психологическият момент при бебеправене

  • 20 165
  • 210
  •   1
Отговори
  • Мнения: X
Здравейте. На 32 години съм и от 5 месеца се опитвам да имам дете. Изчела съм всякакви теми, публикации, медицински съвети, лични съдби, но никъде не видях да се коментира, как да се справим с психологическия момент. Знам, че времето не е дълго, знам, че минимумът е 1 година, но толкова съм се обсебила, че скоро ще полудея. Последните 3 месеца си правя плътно тестове за овулация, правила съм си всички изследвания, без тръбите. Приятелят ми отиде на спермограма, но го посъветваха да изчакаме, докато стане година и пак да отидем. Притеснява ме това, че в предишните си 2 връзки, се е случвало да свършат в мен, но никога не е имало бременост.
Съвети от рода на- “спри да го мислиш и ще стане”, “не се притеснявай”, “отпусни се”, не действат, точно обратното-карат ме да се чувствам по-зле. Моля, за съвети, които всъщност са помогнали на някого, да се отърси от тази мисъл и да продължи напред, без да психясва. Всички около мен са бременни, или с деца, това ме потиска още повече и на моменти се чувствам недъгава. Приемам всякакви препоръки...
Моля, не ме съдете, просто споделям чувствата си и искрено се надявам, че ще намеря утеха при вас.
Благодаря ви!

# 1
  • София
  • Мнения: 12 661
Кой посъветва приятеля ти да изчака 1 г.? Той на колко години е?Никъде няма ограничения човек да си направи изследване, особено ако планира да има дете.
Какви точно изследвания си правила ти?

# 2
  • Мнения: X
Хормонални, цитонамазка, полово предавани болести, ехограф. Той е на 32.

# 3
  • Стара Загора
  • Мнения: 423
Да, наистина е много дразнещо това "спри да го мислиш и ще стане". На мен колко пъти са ми го повтаряли. Еми от начало и аз като тебе малко бях. Само това мислих. След като разбрах, че няма да стане бързо и разбрах какъв е проблема, се примирих. Мисля, че и ори теб ще стане така. Просто в един момент решаваш, че когато му дойде времето, ще стане.
Пожелавам ти успех!

# 4
  • Мнения: 2 288
Честно да ти кажа, превръщането на т.нар. бебеоправене във фикс идея, само вреди. Щом сте здрави, значи всичко е наред. Вземи си тестове за овулация, намалете цигарите и алкохола, обичайте се, правете любов и всичко ще се нареди.
Ние правихме опити близо година за първото дете, бях на 30, когато забременях, а сега съм на 32 и вече имам две. Горе главата, любов е истината.
Мъжът ти направи ли си спермограма? Или се съгласи да изчака?! Нали си плаща, защо някой ще го разубеждава, много са зле понякога медиците.
Успех

# 5
  • Мнения: X
Честно да ти кажа, превръщането на т.нар. бебеоправене във фикс идея, само вреди. Щом сте здрави, значи всичко е наред. Вземи си тестове за овулация, намалете цигарите и алкохола, обичайте се, правете любов и всичко ще се нареди.
Ние правихме опити близо година за първото дете, бях на 30, когато забременях, а сега съм на 32 и вече имам две. Горе главата, любов е истината.
Мъжът ти направи ли си спермограма? Или се съгласи да изчака?! Нали си плаща, защо някой ще го разубеждава, много са зле понякога медиците.
Успех

Благодаря!
Бяхме заедно при гинеколога ми и той ни каза, че е рано. Джи пито и той така.
И двамата не пием и не пушим. Толкова сме изрядни! Wink

Последна редакция: пт, 15 юни 2018, 14:15 от Анонимен

# 6
  • Мнения: 5 047
Все едно слушам себе си преди 2 години и нещо.Едно към едно ми бяха мислите с твоите разсъждения.
Аз ревнах даже още първия месец,в който не стана.Изпокарах се с всичките ми познати(и те като твоите всичките с деца).Упрекваха ме,че се тръшкам ТОЛКОВА ,а само дето не ги препсувах какво знаят те...
Чувствах,че няма да стане,никой не ми вярваше,но заради това предчувствие бях в тези настроения.
Помня,че един ден(на третия месец от опитите),най-добрата ми приятелка се обади и ми каза:"бременна съм,не искам да съм бременна,какво ще правя?" и се разрева.Тя си има семейство и едно дете,просто не искаше второ точно тогава.Мдаааа,някои хора могат да си планират тези неща.
Казах и колко нетактична е,затворих телефона и не се чух с нея доста дълго време след това.
А същия този ден валеше проливен дъжд.Облякох едно яке и излязох,седях в парка 1 час,под дъжда,мокра до кости и ревах,докато не ми останаха сълзи.
Слава богу хора нямаше да ме видят,колко ли жалка съм била.
И сега,2 години след това,все още ми е мъка,все още изпадам в такива настроения,но рядко и не до такава степен.Наистина човек се примирява в един момент.
Съвета ми към теб е-направи си нужните изследвания,мъжът ти също ,правете достатъчно секс,а всичко друго е божа работа.
Който и каквото да ти каже,няма да помогне много.Понякога тези неща наистина изискват време,но това не значи,че няма да имаш дете. Simple Smile Ще стане Simple Smile

# 7
  • Мнения: X
Все едно слушам себе си преди 2 години и нещо.Едно към едно ми бяха мислите с твоите разсъждения.
Аз ревнах даже още първия месец,в който не стана.Изпокарах се с всичките ми познати(и те като твоите всичките с деца).Упрекваха ме,че се тръшкам ТОЛКОВА ,а само дето не ги препсувах какво знаят те...
Чувствах,че няма да стане,никой не ми вярваше,но заради това предчувствие бях в тези настроения.
Помня,че един ден(на третия месец от опитите),най-добрата ми приятелка се обади и ми каза:"бременна съм,не искам да съм бременна,какво ще правя?" и се разрева.Тя си има семейство и едно дете,просто не искаше второ точно тогава.Мдаааа,някои хора могат да си планират тези неща.
Казах и колко нетактична е,затворих телефона и не се чух с нея доста дълго време след това.
А същия този ден валеше проливен дъжд.Облякох едно яке и излязох,седях в парка 1 час,под дъжда,мокра до кости и ревах,докато не ми останаха сълзи.
Слава богу хора нямаше да ме видят,колко ли жалка съм била.
И сега,2 години след това,все още ми е мъка,все още изпадам в такива настроения,но рядко и не до такава степен.Наистина човек се примирява в един момент.
Съвета ми към теб е-направи си нужните изследвания,мъжът ти също ,правете достатъчно секс,а всичко друго е божа работа.
Който и каквото да ти каже,няма да помогне много.Понякога тези неща наистина изискват време,но това не значи,че няма да имаш дете. Simple Smile Ще стане Simple Smile

Благодаря за милите думи! И аз си рева често и приятелят ми се чуди, как да ме утешава. Искрено вярвам, че нещата ще се получат, проблемът ми е, че съм изключително нетърпелива и понякога доста черногледа. В момента търся книги, които биха помогнали, да се справя с тази моя обсебеност. Намерих книга, която се казва “наръчникът на нетърпеливите жени, които се опитват да забременеят”. Май от това имам нужда. И много секс...И бебе... 😩

# 8
  • Стара Загора
  • Мнения: 423
Да, наистина е много дразнещо това "спри да го мислиш и ще стане". На мен колко пъти са ми го повтаряли. Еми от начало и аз като тебе малко бях. Само това мислих. След като разбрах, че няма да стане бързо и разбрах какъв е проблема, се примирих. Мисля, че и ори теб ще стане така. Просто в един момент решаваш, че когато му дойде времето, ще стане.
Пожелавам ти успех!

Благодаря!
При тебе стана ли?

Да, след 3 години. Само, че с помощ (и семинация). Но както казах, аз имах проблем.
Не се отчавай. Все пак може би не е лошо партньорът ти да си направи спермограма. Няма значение какво ви е казал АГ. И най-добре да е в някоя добра лаборатория или клиника.

# 9
  • Мнения: 5 047
Все едно слушам себе си преди 2 години и нещо.Едно към едно ми бяха мислите с твоите разсъждения.
Аз ревнах даже още първия месец,в който не стана.Изпокарах се с всичките ми познати(и те като твоите всичките с деца).Упрекваха ме,че се тръшкам ТОЛКОВА ,а само дето не ги препсувах какво знаят те...
Чувствах,че няма да стане,никой не ми вярваше,но заради това предчувствие бях в тези настроения.
Скрит текст:
Помня,че един ден(на третия месец от опитите),най-добрата ми приятелка се обади и ми каза:"бременна съм,не искам да съм бременна,какво ще правя?" и се разрева.Тя си има семейство и едно дете,просто не искаше второ точно тогава.Мдаааа,някои хора могат да си планират тези неща.
Казах и колко нетактична е,затворих телефона и не се чух с нея доста дълго време след това.
А същия този ден валеше проливен дъжд.Облякох едно яке и излязох,седях в парка 1 час,под дъжда,мокра до кости и ревах,докато не ми останаха сълзи.
Слава богу хора нямаше да ме видят,колко ли жалка съм била.
И сега,2 години след това,все още ми е мъка,все още изпадам в такива настроения,но рядко и не до такава степен.Наистина човек се примирява в един момент.
Съвета ми към теб е-направи си нужните изследвания,мъжът ти също ,правете достатъчно секс,а всичко друго е божа работа.
Който и каквото да ти каже,няма да помогне много.Понякога тези неща наистина изискват време,но това не значи,че няма да имаш дете. Simple Smile Ще стане Simple Smile
Благодаря за милите думи! И аз си рева често и приятелят ми се чуди, как да ме утешава. Искрено вярвам, че нещата ще се получат, проблемът ми е, че съм изключително нетърпелива и понякога доста черногледа. В момента търся книги, които биха помогнали, да се справя с тази моя обсебеност. [/spoiler]Намерих книга, която се казва “наръчникът на нетърпеливите жени, които се опитват да забременеят”. Май от това имам нужда. И много секс...И бебе... 😩

Наистина ли има такава книга?!!! Да бях разбрала по-рано,щеше да ми спести много рев Grinning

# 10
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 119
След няколко години опити, аз забременях точно, когато спрях да го мисля. Затова и много късно разбрах, че съм бременна, защото до последно си чаках цикъла.
Изследвала ли си хормоните на щитовидната жлеза?

# 11
  • Мнения: X
След няколко години опити, аз забременях точно, когато спрях да го мисля. Затова и много късно разбрах, че съм бременна, защото до последно си чаках цикъла.
Изследвала ли си хормоните на щитовидната жлеза?

Да, всички хормони. Аз имам хашимото и гледам да се изследвам често. Последния път ми беше в нормата, пия си хапчетата и витамините и си спазвам диетата. Ще си я изследвам пак в края на месеца. Но се чувствам добре. Ако не са ми ок стойностите, веднага усещам.

# 12
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 119
Банално е да го повтарям и знам, че е трудно, но просто спри да го мислиш. Освен това 5 месеца е твърде кратък период.
И аз бях така. Като обладана и зомбирана. Сексът вече не беше удоволствие, а задължение. Не мислех за него като за нещо приятно, а като начин за забременяване.
Мерех базални температури, графики, щуротии, витамини за подобряване на фертилитета, всякакви щуротии, които по- скоро ми пречеха.
Чувствах се празна и непълноценна като жена.
Но, в един момент реших да обърна страницата, обърнах се отново към живота, започнах отново да излизам, да се забавлявам и в момента, в който с мм преоткрихме сексуалните си отношения- аз забременях. Успех на всички!

# 13
  • Мнения: 5 047
Банално е да го повтарям и знам, че е трудно, но просто спри да го мислиш. Освен това 5 месеца е твърде кратък период.
И аз бях така. Като обладана и зомбирана. Сексът вече не беше удоволствие, а задължение. Не мислех за него като за нещо приятно, а като начин за забременяване.
Мерех базални температури, графики, щуротии, витамини за подобряване на фертилитета, всякакви щуротии, които по- скоро ми пречеха.
Чувствах се празна и непълноценна като жена.
Но, в един момент реших да обърна страницата, обърнах се отново към живота, започнах отново да излизам, да се забавлявам и в момента, в който с мм преоткрихме сексуалните си отношения- аз забременях. Успех на всички!

Колко години ти отне,ако не е тайна де Stuck Out Tongue

# 14
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 119
Банално е да го повтарям и знам, че е трудно, но просто спри да го мислиш. Освен това 5 месеца е твърде кратък период.
И аз бях така. Като обладана и зомбирана. Сексът вече не беше удоволствие, а задължение. Не мислех за него като за нещо приятно, а като начин за забременяване.
Мерех базални температури, графики, щуротии, витамини за подобряване на фертилитета, всякакви щуротии, които по- скоро ми пречеха.
Чувствах се празна и непълноценна като жена.
Но, в един момент реших да обърна страницата, обърнах се отново към живота, започнах отново да излизам, да се забавлявам и в момента, в който с мм преоткрихме сексуалните си отношения- аз забременях. Успех на всички!

Колко години ти отне,ако не е тайна де Stuck Out Tongue
4-5г. Не са много, не са и малко.
Когато започнахме с опитите, бях много млада, мислех си, че ще стане от раз, но уви.

# 15
  • Мнения: 5 047
Скрит текст:
Банално е да го повтарям и знам, че е трудно, но просто спри да го мислиш. Освен това 5 месеца е твърде кратък период.
И аз бях така. Като обладана и зомбирана. Сексът вече не беше удоволствие, а задължение. Не мислех за него като за нещо приятно, а като начин за забременяване.
Мерех базални температури, графики, щуротии, витамини за подобряване на фертилитета, всякакви щуротии, които по- скоро ми пречеха.
Чувствах се празна и непълноценна като жена.
Но, в един момент реших да обърна страницата, обърнах се отново към живота, започнах отново да излизам, да се забавлявам и в момента, в който с мм преоткрихме сексуалните си отношения- аз забременях. Успех на всички!
Колко години ти отне,ако не е тайна де Stuck Out Tongue
4-5г. Не са много, не са и малко.
Когато започнахме с опитите, бях много млада, мислех си, че ще стане от раз, но уви.[/spoiler]

Мдааа,и аз бях решила-навършвам 28,правя 2 деца едно след друго(винаги съм искала да са с малка разлика) и на 30 вече съм с 2 малчугана.Хем кариера направила,хем изучила се,но с 2 деца преди 30.
Господ явно много лично е приел плановете ми и реши да ги прецака от-до Grinning
Сега съм на 30 ,деца няма.
Но,наистина почвам да се убеждавам,че понякога 4-5 години наистина НЕ са много.

# 16
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 119
Ооо, никак не са много. Има много двойки, които чакат по 10-15 г , че и повече.
И аз исках да имам породени деца, но отглеждането на палаво дете се оказа доста сложна задача, така че евентуално второ дете ще има по- напред.
След ражднето явно хормоните ми се пренаредиха, усещам си овулацията всеки месец, а цикълът ми стана точен, като никога до сега.

# 17
  • София
  • Мнения: 6 010
Аз лично с години живея с някакви диагнози и знаех, че като дойде моментът за дете ще има чакане. Ние направихме спермограма още първите месеци, аз всеки цикъл отмятах различни изследвания дето ги изписват след години неуспех и на мен лично това ми носеше спокойствие. В крайна сметка по мое настояване и след доста четене пуснахме тест за ембриотоксини, който излезе положителен. Доктора каза, че докато ги имам бебе няма да има. Направихме една безумно скъпа вливка и в същия месец забременях.
Ако бях слушала всичко около мен да съм спокойна и "да не го мисля" още щях да си чакам.

# 18
  • Мнения: X
Аз лично с години живея с някакви диагнози и знаех, че като дойде моментът за дете ще има чакане. Ние направихме спермограма още първите месеци, аз всеки цикъл отмятах различни изследвания дето ги изписват след години неуспех и на мен лично това ми носеше спокойствие. В крайна сметка по мое настояване и след доста четене пуснахме тест за ембриотоксини, който излезе положителен. Доктора каза, че докато ги имам бебе няма да има. Направихме една безумно скъпа вливка и в същия месец забременях.
Ако бях слушала всичко около мен да съм спокойна и "да не го мисля" още щях да си чакам.

Благодаря за инфото.
Надявам се е удобно да попитам- претърпявала ли си аборти, за да стигнеш до извода, че имаш ембриотоксини? С инвитро ли забременя?

# 19
  • София
  • Мнения: 6 010
Не, нямам аборти, пу-пу. Забременях естествено, явно ембриотоксините са били пречката до преди това, защото и хормони и спермограма ни бяха ок.

# 20
  • Мнения: X
Не, нямам аборти, пу-пу. Забременях естествено, явно ембриотоксините са били пречката до преди това, защото и хормони и спермограма ни бяха ок.
Какво те наведе на мисълта, че е точно това? Интересувам се, защото и аз ще си направя още изследвания, започвайки с тръбите и искам да съм наясно, кое за какво е. Досега доста съм изчела, но след цветната снимка и спермограмата, ако всичко е 6, не знам накъде. И аз съм  цял живот с диагнози, които се опитвам да подържам и лекувам и силно се надявам, че няма да има отражения... Паранойката си ме гони и искам да си знам, дали има нещо, за да не си губя времето.

# 21
  • София
  • Мнения: 6 010
Просто карах наред с изследванията. Но аз никога преди това не бях забременявала, което си е симптом.
Иначе можеш да пуснеш хламидия, микоплазма, уреаплазма, токсоплазмоза... Всички те биха били проблем.
Ако не си проверявала витамините Д и Б12 също го направи. А ако излезе проблем с Б12 не е лошо да пуснеш и основен пакет за тромбофилия, защото може да не усвояваш.

# 22
  • Мнения: 12 627
Едни приятели 10 г. чакаха за второ. Но пък е добра разлика. Simple Smile То въпросът е да няма физически причини, а ако няма, радвайте се един на друг просто. Представи си, ако има Господ, може да иска да ви каже да се насладите на близостта си. Аз наистина вярвам, че няма случайни неща. Някак си прекалено често ми се случват "съвпадения" и "случайности". Имате ситуация, която може да е създадена специално за вас.

# 23
  • Мнения: 5 047
Едни приятели 10 г. чакаха за второ. Но пък е добра разлика. Simple Smile То въпросът е да няма физически причини, а ако няма, радвайте се един на друг просто. Представи си, ако има Господ, може да иска да ви каже да се насладите на близостта си. Аз наистина вярвам, че няма случайни неща. Някак си прекалено често ми се случват "съвпадения" и "случайности". Имате ситуация, която може да е създадена специално за вас.

И аз вярвам в това много!
Ето,тръшках се,че не стана тези 2 години,обаче ако беше станало ,сега щях да се връщам от майчинство на ужасното място,на което работех и накрая откровено мразех ,съсипа ми нервите и здравето.А сега,сега бебе няма,но пък си намерих мечтаната работа.Тази,на която ходя с усмивка и бих седяла до края на живота си.
Така че за всяко нещо си има причина.
Пожелавам на повече жени с"проблеми" да имат духа на майка ми-тя 4 години е правила опити и веднъж не се е замислила и разтревожила защо не става.Приела е,че всичко по реда си и ....то(демек аз) е станало когато трябва Simple Smile

# 24
  • Мнения: X
Едни приятели 10 г. чакаха за второ. Но пък е добра разлика. Simple Smile То въпросът е да няма физически причини, а ако няма, радвайте се един на друг просто. Представи си, ако има Господ, може да иска да ви каже да се насладите на близостта си. Аз наистина вярвам, че няма случайни неща. Някак си прекалено често ми се случват "съвпадения" и "случайности". Имате ситуация, която може да е създадена специално за вас.
За мен има Господ, или сила, която винаги ни помага. И на мен са ми се случвали неща “на късмет” или “невъзможни” доста пъти в живота, така че знам, че и това свещенно събитие ще настъпи в един момент...надявам се само, да не ми отнеме дълго време, защото нервичките са ми доста опънати. Но все пак- безсилни сме пред плановете на Господ. Моля си се всеки ден...

# 25
  • Мнения: 5 047
jullliana

колкото и странно да звучи,радвай се,че имаш приятелки в това положение,защото при мен е обратното-ВСИЧКИ са супер плодовити ,чак се чудят как да се опазят да не забременеят и непрекъснато ми се повтаря-ама аз това не мога да си го представя,как така не става...
Много подтискащо и демотивиращо действат тези приказки.
Карат те да се чувстваш болен и дефектен.Дори да нямаш проблеми.А реалността е,че понякога просто се иска повече време .

# 26
  • Мнения: X
Просто карах наред с изследванията. Но аз никога преди това не бях забременявала, което си е симптом.
Иначе можеш да пуснеш хламидия, микоплазма, уреаплазма, токсоплазмоза... Всички те биха били проблем.
Ако не си проверявала витамините Д и Б12 също го направи. А ако излезе проблем с Б12 не е лошо да пуснеш и основен пакет за тромбофилия, защото може да не усвояваш.

Още един въпрос- прави ли си цветна снимка, или не стигна до там? Колко време ти отне зачеването?

# 27
  • София
  • Мнения: 4 884
Няма психологически момент в забременяването. Ако няма проблем, става бързо, ако има, не става. Всички жени, които започват опити с половинките си, силно желаят да се случи и го мислят постоянно, просто при едни става, а при други не и е най-лесно да си кажеше, че трябва да се успокоиш и да отидеш на почивка. Близка приятелка чака 5 години, осланяйки се на провидението и също се самозаблуждаваше, че  много се е вманиачила и затова няма успех. Казах и няколко пъти, че  има сериозен проблем/проблеми, щом толкова време даже една биохимична бременност няма. Тя ми се разсърди. Спряхме да говорим по темата. Наскоро ми сподели, че са отишли в клиника по стерилитет. с мъжа и, на цветната снимка и излезли напълно запушени тръби. По-лошото е, че АМХ и излязал 0,2. Няма вече яйцеклетки и сега ще правят донорско инвитро. Ако беше отишла преди години, щяха да наоравят пак инвитро, но с нейни Я, а тя от толкова чакане, стоейки с нефелни тръби, накрая е изчерпала и резерва си.
Ние с мъж ми се изследвахме още на третия месец след запопване на опитите, аз бях едва на 22. Когато отидохме. вклиника по стерилитет се опасявах, че лекарката ще ми се изсмее, че идваме толкова скоро, напротив, каза, пе на моята възраст трябва от въздуха да забременявам и има проблем, щом не става. За съжаление се оказа права, че даже бяха проблеми. Отне ни 5 години борба да прегърнем първата си рожба и то при постоянно ходене по лекари и процедури, пък ако бяхме стояли у нас, и до ден днешеннямаше да имаме.

# 28
  • Мнения: 5 047
Няма психологически момент в забременяването. Ако няма проблем, става бързо, ако има, не става. Всички жени, които започват опити с половинките си, силно желаят да се случи и го мислят постоянно, просто при едни става, а
Скрит текст:
при други не и е най-лесно да си кажеше, че трябва да се успокоиш и да отидеш на почивка. Близка приятелка чака 5 години, осланяйки се на провидението и също се самозаблуждаваше, че  много се е вманиачила и затова няма успех. Казах и няколко пъти, че  има сериозен проблем/проблеми, щом толкова време даже една биохимична бременност няма. Тя ми се разсърди. Спряхме да говорим по темата. Наскоро ми сподели, че са отишли в клиника по стерилитет. с мъжа и, на цветната снимка и излезли напълно запушени тръби. По-лошото е, че АМХ и излязал 0,2. Няма вече яйцеклетки и сега ще правят донорско инвитро. Ако беше отишла преди години, щяха да наоравят пак инвитро, но с нейни Я, а тя от толкова чакане, стоейки с нефелни тръби, накрая е изчерпала и резерва си.
Ние с мъж ми се изследвахме още на третия месец след запопване на опитите, аз бях едва на 22. Когато отидохме. вклиника по стерилитет се опасявах, че лекарката ще ми се изсмее, че идваме толкова скоро, напротив, каза, пе на моята възраст трябва от въздуха да забременявам и има проблем, щом не става. За съжаление се оказа права, че даже бяха проблеми. Отне ни 5 години борба да прегърнем първата си рожба и то при постоянно ходене по лекари и процедури, пък ако бяхме стояли у нас, и до ден днешеннямаше да имаме.

Изобщо,ама изобщо не си права!
Изречението"Ако няма проблем, става бързо, ако има, не става." е толкова грешно ,колкото твърдението,че слънцето не е в нашата слънчева система...
При страшно много двойки проблем няма,не и такъв,който би пречил-чисти тръби,добра среда(няма изменения в матката),перфектно АМХ и хормони като цяло,добра спермограма и тн и тн и бебе няма.
Аз лично познавам 3 такива двойки.И доста други ,които са забременели след 4-5-6 години,но,хайде,те да речем не са правили всички изследвания.
Докато тези 3 двойки минаха какво ли не,включително и инвитро(което естествено не беше успешно).Установен проблем нямат.
Да не говорим,че имам познати със страшно много проблеми,с огромни кисти,с липсващ цикъл(2-3-4 пъти в годината),хормонални проблеми,които забременяват от въздуха.И ,не,не е случайност,защото не говоря за единично забременяване.
Това ,което си написала е толкова ужасно грешно,че чак ме е яд.
Изобщо не е задължително да имаш проблем,за да не става.
Нашите показатели с мъжа ми са перфектни,а 2 години бебе няма...
Това не е точна наука и дори лекарите нямат власт над някои неща.

# 29
  • София
  • Мнения: 4 884
 Всички, при които не става, имат проблем, това с перфектните показатели са пълни глупости, просто проблемът не е открит, т. е. не са направени всички изследвания. Само да те питам, примерно, имате ли правен кариотип, тромбофолии, антиспермални антитела, ембриотоксини, НК клетъчна активност, отхвърлен ли е ЛУФС при теб? Е така на прима виста се сещан за тези, мога още 10 поне да изброя, които бас държа, не сте правили. Ако постовете ми звучат като заяждане, махам се от темата. Казвам всичко това да помогна. Аз пътя го извървях вече, слава Богу успешно, но ми отне 10 години и за огромно съжаление, имам повечко опит от теб и от жените в тази тема.

# 30
  • София
  • Мнения: 12 661
Имам близки, които от 5 г. ходят по клиники и имат не 10, а сигурно поне 50 различни неща изследвани. Перфектни показатели от 4 различни клиники (Надежда, Щерев, Малинов и Св.София - пиша ги, за да е ясно, че не са случайни никому неизвестни болници). Вкл. 2 пъти стимулации и 4 трансфера. Стигнаха веднъж до 3-ти месец бременност и веднъж до биохимична.  Лекарите се кълнат, че не би трябвало да имат проблем, а бебе няма. За съжаление, имат съвсем друг личен проблем, който ги държи под напрежение вече няколко години. Проблемът няма общо със здраве, зачеване, интимност или нещо подобно, но явно точно той е тяхната психологическа бариера.

# 31
  • Мнения: 9 196
Това, че не установен проблема, не означава, че няма такъв. Очевидно, за да не се получава има проблем.

И се нарича неустановен стерилитет, не се нарича "перфектно здраве".

# 32
  • София
  • Мнения: 12 661
Докторите ги определят като перфектно здрави по отношение на оплодителните възможности. Не го казват те или аз. Здравословно също са добре, защото са от типа хора, които си правят пълни изследвания и прегледи 2 пъти в годината и водят изключително здравословен и пълноценен начин на живот. Да, неустановен е стерилитетът при тях, но всички специалисти, които са посещавали, отдават причината в споменатия психологичен проблем, заради въпросния стрес, което ако се твърди, че няма психологически момент, не би трябвало да е релевантно. Това във връзка, че нямало психологични пречки. Всъщност, инвитро специалистите определят стреса като водеща причина за неуспешно забременяване, вкл. след процедура.

# 33
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 119
Много са случаите, в които двойката се примирява, след дълги години чакане, осиновяват дете и жената забременява.

# 34
  • София
  • Мнения: 12 661
Лично познавам жена (близка роднина ми е), която след 10 г. стерилитет и неуспешни опити ин витро, осиновиха дете. Няколко месеца след взимането на детето вкъщи, забременя. На следващата година отново. На по-следващата отново. Сега има 4 деца - 1 осиновено и 3 родени от нея, а след 3-тото родено (с диагноза, че никога не може да забременее) се наложи и аборт да направи, а към днешна дата е със спирала и се пазят отделно с презерватив, защото определено не иска повече деца.

# 35
  • Мнения: 9 196
Не, не смятат, че е психологически проблем, защото иначе щяха да ги диагностицират и да ги пращат на психиатър. Просто известното на наукта и на лекарите е било в норма. То не изчерпва всичко. А историите с 10те години ги знаем, но те също не доказват липса на първоначален проблем, а просто изчезването му с годините и физиологични, битови и други промени, или временна "пробойна".

# 36
  • Мнения: 5 047
Всички, при които не става, имат проблем, това с перфектните показатели са пълни глупости, просто проблемът не е открит, т. е. не са направени всички изследвания. Само да те питам, примерно, имате ли правен кариотип, тромбофолии, антиспермални антитела, ембриотоксини, НК клетъчна активност, отхвърлен ли е ЛУФС при теб? Е така на прима виста се сещан за тези, мога още 10 поне да изброя, които бас държа, не сте правили. Ако постовете ми звучат като заяждане, махам се от темата. Казвам всичко това да помогна. Аз пътя го извървях вече, слава Богу успешно, но ми отне 10 години и за огромно съжаление, имам повечко опит от теб и от жените в тази тема.

Не си права,пак го казвам.Да,човек трябва да си обръща внимание на здравето,включително репродуктивното , но психологическия момент си го има.Аз ,честно казано, вече смятам,че не е психиката винаги виновна,а просто понякога иска време и не,това не значи,че проблем има.
При положение,че са направени основите изследвания,които влияят пряко и осезаемо на зачеването,не мисля,че някой друг малък проблем оказва по-голямо влияние от ....да речем,както е при моята позната,липсата на какъвто и да е цикъл.На момичето и идва 2-3 пъти в годината,4 са истинско щастие ,а забременява вече 2 пъти от един единствен сексуален контакт.Късмет?Едва ли.
Забравих да кажа,че първия път даже беше с презерватив....
Така че определено не съм привърженик на това ровене и тормозене с години.
Съгласна съм с Fever Ray,аз също имам близки познати,които имат десетки,да не кажа стотици страници с всички възможни изследвания.Проблем открит при тях няма.
Не знам защо си губят времето с инвитро даже,при положение,че щом проблеми нямат и не става естествено,едва ли е по-вероятно да стане "изкуствено".
И нещо последно...ако си нямала нещо драстично,като да речем изчерпан яйчников резерв или зверски запушени тръби,защо си сигурна,че за тези 5 години е нямало да стане естествено?
Може да си се травматизирала още повече и за това да е отнело толкова време.Няма как да знаеш...

# 37
  • София
  • Мнения: 12 661
При психологически проблеми, конкретно стрес, психиатърът не може да помогне. Може психолог. Или изчезването на проблема, който предизвиква стрес.

# 38
  • Мнения: 5 047
Лично познавам жена (близка роднина ми е), която след 10 г. стерилитет и неуспешни опити ин витро, осиновиха дете. Няколко месеца след взимането на детето вкъщи, забременя. На следващата година отново. На по-следващата отново. Сега има 4 деца - 1 осиновено и 3 родени от нея, а след 3-тото родено (с диагноза, че никога не може да забременее) се наложи и аборт да направи, а към днешна дата е със спирала и се пазят отделно с презерватив, защото определено не иска повече деца.

Сериозно ли?Всякакви истории съм чувала,но това направо ме остави с отворена уста!

# 39
  • София
  • Мнения: 12 661
Vervam, жената ми е братовчедка, затова знам историята от първа ръка. За всички в семейството беше невероятно. И огромна радост. Децата са вече всички на ученическа възраст и са прекрасни.

# 40
  • София
  • Мнения: 4 884
Момичета, не искам да ви променям мирогледа. Щом така ви е по-добре, стойте и си чакайте. Дано след години да не съжалявате. Пожелавам ви успех и сбъднати мечти.

# 41
  • Мнения: 5 047
Момичета, не искам да ви променям мирогледа. Щом така ви е по-добре, стойте и си чакайте. Дано след години да не съжалявате. Пожелавам ви успех и сбъднати мечти.

Никой не чака.Аз си действам по изследванията.Просто да твърдиш,че всичко е само черно или само бяло(има или няма проблем) не е ....сериозно и вярно.
Факт е,че си го има психологическия момент и понякога бебетата не стават за 2 месеца,без да има проблем.

# 42
  • Мнения: 9 196
При психологически проблеми, конкретно стрес, психиатърът не може да помогне. Може психолог. Или изчезването на проблема, който предизвиква стрес.

Психолога не е лекар. Психиатъра е. Но както вече ви написаха - щом това ви е удобно оправдание, стойте и си чакайте. Дали бебето ще стане за 2 или 5 месеца е статистика, но дали за 2 месеца или години - проблем.

# 43
  • София
  • Мнения: 12 661
Аз конкретно не чакам. Имам 4 деца. Първите 2 са планирани, породени, забременяванията бяха естествени и всичко беше по книга. Третото дете беше много желано, но не се получаваше няколко години. Направихме го ин-витро и беше успешен опит след няколко неуспешни, за които имах И медицинска причина, но И висок стрес от притеснението, че не се получава. Четвъртото дете се получи съвсем случайно, когато изобщо не сме го мислили, дори се пазехме, но не съвсем старателно (заради предните проблеми и възрастта в добавка) и бяхме изключително спокойни и необременени с проблеми. Даже късно разбрах, че съм бременна.

Психиатърът лекува психични разстройства, а тук говорим за стрес и за психично напрежение.

# 44
  • Мнения: 9 196
Стрес е много общо казано, използва се за необясними демонични сили ... Стресови хормони са кортизол, пролактин и още 2-3- те се лекуват, стрес са други, чисто клинично доказуеми показатели, които също се лекуват. Това е при истинския стрес, не при този самоназначения.

Притеснението за нещо, не е никакъв стрес, то си е нормално, стрес е когато вече започне да има физическо отражение. Което, о изненада ... се лекува. Simple Smile

От лекар. Понякога и от естествени фактори - смяна на климат, работа, остаряване и промяна на метаболизма, хранене, спорт, партньор, провокиращи агенти - като осиновяване, които пак ти бутват хормоните ...

# 45
  • Мнения: 5 047
Точно това се има предвид под стрес.Аз имам този проблем,доказан медицински....От много мислене и притеснение за живота като цяло пролактина ми беше 1100,при норма 700.Това пречи на забременяването,да не кажа,че е почти невъзможно с този пролактин да станат нещата.
Следователно стреса пречи....

# 46
  • Мнения: 9 196
Точно това се има предвид под стрес.Аз имам този проблем,доказан медицински....От много мислене и притеснение за живота като цяло пролактина ми беше 1100,при норма 700.Това пречи на забременяването,да не кажа,че е почти невъзможно с този пролактин да станат нещата.
Следователно стреса пречи....


Може да се консултираш с лекаря си или да искаш да ти препоръча друг, но в комбинация се гледа с адреналина и разни други, понякога препоръчват спорт, понякога ограничение на видове храни и напитки - например да са "чисти", което е вода, кафе и чай без мляко, разни такива, не ги помня вече. Дефицита на витамини и мазнини. В много тежки случаи и лекарства има, но първо пробват без тях. Обикновено дисбаланса води до натрапчиви и тревожни мисли, а не обратното.

# 47
  • София
  • Мнения: 12 661
Така казано е вече съвсем друго. И пак не съвсем. Когато правехме ин витро с третото дете, хормоните ми и тези на съпруга ми бяха всички в норма, въпреки доказан друг проблем. Когато забременях неочаквано с последното дете, имах сериозни хормонални проблеми, както и съпругът ми. Медицината не е математика!

# 48
  • Мнения: 9 196
С много тъмни петна е медицината, най-вече защото няма практики да се работи в екип, а гинеколога си гледа, каквото той си знае, хематолога и другите също, а цялостната картина, така и не става ясна. Диагнозата е най-трудното нещо.

# 49
  • София
  • Мнения: 5 546
Най- трудно е ако всичко е наред, тогава момента е психологически. При мен след 5 години чакане, една извънматочна и с една тръба, нещата станаха. Беше отдавна преди 18 години, в сериозен стрес бях, в някакъв момент спрях да чакам , да мисля , да се терзая и се случи. Смяната на климата и обстановката помага да спреш да се концентрираш и да мислиш непрекъснато.

# 50
  • Мнения: 6 833
Съгласна съм с голяма част от написаното от Buena esperanza, както и другите момичета.

Моето мнение е, че ако забременяването не се случва продължително време, то има нещо, което не е наред. Имам предвид по-сериозен период от време при целенасочено бебеправене, не два-три месеца. Може да е малко препъникамъче, но може и да е сериозен проблем.

Разбирам, че имаш първоначален преглед при АГ и напревени изследвания, което е добре.
Моя съвет е да си поставите един определен срок (да речем година или колкото прецените), в който да бебеправите и ако до тогава не се получи, вече да подходите сериозно и да се обърнете към препоръчана репродуктивна клиника, не личен лекар или квартален гинеколог.
Знам, че няма как напълно да се абстрахирате психически през определения срок, но това все пак е някакъв план и се опитайте да бъдете възможно най-спокойни и положително настроени. Дано желаното бебче се случи по-скоро!   

# 51
  • Мнения: X
Ние сме на спермограма следващата седмица и след това аз започвам с моите изследвания. Чакам да ми мине овулацията този месец, ако има новини- супер, ако ли не, продължавам напред. Скоро ще станат 6 месеца, мисля, че за жена на моята възраст, това е достатъчно дълъг срок, за да се обърна към фертилна клиника. В книгата, която чета в момента, пише, че нормалната доза стрес е ок и не вреди по никакъв начин на зачеването (дори била за препоръчване ??), но ако черните мисли продължат повече от 2 седмици, това се квалифицира, като депресия, която влияе на репродуктивните функции и значително намаля възможността да се забременее. Говорейки с мои приятелки, които са минали през ада, разбирам, че успокоението водело до положителни резултати, но аз лично няма и не мога да се примиря, докато не разбера, има ли проблем...
Всичко е в Божиите ръце. Както казах по- горе, никога не съм забременявала, а това явно е симптом.

Последна редакция: пн, 25 юни 2018, 14:18 от Анонимен

# 52
  • Мнения: 2 288
Защо трябва жената да е забременявала, преди да иска да забременее? Ако се пази по време на секс няма да забременее.
Защо липсата  на забременяване да е симптом, не схващам? Явно рекламата на дюрекс е вярна, че на ден в България по 70 жени правят аборт!
Писала съм по-горе, но при нас не се получаваше една година, когато решихме, че следващия месец започваме процедура по инсеменация, записах си час и като дойде времето АГ констатира наличие на плоден сак, е, знаехме,  бях си правила тест. Само да вметна, че второто бебе стана от един единствен опит, защото имах инцидент и преустановихме опитите в този месец след случката.

# 53
  • Мнения: 5 047
Защо трябва жената да е забременявала, преди да иска да забременее? Ако се пази по време на секс няма да забременее.
Защо липсата  на забременяване да е симптом, не схващам? Явно рекламата на дюрекс е вярна, че на ден в България по 70 жени правят аборт!
Писала съм по-горе, но при нас не се получаваше една година, когато решихме, че следващия месец започваме процедура по инсеменация, записах си час и като дойде времето АГ констатира наличие на плоден сак, е, знаехме,  бях си правила тест. Само да вметна, че второто бебе стана от един единствен опит, защото имах инцидент и преустановихме опитите в този месец след случката.


Много жени твърдят същото-ако на една жена не се е случвало поне веднъж да забременее без да го иска(случайно),то това е сигурен знак,че има проблем.
Чувала съм го от не една и две жени.Естествено,всичките с по 2-3 аборта и нулева сексуална култура.

# 54
  • Мнения: 6 833
За първи път чувам подобно твърдение и ми звучи абсурдно. 🙄

# 55
  • Мнения: 5 047
За първи път чувам подобно твърдение и ми звучи абсурдно. 🙄

И на мен,но тяхната логика е ,че ако една жена е плодовита,колкото и да се пази ,все ще забременее.
Например свекървата има 8 аборта и твърди,че просто е много плодовита и не може да се опази.

# 56
  • София
  • Мнения: 6 010
За първи път чувам подобно твърдение и ми звучи абсурдно. 🙄

И на мен,но тяхната логика е ,че ако една жена е плодовита,колкото и да се пази ,все ще забременее.
Например свекървата има 8 аборта и твърди,че просто е много плодовита и не може да се опази.


Мале! И с какво толкова се пази дето все не успява да я опази?
Добре поне, че децата не са 8...

# 57
  • Мнения: 5 047
За първи път чувам подобно твърдение и ми звучи абсурдно. 🙄

И на мен,но тяхната логика е ,че ако една жена е плодовита,колкото и да се пази ,все ще забременее.
Например свекървата има 8 аборта и твърди,че просто е много плодовита и не може да се опази.


Мале! И с какво толкова се пази дето все не успява да я опази?
Добре поне, че децата не са 8...

Не сме си говорили толкова подробно , но с презерватив мисля.Пробвала е спирала ,но организмът и не я приема.Противозачатъчните не и действат добре.Това е ,което знам.
Има 2 момчета и 1 аборт в 5 месец(от уплах...да не кажете,че е от многото аборти).
Интересно е,че нали се твърди,че абортите може да увредят репродуктивните способности на една жена.Този случаи доказва,че не е точно така.
Мисля,че 8 е наистина голямо число,а последици няма Simple Smile

# 58
  • София
  • Мнения: 4 884
Абортът може да увреди репродуктивните способности на жената, но никъде не е написано, че това задължително се случва. Също както има двойки, които успяват за заченат след 10 години опити естествено, но това не означава, че при всички, които опитват, все ще стане някога без помощ.

# 59
  • Мнения: 5 047
Ако обобщим,излиза,че в цялата тази работа със зачеването има твърде много неизвестни Simple Smile
Това мен лично ме изнервя много,защото аз съм човек на точните науки. Grinning

# 60
  • Мнения: 1 976
jullliana, наред с изследванията може да пробваш няколко месеца и фоликулометрия (ехографски преглед, който се прави в определени дни от цикъла, и засича броя на антралните фоликули, наличието на доминантен и неговото спукване). Така най- сигурно се доказва наличието на овулация.

Последна редакция: пн, 25 юни 2018, 13:51 от Forest rain

# 61
  • Мнения: X
За първи път чувам подобно твърдение и ми звучи абсурдно. 🙄

Госпожа Лаленце, беше писала, че ако не съм забременявала преди, било симптом. Бях го чела и на други места...

# 62
  • Мнения: 5 047
За първи път чувам подобно твърдение и ми звучи абсурдно. 🙄

Госпожа Лаленце, беше писала, че ако не съм забременявала преди, било симптом. Бях го чела и на други места...

Според мен това е утеха за безотговорните жени и абортите им...
Виждаш ли ,те не са виновни,по-скоро другите жени,на които не им се е случвало, имат проблем.
На мен така ми звучи.

# 63
  • София
  • Мнения: 6 010
Не, нямам аборти, пу-пу. Забременях естествено, явно ембриотоксините са били пречката до преди това, защото и хормони и спермограма ни бяха ок.
Какво те наведе на мисълта, че е точно това? Интересувам се, защото и аз ще си направя още изследвания, започвайки с тръбите и искам да съм наясно, кое за какво е. Досега доста съм изчела, но след цветната снимка и спермограмата, ако всичко е 6, не знам накъде. И аз съм  цял живот с диагнози, които се опитвам да подържам и лекувам и силно се надявам, че няма да има отражения... Паранойката си ме гони и искам да си знам, дали има нещо, за да не си губя времето.

За първи път чувам подобно твърдение и ми звучи абсурдно. 🙄

Госпожа Лаленце, беше писала, че ако не съм забременявала преди, било симптом. Бях го чела и на други места...

Тук става дума, че сме правили целенасочени опити и не съм забременявала. Това е една от причините да проверим за наличието на ембриотоксините.

# 64
  • Мнения: 250
Деца са се раждали и се раждат по време на брутални, отвратителни войни и конфликти. Така че, всички, на които им влияе съвременния "стрес" от офисчето, имейл с отговор asap, трафика или не знам още какви глупости - трябва да се замислят (аз в това число).

Подкрепям тезата, че ако не се получават нещата след известно време опити - проблем някъде има, дали ще се установи е друг въпрос.
Но искрено пожелавам на авторката на темата това да не е техния случай. Да имаш бебе не би трябвало да е състезание с другите и на кой кога ще му се получи. Такива състезания вървят в корпоративния свят, конкуренция, годишно оценяване и сравнение с "пърформанса" на колегите.
Опитайте се да излезете от тази насадена рамка, още от училище, и да се разфокусирате.
За мен ходенето на фоликулометрия е твърде голям филм за етапа, на който сте. И много антисекс... Всичко по часовник и график. Кошмар.

По-добре издивейте, правете секс на открито, вкарайте малко адреналин, обикаляйте по нови места.

Така или иначе, ако не се получават нещата, и до фоликулометрия, и до другите процедури ще стигнете. Но на 32 и след само 5 месеца опити, мисля че може да му отпуснете края и да се забавлявате на макс няколко месеца.
Влизането във филма - по-късно, ако случайно ви се наложи Blush

# 65
  • Мнения: X
Деца са се раждали и се раждат по време на брутални, отвратителни войни и конфликти. Така че, всички, на които им влияе съвременния "стрес" от офисчето, имейл с отговор asap, трафика или не знам още какви глупости - трябва да се замислят (аз в това число).

Подкрепям тезата, че ако не се получават нещата след известно време опити - проблем някъде има, дали ще се установи е друг въпрос.
Но искрено пожелавам на авторката на темата това да не е техния случай. Да имаш бебе не би трябвало да е състезание с другите и на кой кога ще му се получи. Такива състезания вървят в корпоративния свят, конкуренция, годишно оценяване и сравнение с "пърформанса" на колегите.
Опитайте се да излезете от тази насадена рамка, още от училище, и да се разфокусирате.
За мен ходенето на фоликулометрия е твърде голям филм за етапа, на който сте. И много антисекс... Всичко по часовник и график. Кошмар.

По-добре издивейте, правете секс на открито, вкарайте малко адреналин, обикаляйте по нови места.

Така или иначе, ако не се получават нещата, и до фоликулометрия, и до другите процедури ще стигнете. Но на 32 и след само 5 месеца опити, мисля че може да му отпуснете края и да се забавлявате на макс няколко месеца.
Влизането във филма - по-късно, ако случайно ви се наложи Blush

Благодаря за коментара ти, подейства ми много позититивно! И аз се надявам, че няма да ми се налага да се лекувам, или да чакам с години, но за “пийс оф майнд”, искам да си понаправя някои изследвания, за да се успокоя. Междувременно ще си действаме с моето момче. Дано скоро да се случи... Имам здравословни проблеми, не съм в цветущо здраве, затова трябва да се наблюдавам по-изкъсо и да се подържам във форма. Писах, че имам хашимото, което хич не е за подценяване, а и води до други автоимунни заболявания, ако не се контролира.

# 66
  • Кьолн Германия
  • Мнения: 35
Здравейте. На 32 години съм и от 5 месеца се опитвам да имам дете. Изчела съм всякакви теми, публикации, медицински съвети, лични съдби, но никъде не видях да се коментира, как да се справим с психологическия момент. Знам, че времето не е дълго, знам, че минимумът е 1 година, но толкова съм се обсебила, че скоро ще полудея. Последните 3 месеца си правя плътно тестове за овулация, правила съм си всички изследвания, без тръбите. Приятелят ми отиде на спермограма, но го посъветваха да изчакаме, докато стане година и пак да отидем. Притеснява ме това, че в предишните си 2 връзки, се е случвало да свършат в мен, но никога не е имало бременост.
Съвети от рода на- “спри да го мислиш и ще стане”, “не се притеснявай”, “отпусни се”, не действат, точно обратното-карат ме да се чувствам по-зле. Моля, за съвети, които всъщност са помогнали на някого, да се отърси от тази мисъл и да продължи напред, без да психясва. Всички около мен са бременни, или с деца, това ме потиска още повече и на моменти се чувствам недъгава. Приемам всякакви препоръки...
Моля, не ме съдете, просто споделям чувствата си и искрено се надявам, че ще намеря утеха при вас.
Благодаря ви!




Здравей, мила! Искам да ти разкажа за моята история. С моя приятел като решихме да имаме бебе си мислих,че ще стане от първия път,но месеците минаваха в плач и все нищо и нищо. Взех много да се вманиачавам само това ми беше в главата отслабнах с 15кг , защото мислих , че съм с наднормено тегло. После започнах да тренирам всеки Божи ден по 2ч. Пиех по 2 пъти на ден зелен и черен чай за да чистя токсините от тялото си  пак не ставаше спяхме с приятеля ми и цигарите и пак нищо. Беше минала 1г в празни опити и тъкмо реших,че е време да тръгнем по болници и ни се отвори възможност за работа в Германия. И аз си казах сега ще съберем пари за сватба за жилище за нова кола и тогава ще тръгнем по лекари,защото бях убедена,че нещо не е наред със мен или него и затова не се получава. И така започнахме работа сменихме обстановката и аз бях сигурна,че без лекарска намеса бебе няма да има и свикнах с тази мисъл и спряхя надеждите,че този месец чудото може да се е случило. От толкова работа нямахме време за секс 3-4 пъти в месеца и то по на бързичко без да си вдигам краката и без да спя дори без да се измия.  И спрях всичко което преди правех спрях спорта взех да хапвам и от свалените 15 качих 20 за 5 месеца. Цикъла ми обаче закъсня 7 дни моя приятел ми казваше да направя тест ,а аз му казвах ти луд ли си пак пари на вятъра много ясно че не съм бременна,нооо закъснението стана 15 дни взех тест положителен,но си казах нещо бърка този тест и след още 3 дни реших да взема още 1 тест още по-положителен и чак тогава отидох на лекар и съм почти в втори месец. Стана доста дълго,но исках да ти кажа,че каквото и да правиш ако Господ не е решил,че му е времето няма да стане. В месеците когато не пушех спортувах  хранех се здравословно и правих секс през ден като робот нищо,а в месеца в който бях с доста кг пушех не тренирах бях под стрес и дори секс не правех само 3 пъти в този месец и хоп бременна. Божа работа това е. Затова просто чакай. Пожелавам ти скоро да забременееш да имаш безпроблемна бременност леко раждане и живо и здраво бебе!

# 67
  • Стара Загора
  • Мнения: 423
Цитат

Здравей, мила! Искам да ти разкажа за моята история. С моя приятел като решихме да имаме бебе си мислих,че ще стане от първия път,но месеците минаваха в плач и все нищо и нищо. Взех много да се вманиачавам само това ми беше в главата отслабнах с 15кг , защото мислих , че съм с наднормено тегло. После започнах да тренирам всеки Божи ден по 2ч. Пиех по 2 пъти на ден зелен и черен чай за да чистя токсините от тялото си  пак не ставаше спяхме с приятеля ми и цигарите и пак нищо. Беше минала 1г в празни опити и тъкмо реших,че е време да тръгнем по болници и ни се отвори възможност за работа в Германия. И аз си казах сега ще съберем пари за сватба за жилище за нова кола и тогава ще тръгнем по лекари,защото бях убедена,че нещо не е наред със мен или него и затова не се получава. И така започнахме работа сменихме обстановката и аз бях сигурна,че без лекарска намеса бебе няма да има и свикнах с тази мисъл и спряхя надеждите,че този месец чудото може да се е случило. От толкова работа нямахме време за секс 3-4 пъти в месеца и то по на бързичко без да си вдигам краката и без да спя дори без да се измия.  И спрях всичко което преди правех спрях спорта взех да хапвам и от свалените 15 качих 20 за 5 месеца. Цикъла ми обаче закъсня 7 дни моя приятел ми казваше да направя тест ,а аз му казвах ти луд ли си пак пари на вятъра много ясно че не съм бременна,нооо закъснението стана 15 дни взех тест положителен,но си казах нещо бърка този тест и след още 3 дни реших да взема още 1 тест още по-положителен и чак тогава отидох на лекар и съм почти в втори месец. Стана доста дълго,но исках да ти кажа,че каквото и да правиш ако Господ не е решил,че му е времето няма да стане. В месеците когато не пушех спортувах  хранех се здравословно и правих секс през ден като робот нищо,а в месеца в който бях с доста кг пушех не тренирах бях под стрес и дори секс не правех само 3 пъти в този месец и хоп бременна. Божа работа това е. Затова просто чакай. Пожелавам ти скоро да забременееш да имаш безпроблемна бременност леко раждане и живо и здраво бебе!

Ще ме извиняваш, ама това е най-тъпуя съвет, който можеш да дадеш. Чакай, то ще стане. Ами ако има проблем и не стане? Колко време според теб да чака? Ако иска да й е спокойно, е най-добре да се направят изследвсния. Аз 3 години ходех по репродуктивни клинини, а тогава бях на 23 г. Ако бях слушала съветите като твоя, да чакам и то ще стане, още щях да чакам. Най-много се дразня на такива коментари. Ами не, няма да стане, ако има проблем. Не, че казвам, че при тях има проблем. Дано всичко е наред и в най-скоро да сбъдне мечтата си. Ама да намисаме измислени фигури като Бог и да казваме, че е "Божа работс" е просто несериозно.

# 68
  • Мнения: 5 047
Цитат

Скрит текст:
Здравей, мила! Искам да ти разкажа за моята история. С моя приятел като решихме да имаме бебе си мислих,че ще стане от първия път,но месеците минаваха в плач и все нищо и нищо. Взех много да се вманиачавам само това ми беше в главата отслабнах с 15кг , защото мислих , че съм с наднормено тегло. После започнах да тренирам всеки Божи ден по 2ч. Пиех по 2 пъти на ден зелен и черен чай за да чистя токсините от тялото си  пак не ставаше спяхме с приятеля ми и цигарите и пак нищо. Беше минала 1г в празни опити и тъкмо реших,че е време да тръгнем по болници и ни се отвори възможност за работа в Германия. И аз си казах сега ще съберем пари за сватба за жилище за нова кола и тогава ще тръгнем по лекари,защото бях убедена,че нещо не е наред със мен или него и затова не се получава. И така започнахме работа сменихме обстановката и аз бях сигурна,че без лекарска намеса бебе няма да има и свикнах с тази мисъл и спряхя надеждите,че този месец чудото може да се е случило. От толкова работа нямахме време за секс 3-4 пъти в месеца и то по на бързичко без да си вдигам краката и без да спя дори без да се измия.  И спрях всичко което преди правех спрях спорта взех да хапвам и от свалените 15 качих 20 за 5 месеца. Цикъла ми обаче закъсня 7 дни моя приятел ми казваше да направя тест ,а аз му казвах ти луд ли си пак пари на вятъра много ясно че не съм бременна,нооо закъснението стана 15 дни взех тест положителен,но си казах нещо бърка този тест и след още 3 дни реших да взема още 1 тест още по-положителен и чак тогава отидох на лекар и съм почти в втори месец. Стана доста дълго,но исках да ти кажа,че каквото и да правиш ако Господ не е решил,че му е времето няма да стане. В месеците когато не пушех спортувах  хранех се здравословно и правих секс през ден като робот нищо,а в месеца в който бях с доста кг пушех не тренирах бях под стрес и дори секс не правех само 3 пъти в този месец и хоп бременна. Божа работа това е. Затова просто чакай. Пожелавам ти скоро да забременееш да имаш безпроблемна бременност леко раждане и живо и здраво бебе!
Ще ме извиняваш, ама това е най-тъпуя съвет, който можеш да дадеш. Чакай, то ще стане. Ами ако има проблем и не стане? Колко време според теб да чака? Ако иска да й е спокойно, е най-добре да се направят изследвсния. Аз 3 години ходех по репродуктивни клинини, а тогава бях на 23 г. Ако бях слушала съветите като твоя, да чакам и то ще стане, още щях да чакам. Най-много се дразня на такива коментари. Ами не, няма да стане, ако има проблем. Не, че казвам, че при тях има проблем. Дано всичко е наред и в най-скоро да сбъдне мечтата си. Ама да намисаме измислени фигури като Бог и да казваме, че е "Божа работс" е просто несериозно. [/spoiler]

И къде по-точно видя съвета:"чакайте,не ходете по болници,то ще си стане"?
'щото аз не го виждам това изречение.
Като почнете да слагате чужди думи в устата на хората,ме хваща много яд.
Правите ли се,наистина ли не виждате по-далеч от носа си,не знам...
Ясно и точно е казано-щели са да тръгнат по клиники,но им се е отворила работа и са го отложили.И тогава е станало.
И ,да,понякога(доста често)е Божа работа.

# 69
  • София
  • Мнения: 5 546
Някой хора си мислят, че докторите са велики и всичко зная. Е не е така, човешкият организъм е толкова сложен и нещата в него са толкова свързани, че ако  нямаш спокойствие и разбиране от близки и роднини, проблема ти става много голям. Никой не е казал да не се търси къде е проблема, но доста често се оказва че няма такъв , а нещата не се получават, както и обратното, има хора които уж не биха могли да имат деца , а имат. Не си мислете че медицината е всесилна. Трябва да се работи във всички направления и здравословни и психологически.

# 70
  • Стара Загора
  • Мнения: 423
“ Божа работа това е. Затова просто чакай. "

Това според теб какво значи? Само не ми се стряскай, ако обичаш. Медицината не е всесилна, ама като има проблем, почти винаги има вариант за помощ. Казвам всичко от личен опит. Специално ти орева форума, че не става, а пък сега държиш тон. Еми чакай си Божата работа тогава, давай съвети и насоки.
Лично аз, не бих чакала "Божието чудо"

# 71
  • Мнения: 5 047
Едно си баба знае,едно си баба бае...
Ами ,не,не е нужно да има проблем винаги,че да не става точно това.
Твърде много факти и случки има,че да се оспори това...

# 72
  • Стара Загора
  • Мнения: 423
Едно си баба знае,едно си баба бае...
Ами ,не,не е нужно да има проблем винаги,че да не става точно това.
Твърде много факти и случки има,че да се оспори това...

Щом си вярваш, проблем няма. Аз не си налагам мнението, но след 1 година неуспешни опити, значи проблем има.
И само информативно да питам, даже не е нужно да ми отговаряш. Щом смяташ така, защо питаш и търсиш мнения из форума? Защо си пускаш изследвания? Че чакай си, то ще стане. Какво го мислиш толкова, може след 5,10,15 години, ама ще стане щом нямаш проблем.

# 73
  • Кьолн Германия
  • Мнения: 35
Под "просто чакай" имах впредвид,че трябва да се зареди със търпение,защото бебето не винаги става веднага.

А относно проблвмите не знам явно аз съм се излекувала сам сама  година и 5 месеца опити и нищо и изведнъж бременна. И аз мислих,че има проблем,но съм нямала,а ако съм имала то се е излекувал сам.

И не исках да давам съвети исках да кажа на жената,че понякога стават бавно нещата,но все пак стават исках да и вдъхна кураж с моята история.

# 74
  • Мнения: 5 047
Едно си баба знае,едно си баба бае...
Ами ,не,не е нужно да има проблем винаги,че да не става точно това.
Твърде много факти и случки има,че да се оспори това...

Щом си вярваш, проблем няма. Аз не си налагам мнението, но след 1 година неуспешни опити, значи проблем има.
И само информативно да питам, даже не е нужно да ми отговаряш. Щом смяташ така, защо питаш и търсиш мнения из форума? Защо си пускаш изследвания? Че чакай си, то ще стане. Какво го мислиш толкова, може след 5,10,15 години, ама ще стане щом нямаш проблем.

Аз съм си го казала съвсем ясно.Като толкова много помниш и четеш,виж какво съм писала(ама не само това,което ти изнася) и ще разбереш.
Даже преди малко пак го казах,.Как ги пропускате тези изречения еййй

# 75
  • Мнения: 1 081
Все едно чета за себе си преди една година! Наистина бях се побъркала на тази тема! На седми месец бебето се получи след една почивка! Изненада! Две черти, сега спи в кошарата!
Пожелавам ти същото! Мисля, че всичко става, тогава когато е писано! КЪСМЕТ!

# 76
  • Стара Загора
  • Мнения: 423
Vervam, както казах, само не ми се стряскай. Да, изнервена си, ясно е. Има защо. Да, доста добре си спомням твоите писанки. Всеки е свободен да прави каквото иска. Чакай си Божата работа и не се занимавай с теми, по който не си компетентна. Всеки има право на избор. Само ми е инетресно, защо след като при тебе и твоя партньор всичко перфектно, търсиш лекари? Ами чакай, то ще стане. Аз казах какво мисля и то беше насочено към авторката. Ако аз бях чакала до сега и тепърва да тръгна по доктори и да се повтори всичко, както беше сега, щях да родя на 32. Ако авторката реши, че ще чака и няма да се занимава с изследвания, то това е нейно право. Разбира се, може да забременее още  следващия месец и всичко да е наред. Но, ако се окаже, че има проблем, дори и решим, може да й се наложи да чака още 4-5 години. Дано, разбира се, не стига до там. Всеки сам решава. Ама е дразнещо и обидно за всички, които сме се размотавали с години по клиники и сме правили всевъзможни изследвания, да се казва, че всичко е Божа работа и когато тогава. Е при мен без помощ, просто бебе нямаше да стане. Да, може да е инсеминация, ама и това си беше стресиращо и с доста усложнения.

# 77
  • Мнения: 5 047
Аз имам този проблем,доказан медицински....От много мислене и притеснение за живота като цяло пролактина ми беше 1100,при норма 700.Това пречи на забременяването,да не кажа,че е почти невъзможно с този пролактин да станат нещата.

Да,човек трябва да си обръща внимание на здравето,включително репродуктивното , но психологическия момент си го има

При положение,че са направени основите изследвания,които влияят пряко и осезаемо на зачеването,не мисля,че някой друг малък проблем оказва по-голямо влияние

Никой не чака.Аз си действам по изследванията.Просто да твърдиш,че всичко е само черно или само бяло(има или няма проблем) не е ....сериозно и вярно.


Къде точно казах,че чакам Божията воля ,както ти се изрази и не правя нищо?
Как така стана,че предното и следващото изречение ги видя,но тези не.
Хайде да спрете да вадите 5 думи от цели текст и да се правите на важни!
Казала съм го съвсем точно и ясно ако основните неща са ок,не съм фен на ровенето с години,мисля,че то само травматизира човек и не помага
Много са ми смешни постове от рода на:"5 години прекарахме по клиники и накрая стана"
Ако тези 5 години не ги бяхте прекарали по клиники,можеше да стане и много по-рано.
Признавам репродуктивните специалисти и това,което правят ,само при констатиран ясен проблем.
Всичко друго е БОЖА РАБОТА.

# 78
  • Стара Загора
  • Мнения: 423
"Ако тези 5 години не ги бяхте прекарали по клиники,можеше да стане и много по-рано"

Ти какво мислиш, че се гледаме вкъщи и нищо не правим ли? Обаче при доказано липсваща овулация почти всеки месец, можеш ли да ми обясниш как ще стане?

Обаче на мен ми писна да се разправям с теб. Направо имам чувството, че съм в 17 век. Ти сама казваш, че е бил толкова висок и много добре знам мнението ти за докторите. Както и да е. Повече няма да спамя темата с твойте проблеми и излияния.
И няколко пъти ти казах да не ми държиш тон. Позволяваш си да се опиташ да ме обидиш, аз никъде не съм го направила. Даже напротив, казах, че всеки прави каквото си иска.

# 79
  • Мнения: 5 047
Отново си хвана едно изречение от целия текст и си го коментираш...
Не виждам какво повече да се разправяме,наистина.Така не се води диалог.
Ако беше прочела и :" ако основните неща са ок,не съм фен на ровенето с години,мисля,че то само травматизира човек и не помага",нямаше да ми даваш пример с липсваща овулация....

# 80
  • Мнения: 6 833
vervam, всеки има право на мнение, но не мога да се съглася с теб за това: “ако основните неща са ок, не съм фен на ровенето с години...”

Не знам какво разбираш под основни и второстепенни неща, но за мен щом години не се получава, значи нещо не е наред, било то основно или не и помощ трябва да се търси обезателно. Ако всичко си е ок, то бебе ще се получи, при сериозни опити и в рамките на разумното време. Ходенето по клиники не означава обезателно ин витро процедура или инсеминация. Преди да се прибегне до нея се правят доста изследвания, коригират се при нужда, изчистват се проблеми и това може да доведе до спонтанна бременност, която обаче е факт след решен репродуктивен проблем/и.

Твърдението ти, че е смешно някой да каже, че е прекарал 5 години по клиники и ако не го е направил, бебето е щяло да стане по-бързо ми звучи абсурдно и обидно, съжалявам ако ще те засегна с това.
Не знам каква е твоята история, нито колко двойки с репродуктивни проблеми познаваш, но да твърдиш подобно нещо е нелепо.
Това, че при някои няма установен проблем, не означава такъв няма. За съжаление доста голям процент от двойките са с неизяснен стерилитет, което дори е по-лошо, защото не знаеш с какво се бориш, а възможностите са стотици.

# 81
  • Мнения: 5 047
Виждам,че сте доста осведомени за всичко и за това искам да ми дадете обяснение на следните 2 случая и признавам,че всичко,което казвам е нереално,грешно и глупаво.
Първи случай-момиче с проблеми с щитовидната жлеза-изрязана заради тумор,поддържана на хормони,с цикъл 2-3,най-много 4 пъти в годината на произволни интервали от време...
Зачеването при нея става така-прави секс ЕДИН път с презерватив и забременява.След 2 години прави секс отново веднъж,този път без предпазни средства и отново забременява.
Мъжът и също има проблеми,не обичат да говоря за това,но преди години доктори са му казали,че деца едва ли ще има.
Към днешна дата и двамата се чудят с какво да опазят момичето с липсващ цикъл да НЕ забременее.
Случай номер 2:
двойка,която от над 5 години се опитва да забременее.Имат стотици листове с изследвания,ума не може да ви ги побере какво са изследвали,а бебе няма.
2 инвитро опита,бебе няма...

Хайде,обяснете ми го това,моля.
Естествено,при втората двойка,ще кажете,че просто проблемът не е открит,но аз ще попитам - колко да е голям този проблем,който даже медицината да не знае за съществуването му  и същевременно да е по-голям от това да нямаш цикъл ,но всеки път да забременяваш от 1 единствен полов контакт...че понякога и с предпазни средства???
И двете семейства са ми много близки и историите им не са"измислици".

# 82
  • Мнения: X
vervam, всеки има право на мнение, но не мога да се съглася с теб за това: “ако основните неща са ок, не съм фен на ровенето с години...”

Не знам какво разбираш под основни и второстепенни неща, но за мен щом години не се получава, значи нещо не е наред, било то основно или не и помощ трябва да се търси обезателно. Ако всичко си е ок, то бебе ще се получи, при сериозни опити и в рамките на разумното време. Ходенето по клиники не означава обезателно ин витро процедура или инсеминация. Преди да се прибегне до нея се правят доста изследвания, коригират се при нужда, изчистват се проблеми и това може да доведе до спонтанна бременност, която обаче е факт след решен репродуктивен проблем/и.

Твърдението ти, че е смешно някой да каже, че е прекарал 5 години по клиники и ако не го е направил, бебето е щяло да стане по-бързо ми звучи абсурдно и обидно, съжалявам ако ще те засегна с това.
Не знам каква е твоята история, нито колко двойки с репродуктивни проблеми познаваш, но да твърдиш подобно нещо е нелепо.
Това, че при някои няма установен проблем, не означава такъв няма. За съжаление доста голям процент от двойките са с неизяснен стерилитет, което дори е по-лошо, защото не знаеш с какво се бориш, а възможностите са стотици.


Аз съм “ЗА” тестовете и изследванията, защото параноята ме гони нон стоп, а и нямам време за губене- не съм на 22, на 32 съм. Предпочитам да знам, че има/ няма проблем и да действам според ситуацията, отколкото да живея със съмнения и да си губя времето. Незнанието и чакането ми действат зле на психиката...

# 83
  • Мнения: 5 047
Или да ти идва цикъл през 6 месеца не е проблем сигурно?Защото явно лесно се забременява без него.
Хайде моля ви се....Изобщо не е гаранция наличието или не на проблем за зачеване.
Сега,не говоря за сраснали тръби,лоша сперма или изчерпан яйчников резерв.И дори при тези случаи има не един и 2 примера за успели естествени бременности ....

# 84
  • Мнения: 6 833
Скрит текст:
Виждам,че сте доста осведомени за всичко и за това искам да ми дадете обяснение на следните 2 случая и признавам,че всичко,което казвам е нереално,грешно и глупаво.
Първи случай-момиче с проблеми с щитовидната жлеза-изрязана заради тумор,поддържана на хормони,с цикъл 2-3,най-много 4 пъти в годината на произволни интервали от време...
Зачеването при нея става така-прави секс ЕДИН път с презерватив и забременява.След 2 години прави секс отново веднъж,този път без предпазни средства и отново забременява.
Мъжът и също има проблеми,не обичат да говоря за това,но преди години доктори са му казали,че деца едва ли ще има.
Към днешна дата и двамата се чудят с какво да опазят момичето с липсващ цикъл да НЕ забременее.
Случай номер 2:
двойка,която от над 5 години се опитва да забременее.Имат стотици листове с изследвания,ума не може да ви ги побере какво са изследвали,а бебе няма.
2 инвитро опита,бебе няма...

Хайде,обяснете ми го това,моля.
Естествено,при втората двойка,ще кажете,че просто проблемът не е открит,но аз ще попитам - колко да е голям този проблем,който даже медицината да не знае за съществуването му  и същевременно да е по-голям от това да нямаш цикъл ,но всеки път да забременяваш от 1 единствен полов контакт...че понякога и с предпазни средства???
И двете семейства са ми много близки и историите им не са"измислици".

Абсолютно нищо не разбрах от този пост. Какво искаш ние да ти обясним - нито сме медицински лица с нужната квалификация, а дори и да има някой такъв тук, то пак мнение на база разкази от трето лице не може да се даде. Двата случая са съвсем отделни и различни и не разбирам защо трябва да се сравняват 🙄
И не знам защо смяташ, че репродуктивния проблем трябва да бъде някакъв много голям и известен на медицината?

 

# 85
  • Мнения: 6 833
От всичко прочетено до тук, аз обособих две мнения- щом при целенасочени опити за бебе, то не се получава в рамките на дълъг период - година- година и половина, то има няккъв проблем и трябва да се потърси специалист.
Другата теза е, че щом няма открит проблем, то значи такъв няма и няма смисъл хората да висят с години по лекари и клиники, Божа работа е дали и кога бебето ще стане.

Категорично без да съм медицинско лице и да претендирам за високи компетенции по темата,  твърдо подкрепям първото мнение и съвета ми  към всеки би бил след известен период неуспешни опити, да се обърне към специалист. Лично аз съм вярваща и смятам, че във всичко има някаква намеса и предипределеност, но все пак ние сме тези, които трябва да направим първата крачка. Случаи и истории всякакви има, за съжаление разказа за комшииката, която забременява от въздуха без цикъл, няма как да помогне на жена, която от години се бори за дете и няма установен проблем.
Ако нямаше проблем и беше Божа работа, то бебето е щяло да се случи.  

# 86
  • Мнения: 5 047
Аз до сега съм чувала много истории,някои леко не са за вярване даже,но никога не съм чувала за случай,в който семейство се опитва от 5-6-7-10 години,не им откриват проблеми за този период и накрая -оп,правят поредното изследване и разковничето бива открито и двойката веднага забременява!
Дори във форума такава история до сега не е била разказвана.
Обикновено и двойките ,които ходят по лекари и двойките,които се оставят на течението(говоря за такива,които нямат открит проблем,но не става),забременяват в един момент и никога това не е след като лекарите са открили нещо.Просто се случва...
Факт е,че ,ако човек се изследва 1,2,3 години и нищо не бъде открито,то шанса да стане с още лекарска намеса
или без такава е абсолютно еднакъв.

# 87
  • Мнения: 6 833
Факт е,че ,ако човек се изследва 1,2,3 години и нищо не бъде открито,то шанса да стане с още лекарска намеса
или без такава е абсолютно еднакъв.


Извинявай, но това е пълна глупост. От къде го извади този факт ми е много любопитно?

# 88
  • Мнения: 5 047
Факт е,че ,ако човек се изследва 1,2,3 години и нищо не бъде открито,то шанса да стане с още лекарска намеса
или без такава е абсолютно еднакъв.


Извинявай, но това е пълна глупост. От къде го извади този факт ми е много любопитно?

От хилядите споделили жени.Все една щеше да има,за статистиката...
Но,ако теб те успокоява това да си опитна мишка,заповядай.Всеки сам избира за себе си.
И пак подчертавам,че ми омръзна чужди думи да ми слагат в устата говоря само и единствено за двойки,които са отишли при специалист и не са открили проблем!!

# 89
  • Мнения: 6 833
И защо реши, че мен ме успокоява да съм опитна мишка? 🙄

# 90
  • Мнения: 587
Виждам,че сте доста осведомени за всичко и за това искам да ми дадете обяснение на следните 2 случая и признавам,че всичко,което казвам е нереално,грешно и глупаво.
Първи случай-момиче с проблеми с щитовидната жлеза-изрязана заради тумор,поддържана на хормони,с цикъл 2-3,най-много 4 пъти в годината на произволни интервали от време...
Зачеването при нея става така-прави секс ЕДИН път с презерватив и забременява.След 2 години прави секс отново веднъж,този път без предпазни средства и отново забременява.
Мъжът и също има проблеми,не обичат да говоря за това,но преди години доктори са му казали,че деца едва ли ще има.
Към днешна дата и двамата се чудят с какво да опазят момичето с липсващ цикъл да НЕ забременее.
Случай номер 2:
двойка,която от над 5 години се опитва да забременее.Имат стотици листове с изследвания,ума не може да ви ги побере какво са изследвали,а бебе няма.
2 инвитро опита,бебе няма...

Хайде,обяснете ми го това,моля.
Естествено,при втората двойка,ще кажете,че просто проблемът не е открит,но аз ще попитам - колко да е голям този проблем,който даже медицината да не знае за съществуването му  и същевременно да е по-голям от това да нямаш цикъл ,но всеки път да забременяваш от 1 единствен полов контакт...че понякога и с предпазни средства???
И двете семейства са ми много близки и историите им не са"измислици".

Сори, че ви се намесвам така рязко в темата, но, jesus, какви са тези хора, които правят секс по веднъж на 2 години?!? Scream

# 91
  • Мнения: 5 047
Ванилия
Казах АКО .
И да не ти се вярва,има доста хора,които това ги успокоява,непрекъснатото ровичкане ,кара ги да вярват,че са на прав път.
Познавам двойка,която за не особено дълъг период имат 8 инвитро опита.Аз бих изперкала,ако се подложа на подобен физически ,психологически и хормонален удар.
За това казвам-всеки сам си решава.
Аз просто твърдо вярвам , че има повече Божия намеса и по-малко лекарска .


Isabella.Fletcher
Къде са?
Ако говориш за примера,който дадох и двойките,казах,че след 2 години са пробвали и с 1 опит в месеца е забременяло момичето.
Иначе те си правят секс,просто се пазят много,защото напук на всички лекари и медицината,явно може много лесно да се забременее с цикъл между 4-6 месеца.

# 92
  • Мнения: 6 833
И пак подчертавам,че ми омръзна чужди думи да ми слагат в устата говоря само и единствено за двойки,които са отишли при специалист и не са открили проблем!!

т.е. ти смяташ, че щом не са им открили проблем, а бебе не се почува не знам си колко години, значи е Божа работа, така ли?

# 93
  • Мнения: 5 047
Абсолютно.
Щом са отишли при специалист,2 години не са открили нищо ,значи е точно Божа работа.
Примери през път и над път,дори и в този форум,ако се огледаш.

# 94
  • Мнения: 6 833
Ами примери под път и над път мога да ти дам и как има разлика между специалист и специалист, нали разбираш, че чисто физически за някои неща се изсиква време, съществуват различни обстоятелства и спънки при всяка отделна двойка, да не говорим и за финансовата част, която също е много определящ фактор.
Но това си е твоето мнение и щом вярваш в подобно нещо, просто няма какво повече да си говорим. 

# 95
  • Мнения: 1 081
Аз ще дам пример с моята сестра. Две години опити, без резултат. Сестра ми помолила мъжа си да отиде на спермограма. Той се направил на луд и отишъл за риба. След месец кандърми отиват в по малък град, в който живеят. Лекарят казва на мъжа, че няма НИКОЙ. Отидоха в София. Оказа се, че състоянието е много тежко, но имало единични живи и подвижни сперматозоиди. В резултат последва ин витро оплождане, за щастие успешно с много тежка бременност, но все пак.
Няма как да са чакали на божа работа.  😞😞😞

# 96
  • Мнения: 250
Горките двойки, които не са религиозни и не вярват в никое от милионите божества

# 97
  • Мнения: 5 047
Многократно повторих,че говоря за двойки,които са отишли при специалист и нямат открит проблем.
Подчертах го,потъмних го,вие ми давате пример с двойки с открит репродуктивен проблем.И то голям проблем.
"Аз ли бързо говоря,вие ли бавно мислитееее"

# 98
  • Мнения: 6 833
Не мога да знам ти колко бързо говориш, но не разбирам защо толкова си се хванала за това, че нямало открит проблем.
И като не е открит, значи ли, че го няма?
Според статистиките към 20% от двойките с репродуктивни проблеми са с неустановен стерилитет.
И ако не вярваш на нас, ето ти линк към сайта на Министерство на здравеопазването, където са описани проблемите, които финансира програма Асистирана репродукция, обърни внимание на точка 4 - “Безплодие с неизяснена чрез конвенционалните диагностични методи етиология (неизяснен стерилитет)”


# 99
  • Мнения: 5 047
Така е,но това не знам в каква връзка го написа.Аз не отричам подобно нещо.

# 100
  • Мнения: 6 833
Кое не отричаш?
До сега се опитваш да ни убедиш, че щом няма установен проблем, то значи всичко е наред и забременяването е Божа работа.
А в следващия момент не отричаш неустановения стерилитет?! 

# 101
  • Мнения: 5 047
Кое не отричаш?
До сега се опитваш да ни убедиш, че щом няма установен проблем, то значи всичко е наред и забременяването е Божа работа.
А в следващия момент не отричаш неустановения стерилитет?! 


А неустановения стерелитет за теб какво е?Болест?Или присъда?
На мен ми звучи точно като:"дали ще стане е Божа работа",ама по-медицински казано...

# 102
  • Стара Загора
  • Мнения: 423
Кое не отричаш?
До сега се опитваш да ни убедиш, че щом няма установен проблем, то значи всичко е наред и забременяването е Божа работа.
А в следващия момент не отричаш неустановения стерилитет?! 


А неустановения стерелитет за теб какво е?Болест?Или присъда?
На мен ми звучи точно като:"дали ще стане е Божа работа",ама по-медицински казано...

 При мен проблемът се знае, просто не и от какво е причинен и се водя с "неизяснен стерилитет"

# 103
  • Мнения: 5 047
Кое не отричаш?
До сега се опитваш да ни убедиш, че щом няма установен проблем, то значи всичко е наред и забременяването е Божа работа.
А в следващия момент не отричаш неустановения стерилитет?! 


А неустановения стерелитет за теб какво е?Болест?Или присъда?
На мен ми звучи точно като:"дали ще стане е Божа работа",ама по-медицински казано...

 При мен проблемът се знае, просто не и от какво е причинен и се водя с "неизяснен стерилитет"

Но поне има установен проблем.Това е добре от една страна,защото знаете за какво да действате...
Позната ми е ситуацията,мъжът има алергични пристъпи и вече 3 години не може да установи от какво са.
Но проблем има.

# 104
  • Стара Загора
  • Мнения: 423
Точно това ми беше мисълта и с предните ми коментари. Проблемът в България е, че не се търсят причините за дадено нещо. Не става въпрос само за репродуктивни проблеми, а всякакви. Може да ходиш години по лекари, но когато не се пуснат подходящите изследвания, резултат няма. Затова и казах, че повечето пъти проблем има, само че не е намерен.
Аз например изгубих цяла година да се разхождам до София, да пускам какви ли не изследвания и накрая лекарката от клиниката, в която ходех, ми каза "е че нищо ви няма, ама каквото решите". На въпроса ми какво трябва да ми е решението, дали направо да започваме ин витро процедура, тя вдигна рамене и каза, че ние си знаем.  Ядосах се и даже не дочаках да се изкаже. Още след прибирането ми в Стара Загора си запазих час за друг лекар и той веднага видя това, което тя не можа. Да, след това още 2 години и половина по изследвания, но резултат има.

# 105
  • Мнения: 6 833
Vervam, на теб кое как ти звучи си е твоя работа. След като n-брой години бебе не се получава, значи нещо не е наред и говорим за проблем, бил той установен или не. Това е за мен неустановеният стерилитет.
За Божа работа бих приела, след като двойката направи всичко по силите си и се бори да осъществи мечтата си. Но да се откажеш, защото на първо четене проблем не се е намерил и да разчиташ, че е Божа работа за мен е несериозно и безхаберно.

Но всеки сам решава за себе си.

 

# 106
  • Мнения: 5 047
Прави сте момичета.Всеки е прав за себе си,познава тялото и психиката си и си знае какво е най-добре за него.
Важното е накрая да има резултат .Пожелавам на всички да прегърнат щастието си,дали след 1 или след 3 години,няма значение
И с това мисля да приключа темата Simple Smile

# 107
  • Мнения: 304
Здравейте, тази тема наистина ми е близка на сърцето и искам да споделя моята история. Правих опити за бебе 2 години и 6 месеца. Започнах на 25 г, сега съм на 28, бременна в шестия месец и чувствам в момента, когато пиша това движенията на моето бебче, което е толкова чакано и желано.
Винаги съм искала да имам 2 деца преди да навърша 30 и приятелят ми се съгласи, той също е на моята възраст. Никога не сме пушили и не сме били болни от нищо, освен от грип и мислехме, че веднага ще се случи.

Аз работех на едно място, където успях за отрицателно време да се издигна толкова високо в кариерата си, колкото нито съм очаквала, нито ми е за възрастта, нито ми е било по силите и опита. Колегите на моите години, които работеха на подобни длъжности още се занимаваха само с дребни проектчета. Буквално ежедневно вземах решения за милиони евро,  бях част от вземането на решения за човешки съдби. Имах случай, в който съм сигурна , че човека фалира заради моя недообмислена преценка. Всичко това сега го осъзнавам, тогава просто се боря срещу течението ежедневно и нямам време да мисля за това какво ми коства всичко това и каква цена плащам.
Не само естеството на работата, но нейното количество ме засипваха, като непрекъснат водопад. Работех до късно вечер, включително събота.
Една вечер, след като бяхме правили опити от година и половина насам, се прибрах вечерта вкъщи към 10 часа, погледнах се в огледалото и видях едни умрели очи.
Казах си, че ако аз съм бебето, което чака на небето, при такива очи няма да отида.
Тогава поговорихме с мъжа ми и си казахме, даваме си още една година, в която година ще ходим по лекари. Ако не се установи причината, ще напусна работа, нищо че като изключим обема й, аз обичах работата си.
Смених няколко лекаря, всички ми казваха по нещо различно, но всички стигнаха до извода, че следващото задължително изследване , което трябва да направя е цветната снимка. Не съм стигала до там да правя всички тези, които по нагоре изброихте, никой лекар не ми ги спомена ( правихме само спермограма, хормони, фоликуметрия, посткоитален тест и също и посетих ендокринолог - всичко беше ок).
Тази цветна снимка ме стресна много - аз искам бебе, а ще си облъчвам утробата и ще я тровя - не мерси!
Ясно ми беше, че ще я направя някой ден, но нещо ми подсказваше, че тези умрели очи, те са проблема.
Когато казах на лекарите, че не искам цветна снимка, а ще пробвам да напусна работа и да видя дали ще стане, те ми се изсмяха - казаха ами ние като сме лекари, нашата работа е най-стресовата възможна, по 14 часа смени, ти с твойта мислиш, че си под стрес. Може би мнението им съвпадаше като с някой, който беше коментирал по горе, че дори при война се забременява, ние тука от офис работа мрънкаме.
Научих за две колежки, на по 37 години, които от 10 години правят опити и забременели след като напуснали.
Разбира се имахме бременни колежки, но който и да питам, получило му се е като бил на по дълга отпуска - аз такава не можех да си позволя, дори един да ме няма, после е кошмар да го наваксаш.
Теглих една майна на всичко и напуснах. Признах пред изпълнителния директор истината защо си тръгвам.
Забременях един месец след това!
Цветна снимка така и не правих, нито някое от завъртяните иследвания които споменахте.
Много е важно да се изследваме, бих направила всички изследвания, които не ми вредят. Медицината обаче има още къде да напредва и да се развива и не може да отговори на много въпроси.
Много е важно също така да се познаваме - да познаваме душата си и тялото си. Да знаем, че винаги има баланс - когато влагаш усилия в нещо го получаваш, но губиш друго.
Важно е да познаваме очите си и да ги разчитаме добре.



# 108
  • Мнения: X
Здравейте, мина си време, но ето ме пак. Само за лек ъпдейт съм- спермограмата беше горе-долу добре, но се налага да пие фертилни витамини за около 2-3 месеца и пак да се пусне. Аз си правих хормонални изследвсния, всичко беше в норма, направих си си и АМH, което излезе ок- 18.9, което за моята възраст било ок. Всичко след 12, било добре. Следващият етап е специален видеозон и разглеждане по-обстойно на АМH, за да се разбере, дали са в добро състояние яйцеклетките. И ако всичко е нормално ( дай Боже), ще ми е по-спокойно и нямс толкова да се вглъбявам. Все пак са минали само 6 месеца, ще си дам още време. Благодаря за съветите, моля ви, хвърлете малко бременен прашец, ако имате такъв на разположение Wink
Гледам да съм по-позитивна, моля си се, и се надявам на 2 червени черти...

# 109
  • Мнения: 5 047
Chipunche
точно за това познаване на собственото тяло и психика говоря и аз.
Понякога човек просто усеща кой е верния път,дори всички да казват-не си прав.
Още когато почнахме да правим опити,първия месец,аз знаех,че няма да стане,просто чувствах.
Както каза ти,никога не сме боледували от нещо сериозно,нямам операции,нямаше за какво да се съмнявам,че може да не стане,но аз просто....знаех.
Когато не стана след първия опит,ревнах и плаках дълго,упрекваха ме,караха ми се да се стегна,че това е просто един месец,а аз им казвах-ще видите,няма да стане дълго дълго време.
И бях права.
Бях сигурна и ,че имам ендометриоза,въпреки,че нямах кой знае какви признаци-една болка при цикъл,която масово жените имат.Даже я споделих с лекаря,той махна с ръка и каза,че си въобразявам.Когато ме прегледа потвърди думите ми.
Направихме нужните изследвания за да сме сигурни,че яйчниците ми не са засегнати ,с добро качество са и яйчниковия резерв е ок.
Хормоните също....
Но за установяване на състоянието ми с точност трябва да се направи операция,а аз отново знам,чувствам,че ако ме отворят,ще разбалансирам тялото си,ще го травмирам повече и съм адски объркана какво да правя.
Всеки ще каже,че това са пълни глупости,че така си затварям очите и с години може да не стане,вместо да действам.А аз просто....знам,сигурна съм,че външна намеса НЕ трябва да има,че след нея всичко ще се обърка и ще тръгне надолу.
В крайна сметка може би ще се доверя на лекаря си,но със сигурност ще споделя тези си възгледи,защото той не е от консервативните вечно намръщени доктори,дето гледат само в една посока и мисля,че ще се разберем Simple Smile

# 110
  • Мнения: 304
Не знам дали да те посъветвам да правиш операцията или не, защото когато аз правих своя избор имах трета опция ( тя беше да не правя цветната снимка, ами да пробвам нещо друго, но не и да стоя и нищо да не правя). Изборът да не правиш съвсем нищо за дълго време според мен не е вариант, определено трябва да се правят стъпки напред. С каква скорост да са те зависи от твойто усещане.
Помисли дали и ти нямаш трети вариант, дали да не се консултираш с друг лекар, дали да не направиш някаква друга промяна в живота си, дали няма други варианти освен операцията, които в твоя случай да помогнат.
Аз нито съм лекар, нито съм имала твоето състояние, само психологическият момент ни свързва Simple Smile и конкретно за ендометриозата нищо не мога да кажа. Но открий хора, които са я имали, разпитай неща от типа как без операция някой си е помогнал, дано успееш да откриеш нещо.
Аз например след много търсене свързано с проходимост на маточни тръби( каквото казваха лекарите, че е вероятната единствена причина) намерих една книга, в която лекар обясняваше как лекува жени само чрез физически упражения, защото тръбите са мускул и упражненията могат да им въздействат. И така почнах да спортувам повече, макар и не по неговата програма с неговите уреди, което не се знаеше дали изобщо ще помогне, но поне със сигурност нямаше да навреди. Потърси алтернативни лечения, които дори да нямат ефект да си сигурна, че не вредят.
Понякога само психологическият момент, че нещо може да подейства, отключва в организма сили да се справи сам.
Нека никой да не си мисли, че аз съм тука някаква хомеопатка, дето отхвърля медицината, напротив изцяло съм за лекарите, изследванията и т.н, просто смятам, че някои процедури като операции ни вредят и трябва да се направят само ако си сигурен, че нямаш друг вариант.
Все си мисля, че в живота нещата не са толкова прости, че за всяка ситуация да имаме само по два избора, винаги може да има трети вариант. Успех!

Последна редакция: чт, 12 юли 2018, 01:25 от Chipunche

# 111
  • Мнения: 9 196
А добавки взимате ли? За качеството на Я-те, ендометриозата и изобщо? То така и така се чака месец за месец, не пречи и да ударите едно рамо на природата, дори за конкретните неща може да попитате Денис в темата и, виждам, че отговаря на всички.

# 112
  • Мнения: 5 047
Спокойно момичета,не си седим така.Пия добавки,спортувам и взимам отделно и едно чайче за ендометриозата,което само за един месец има ефект и болките при цикъла ми намаляха.В момента съм съчетала както традиционна медицина,така и алтернативна + спорт.Ама то аз винаги съм си спортувала де...

Chipunche,какъв е този алтернативен вариант,ако е спорт,какъв точно?Защото при ендометриоза и проблемно забременяване причина може да е точно непроходимост на тръбите.
И аз вярвам,че организмът ,може да се приспособи и излекува сам от много неща(не казвам всичко).

# 113
  • Мнения: 304


Вижда ли се горе снимката, че не съм качвала досега?
Това е книгата, вътре са серия от упражнения, с картинки, някои са със някакъв специален уред на тоя доктор, но има и такива без уред.

# 114
  • Мнения: 18 229
Аз много се опасявах, че поради моя абсурден цикъл бебе няма да има. Но тайничко си давах кураж с мисълта - ако не стане, ще си взема едно детенце от дом и пак ще стана майка. По едно време взе, че стана, а след раждането абсурдният цикъл стана редовен.

# 115
  • Мнения: X
Аз много се опасявах, че поради моя абсурден цикъл бебе няма да има. Но тайничко си давах кураж с мисълта - ако не стане, ще си взема едно детенце от дом и пак ще стана майка. По едно време взе, че стана, а след раждането абсурдният цикъл стана редовен.
Здравей. Колко време ти отне да забременеш?

# 116
  • Мнения: 18 229
Една година.

# 117
  • Мнения: 279
Здравейте, ние ще стартираме бебеправенето на морето. Обаче не знам защо, ми е едно такова притеснено. Казвам си, спокойно всичко ще бъде наред, но дяволчето в мислите ми постоянно ме предизвиква. Вие преди да почнете, правихте ли някакви  изследвания?

# 118
  • Мнения: 2 288
Здравейте, ние ще стартираме бебеправенето на морето. Обаче не знам защо, ми е едно такова притеснено. Казвам си, спокойно всичко ще бъде наред, но дяволчето в мислите ми постоянно ме предизвиква. Вие преди да почнете, правихте ли някакви  изследвания?
'Що мислиш за изследвания и слагаш каруцата пред коня, като може да го удариш на разврат и купон на морето.

Ако си правиш редовни профилактични прегледи, МБ и ЦН при аг, нямаш грижи.

# 119
  • Мнения: 279
По всички показатели съм ок, единствено миналата година ми откриха малка раничка и сега ме съветват да си направя нова цитонамазка. Но май ще се отдам на дивото в мен Simple Smile

# 120
  • Мнения: X
Здравейте, ние ще стартираме бебеправенето на морето. Обаче не знам защо, ми е едно такова притеснено. Казвам си, спокойно всичко ще бъде наред, но дяволчето в мислите ми постоянно ме предизвиква. Вие преди да почнете, правихте ли някакви  изследвания?
'Що мислиш за изследвания и слагаш каруцата пред коня, като може да го удариш на разврат и купон на морето.

Ако си правиш редовни профилактични прегледи, МБ и ЦН при аг, нямаш грижи.

Хахаха, развесели ме Simple Smile

# 121
  • София
  • Мнения: 6 010
Щом имаш раничка задължително я виж преди да започнете. Може да е проблем при раждането и по-добре да ти е спокойно и на теб и на докторите ти.

# 122
  • Мнения: 279

Разбира се, със сигурност ще направя нови изследвания, но след морето. Надявам се, да няма проблем.
Искам почивката да ни е спокойно, романтично. Настройвам се положително, гоня дяволчето в мен Simple Smile

# 123
  • Мнения: 67
Психологическия момент е сериозен проблем според мен. Начините да не мислиш многооо е като се затрупаш с работа или  се ангажираш с нещо друго.
Аз като реших да имам бебе изобщо не съм го мислила най-вероятно и защото стана от 2-рия месец опити, но след като загубих това бебе ми стана малко фикс идея.
Пускала съм само рутинни изследвания 2-3, не съм ходила по клиники и т.н., но мислех постоянно. И разбира се както става често забременях точно месеца, които не очаквах бях с мои приятелки около 2 седмици, с които се чувствах супер и някак си съм била спокойна.
Моя съвет е да си намерите някакво хоби,нова работа или да смените обзавеждането. Много помага и почивката с приятелки по женски или среда с по-малко приказки за бебета и деца(ако са ви останали такива приятелки без деца). Също и гледането на Sex and City на мен много ми помага и зарежда с положителна емоции винаги Grinning

# 124
  • Мнения: 2 254
Съгласна съм с мира_магдалена. При мен заради СПКЯ забременяването отне повече от година и се случи, когато бях претрупана с работа и имах важен изпит, т.е. не мислех изобщо за забременяване. Аз също изгубих това бебе, сега знам, че е важно да съм спокойна и да не го превръщам в идея фикс.

# 125
  • Мнения: X
Психологическия момент е сериозен проблем според мен. Начините да не мислиш многооо е като се затрупаш с работа или  се ангажираш с нещо друго.
Аз като реших да имам бебе изобщо не съм го мислила най-вероятно и защото стана от 2-рия месец опити, но след като загубих това бебе ми стана малко фикс идея.
Пускала съм само рутинни изследвания 2-3, не съм ходила по клиники и т.н., но мислех постоянно. И разбира се както става често забременях точно месеца, които не очаквах бях с мои приятелки около 2 седмици, с които се чувствах супер и някак си съм била спокойна.
Моя съвет е да си намерите някакво хоби,нова работа или да смените обзавеждането. Много помага и почивката с приятелки по женски или среда с по-малко приказки за бебета и деца(ако са ви останали такива приятелки без деца). Също и гледането на Sex and City на мен много ми помага и зарежда с положителна емоции винаги Grinning


Благодаря за предложенията! Днес съм в дупка, и определено имам нужда да направя нещо различно, защото ще се побъркам. На почивка сме, а аз дори не мога да се отпусна и да спра да мисля. Мисля си, колко много мразя работата си и как не мога да напусна, защото тук (Англия), не може да се живее, без да се работи. Не мога да разчитам изцяло на мъжа си, защото и той точно сега, има проблеми в бизнеса. Имам чувството, че нещата са се обърнали срещу нас. Някой ще ме погледне и ще си каже- тази пък, има всичко и се оплаква. Може би съм в депресия, не знам какво ми е, но всичко ми е безсмислено напоследък. Нищо не ме прави щастлива. Чудя се, дали и дете би помогнало в този момент. Чувстали ли сте се някога така?

# 126
  • Мнения: 67
Нормално и аз не харесвах моята и може би точно за това, защото много исках да се махна от там не ставаше.Но случайно си купихме по това време апартамент ,който дълго търсих и някак си исках да го оправя когато реша да имам бебе , но и това не стана защото забременях когато бяха готови само две стаи. Мисълта ми е че, трябва да започнете нещо ново според мен дали да търсите друга работа, уроци по език, спорт ...колкото и да не ви се прави намерете ново поприще и ще се успокоите.

# 127
  • Мнения: X
Момичета, искрено съжалявам за загубите ви, дори не искам да си представям, през какво сте минали. Да не дава Господ! Пожелавам ви с цялото си сърце да имате успешни бременности и да сте живи и здрави. Простете, че ви зснимавам с моите тъпи настроения, но нямаше с кого да споделя. Приятелят ми се опитва да говори с мен, но не може да ме разбере, както една жена, която бълбука от хормони и е минавала през какво ли не.

# 128
  • тук-там
  • Мнения: 5 608
Най-безотказно работи смяната на фокуса. Нещо друго ако ти стане приоритет, няма да разбереш кога си забременяла! (Ако няма мед. проблем, разбира се)

# 129
  • Мнения: 5 047
Съветите са чудесни ,само че ако някой може да ми каже и как стават на практика ще е супер Simple Smile
Аз смених и работата и на почивки ходя непрекъснато и други грижи и ангажименти си имам,но няма как да не го мисля.Това е като да ти липсва нещо голямо и каквото и където и да правиш,то винаги ще липсва.
Може да не мисля за това ден и нощ,но винаги се сещам,особено около датата,когато трябва да ми дойде.
Няма как да не се сещам и мисля.Не съм робот да се програмирам...

# 130
  • тук-там
  • Мнения: 5 608
При мен преди 14 год стана след 4 години неизяснен стерелитет по следния начин: отидохме на края на света (буквално), сменихме и работата, и държавата, и дома. Под такъв стрес бях да се интегрирам, че изобщо забравих за бебеправенето. На 2-рия месец видях двете черти след седмица закъснение (дори не се бях усетила).

Последна редакция: чт, 16 авг 2018, 16:02 от mtz

# 131
  • Мнения: 67
И мен ме дразнеха за това аз сама се дистанцирах всякъде ги отрязах гадно е но и на мен ми беше. И гледах да си комуникирам с такива който ме разбират а дори и непознати, по-добре се чувствах.

# 132
  • Мнения: X
Не мога да слушам вече, коя в кой месец е, какво преживява, какво я боли. Не искам да чувам- споко, и на теб ще ти се случи! От къде знаят? Да не са Ванга? По-хубаво изобщо да не ме занимават, или да не коментират темата, ама няма как да стане. Казала съм им на всички, че много страдам и че не искам да говоря за това. Изтрих си фейсбука, изтрих си месънджера, не мога да гледам снимки на бременни и бебета вече. Моят приятел си мисли, че злобея и че не се радвам на чуждото щастие и няма представа за какво му говоря, не може да ме разбере- мъж е. Затова съм тук, затова споделям с вас, защото близките ми не могат да ме разберат. Няма значение, какво ми се казва и какви съвети ми се дават. Това безсилие, тоза болка, тази несигурност дълбоко в мен, никой не може да я изтръгне. И аз имам нужда да ида на край света. Искам да започна наново. Ново място, нова работа, нова къща, същият мъж Simple Smile

# 133
  • Мнения: 67
Vervam ясно е че не сме роботи и не може да се изключим и ще си го мислиш идеята е да не става фикс.Но е хубаво някак си да вярваш че ще стане аз примерно бях гледала предаване за карта на желанията и си бях написала такова желание ..дълго за обяснение, но си вярвах че до 4 месеца ще съм бременна и стана Simple Smile Важна е вътрешната нагласа ясно, че от космоса няма да стане и никои няма да те спре да си негативен

# 134
  • Мнения: 5 047
mira_magdalena
ооо,колко пъти съм хвърляла монети във "вълшебни" езера,колко пъти съм си казвала-сега ако това се случи,следващия месец ще забременея...никога не става
Със сигурност не ми е вече идея фикс,с всеки изминал ден ми става по-спокойно,но винаги ще се сещам и ще го мисля Simple Smile За това искам съвет някакъв,защото с-занимавай се с нещо друго и не го мисли,не става.


jullliana
повярвай ми,в абсолютно същото положение съм била.То и сега не съм супер,но мина периода на тотално отчаяние.
Мен много ме надъхват истории на жени,при които се е случило след 2-3-4 години ,дават ми надежда и кураж.
Ти от колко време пробваш?

# 135
  • Мнения: X
mira_magdalena
ооо,колко пъти съм хвърляла монети във "вълшебни" езера,колко пъти съм си казвала-сега ако това се случи,следващия месец ще забременея...никога не става
Със сигурност не ми е вече идея фикс,с всеки изминал ден ми става по-спокойно,но винаги ще се сещам и ще го мисля Simple Smile За това искам съвет някакъв,защото с-занимавай се с нещо друго и не го мисли,не става.


jullliana
повярвай ми,в абсолютно същото положение съм била.То и сега не съм супер,но мина периода на тотално отчаяние.
Мен много ме надъхват истории на жени,при които се е случило след 2-3-4 години ,дават ми надежда и кураж.
Ти от колко време пробваш?
след няколко месеца ще стане 1 година. аз съм вече на 33.

# 136
  • Мнения: 5 047
mira_magdalena
Скрит текст:
ооо,колко пъти съм хвърляла монети във "вълшебни" езера,колко пъти съм си казвала-сега ако това се случи,следващия месец ще забременея...никога не става
Със сигурност не ми е вече идея фикс,с всеки изминал ден ми става по-спокойно,но винаги ще се сещам и ще го мисля Simple Smile За това искам съвет някакъв,защото с-занимавай се с нещо друго и не го мисли,не става.


jullliana
повярвай ми,в абсолютно същото положение съм била.То и сега не съм супер,но мина периода на тотално отчаяние.
Мен много ме надъхват истории на жени,при които се е случило след 2-3-4 години ,дават ми надежда и кураж.
Ти от колко време пробваш?
след няколко месеца ще стане 1 година. аз съм вече на 33.

Изобщо не е много,даже още влизаш в графата за нормален период за зачеване.
Но те разбирам,аз ревнах на 2-рия месец опити.Просто си чувствах,че няма да стане.И се оказах права Simple Smile
Иде ти да крещиш,да удариш нещо,чувстваш едно вътрешно безсилие,все едно те разкъсва...познато.
Ще отмине този период.Нали знаеш,че другия месец може да си бременна?
Понякога тези неща наистина искат време,това е. Simple Smile

# 137
  • Мнения: X
mira_magdalena
Скрит текст:
ооо,колко пъти съм хвърляла монети във "вълшебни" езера,колко пъти съм си казвала-сега ако това се случи,следващия месец ще забременея...никога не става
Със сигурност не ми е вече идея фикс,с всеки изминал ден ми става по-спокойно,но винаги ще се сещам и ще го мисля Simple Smile За това искам съвет някакъв,защото с-занимавай се с нещо друго и не го мисли,не става.


jullliana
повярвай ми,в абсолютно същото положение съм била.То и сега не съм супер,но мина периода на тотално отчаяние.
Мен много ме надъхват истории на жени,при които се е случило след 2-3-4 години ,дават ми надежда и кураж.
Ти от колко време пробваш?
след няколко месеца ще стане 1 година. аз съм вече на 33.

Изобщо не е много,даже още влизаш в графата за нормален период за зачеване.
Но те разбирам,аз ревнах на 2-рия месец опити.Просто си чувствах,че няма да стане.И се оказах права Simple Smile
Иде ти да крещиш,да удариш нещо,чувстваш едно вътрешно безсилие,все едно те разкъсва...познато.
Ще отмине този период.Нали знаеш,че другия месец може да си бременна?
Понякога тези неща наистина искат време,това е. Simple Smile

може, вече не знам какво да си мисля. може и да не заслужавам, понякога и това си мисля.

# 138
  • Мнения: 5 047
mira_magdalena
Скрит текст:
ооо,колко пъти съм хвърляла монети във "вълшебни" езера,колко пъти съм си казвала-сега ако това се случи,следващия месец ще забременея...никога не става
Със сигурност не ми е вече идея фикс,с всеки изминал ден ми става по-спокойно,но винаги ще се сещам и ще го мисля Simple Smile За това искам съвет някакъв,защото с-занимавай се с нещо друго и не го мисли,не става.


jullliana
повярвай ми,в абсолютно същото положение съм била.То и сега не съм супер,но мина периода на тотално отчаяние.
Мен много ме надъхват истории на жени,при които се е случило след 2-3-4 години ,дават ми надежда и кураж.
Ти от колко време пробваш?
след няколко месеца ще стане 1 година. аз съм вече на 33.

Изобщо не е много,даже още влизаш в графата за нормален период за зачеване.
Но те разбирам,аз ревнах на 2-рия месец опити.Просто си чувствах,че няма да стане.И се оказах права Simple Smile
Иде ти да крещиш,да удариш нещо,чувстваш едно вътрешно безсилие,все едно те разкъсва...познато.
Ще отмине този период.Нали знаеш,че другия месец може да си бременна?
Понякога тези неща наистина искат време,това е. Simple Smile

може, вече не знам какво да си мисля. може и да не заслужавам, понякога и това си мисля.

И аз това си мисля понякога Grinning
Изоставих предния ми приятел,който беше добро момче,нараних го,влюбих се в друг лудо и го оставих.Сега с това,другото момче се опитваме и не става.И съм решила твърдо,че бог ме наказва....

# 139
  • тук-там
  • Мнения: 5 608
mira_magdalena
ооо,колко пъти съм хвърляла монети във "вълшебни" езера,колко пъти съм си казвала-сега ако това се случи,следващия месец ще забременея...никога не става
Със сигурност не ми е вече идея фикс,с всеки изминал ден ми става по-спокойно,но винаги ще се сещам и ще го мисля Simple Smile За това искам съвет някакъв,защото с-занимавай се с нещо друго и не го мисли,не става.


jullliana
повярвай ми,в абсолютно същото положение съм била.То и сега не съм супер,но мина периода на тотално отчаяние.
Мен много ме надъхват истории на жени,при които се е случило след 2-3-4 години ,дават ми надежда и кураж.
Ти от колко време пробваш?
Трябва нещо наистина значително да се появи в живота ти - голяма промяна, истински стрес, оцеляване и т.н. Моят урок е, че фокусът е нездравословен, а да се измъкнеш от него е възможно само с друг различен фокус. Ако имате проблем, борете проблема! Ако нямате, го търсете! Ако не намерите, ти пожелавам друг клин да избие този!

# 140
  • Мнения: 97
Здравейте момичета, от няколко месеца опити неуспешни все още сме в очакване на нашата рожба. Работим по въпроса. За първи месец следя О. Днес трябва да ми дойде М, но дано ме пропусне. Всеки път когато ми дойде ми иде да рева, тръшкам и удрям, но някаква сила ме съвзема и си казвам другия път, но е много трудно.Мечтата ми за дете е огромна, както и на всяко семейство, което иска дете. Няма рецепта за успокоение единственото нещо , което ми оставя да се моля на Бог да чуе молитвите ми за дете . Няма кой друг да ми помогне.  Моля се за всички Вас да да Ви споходи тази радост.

# 141
  • Мнения: 67
Моя приятелка е в това положение сега и я успокоявам ,че щом няма установен проблем значи ще стане. В крайна сметка трябва да се мисли по мащабно в 21 век живеем. Няма как да не стане Simple Smile
Има всякакви лекарства, лечения, инвитро , донорски яйцеклетки и какво ли не има 100 варианта. Така, че напред нагоре и с вяра.
И да мислиш негативно файда няма освен да се депресираш повече. Аз лично бях си дала едно време и ако не беше станало щях да почвам изследвания и процедури инвитро (има и безплатни) щом не стана по нормален начин ще стане по другия при положение че се здрави .

# 142
  • Мнения: 5 047
Не си мисли,че тези процедури са напълно безплатни.
Дори по фонд да те приемат за инвитро,отива една не малка сума Simple Smile
Парите наистина не са фактор,когато става дума за желанието за дете,но някои хора просто ги нямат...
Винаги съм се ядосвала как има цели кампании,реклами,агитации жените да следят репродуктивното си здраве и да си обръщат внимание ,защото е важно.А в същото време нищо не се прави поне част от това "обръщане на внимание" да е по здравна каса.
Ами че ние дадохме само за един месец 500 лв...И то за най-първичните и основни изследвания.
Ендометриозата,която имам,ако трябва да се лекува,операцията е 1200 лв без болничния престой ,не се покрива от здравна.
За една проста цитонамазка едвам изврънках направление , повечето лекари се мръщят...
Абе,като цяло здравеопазването ни е-дал Бог живот и здраве,само може да се молим да ни няма нищо.

# 143
  • Мнения: 67
Разбира се ,че е скъпо всичко, но има ли желание има и начини .
Да не обръщаме темата в здравеопазване няма смисъл, всички живее в тази безумна система.
Важен е приоритета и нагласата и това, че пътищата за бебе са много ..въпроса е кой ще избереш и дали ще го извървиш или ще се откажеш и разчиташ на сили и поверия

# 144
  • София
  • Мнения: 12 661
Всъщност, много от начините са наистина прекалено скъпи. Моя приятелка за 3 г. имат хвърлени досега над 20 000 лв. отделно от парите по фонда (ползваха 3 опита и им остава само 1). Без резултат. Вече се отчайват, защото нямат финансова възможност да продължат с повече от 1 опит. И при тях не е открит реален проблем. И приоритет имат, и нагласа. Пари вече нямат. Получиха поредно финансиране от касата, но за всичко съпътстващо си трябват средства. Вервам е права. Необходима е по-голяма гъвкавост по отношение на държавата. Фондът също не е държавен, не забравяйте.

# 145
  • Мнения: 5 047
Аз повече се ядосвам на десетките агитации жените да си обръщат внимание.Е,как да си обръщат,като като отидат в първата клиника и ги шамаросват с едни 100-200 лв за добре дошли...
Хубаво е човек да си гледа здравето,знам,че няма как всичко да е безплатно,но поне основните неща може да се поемат.

# 146
  • Пловдив
  • Мнения: 2 491
За психологическия момент: значи, като се казва "Недей да го мислиш", не се има предвид буквално. То е ясно, че като си кажеш "аз НЯМА да мисля за нещо", пак мислиш за него (мислиш, че не трябва да мислиш). Има се предвид да се примириш, че не зависи изцяло от теб/вас и че освен секс, няма какво друго да правиш.

# 147
  • Мнения: 67
хаха много си права svetlana manoleva
Аз като споделих на моята приятелка ,че правим опити и тя няма да забравя какво ми каза."Виж то това си е работа няма време за романтика 5-6 дни около оволацията трябва всеки ден да правиш" И си беше права .

# 148
  • Мнения: 9 196
хаха много си права svetlana manoleva
Аз като споделих на моята приятелка ,че правим опити и тя няма да забравя какво ми каза."Виж то това си е работа няма време за романтика 5-6 дни около оволацията трябва всеки ден да правиш" И си беше права .

Напълно подкрепям приятелката ти. Романтиката в коша. Всеки месец следиш овулация, работиш с пот на челото .. Simple Smile, през времето докато чакаш менструацията планираш следващия месец - така по-лесно се приема, ако теста е отрицателен, вече си имаш план занапред и така. Не е въпроса да не го мислиш, а как точно мислиш за нещата.

# 149
  • Мнения: 36
Това което е написала авторката е толкова ... как да кажа "мен" . Всичко , което мисля описано от друг човек. Вече година и 1 месец опитваме , на никого не казваме освен на най-близките и тъй като сме от много години заедно и скоро сключихми брак , често ни питат хайдее няма ли и вие едно бебе.... това ми бърка в нервната система. Изречението е изречено от хора , при които стана от 1вия път или от 3тия път и сега видиш ли се пазят , че вземело да стане пак... просто се натъжавам. Постоянно разбирам за бременни приятелки и познати, останалите родиха, а ние ... нищо. Почнах да се чудя те ли заслужават повече от нас ? Плача често и се разтройвам , опитвам се да не мисля за това , за да не се тормозя излишно. Направихме си изследвания , само тръбите не съм и всичко е наред. Чакаме и това е , но " не го мисли" може да го каже някой , който не е чакал дълго . Хората, като цяло са много несъобразителни с техните въпроси и дразнят, но както се казва стресът в днешно време си оказва влияние. Преди години да се чуе за инвитро беше някаква рядкост, сега всеки 3ти използва такава услуга и има проблем със зачеването. Не трябва да се губи надежда. Трудно е, когато виждаш как лесно става при другите и ти дават акъл , но всичко е Божа работа. Simple Smile

# 150
  • Мнения: 6 833
Limonkak1, не ми се обиждай, но някак повърхностно ми звучи поста ти.

Като чуя фразата “правихме всички изследвания и съм наред”, съм готова да се обзаложа, че става дума за преглед при квартален АГ и най-елементарните изследвания по ЗК.

Дано вие сте се отнесли по-отговорно към нещата и не разчитате само това + чакане, просто така ми прозвуча. Успех!

# 151
  • Мнения: 36
Limonkak1, не ми се обиждай, но някак повърхностно ми звучи поста ти.

Като чуя фразата “правихме всички изследвания и съм наред”, съм готова да се обзаложа, че става дума за преглед при квартален АГ и най-елементарните изследвания по ЗК.

Дано вие сте се отнесли по-отговорно към нещата и не разчитате само това + чакане, просто така ми прозвуча. Успех!

Първо не ходя при квартален АГ , а при частен . Отдавна се убедих , чи вниманието е различно. Правени са ми изследвания на всички видове хормони ,ехогрофи и разбира се нормалния преглед за общото здраве на яйчншци , матка и тн. Мъжът ми си направи изследвания ( спирмограма ) в Надежда , което също не е кварталната болница в село Койнаре.. нали. Просто казвам. Simple Smile Объркала сте се, така Ви е прозвучало , разбирам Simple Smile

# 152
  • Мнения: 6 833
Моя грешка тогава, хубаво щом сте в Надежда. Голяма част от познатите ми постигнаха успех там, пожелавам го и на вас!

Последна редакция: вт, 21 авг 2018, 16:44 от Ванилия 🌸

# 153
  • Мнения: 36
Моя грешка тогава, хубаво щом сте в Надежда. Голяма част от познати те ми постигнаха успех там, пожелавам го и на вас!
Благодаря Ви ! Дано 😊

# 154
  • Мнения: 67
Според мен щом стоят така нещата наистина трябва да се прави много и редовен секс всеки месец и нещата най-вероятно ще се получат.Аз забременях бързо ,но след като родих и започнах да се събирам с майки се оказа че почти всички са чакали 1-2 години без да имат някакви проблеми особено тези ,които са с партн си по дълго време над 5 год.
Успех Simple Smile

# 155
  • Стара Загора
  • Мнения: 423
Аз 3 години ходих по лекари преди да забременея. И най-доброто, което мога да кажа, е бебето да не става фикс идея. Няма как да не се мисли, но вманиачаването не е хубаво. Аз се примирих след няколко месеца и си казах когато тогава. Всеки път, когато ходехме някъде или правехме нещо само двамата с ММ, се наслаждавах на тези моменти, тъй като с детето все пак донякъде се променят нещата.
Мисля, че е добре да си провериш и тръбите.
Успех ти пожелавам!

# 156
  • София
  • Мнения: 10 642
Limonkak1, не ми се обиждай, но някак повърхностно ми звучи поста ти.

Като чуя фразата “правихме всички изследвания и съм наред”, съм готова да се обзаложа, че става дума за преглед при квартален АГ и най-елементарните изследвания по ЗК.

Дано вие сте се отнесли по-отговорно към нещата и не разчитате само това + чакане, просто така ми прозвуча. Успех!

Първо не ходя при квартален АГ , а при частен . Отдавна се убедих , чи вниманието е различно. Правени са ми изследвания на всички видове хормони ,ехогрофи и разбира се нормалния преглед за общото здраве на яйчншци , матка и тн. Мъжът ми си направи изследвания ( спирмограма ) в Надежда , което също не е кварталната болница в село Койнаре.. нали. Просто казвам. Simple Smile Объркала сте се, така Ви е прозвучало , разбирам Simple Smile

Ходенето на частно при обикновено АГ също няма да ви свърши работа. 
Репродуктивен АГ е доктора, който ви трябва.  И задължително цветна снимка. С ехограф и хормони хормони се стартира, но те са само началото.

# 157
  • Мнения: 5 047
Според мен щом стоят така нещата наистина трябва да се прави много и редовен секс всеки месец и нещата най-вероятно ще се получат.Аз забременях бързо ,но след като родих и започнах да се събирам с майки се оказа че почти всички са чакали 1-2 години без да имат някакви проблеми особено тези ,които са с партн си по дълго време над 5 год.
Успех Simple Smile

Брой ме и мене към тази групичка.Ние правим опити от 2,5 години,а се познаваме  с мъжа от 6...Не знам каква е логиката на тази закономерност,но я има.

# 158
  • Мнения: X
Аз задължително ще си направя цветна снимка и ако имаше как, щях още днес, но в Англия чакането през здравна каса е много дълго, а на частно е безбожно скъпо. Направих си АМХ, за да знам поне имам ли яйцеклетки, така ме посъветваха в частната репродуктивна клиника, която посетихме за спермограмата, защото не ни се чакаше. Хормоните и скан съм си правила и тук и в България, само ТСХ варира, но докато не стигнем до репродуктивната клиника, където ще ни правят всичко по схема и наново, нищо не знам със сигурност. Дано ни одобрят първо, че и тук е филм. Абе, защо е толкова сложно всичко? Чудя се, колко време ще ми отнеме да тегля майните на всичко, защото май тогава се получават нещата...

# 159
  • Мнения: 36
Хм това за многото години заедно преди това е странно🤔 . И ние сме от 10 години заедно и пробваме година , а наши приятели от раз и ходеха преди да забременее момичето 9 месеца 😂

# 160
  • Мнения: 6 833
Наистина ли вярвате, че има някаква взаимовръзка между продължителността на взаимоотношенията и репродуктивните способности?

# 161
  • Мнения: 36
Наистина ли вярвате, че има някаква взаимовръзка между продължителността на взаимоотношенията и репродуктивните способности?
За мен са бабини девитини, ама всеки си преценява. Май хората си търсят обяснение на нещата по някакъв начин   😆😆😆

# 162
  • Стара Загора
  • Мнения: 423
Според мен няма общо годините, в които сте заедно и времето, за което ще забременее жената. Брат ми и снаха ми бяха заедно 7 години, тя забременя 3 месеца след като почнаха опитите.

# 163
  • тук-там
  • Мнения: 5 608
Имат значение годините на всеки един в двойката, а не самата двойка Wink

# 164
  • Мнения: 271
Момичета, изчетох темата на един дъх. До болка са ми познати всички емоции, които описвате. За тези които не ме познават накратко историята:
След около 4-5 месеца опити бях на лекар за стандартен преглед. Посъветва ме да пуснем една спермограма и така разбрахме новината - единствения и малко вероятен начин е ИКСИ.
Не го пожелавам на никого да изпита това, което ние. Отчаяние, депресия и т.н. Сега сме се стегнали и очаквам първия си опит с нетърпение. Иначе опити започнахме преди повече от година.
Но да се върна на основната м7 мисъл - нищо не е по-кофти от това да ри дойде и за пореден път да не се  е случило.
Разбирам Ви напълно, но имайте вяра и кураж. Пригответе се, че може този месец да се случи, а може и да се стигне до асистирана репродукция. Просто напоследък всяка втора двойка е с проблем.
Правилната настройка според мен е да си го пожелаеш и да знаеш, че ще си щастлив дори да не се случи точно този месец. Много вярвам в това, много стлзи ми е спестило и знам, че работи.
Успех на всички!

# 165
  • София
  • Мнения: 4 884
Toppp,  само ще те поправя за нещо. Много по-лошо от това да ти дойде пореден месец, защото не е станало, е да налееш хиляди левове, да се надупчиш с хормони, да вложиш страшно много емоции и вяра, и пак да ти дойде. Имам общо 5 инсета, 6 опита инвитро и 3 ЗЕТа, слава Богу два бяха успешни и имам двама сина, но вкуса на неуспеха ми е до болка познат. Така че стягайте се, че борбата е тежка и това, коеот преминавате сега, за съжаление не е най-лошото, което може да стане. Успех на процедурата.

# 166
  • Мнения: 271
Buena esperanza, поправям се - права си. Поклон пред смелостта, упоритостта и куража на всички жени минали през процедури, успехи и неуспехи.
Просто не искам да задълбавам в тази тема. Стискам палци момичетата тук да не разбират през какво си минала, както аз частично съм се набоцкала,  а да са по-спокойни и през идната година да се радват на здрави бебчета.
Нека не се поддават на негативни мисли, а с усмивка да минат през най-невероятните периоди от живота Simple Smile

# 167
  • Мнения: X
Момичета, изчетох темата на един дъх. До болка са ми познати всички емоции, които описвате. За тези които не ме познават накратко историята:
След около 4-5 месеца опити бях на лекар за стандартен преглед. Посъветва ме да пуснем една спермограма и така разбрахме новината - единствения и малко вероятен начин е ИКСИ.
Не го пожелавам на никого да изпита това, което ние. Отчаяние, депресия и т.н. Сега сме се стегнали и очаквам първия си опит с нетърпение. Иначе опити започнахме преди повече от година.
Но да се върна на основната м7 мисъл - нищо не е по-кофти от това да ри дойде и за пореден път да не се  е случило.
Разбирам Ви напълно, но имайте вяра и кураж. Пригответе се, че може този месец да се случи, а може и да се стигне до асистирана репродукция. Просто напоследък всяка втора двойка е с проблем.
Правилната настройка според мен е да си го пожелаеш и да знаеш, че ще си щастлив дори да не се случи точно този месец. Много вярвам в това, много стлзи ми е спестило и знам, че работи.
Успех на всички!

Пожелавам ви успех! Ще стане естествено!!! People Baby

Последна редакция: чт, 23 авг 2018, 11:13 от Анонимен

# 168
  • Мнения: 67
Извинявай, че задълбавам темата, но какво се установи на спермограмата , и ако проблема е от мъжка страна как с метода ИКСИ ще стане забременяване?

# 169
  • Мнения: 271
Извинявай, че задълбавам темата, но какво се установи на спермограмата , и ако проблема е от мъжка страна как с метода ИКСИ ще стане забременяване?

Единични бройки сперматозоиди в еякулата - криптозооспермия. ИКСИ е метод за асистирана репродукция при който за разлика от стандартно Инвитро директно се опложда яйцеклетката като се инжектира сперматозоид в нея. Подходящ е както при лошо качество на спермограмата, така и при намалено количество - общо взето винаги, когато проблема е в яйцеклетките или сперматозоидите. Успеваемостта в тези случаи е в пъти по-голяма от тази на стандартно инвитро. Идеята е, че дори и 5 хубави сперматозоида да намерят, ще ги оползотворят по най-добрия начин.

# 170
  • Мнения: X
Извинявай, че задълбавам темата, но какво се установи на спермограмата , и ако проблема е от мъжка страна как с метода ИКСИ ще стане забременяване?

Единични бройки сперматозоиди в еякулата - криптозооспермия. ИКСИ е метод за асистирана репродукция при който за разлика от стандартно Инвитро директно се опложда яйцеклетката като се инжектира сперматозоид в нея. Подходящ е както при лошо качество на спермограмата, така и при намалено количество - общо взето винаги, когато проблема е в яйцеклетките или сперматозоидите. Успеваемостта в тези случаи е в пъти по-голяма от тази на стандартно инвитро. Идеята е, че дори и 5 хубави сперматозоида да намерят, ще ги оползотворят по най-добрия начин.

Благодаря за разяснението. Аз днес за първи път разбрах, че има разлика между инвитро и икси. Преди си мислех, че икси е друго наименование за инвитро. Това вдъхва още повече надежда, че дори и в лошите случаи има начин да се стигне до бременност.

# 171
  • Мнения: 271
jullliana, не се задълбавай още в тези неща. Не носят много положителни емоции. Психологическата бариера е голяма работа. Аз това се опитах да обясня, че няколко месеца само дето не броях дните и часовете до цикъла, ако закъснее с 5 минути - тестове, а се оказа абсолютно безмислено. За хора при които не е установен проблем - сами си налагайте положителни мисли и си намирайте развлечения да "не го мислите". Тъпо, клиширано, но това е истината. Ако от сега си разхлабите психиката как ще гледате деца? Най-вълнуващото тепърва предстои - пригответе се за него като се заредите със спокойствие и нагласа. Трябва сами да си го наложите - няма кой друг да го направи вместо вас.

Ако още малко време не се получи, тогава директно посети клиника по стерилитет. Те имат по-задълбочени познания и знаят кои изследвания са необходими и как да подходят. И ако недай си боже стигнеш до там, бързо ще разбереш всякакви термини, понятия и т.н.

# 172
  • Мнения: 67
Надявам се да има положителен резултат накрая за Вас., защото много мои познати с този метод изобщо нямаха успех и след като се орентираха към инвитро и обясниха че това е същото като при правене на секс няма огромна разлика.Пак когато сте в оволация ви вкарват сперматозоиди с надежда някой да оплоди.Получава се при жени с неточна или неустановена оволация.
Докато при инвитрото се избират точно определени , оплождат се изкуствено и се установява развитие.

# 173
  • Стара Загора
  • Мнения: 423
Надявам се да има положителен резултат накрая за Вас., защото много мои познати с този метод изобщо нямаха успех и след като се орентираха към инвитро и обясниха че това е същото като при правене на секс няма огромна разлика.Пак когато сте в оволация ви вкарват сперматозоиди с надежда някой да оплоди.Получава се при жени с неточна или неустановена оволация.
Докато при инвитрото се избират точно определени , оплождат се изкуствено и се установява развитие.

Според това, за което коментираш е инсеминация, защото ин витро и икси са съвсем различни от нея.

# 174
  • Мнения: 271
mira_magdalena, това за което говорите Вие е инсеминация (инсе) и наистина няма нищо общо с инвитро и другите методи за АР. Прочетете внимателно обяснението ми, ако не сте наясно с терминологията не бързайте с изказванията. Защото представете си, ако и аз не Ви чета внимателно как бих се почувствала, ако някой ми каже, че единствения ми шанс е "същото като при правене на секс " чрез който няма как да стане.
Уж темата е за подкрепа, обърнахме я на терминология за инвитро. Просто дайте да дадем малко кураж на момичетата, които нямат много търпение (каквато съм и аз, но ми се налага да чакам) и да ги подкрепим, че съвсем скоро ще забременеят по най-вълшебния начин - невероятни оргазми  при които даже има фойерверки и ще научат красиво (обикновено чрез пиклив тест) новината, че в себе си носят плод на любов.

# 175
  • Мнения: X
mira_magdalena, това за което говорите Вие е инсеминация (инсе) и наистина няма нищо общо с инвитро и другите методи за АР. Прочетете внимателно обяснението ми, ако не сте наясно с терминологията не бързайте с изказванията. Защото представете си, ако и аз не Ви чета внимателно как бих се почувствала, ако някой ми каже, че единствения ми шанс е "същото като при правене на секс " чрез който няма как да стане.
Уж темата е за подкрепа, обърнахме я на терминология за инвитро. Просто дайте да дадем малко кураж на момичетата, които нямат много търпение (каквато съм и аз, но ми се налага да чакам) и да ги подкрепим, че съвсем скоро ще забременеят по най-вълшебния начин - невероятни оргазми  при които даже има фойерверки и ще научат красиво (обикновено чрез пиклив тест) новината, че в себе си носят плод на любов.

Чул те Господ! Аз съм също изключително нетърпелива и все си мисля най-лошото(затова пуснах и темата). При мен има за какво де- освен, че съм с Хашимото, преди години бях нон стоп с инфекции и гъбички там долу, което впоследствие се оказа, че се е дължало на неизгорена както трябва раничка. И понеже гинеколожката, която посещавах, беше пълен резил (по здравна каса), години наред не ми беше казала, че тази рана е нараствала и е още там. При последната ми цитонамазка при нея, тя ми заяви пред 5 човека в чакалнята, че съм 3-та група и ми изписа хапчета, за които похарчих сумати пари, без да е имало нужда. Нищо не ми обясни, пусна ми да си ходя с рецептата и това беше. Естествено, аз бях изпаднала в несвяст и благодарение на моя приятелка, която ми препоръча да поискам 2-ро мнение, попаднах на свестен лекар, за което благодаря на Господ всеки ден. Бях пред операция, хора, имах HPV + и лечението отне година, но поне не ме рязоха. Лекарят се схвана, като ме погледна за първи път. Много пъти съм си мислела да я добавя тази мърла в черния списък на лекарите, но все се спирам и се сещам, че има карма, от която мен лично ме е страх, и вярвам, че тази жена, ще плати за стореното. Както и да е,  доста се отклохих...
Страх ме е, че след всички тези инфекции, тръбите са ми запушени и с нетърпение чакам момента, в който ще ме извикат за изследването. Опитвам се да не се параноясвам, но нещата в живота не винаги се развиват така, както ни се иска. Настроила съм се и за лоши новини, а ако са добри- ще съм най-щастлива! Затова и много чета и се интересувам. Искам да съм подготвена, ако се наложи.

# 176
  • Мнения: 67
Извинете моята некомпетентност toppp и това че задавам въпроси.Точно от тях много момичета научават, кое какво е и аз мисля че и това  помага. Не мисля че подкрепата трябва да се изразява в "държане на ръка" , а в действия и обяснения всяка да и стане ясно пред какво се изправя и как да действа. По добре да знаеш истината за себе си от колкото 100 год. да живееш в заблуда, самосъжаление и хора които те "успокояват" с думите "ще стане" и какви ли не др глупости.

# 177
  • Мнения: 9 196
Хората ... каквото и да кажат все ще са криви. По-добре е да не се коментира с хората това. В тази борба, човек е сам. Това е. И да ти кажат - абе ще стане, не го мисли, и да ти кажат - няма да стане, все няма да е ок. И не е работа на хората да се месят в нещо толкова лично.

# 178
  • Мнения: 272
Здравейте,имам чувството,че в момента съм изпаднала в тази дупка . Знам ,че е прекалено ранно само 1 месец правихме опит за бебче,но цикъла ми дойде което много ме разочарова. Обвинявам себе си,че не е станало преди години направих аборт и ме е страх да не би да не мога да имам повече деца защото избрах преди години да направя тази глупост,но такива бяха обстоятелства тогава,което не ме оправдава.😶

# 179
  • Мнения: 18 229
Още нещо от мен. Който няма все още деца, си представя нещата едни розови, розови... И аз бях така. Прегръщате малкото гукащо ангелче и т.н. Добре, обаче се подгответе, че ще е трудно. Моето се късаше от рев. Вечно изморена, вечно притеснена какво му е, не можеш да излезеш никъде сама, не можеш да си починеш... Почти на три години е и още съм перманентно изморена, защото работя, а всеки миг извън работата съм с хлапето, което вече не реве, но затова пък прелива от енергия и пакости и все търчи нанякъде и го гоня да не падне и да се пребие... Забравих какво е екскурзия, да седнеш спокойно на ресторант или на кафе. А като е болно, ужас... И тъй... Значи не си представяйте идеализирани картини, а себе си супер изморени и вечно притеснени, и ще намалите малко силата на очакването /след което ще стане/. Wink Дано съм била полезна.

# 180
  • Мнения: 9 196
Здравейте,имам чувството,че в момента съм изпаднала в тази дупка . Знам ,че е прекалено ранно само 1 месец правихме опит за бебче,но цикъла ми дойде което много ме разочарова. Обвинявам себе си,че не е станало преди години направих аборт и ме е страх да не би да не мога да имам повече деца защото избрах преди години да направя тази глупост,но такива бяха обстоятелства тогава,което не ме оправдава.😶

То от един път мусака не може да се направи, ти бебе. Не се превземай.

# 181
  • Мнения: 1 781
Още нещо от мен. Който няма все още деца, си представя нещата едни розови, розови... И аз бях така. Прегръщате малкото гукащо ангелче и т.н. Добре, обаче се подгответе, че ще е трудно. Моето се късаше от рев. Вечно изморена, вечно притеснена какво му е, не можеш да излезеш никъде сама, не можеш да си починеш... Почти на три години е и още съм перманентно изморена, защото работя, а всеки миг извън работата съм с хлапето, което вече не реве, но затова пък прелива от енергия и пакости и все търчи нанякъде и го гоня да не падне и да се пребие... Забравих какво е екскурзия, да седнеш спокойно на ресторант или на кафе. А като е болно, ужас... И тъй... Значи не си представяйте идеализирани картини, а себе си супер изморени и вечно притеснени, и ще намалите малко силата на очакването /след което ще стане/. Wink Дано съм била полезна.

А тези, които все още нямат деца, след дългогодишна борба - сигурно си мечтаят дори и за тези трудни моменти....  Та да помоля малко съобразяване да има като коментираме.

# 182
  • Мнения: 9 196
Да, всъщност, това по върви да се пусне в тема с бременни, не опитващи да забременеят.

# 183
  • Стара Загора
  • Мнения: 423
Още нещо от мен. Който няма все още деца, си представя нещата едни розови, розови... И аз бях така. Прегръщате малкото гукащо ангелче и т.н. Добре, обаче се подгответе, че ще е трудно. Моето се късаше от рев. Вечно изморена, вечно притеснена какво му е, не можеш да излезеш никъде сама, не можеш да си починеш... Почти на три години е и още съм перманентно изморена, защото работя, а всеки миг извън работата съм с хлапето, което вече не реве, но затова пък прелива от енергия и пакости и все търчи нанякъде и го гоня да не падне и да се пребие... Забравих какво е екскурзия, да седнеш спокойно на ресторант или на кафе. А като е болно, ужас... И тъй... Значи не си представяйте идеализирани картини, а себе си супер изморени и вечно притеснени, и ще намалите малко силата на очакването /след което ще стане/. Wink Дано съм била полезна.

Ами тези, които са се борили с години за бебе, не се оплакват толкова като тебе. Никога не съм мислила, че нещата ще са от розови по-розови. Да, ама бебка е супер кротка за сега. Нито ме буди вечер, нито пък ми е пречело като го правеше първите седмици. За всички неразположения през бременността и след това не съм и помислила да се оплача, защоти се наслаждавам на всичко и знам, че то никога няма да се повтори.
Защо правите деца като след това не спирате да се оплаквате? И не, не беше полезна!

# 184
  • тук-там
  • Мнения: 5 608
Здравейте,имам чувството,че в момента съм изпаднала в тази дупка . Знам ,че е прекалено ранно само 1 месец правихме опит за бебче,но цикъла ми дойде което много ме разочарова. Обвинявам себе си,че не е станало преди години направих аборт и ме е страх да не би да не мога да имам повече деца защото избрах преди години да направя тази глупост,но такива бяха обстоятелства тогава,което не ме оправдава.😶
Внимавай с тези самообвинения, голям психокапан са! Аз от подобни 4 години не успях да забременея (без никакъв мед. проблем). Психосуматично можем да блокираме или отключим много процеси! Зарежи самообвиненията! Всичко в този живот са уроци! Ако се учим, плащаме по-ниска цена за грешките си!

# 185
  • Мнения: 272
Здравейте,имам чувството,че в момента съм изпаднала в тази дупка . Знам ,че е прекалено ранно само 1 месец правихме опит за бебче,но цикъла ми дойде което много ме разочарова. Обвинявам себе си,че не е станало преди години направих аборт и ме е страх да не би да не мога да имам повече деца защото избрах преди години да направя тази глупост,но такива бяха обстоятелства тогава,което не ме оправдава.😶
Внимавай с тези самообвинения, голям психокапан са! Аз от подобни 4 години не успях да забременея (без никакъв мед. проблем). Психосуматично можем да блокираме или отключим много процеси! Зарежи самообвиненията! Всичко в този живот са уроци! Ако се учим, плащаме по-ниска цена за грешките си!




Благодаря за съвета.🙂

# 186
  • Мнения: 5 047
Здравейте,имам чувството,че в момента съм изпаднала в тази дупка . Знам ,че е прекалено ранно само 1 месец правихме опит за бебче,но цикъла ми дойде което много ме разочарова. Обвинявам себе си,че не е станало преди години направих аборт и ме е страх да не би да не мога да имам повече деца защото избрах преди години да направя тази глупост,но такива бяха обстоятелства тогава,което не ме оправдава.😶
Внимавай с тези самообвинения, голям психокапан са! Аз от подобни 4 години не успях да забременея (без никакъв мед. проблем). Психосуматично можем да блокираме или отключим много процеси! Зарежи самообвиненията! Всичко в този живот са уроци! Ако се учим, плащаме по-ниска цена за грешките си!

Съгласна съм с теб на 100%!
Аз бях същия случай,още първия месец ревнах,ама рев и сополи,каквито не сте виждали.
Знаех,че няма да стане,даже като го решихме още...
И...не става,вече 2,5 години.Аз също се виня за нещо станало преди години-изневерих на бившият ми,не беше нещо мимолетно,влюбих се в друг и постъпих много тъпо.В момента точно с този човек се опитваме да имаме бебе и вярвам,че заради този грях не става Sad
Е,заслужавам си го,но поне се надявам ,след всички преживени години мъка и отчаяние ,да изкупя греха си .

# 187
  • Мнения: 1 781
[Съгласна съм с теб на 100%!
Аз бях същия случай,още първия месец ревнах,ама рев и сополи,каквито не сте виждали.
Знаех,че няма да стане,даже като го решихме още...
И...не става,вече 2,5 години.Аз също се виня за нещо станало преди години-изневерих на бившият ми,не беше нещо мимолетно,влюбих се в друг и постъпих много тъпо.В момента точно с този човек се опитваме да имаме бебе и вярвам,че заради този грях не става Sad
Е,заслужавам си го,но поне се надявам ,след всички преживени години мъка и отчаяние ,да изкупя греха си .

Vervam, дали пък това не е при теб психологическия момент? Можеш ли някак да се отърсиш от тази вина?

# 188
  • Мнения: 5 047
[Съгласна съм с теб на 100%!
Скрит текст:
Аз бях същия случай,още първия месец ревнах,ама рев и сополи,каквито не сте виждали.
Знаех,че няма да стане,даже като го решихме още...
И...не става,вече 2,5 години.Аз също се виня за нещо станало преди години-изневерих на бившият ми,не беше нещо мимолетно,влюбих се в друг и постъпих много тъпо.В момента точно с този човек се опитваме да имаме бебе и вярвам,че заради този грях не става Sad
Е,заслужавам си го,но поне се надявам ,след всички преживени години мъка и отчаяние ,да изкупя греха си .

Vervam, дали пък това не е при теб психологическия момент? Можеш ли някак да се отърсиш от тази вина?

Не,опитвам се,но наистина предадох един изключително добър човек и ще съжалявам цял живот за това.
Говорила съм с него след това,прощава ми,но аз не мога да си простя.
Като се замисля,ще съм спокойна чак когато го видя щастливо женен и с деца.

# 189
  • тук-там
  • Мнения: 5 608
Здравейте,имам чувството,че в момента съм изпаднала в тази дупка . Знам ,че е прекалено ранно само 1 месец правихме опит за бебче,но цикъла ми дойде което много ме разочарова. Обвинявам себе си,че не е станало преди години направих аборт и ме е страх да не би да не мога да имам повече деца защото избрах преди години да направя тази глупост,но такива бяха обстоятелства тогава,което не ме оправдава.😶
Внимавай с тези самообвинения, голям психокапан са! Аз от подобни 4 години не успях да забременея (без никакъв мед. проблем). Психосуматично можем да блокираме или отключим много процеси! Зарежи самообвиненията! Всичко в този живот са уроци! Ако се учим, плащаме по-ниска цена за грешките си!

Съгласна съм с теб на 100%!
Аз бях същия случай,още първия месец ревнах,ама рев и сополи,каквито не сте виждали.
Знаех,че няма да стане,даже като го решихме още...
И...не става,вече 2,5 години.Аз също се виня за нещо станало преди години-изневерих на бившият ми,не беше нещо мимолетно,влюбих се в друг и постъпих много тъпо.В момента точно с този човек се опитваме да имаме бебе и вярвам,че заради този грях не става Sad
Е,заслужавам си го,но поне се надявам ,след всички преживени години мъка и отчаяние ,да изкупя греха си .
Ние сами решаваме какво заслужаваме и какво не! Както е внушил Достоевски в “Престъпление и наказание” - както нашата съвест може да ни накаже, така нищо и никой не би могъл. Време е да решиш, че си платила цената! Много късмет ти желая!

# 190
  • Мнения: 18 229
Според руския екстрасенс Роман Фад за да получиш нещо, не трябва да го искаш отчаяно, на всяка цена. Което е трудно в случая. Затова според мен би било полезно човек да не си представя всичко само в розови краски. Е, който разбрал, разбрал. Няма да пиша повече тук, за да не засегна някого, без изобщо да съм имала това намерение.

# 191
  • Мнения: 1 781
Абе след примерно 4-5 годишна борба и похарчени едни 20-30 хиляди лева - мислиш ли, че този някой си представя всичко в розови краски?

# 192
  • Мнения: 18 229
Е, резултатът, за който се бори, не процесът. Съжалявам. Sad Сигурна съм, че и на твоята улица ще изгрее слънце /ако за себе си говориш/.

# 193
  • тук-там
  • Мнения: 5 608
То е ясно, че отчаяният фокус е дърво! Добре е да са ясни техниките, чрез които се избягва този фокус.

# 194
  • Мнения: X
То е ясно, че отчаяният фокус е дърво! Добре е да са ясни техниките, чрез които се избягва този фокус.

Кажете, кои са тези техники, защото при мен нито една, която съм изпробвала, не е проработила...

# 195
  • Мнения: 1 781
Джулиана, аз също не съм намерила техниката, която да ми помогне... Може би се примирих, че няма да стане толкова лесно и осъзнах, че това не значи, че съм втора категория човек (както се чувствах в началото, особено когато някой подхвърлеше "Айде няма ли да има бебе скоро"). Този стрес и разочарованията не ми помогнаха с нищо (само ми докараха други проблеми), сълзите и сополите всеки месец след идването на Ц също.
Започнах отново да спортувам, записах се на йога и просто гледам да съм ангажирана с нещо друго. Ноооо пак не можеш да избягаш от тези мисли  ... пак си гледаш календарчето и пресмяташ я О, я кога ти е датата за Ц.  Simple Smile

# 196
  • Мнения: X
Джулиана, аз също не съм намерила техниката, която да ми помогне... Може би се примирих, че няма да стане толкова лесно и осъзнах, че това не значи, че съм втора категория човек (както се чувствах в началото, особено когато някой подхвърлеше "Айде няма ли да има бебе скоро"). Този стрес и разочарованията не ми помогнаха с нищо (само ми докараха други проблеми), сълзите и сополите всеки месец след идването на Ц също.
Започнах отново да спортувам, записах се на йога и просто гледам да съм ангажирана с нещо друго. Ноооо пак не можеш да избягаш от тези мисли  ... пак си гледаш календарчето и пресмяташ я О, я кога ти е датата за Ц.  Simple Smile


Дара, вие от колко време се мъчите, има ли някакъв проблем и мислили ли сте за инвитро? В БГ, ако си с неизяснен стерилитет, как се подават документи за инвитро?

# 197
  • Мнения: 6 833
Свържи се с фонда най-добре, финансират и случаи с неизяснен старилитет.

# 198
  • Мнения: 1 781
Дара, вие от колко време се мъчите, има ли някакъв проблем и мислили ли сте за инвитро? В БГ, ако си с неизяснен стерилитет, как се подават документи за инвитро?

От година и половина целенасочени опити (нямам деца, на 33 съм), като първата година ми откриха полип  и ми направиха хистеро. Няколко месеца пазене и подновихме опитите - без резултат до момента.  Сега съм на фаза начални изследвания (хормони, СГ, ЦС).  Не съм в Бг и нямам никаква представа за документите.

# 199
  • Мнения: X
Дара, вие от колко време се мъчите, има ли някакъв проблем и мислили ли сте за инвитро? В БГ, ако си с неизяснен стерилитет, как се подават документи за инвитро?

От година и половина целенасочени опити (нямам деца, на 33 съм), като първата година ми откриха полип  и ми направиха хистеро. Няколко месеца пазене и подновихме опитите - без резултат до момента.  Сега съм на фаза начални изследвания (хормони, СГ, ЦС).  Не съм в Бг и нямам никаква представа за документите.

Аз също не съм в БГ,  но питам от интерес, защото съм останала с впечатлението, че ако си с неизяснен стерелитет, не става чрез фонда... може и да греша. Четох в друг форум, че ако живееш в страна от Европейския съюз, може да проведеш лечението в друга страна членка, да платиш от собствения си джоб и след това, страната в която живееш и в която плащаш здравни осигуровки, ти възстановява сумата по някакъв начин. Не съм сигурна, как точно става и не знам, дали все още е валидно, но одеве се поразтърсих и смятам да разследвам. Аз съм в Англия. Ти къде си, Дара?

# 200
  • Шумен
  • Мнения: 7
Здравейте момичета от 1 година и  8 месеца правим опити за бебе но няма резултат, днес бях на гинеколог и ми казаха че ми няма нищо направо ще полудея от нерви  Sad   психически съм изморена някои да ме посъветва с нещо моля ви Sad

# 201
  • тук-там
  • Мнения: 5 608
С един преглед никой нищо не може да ти каже! Трябва фоликуметрия, хормони, цветна снимка - като абсолютен минимум и пак не е достатъчно за диагноза. А най-първо е спермограмата. Най-лесно за установяване. Нервите са излишни, трябват си изследвания и постоянство в борбата. Другото е: правя едно и също, но очаквам различен резултат. Успех ти желая!

# 202
  • Мнения: 1 781
Zara, не се отчайвай! Доста време пробвате, та най-добре започвайте с изследванията (mtz ти е обяснила). Иначе мериш ли БТ, правиш ли тестове за О?

# 203
  • Шумен
  • Мнения: 7
Dara77 правя си тестове вчера вях на лекар и ми каза че уж всичко е наред пък нищо не става Simple Smile
Изписа ми Дуфастон за 3 месеца.

# 204
  • Мнения: 5 047
Dara77 правя си тестове вчера вях на лекар и ми каза че уж всичко е наред пък нищо не става Simple Smile
Изписа ми Дуфастон за 3 месеца.
Не трябва да ходиш на гинеколог,а при репродуктивен специалист.
И на мен гинеколожката ми каза-всичко е супер,ще стане,а даже не видя,че имам киста на единия яйчник(от ендометриоза),която се вижда не на всяка техника.
При репродуктивните специалист нещата седят по съвсем друг начин.Иди при такъв.

# 205
  • Мнения: 1 781
Ооо това им е редовното - всичко е наред, успокой се и ще стане. Simple Smile То ако така ставаше - нямаше да я има тази, а и други теми...
Не съм писал Дуфастон, ама не трябва ли някакви изследвания да се пуснат преди да го назначат за 3 месеца?

# 206
  • Шумен
  • Мнения: 7
Абсолютно никакви изследвания не сме пускали всичко било наред нямало смисал

# 207
  • Мнения: 1 781
Абсолютно никакви изследвания не сме пускали всичко било наред нямало смисал

След почти 2 години опити  без резултат(та дори и да не са толкова целенасочени)... прати на АГ-то ти поздрави от форума. Grinning

# 208
  • тук-там
  • Мнения: 5 608
Номер е 1 е наистина след година неуспешни опити да се отиде в репродуктивна клиника. В противен случай се губи още време и най-вече нерви и надежди!

# 209
  • Шумен
  • Мнения: 7
Ще му предам Grinning сигурно смених 10 АГ-зи но този беше най-простия 

# 210
  • тук-там
  • Мнения: 5 608
Прави ми впечатление, че тук много момичета питат, получават ценни съвети (от патило), но не чуват! Преспиват си сетивата с някое непрофесионално мнение на кварталното АГ и губят още година-две правейки същото, но в очакване на различен резултат. Това, което бих направила аз, е да отида в подфорум Проблемно забременяване и да изчета темите за всяка една репродуктивна клиника, за която има тема.

Общи условия

Активация на акаунт