- Публикувана: 11 юни 2018, 20:33 ч.
- Последно мнение: 9 юли 2018, 15:57 ч.
За отношенията в семейството - къде е границата между насилие, възпитаване и близост
Как е възможно изобщо да се коментира дали е нормално да се бият, без значение по какъв повод, по улиците и в градския транспорт? Да не сме в джунглата, супер просташко е.
Нищо възпитателно не виждам, нито морал ще се изгради. Девойките най-много да се научат да не се изцепват в ГТ, а където не ги виждат.
Нищо възпитателно не виждам, нито морал ще се изгради. Девойките най-много да се научат да не се изцепват в ГТ, а където не ги виждат.
Точно джунгла са си някои места. И примера не беше възпитателен, а за последиците, когато не е имало възпитание, няколко пъти ви го написа разказвача на случката. И по-точно - дали е било по-добре да изядат няколко шамара, като малки, отколкото да стигнат до това в автобуса. Това е въпроса на Ежко.
И по-точно - дали е било по-добре да изядат няколко шамара, като малки, отколкото да стигнат до това в автобуса. Това е въпроса на Ежко.
И аз пак да попитам, макар че ми е ясно, че няма кой да ми отговори - Ежко откъде знае колко точно шамара е изяла или не шушаната като малка?
Ама щом старшината от казармата ни е пътеводна светлина във възпитанието ... то хептен безсмислен става тоя разговор.
Единствената много далечна връзка на историята на Ежко с темата е, че когато човек е поне отчасти склонен да възпитава детето си с физическа намеса, ми се струва, че би трябвало да възприема физическата намеса и между възрастни.
В този смисъл попитах в началото дали е ОК за партньор да има удряне. Примерно прибрал се мъжът на Салшиша пиян залян и дрогиран вкъщи, ще го нашамари ли едно хубаво, както каза, че би направила със сина, ще го почне ли с точилката? Хипотетична ситуация, ясно че не пие, не употребява и е стълб на реда и закона.
Историята на Ежко е далечно релевантна в смисъла на доколко толерарираме насилие между непознати и какво правим в подобни ситуации. Никаква връзка няма с възпитанието, защото последното просто не знаем какво е било. По интересно ми е ако вече доста големите деца на Ежко, за които знам, че учат в колеж, където не дават да се пие и карат мотори, та тези същите деца ако се проявят като невъзпитани в градски транспорт и напсуват някоя бабичка или дори я бутнат, защото им се пречка примерно, как ще ги "възпита" Ежко на тази им възраст. Дупетата ли ще им загрее, шамари ли ще играят, юмруци ли. И какво ще прави, ако му отвърнат.
В този смисъл попитах в началото дали е ОК за партньор да има удряне. Примерно прибрал се мъжът на Салшиша пиян залян и дрогиран вкъщи, ще го нашамари ли едно хубаво, както каза, че би направила със сина, ще го почне ли с точилката? Хипотетична ситуация, ясно че не пие, не употребява и е стълб на реда и закона.
Историята на Ежко е далечно релевантна в смисъла на доколко толерарираме насилие между непознати и какво правим в подобни ситуации. Никаква връзка няма с възпитанието, защото последното просто не знаем какво е било. По интересно ми е ако вече доста големите деца на Ежко, за които знам, че учат в колеж, където не дават да се пие и карат мотори, та тези същите деца ако се проявят като невъзпитани в градски транспорт и напсуват някоя бабичка или дори я бутнат, защото им се пречка примерно, как ще ги "възпита" Ежко на тази им възраст. Дупетата ли ще им загрее, шамари ли ще играят, юмруци ли. И какво ще прави, ако му отвърнат.
Ами и това се коментира вече - няма как да се знае. Няма и формула - кое до какво точно води.
bgtatko81 - шамарите са най-малкото в такива случаи, но с мъжете не важи. С партньора е лесно - не ви съвпада мирогледа - разделят ви се пътищата. Големи мъже и жени, никой не възпитава. Но от децата няма как да вдигнеш ръце.
bgtatko81 - шамарите са най-малкото в такива случаи, но с мъжете не важи. С партньора е лесно - не ви съвпада мирогледа - разделят ви се пътищата. Големи мъже и жени, никой не възпитава. Но от децата няма как да вдигнеш ръце.
Ами и това се коментира вече - няма как да се знае. Няма и формула - кое до какво точно води.
Ами не разбирам тогава защо продължава да се дъвче тази история и кое е това, което Ежко иска да ни докаже с нея. Защото очевидно това, което твърди (че невъзпитаните девойки са такива поради липсата на бой в детска вързраст), никой не може да докаже.
Та? Целта каква е?
Та? Целта каква е?
bgtatko81 - шамарите са най-малкото в такива случаи, но с мъжете не важи.
пс. ще изчакам още малко и ще дам коментар на резултатите от анкетата
Може би, мисли, че е било предотвратимо с по-строго възпитание, та дори и бой, не знам. Аз за себе си, не мисля, че има точна формула наистина. Зависи от обстоятелства, от самото дете, от самия родител ...
Ами не си представям да се бием с точилки из нас, честно казано, нито без точилки. Възрастни хора сме, не по на 8-10 години, всеки си решава, какво ще прави със себе си. Пък другия - дали ще го търпи.
Това, че с мъжете не важи е - на детето може да налагаш ограничения, наказания, лечения, ако щеш, но на мъжа ти няма смисъл просто, това е завършен човек. Няма да си играя на негова майка, че да го вкарвам в правия път.
Не разбрах кое не важи с мъжете. Салсиша като жена има правото да шамари и бие с точилката благоверния, ако реши (това преди да си/му събере багажа), но той няма право понеже е мъж? Или нещо друго не важи "с мъжете"?
пс. ще изчакам още малко и ще дам коментар на резултатите от анкетата
пс. ще изчакам още малко и ще дам коментар на резултатите от анкетата
Ами не си представям да се бием с точилки из нас, честно казано, нито без точилки. Възрастни хора сме, не по на 8-10 години, всеки си решава, какво ще прави със себе си. Пък другия - дали ще го търпи.
Това, че с мъжете не важи е - на детето може да налагаш ограничения, наказания, лечения, ако щеш, но на мъжа ти няма смисъл просто, това е завършен човек. Няма да си играя на негова майка, че да го вкарвам в правия път.
Целта е проста илюстрация на следната идея:
Когато родителят абдикира от ролята си на възпитател (включваща или не бой), има два варианта: или индивидът си остава такъв и му се разминава, или обществото го научава (отново - с бой или не). Ама много по-бързо, по-здраво и по-ефективно, защото за онези двамата абдикиралите може и да е златното яйце, но за обществото е един никой.
Когато родителят абдикира от ролята си на възпитател (включваща или не бой), има два варианта: или индивидът си остава такъв и му се разминава, или обществото го научава (отново - с бой или не). Ама много по-бързо, по-здраво и по-ефективно, защото за онези двамата абдикиралите може и да е златното яйце, но за обществото е един никой.
По шамарената логика за възпитание, значи досега трябва да съм изтребила поне 90% от хората, които срещам. Защото проявяват в една или друга ситуация невъзпитание, неадекватност, безчовечност. И така да ги "науча" щом вкъщи не са получили достатъчно шамарено възпитание.
Тезата издиша отвсякъде и е тотално примитивна. Утре и вас някой ще ви приключи по тази логика, просто защото е решил, че го гледате лошо и трябва да "ви научи".
Тезата издиша отвсякъде и е тотално примитивна. Утре и вас някой ще ви приключи по тази логика, просто защото е решил, че го гледате лошо и трябва да "ви научи".
По шамарената логика за възпитание, значи досега трябва да съм изтребила поне 90% от хората, които срещам. Защото проявяват в една или друга ситуация невъзпитание, неадекватност, безчовечност. И така да ги "науча" щом вкъщи не са получили достатъчно шамарено възпитание.
Тезата издиша отвсякъде и е тотално примитивна. Утре и вас някой ще ви приключи по тази логика, просто защото е решил, че го гледате лошо и трябва да "ви научи".
Тезата издиша отвсякъде и е тотално примитивна. Утре и вас някой ще ви приключи по тази логика, просто защото е решил, че го гледате лошо и трябва да "ви научи".
На теория е така, но на практика - не съвсем. Аз не съм яла бой на улицата, а ти? Сигурно и ти не си. Нещата не са едностранни. Винаги има причина и следствие.
Не съм яла бой, но са ми налитали разни пияници да ме прегръщат и дърпат, което си е почти бой. Удряла съм и аз с чанта, чадър, ритници. Ами, грозно е, гадно е, не виждам нищо възпитателно в това поведение. Чувстваш се като зверче, което трябва да напада, за да не го нападат. Ако искам да си вдигам адреналина и да млатя някого, ще тренирам бокс.
Разрешаване на ситуации с бой на обществено място го намирам за ок, само когато застрашава нечий живот, за освестване (има хора, които изпадат в афект, шок, истерия и един шамар ги отрезвява), но не и с възпитателна цел.
А това да стоиш и кибичиш отстрани, когато има ситуации разни е много характерно за нашите ширини и показателно защо обществото не може и не умее да се обединява за каквото и да било. Логиката е "защо да се меся, когато не ме касае мен". Но то всъщност те касае, защото си част от цялото и така всички си вредим взаимно. Когато нищо не правим и сме кибици, да се оправят другите. Логиката е – когато повече хора са добре, всеки поотделно като индивид от обществото също е по-добре. Тука за съжаление още не може да се случи.
Разрешаване на ситуации с бой на обществено място го намирам за ок, само когато застрашава нечий живот, за освестване (има хора, които изпадат в афект, шок, истерия и един шамар ги отрезвява), но не и с възпитателна цел.
А това да стоиш и кибичиш отстрани, когато има ситуации разни е много характерно за нашите ширини и показателно защо обществото не може и не умее да се обединява за каквото и да било. Логиката е "защо да се меся, когато не ме касае мен". Но то всъщност те касае, защото си част от цялото и така всички си вредим взаимно. Когато нищо не правим и сме кибици, да се оправят другите. Логиката е – когато повече хора са добре, всеки поотделно като индивид от обществото също е по-добре. Тука за съжаление още не може да се случи.
Целта е проста илюстрация на следната идея:
Когато родителят абдикира от ролята си на възпитател (включваща или не бой), има два варианта: или индивидът си остава такъв и му се разминава, или обществото го научава (отново - с бой или не). Ама много по-бързо, по-здраво и по-ефективно, защото за онези двамата абдикиралите може и да е златното яйце, но за обществото е един никой.
Когато родителят абдикира от ролята си на възпитател (включваща или не бой), има два варианта: или индивидът си остава такъв и му се разминава, или обществото го научава (отново - с бой или не). Ама много по-бързо, по-здраво и по-ефективно, защото за онези двамата абдикиралите може и да е златното яйце, но за обществото е един никой.
Само че за мен в цитирания случай, родителите на побойника са много по-сериозно абдикирали от тези на подрастващите мрънли.