САЩ, Англия или Скандинавия за емиграция?

Ама що не кажете и на някой диабетик да мисли позитивно, да спортува и да спре хаповете? Депресията е точно толкова физическа болест като диабета. А това, че разни хора (най-вече жени) бъркат болката от любовна раздяла с депресия си е техен проблем. Вместо да кажат “тъжно ми е” веднага “в депресия съм”. Така повечето хора си мислят, че е нещо несериозно и можеш с излизане, спорт и пр. да излезеш от нея. Ако тези неща помагат не е истинска депресия. На мен не ми доставят удоволствие, не е като да не съм опитал. Само хапчетата помагат да изпитам радост, самочувствие, да не съм летаргичен. Ама при мен причина нямаше и продължи не седмици, а с години.

Всъщност, никой не е казвал такова нещо.
Аз съм си говорила с теб, точно защото имам някакъв опит с депресията и знам, че е сериозно нещо и трябва да се лекува и психически, и физически.

Върнах се назад, но не видях някой да пише да спираш лекарствата.

Благодаря, значи Копенхаген. В Дания има по-малко рязани/накачулени имигранти. Нямам нужда от такова културно обогатяване.

Ако наистина нямаш нужда от такова обогатяване, стой си в България, там почти няма"накачулени". В Дания ги има в изобилие, хеле пък в Копенхаген.

Елеонора,  големи глупости пишеш тук.

Честно казано в момента и на мен ми се струва най-добре в България. Аз се справям добре по моите стандарти. В София има много работа особено за хора говорещи два три езика. Аз не знам дали съм била точно в депресия, но съм имала много тъжни и тежки периоди. Пия си капките на бах, когато се почувствам зле и си настоявам мисленето .

2-3 езика, а плащат като за тираджия, който не е нужно да знае повече от един. Напълно излишно е да знаеш толкова езици, един IT само с Английски е много по-ценен кадър от разните завършили фиологии и езикови гимназии. Иначе да, за работна пчеличка във финансов отдел в София плащат колкото в Прага при много по-ниски наеми. Което ми е странно, как там се навиват само за 1000 евро?

Емоционално ме зареждат децата, работата, спа хотелите, морето и секса. В критични моменти ям шоколад и чета форума. Успех. Грижи се за себе си и за приятелката.

ако искаш голяма заплата, трябва да са ай ти. Другите не са толкова платени. Аз не съм ай ти, но парите си ми стигат. Е не вечерям в Хилтън.

Ами тук току що се върнах и вече ми се случи да ми се обсъжда външния вид и облеклото от съвсем случайни хора. С времето съм отвикнал от такъв тип близост. Там пък ако попиташ непознат нещо се шашкат. Не знам кое е по-доброто...Иначе вече и тук в София “Добър ден” и “Приятен ден!” се използват рядко при пазаруване, една продавачка не очакваше и се очуди като й казах “Довиждане!”, други вече не го връщат, защото рядко го чуват. До преди да замина (2014) не беше още така, и клиенти и продавачи бяхме по-любезни.

Усещаш ли се, че живеейки където и да е извън Родината, автоматично ставаш част от"културното разнообразие"? И всъщност ми се стори, че се чудиш къде теб ще приемат по-добре, а не къде ти ще ги приемеш по-добре.
Btw, "учуди", с У

Може културно и цивилизационно да се идентифицира с датчаните, не с българите. Няма да е първият )))

Не, но определено с белите християни, не с мургави мюслита.

Жижо, виж сега.

На мене това, което описваш, ми прилича на културен шок от завръщане в България. Не можеш да се адаптираш отново и се концентрираш само и едиствено върху негативното, което ти е направило впечатление. Позитивното не го виждаш, не защото го няма, а защото не искаш да го видиш (на подсъзнателно ниво). Във всяка една държава има хубави неща и не толкова хубави неща. Да, в това число и в България.

Депресията не се дължи на липса на серотонин . По-скоро ниското ниво серотонин е следствие от моделите ти на мислене. И сега, поради стреса от местенето, пак си в депресия, защото, като цяло си нестабилен.
Ти виждаш решение на проблема в миграция някъде (и ти не знаеш къде). Ситуациите, в които някой е обсъждал, как си облечен, ги преживяваш болезнено, защото си зависим от мнението на хората. Чудя се, как така не си преживявал болезнено дистанцираното поведение на хората в чужбина. Според мен, трябва да си го интерпретирал като отхвърляне. Така ли е?

Нека ти кажа честно - на тебе проблемът не ти е нито България, нито миграцията. Ти имаш други проблеми и няма да ги решиш чрез бягане.

Ако имаш предложения за работа, отивай, но недей да изпадаш в делюзия, че това ще ти реши проблемите. Не очаквай от форума да ти каже, къде да отидеш. Всеки има различно мнение по този въпрос. На всичкото отгоре, не можеш да очакваш от хора, които живеят някъде другаде, да бъдат максимално честни и откровени с теб. Хората негативите ги премълчават. Напротив, ще ти разкажат, колко са успешни и невероятно щастливи там, където са, колко много пари печелят, и колко всъщност всичко е супер извън България.

На всичкото отгоре, ти не знаеш, какво искаш. Искаш да си щастлив ли? Искаш да печелиш повече пари ли? Искаш да си успешен, каквото и да означава това?

Ако не си трол и наистина искаш да получиш съвет или помощ, да знаеш, че форумът не е най-добрата алтернатива за това. Ако имаш пари, отиди на психотерапевт. И махни хапчетата, които пиеш, защото ще станеш зависим.