психологическият момент при бебеправене

  • 20 340
  • 210
  •   1
Отговори
# 120
  • Мнения: X
Здравейте, ние ще стартираме бебеправенето на морето. Обаче не знам защо, ми е едно такова притеснено. Казвам си, спокойно всичко ще бъде наред, но дяволчето в мислите ми постоянно ме предизвиква. Вие преди да почнете, правихте ли някакви  изследвания?
'Що мислиш за изследвания и слагаш каруцата пред коня, като може да го удариш на разврат и купон на морето.

Ако си правиш редовни профилактични прегледи, МБ и ЦН при аг, нямаш грижи.

Хахаха, развесели ме Simple Smile

# 121
  • София
  • Мнения: 6 010
Щом имаш раничка задължително я виж преди да започнете. Може да е проблем при раждането и по-добре да ти е спокойно и на теб и на докторите ти.

# 122
  • Мнения: 279

Разбира се, със сигурност ще направя нови изследвания, но след морето. Надявам се, да няма проблем.
Искам почивката да ни е спокойно, романтично. Настройвам се положително, гоня дяволчето в мен Simple Smile

# 123
  • Мнения: 67
Психологическия момент е сериозен проблем според мен. Начините да не мислиш многооо е като се затрупаш с работа или  се ангажираш с нещо друго.
Аз като реших да имам бебе изобщо не съм го мислила най-вероятно и защото стана от 2-рия месец опити, но след като загубих това бебе ми стана малко фикс идея.
Пускала съм само рутинни изследвания 2-3, не съм ходила по клиники и т.н., но мислех постоянно. И разбира се както става често забременях точно месеца, които не очаквах бях с мои приятелки около 2 седмици, с които се чувствах супер и някак си съм била спокойна.
Моя съвет е да си намерите някакво хоби,нова работа или да смените обзавеждането. Много помага и почивката с приятелки по женски или среда с по-малко приказки за бебета и деца(ако са ви останали такива приятелки без деца). Също и гледането на Sex and City на мен много ми помага и зарежда с положителна емоции винаги Grinning

# 124
  • Мнения: 2 254
Съгласна съм с мира_магдалена. При мен заради СПКЯ забременяването отне повече от година и се случи, когато бях претрупана с работа и имах важен изпит, т.е. не мислех изобщо за забременяване. Аз също изгубих това бебе, сега знам, че е важно да съм спокойна и да не го превръщам в идея фикс.

# 125
  • Мнения: X
Психологическия момент е сериозен проблем според мен. Начините да не мислиш многооо е като се затрупаш с работа или  се ангажираш с нещо друго.
Аз като реших да имам бебе изобщо не съм го мислила най-вероятно и защото стана от 2-рия месец опити, но след като загубих това бебе ми стана малко фикс идея.
Пускала съм само рутинни изследвания 2-3, не съм ходила по клиники и т.н., но мислех постоянно. И разбира се както става често забременях точно месеца, които не очаквах бях с мои приятелки около 2 седмици, с които се чувствах супер и някак си съм била спокойна.
Моя съвет е да си намерите някакво хоби,нова работа или да смените обзавеждането. Много помага и почивката с приятелки по женски или среда с по-малко приказки за бебета и деца(ако са ви останали такива приятелки без деца). Също и гледането на Sex and City на мен много ми помага и зарежда с положителна емоции винаги Grinning


Благодаря за предложенията! Днес съм в дупка, и определено имам нужда да направя нещо различно, защото ще се побъркам. На почивка сме, а аз дори не мога да се отпусна и да спра да мисля. Мисля си, колко много мразя работата си и как не мога да напусна, защото тук (Англия), не може да се живее, без да се работи. Не мога да разчитам изцяло на мъжа си, защото и той точно сега, има проблеми в бизнеса. Имам чувството, че нещата са се обърнали срещу нас. Някой ще ме погледне и ще си каже- тази пък, има всичко и се оплаква. Може би съм в депресия, не знам какво ми е, но всичко ми е безсмислено напоследък. Нищо не ме прави щастлива. Чудя се, дали и дете би помогнало в този момент. Чувстали ли сте се някога така?

# 126
  • Мнения: 67
Нормално и аз не харесвах моята и може би точно за това, защото много исках да се махна от там не ставаше.Но случайно си купихме по това време апартамент ,който дълго търсих и някак си исках да го оправя когато реша да имам бебе , но и това не стана защото забременях когато бяха готови само две стаи. Мисълта ми е че, трябва да започнете нещо ново според мен дали да търсите друга работа, уроци по език, спорт ...колкото и да не ви се прави намерете ново поприще и ще се успокоите.

# 127
  • Мнения: X
Момичета, искрено съжалявам за загубите ви, дори не искам да си представям, през какво сте минали. Да не дава Господ! Пожелавам ви с цялото си сърце да имате успешни бременности и да сте живи и здрави. Простете, че ви зснимавам с моите тъпи настроения, но нямаше с кого да споделя. Приятелят ми се опитва да говори с мен, но не може да ме разбере, както една жена, която бълбука от хормони и е минавала през какво ли не.

# 128
  • тук-там
  • Мнения: 5 696
Най-безотказно работи смяната на фокуса. Нещо друго ако ти стане приоритет, няма да разбереш кога си забременяла! (Ако няма мед. проблем, разбира се)

# 129
  • Мнения: 5 059
Съветите са чудесни ,само че ако някой може да ми каже и как стават на практика ще е супер Simple Smile
Аз смених и работата и на почивки ходя непрекъснато и други грижи и ангажименти си имам,но няма как да не го мисля.Това е като да ти липсва нещо голямо и каквото и където и да правиш,то винаги ще липсва.
Може да не мисля за това ден и нощ,но винаги се сещам,особено около датата,когато трябва да ми дойде.
Няма как да не се сещам и мисля.Не съм робот да се програмирам...

# 130
  • тук-там
  • Мнения: 5 696
При мен преди 14 год стана след 4 години неизяснен стерелитет по следния начин: отидохме на края на света (буквално), сменихме и работата, и държавата, и дома. Под такъв стрес бях да се интегрирам, че изобщо забравих за бебеправенето. На 2-рия месец видях двете черти след седмица закъснение (дори не се бях усетила).

Последна редакция: чт, 16 авг 2018, 16:02 от mtz

# 131
  • Мнения: 67
И мен ме дразнеха за това аз сама се дистанцирах всякъде ги отрязах гадно е но и на мен ми беше. И гледах да си комуникирам с такива който ме разбират а дори и непознати, по-добре се чувствах.

# 132
  • Мнения: X
Не мога да слушам вече, коя в кой месец е, какво преживява, какво я боли. Не искам да чувам- споко, и на теб ще ти се случи! От къде знаят? Да не са Ванга? По-хубаво изобщо да не ме занимават, или да не коментират темата, ама няма как да стане. Казала съм им на всички, че много страдам и че не искам да говоря за това. Изтрих си фейсбука, изтрих си месънджера, не мога да гледам снимки на бременни и бебета вече. Моят приятел си мисли, че злобея и че не се радвам на чуждото щастие и няма представа за какво му говоря, не може да ме разбере- мъж е. Затова съм тук, затова споделям с вас, защото близките ми не могат да ме разберат. Няма значение, какво ми се казва и какви съвети ми се дават. Това безсилие, тоза болка, тази несигурност дълбоко в мен, никой не може да я изтръгне. И аз имам нужда да ида на край света. Искам да започна наново. Ново място, нова работа, нова къща, същият мъж Simple Smile

# 133
  • Мнения: 67
Vervam ясно е че не сме роботи и не може да се изключим и ще си го мислиш идеята е да не става фикс.Но е хубаво някак си да вярваш че ще стане аз примерно бях гледала предаване за карта на желанията и си бях написала такова желание ..дълго за обяснение, но си вярвах че до 4 месеца ще съм бременна и стана Simple Smile Важна е вътрешната нагласа ясно, че от космоса няма да стане и никои няма да те спре да си негативен

# 134
  • Мнения: 5 059
mira_magdalena
ооо,колко пъти съм хвърляла монети във "вълшебни" езера,колко пъти съм си казвала-сега ако това се случи,следващия месец ще забременея...никога не става
Със сигурност не ми е вече идея фикс,с всеки изминал ден ми става по-спокойно,но винаги ще се сещам и ще го мисля Simple Smile За това искам съвет някакъв,защото с-занимавай се с нещо друго и не го мисли,не става.


jullliana
повярвай ми,в абсолютно същото положение съм била.То и сега не съм супер,но мина периода на тотално отчаяние.
Мен много ме надъхват истории на жени,при които се е случило след 2-3-4 години ,дават ми надежда и кураж.
Ти от колко време пробваш?

Общи условия

Активация на акаунт