Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 30

Можете да се свържете с д-р Антолучи. Преглежда в Бергамо и Бари: http://www.antonucci.clinic/en.html

Много благодаря!

Много рядко те поглежда за секунди, Понякога мисля че изпълнява например като хвърли или бутне нещо и едва ли не насила го накараме да го вдигне,но иначе не се обръща като го повикаш.Ако иска нещо показва със жестовете научени от Аба.

Какво значи, че няма напредък, а има регрес? Детето усвоило ли е някакъв вид невербална комуникация, жестове, как съобщава за нуждите си ? Всъщност Катрал е задала същите въпроси като мен
Moже би родителите да опитат с него нещо в стил Son Rise, има доста видеа, препоръчвам и книгата на Раун Кауфман (детето, в/у което е приложена тази терапия, вече възрастен)

Регрес има, например преди ходеше сам до тоалетната сега от няколко месеца прави всичко в гащичките.Общуването е с няколко жеста ,вода ,храна и отвори и до там.Снаха ми казва че някой прости команди разбира но аз не съм сигурна сякаш са заучени,нещо като при кучетата като му повтаряш милион пъти седни и то сяда.Мислите ли че има връзка тежките метали?

Oфициални медицински изследвания към момента не са доказали връзка с тежки метали в тялото. Доказано е обаче, че причините за състоянието аутизъм са комплексни и винаги с биологичен произход. Със сигурност има генетична предразположеност (спонтанно или наследствено увреждане на ген/гени) плюс външни фактори, които да активират състоянието. Те могат да бъдат от усложнения при раждането (като асфиксия примерно) до фактори на средата или напълно неизвестни. Истината обаче е, че състоянието нито е предотвратимо, нито е обратимо. Единствено напредък може да се постигне с правилните терапии, вероятно при вашия племенник трябва да се пробва друг подход.

Разбирам ,и съм ви много благодарна за отговора но бихте ли ме насочили към правилня подход или терапия .И бих искала да попитам с правилен подход и терапия има ли шанс да проговори.

При нас нямаше никакви метали та аз съм скептична ама знае ли човек, друг може да има друг опит.

Ами по принцип единственият начин родителя да стигне до него е да влезе в неговия свят, то все има някакви интереси нали? Примерно почва да тропа с крака, родителя и той по него и чака реакция, ако почне някаква дейност родителя се включва и проявява интерес независимо колко шантава е дадената дейност.
Говора ви е най-малкия проблем.....важното е да иска да има контакт с близките си, да опознава света, да не е откъснат първо - концентрация, поглед, разбиране, внимание....говора идва доста след това. При това момченце за жалост нещата май липсват почти изцяло, а на 5 не е вече много оптимистична прогнозата с риск да прозвуча кофти, но съм реалист. Хвърлили сте доста ресурс за терапии, а резултат няма.....както казах за мен това което остава е родителя да влезе в неговия свят и да го потърси там, другото е божа работа.

При моето дете има тежки метали, предимно алуминий. Това показва, че детоксикацията не работи ефективно. Може да се дължи както на генетични мутации (които все още не сме изследвали), така и на чревни проблеми (детето има и висок калпротектин, който говори за възпаление). Но всеки случай е различен, няма универсална терапия, инак нямаше да сме всички тук в тази тема И при нас посещенията при логопед, психолог, специлален предагог и ерготерапевт не са довели до никакъв напредък, но си ходим, за да бъда с чистата съвест, че правя всичко възможно.

Ходим и ние на всичко възможно,за ресурси няма да говоря ,най лошото е че невиждаме никаква полза ,четох много и съм много объркана .Барокамера какво представлява и може ли да помогне? Диета? Наясно съм че е необратимо ,но поне малко да влезе в нашия свят.Майката прави всичко възможно включително и ние цялото семейство .Много ми е болно и много непонятно .Колкото повече расте все по трудно става.

Подкрепям мнението на Катрал за всичко, само мисля че все има надежда детето да се подобри и не трябва да се отказвате. За съжаление ние не сме специалисти и терапевти и няма как да помогнем. Ако има възможност сменете терапевтите, нека да се пробват алтернативни  поведенчески терапии, не е само АБА, което дава резултати.

Аз изобщо не вярвам в тези неконвенционални лечения, за мен шарлатанията се шири здраво с оглед на отчаяните родители тук и там, които са касичка за пари за недобронамерени хора.

От това което прочетох сте абсолютно прави че,и тук както и навсякъде ни ползват като касичка,но нямаме друг избор въпреки че сме готови и за алтернативни методи.Аз единствено съм против медикаментите,но виждам че майка та е вече готова и на това.За това попитах за барокамера или нещо друго.Сменили сме доста специалисти и сме се добрали до възможно най добрите.Но тук важи с пълна сила ,,че понякога парите нямат значение,,

Правилната и подходяща терапия може да бъде изявена единствено и само по метода на налучкването. Т. Е се опитва всичко възможно като се търси успешност. За съжаление успешността понякога се проявява след година две, затова и няма как нещата да бъдат бързо налучкани. Общо взето принципа е колкото повече толкова повече.
 
Моят син е вече голям но за онова време правихме всичко което беше достъпно за момента. Примерно имаше неща които много бързо отпаднаха, но сме ги опитвали - канис терапия, хипотерапия, разли слухови симулации. Едва с годините разбирам че не са били успешни поради личностни качества на детето а не защото методите са лоши. Същото и за диетата. При него основната работа свършиха ава/гпп, пекс работата с психолога и без да ме е срам да кажа всичко което сме свършили като домашно с него вкъщи. Защото ако с логопеда е работил един час, после в къщи до следващото занятие сме го прорабптвали 4 пъти по толкова. И пак видим напредък(мръдване напред, някакво) имахме след година и осем месеца къртовски труд.

Нямат иначе на Робърт Де Ниро детето отдавна щеше да е излекувано. Тоест има доста случаи в които нищо, нищо ама нищо не помага. Общо взето те си личат, там където няма прогрес изобщо. Вече си е решение на родителя дали да опитва,  вярва, пробва и тн…..  Аз категорично не вярвам в някакво израстване след години чак......вярвам в постоянният напредък, константен макар и малък. Моето не е ходило никога на терапия, а проговори все пак, защото просто не е адски тежък случай, не че аз съм някакъв факир в заниманията, да занимавала съм се, но знам, че с друго дете в адски тежко състояние не бих имала същия резултат, наясно съм..... имам пред очите си и такива и те са в ступор откакто ги познавам без никакъв напредък, защото просто няма очен контакт, няма допускане на родителя до себе си, просто някакво призрачно състояние. Такова дете трудно и ще работи, защото то просто не гледа нито картите които показваш, нито предмета, нито слуша какво говориш, не е заинтересовано изобщо. Колкото по-между двата свята е едно дете и влиза и в нашия нормалния толкова повече има шанс за напредък, личните ми впечатления са, че това просто е закодирано в детето, терапия и добавки може да помогне в някакъв процент, но основното е твоята даденост да възприемеш. Нещо такова каза неотдавна Темпъл Грандин на своя лекция която гледах......откровена като бръснач без значение колко дълбоко реже, типично за състоянието й, но пък си каза истината.


Ето една от лекциите на Темпъл, тук обяснява аутистичният мозък и неговите разновидности...… те са три типа, този който мисли в картини, този който мисли логически и този който мисли с думи.  Много е интересно гледайте го....
https://www.youtube.com/watch?v=fn_9f5x0f1Q