и в България имаха добър стандарт на живот, но имаше неща от родната действителност, които ги дразнеха или пък виждаха работата в чужбина като по-високо ниво на професионално развитие, т.е. "кмет на село" не ги радваше.

Елеонора, няма нужда да коментираш, а и няма как да го направиш обективно - аз видях снимки за какво става въпрос, не ти. "Къщата" от твоите представи е апартамент. Както вече беше посочено в темата, има си оправни хора, има и неоправни.

Темата не я ползвам за надцакване или назидаване на другите хора, както някои правят, а споделям това, което лично съм видяла. И не става дума за хора с по 2-3 мозъка, а за средностатистически образовани специалисти.