- Публикувана: 11 юни 2018, 20:33 ч.
- Последно мнение: 9 юли 2018, 15:57 ч.
За отношенията в семейството - къде е границата между насилие, възпитаване и близост
Замислих се за домашното насилие покрай някои медийни репортажи от последните седмици, които продължавам да следя като развитие, но не искам да споменавам, за да не отива в подобна посока дискусията.
В социалните мрежи започна една дискусия доколко приемливо е да се удря дете с възпитателна цел - дали това е редно или не е редно, колко от родителите са го правили и т.н.
Споделете Вашето мнение и опит, ако искате и кажете къде е границата на насилието? На/до каква възраст смятате, че е нормално да се удря дете, при какви обстоятелства? Говорим за болезнен и по принцип унизителен удар (най-често шамар). Не питам за ритници, юмруци и бой с пръчки/колани, предполагам (надявам се), че за тях две мнения няма да има. Смятате ли, че допустимо в някакви ситуации да се удари шамар примерно на малко дете (под 6 години), но не и на голямо - на 16 години? Има ли значение пола на детето? Как стоят нещата с другите наказания - заключване в стая, заплахи, викане? А какво е допустимо в отношенията между партньорите - при несъгласие примерно, изпускане на нерви и т.н.?
Темата е за насилието в семейството във всичките му аспекти - изберете си посока.
И моля гласувайте в анкетата - малко по-различна е от обикновено, има много твърдения, можете да изберете толкова от тях, колкото се отнасят до Вас. По този начин задавам множество въпроси с една анкета
Накрая, понеже питам за доста лични неща - да споделя опит и мнение. Мен са ме наказвали физически като малък - това, което помня ясно, е че няколко пъти са ме заключвали извън апартамента за наказание. Най-типичното обаче беше да седя прав на определено място за някакъв период от време и ако баща ми влезе и ме види, че съм седнал, следва шамар. Баща ми налагаше наказанието, но майка ми (като човек, който основно се занимава с мен) решаваше кога е нужно такова. Мнението ми за тези методи е, че бяха напълно неефективни. Аз бях отвратително хлапе, невероятно разглезено и с ужасно държане. Като тийнейджър бях още по-зле и единствено късметът е изиграл роля да не се случи нещо непоправимо.
Като родител не виждам полза от физическо наказание, особено при много малки деца (под 3), които според мен не могат да направят връзката между действията си и наказанието. Иначе съм фен на отнемането на привилегии и positive reinforcement, но усещането ми от моето 2 годишно динозавърче е, че на тази възраст са малки, за да разберат подобни сложни причинно-следствени връзки.
Ще помоля за спазване на добрия тон и без лични обиди, дори да има напълно несъвместими мнения и светогледи. Както знаете при такива, особено такива, насочени към мен, винаги се обръщам с молба за заключване.
В социалните мрежи започна една дискусия доколко приемливо е да се удря дете с възпитателна цел - дали това е редно или не е редно, колко от родителите са го правили и т.н.
Споделете Вашето мнение и опит, ако искате и кажете къде е границата на насилието? На/до каква възраст смятате, че е нормално да се удря дете, при какви обстоятелства? Говорим за болезнен и по принцип унизителен удар (най-често шамар). Не питам за ритници, юмруци и бой с пръчки/колани, предполагам (надявам се), че за тях две мнения няма да има. Смятате ли, че допустимо в някакви ситуации да се удари шамар примерно на малко дете (под 6 години), но не и на голямо - на 16 години? Има ли значение пола на детето? Как стоят нещата с другите наказания - заключване в стая, заплахи, викане? А какво е допустимо в отношенията между партньорите - при несъгласие примерно, изпускане на нерви и т.н.?
Темата е за насилието в семейството във всичките му аспекти - изберете си посока.
И моля гласувайте в анкетата - малко по-различна е от обикновено, има много твърдения, можете да изберете толкова от тях, колкото се отнасят до Вас. По този начин задавам множество въпроси с една анкета
Накрая, понеже питам за доста лични неща - да споделя опит и мнение. Мен са ме наказвали физически като малък - това, което помня ясно, е че няколко пъти са ме заключвали извън апартамента за наказание. Най-типичното обаче беше да седя прав на определено място за някакъв период от време и ако баща ми влезе и ме види, че съм седнал, следва шамар. Баща ми налагаше наказанието, но майка ми (като човек, който основно се занимава с мен) решаваше кога е нужно такова. Мнението ми за тези методи е, че бяха напълно неефективни. Аз бях отвратително хлапе, невероятно разглезено и с ужасно държане. Като тийнейджър бях още по-зле и единствено късметът е изиграл роля да не се случи нещо непоправимо.
Като родител не виждам полза от физическо наказание, особено при много малки деца (под 3), които според мен не могат да направят връзката между действията си и наказанието. Иначе съм фен на отнемането на привилегии и positive reinforcement, но усещането ми от моето 2 годишно динозавърче е, че на тази възраст са малки, за да разберат подобни сложни причинно-следствени връзки.
Ще помоля за спазване на добрия тон и без лични обиди, дори да има напълно несъвместими мнения и светогледи. Както знаете при такива, особено такива, насочени към мен, винаги се обръщам с молба за заключване.
Като дете никога не са ме удряли нашите. По никакъв повод. Само са ми се карали.
Имам син на 2годинки, никога не съм му посягала или удряла, за мен боят НЕ е възпитание. Според мен точно децата ,които се бият от родителите, стават затворени, и подтиснати и като порастнат показват “наученото в къщи, на жена си или околните ..
Когато сина ми ме ядоса, му обяснявам, скарвам му се ,но до там!! Не бих преминала тази тънка граница. А и това , че не съм удряна като дете ми показва как аз трябва да се отнасям с моето дете. Мъжа ми е на абсолютно същото мнение. Та това е дете, то не може да отвърне и да се защити..
Постоянно виждам бесни родители удрящи или побутващи децата си, както и такива ,които в нервния си изблик щипят детето. Не искам да си представям след като това го правят на улицата,как се държат в къщи..
Имам син на 2годинки, никога не съм му посягала или удряла, за мен боят НЕ е възпитание. Според мен точно децата ,които се бият от родителите, стават затворени, и подтиснати и като порастнат показват “наученото в къщи, на жена си или околните ..
Когато сина ми ме ядоса, му обяснявам, скарвам му се ,но до там!! Не бих преминала тази тънка граница. А и това , че не съм удряна като дете ми показва как аз трябва да се отнасям с моето дете. Мъжа ми е на абсолютно същото мнение. Та това е дете, то не може да отвърне и да се защити..
Постоянно виждам бесни родители удрящи или побутващи децата си, както и такива ,които в нервния си изблик щипят детето. Не искам да си представям след като това го правят на улицата,как се държат в къщи..
Никога не съм удряла децата си. Но и това е най-лесно за казване. Нито, когато са били малки, нито когато са пораснали. Не са заключвани, наказвани, или унижавани. Надявам се да има ефект на доверие и увереност в самите тях, нищо повече. Дали обаче съм/сме дали най-доброто за тях, само времето ще покаже. Полът на детето за мен не е в пряка връзка с боя, налаган като възпитателна/отпускаща напрежението за родителите мярка.
Дъщеря ми е на 6. Изпускала съм си ръката с шамар по дупето в ситуации, които се броят на пръстите на ръката ми. Не с идеята да я заболи, а да разбере, че прави нещо, което не трябва - става дума за скачане на пътя пред минаваща кола, което едва не ме накара да падна от ужас. Разбра ме чудесно и вече подобни изпълнения няма, нито от нейна, нито от моя страна.
Не са ме били като дете, но и аз не бях проблемно дете, че да се стигне до това.
За мен шамарът е най-унизителното нещо и не бих го причинила на детето си колкото и нерви да съм изхабила. Това е линията, която според мен не трябва да бъде прекрачвана, защото води до необратима загуба на доверие и уважение.
Не са ме били като дете, но и аз не бях проблемно дете, че да се стигне до това.
За мен шамарът е най-унизителното нещо и не бих го причинила на детето си колкото и нерви да съм изхабила. Това е линията, която според мен не трябва да бъде прекрачвана, защото води до необратима загуба на доверие и уважение.
Изпускала съм си ръката с шамар по дупето в ситуации, които се броят на пръстите на ръката ми. Не с идеята да я заболи, а да разбере, че прави нещо, което не трябва
Не я е боляло със сигурност. Самият факт, че посягам й направи много силно впечатление. А що се отнася до напрежението - не ме отпусна. Дълго време след това ми се въртеше възможен сценарий в главата, но вариант, в който не успявам да реагирам навреме, както и шофьора. И ме обливаше студена пот. Не знам как изпускат напрежение по тоя начин.
Дъщеря ми е на 6. Изпускала съм си ръката с шамар по дупето в ситуации, които се броят на пръстите на ръката ми. Не с идеята да я заболи, а да разбере, че прави нещо, което не трябва
При мен не е имало физическо насилие, била съм кротко, свито и притеснително дете, но психическо определено е имало. Като малка изпитвах обида, като голяма отвращение. Предпочитах да отнеса няколко удара отколкото да ми се натяква и дудне непрекъснато едно и също в опит да ми се набие комплекс, вина, съжаление, ... Още тогава се зарекох, че имам ли деца един ден, никога няма да ги *работя* по този гаден начин. Е, случвало се е да кажа на големият *Оф, ще ми докараш някой инфаркт с твоите науки*, но нито ме е взимал на сериозно, нито пък целта ми е била да го манипулирам.
Не татко, това не боли физиески. Този шамар действа психически - ядосана съм и правя нещо, което не правя и не трябва да правя. Т.е. детето не е свикнало с подобно поведение и не го подминава както подминава обясненията. Определено не е правилно, но малко родители са с нерви като корабни въжета.
Липсва опция за отговор:"Удрял/а съм шамар по време на истерия", затова и не дадох нито един отговор в анкетата. Случи ми е да плесна, публично, дъщеря си (тогава на 18 г.), на летището в Мадрид, на Барахас 1 (терминал 1), няколко часа след атентата на Барахас 4. В онзи момент ние, на терминал 1, не знаехме, че се е случило нещо, само стояхме и чакахме, и чакахме, не ни се даваше никаква информация ...вече дори не помня темата, за която тя ми се разрева и ми крещя, преди да нанеса шамара, но пък резултат имаше, истерията спря. След около половин час от София ни звъннаха на личните телефони да ни кажат "новината". Та, шамарите не трябва да се вадят от контекста.
I.Hr, мисля, че в кризисна ситуация, в която майката е изключително уплашена, разстроена, притеснена от нещо и крещи на детето, психологическият ефект не е от шамар по дупето, от тези които не предизвикват болка. Психологическият ефект (добър или лош) е от силната и нетипична реакция на майката в подобна ситуация.
Под шамар по принцип имам предвид нещо, което се усеща физически. И да, шамарите болят. "Символични" (престорени) шамари през пръстите примерно, когато детето упорито пипа нещо опасно или мръсно и родителят се преструва че го удря през пръстите, а детето се смее, защото го смята за игра - това не бих го нарекъл шамар
Sharky*, "УдряЛА съм шамар на детето си с възпитателна цел или заради изпуснати нерви" е въпросната опция. Освен ако не сте го ударили шамара с напълно хладното съзнание, че прилагате "медицинска мярка" някаква. Анкетата и така е дълга, сигурно не съм сложил много опции - примерно удрям детето по гърба, защото се е задавило, прилагам сърдечен масаж при първа помощ и т.н. и т.н. Истерията е субективно понятие и на мадридското летище при терористичен акт или в мола мега-тантрум понеже не може на ескалатора на обратно (или някоя друга абсурдна причина - в някакъв момент вече си става и без причина, тантрум заради тантрума) - не съм сигурен кое от двете е по-голяма истерия. Вие имате 3 деца, сигурно сте виждали достатъчно тантруми, приемаме, че в този случай става дума за "медицинска мярка", ако не - изпуснати нерви са за мен.
Малко страничен въпрос към всички, които никога не са удряли детето - какви възпитателни мерки прилагате? Питам от любопитство, защото т.нар. time out съм го пробвал и или няма никакъв ефект при нашето тодлерче или аз нещо не го правя както трябва. Като цяло измисляме разни средства, за да не се стига до ситуации, в които да трябва да се наказва/успокоява тантрум. Доколкото е възможно...
Под шамар по принцип имам предвид нещо, което се усеща физически. И да, шамарите болят. "Символични" (престорени) шамари през пръстите примерно, когато детето упорито пипа нещо опасно или мръсно и родителят се преструва че го удря през пръстите, а детето се смее, защото го смята за игра - това не бих го нарекъл шамар
Sharky*, "УдряЛА съм шамар на детето си с възпитателна цел или заради изпуснати нерви" е въпросната опция. Освен ако не сте го ударили шамара с напълно хладното съзнание, че прилагате "медицинска мярка" някаква. Анкетата и така е дълга, сигурно не съм сложил много опции - примерно удрям детето по гърба, защото се е задавило, прилагам сърдечен масаж при първа помощ и т.н. и т.н. Истерията е субективно понятие и на мадридското летище при терористичен акт или в мола мега-тантрум понеже не може на ескалатора на обратно (или някоя друга абсурдна причина - в някакъв момент вече си става и без причина, тантрум заради тантрума) - не съм сигурен кое от двете е по-голяма истерия. Вие имате 3 деца, сигурно сте виждали достатъчно тантруми, приемаме, че в този случай става дума за "медицинска мярка", ако не - изпуснати нерви са за мен.
Малко страничен въпрос към всички, които никога не са удряли детето - какви възпитателни мерки прилагате? Питам от любопитство, защото т.нар. time out съм го пробвал и или няма никакъв ефект при нашето тодлерче или аз нещо не го правя както трябва. Като цяло измисляме разни средства, за да не се стига до ситуации, в които да трябва да се наказва/успокоява тантрум. Доколкото е възможно...
Изпускала съм си ръката с шамар по дупето в ситуации, които се броят на пръстите на ръката ми. Не с идеята да я заболи, а да разбере, че прави нещо, което не трябва
Включих се точно на този пост, защото и без това щях да пиша за дупето.
За мен пошляпване и то леко е единственото допустимо физическо насилие. Като наблягам на допустимо, а не на желателно.
Мен също само са ме пошляпвали или первали през ръцете. Не си представям някой да ми изплющи шамар по лицето. Много по- гадно е и по- унизително някак.
Затова пък около себе си съм имала какви ли не случаи. Майка удря назидателни шамари на сина си и той стои... на 27-8г. Друга майка биеше с колан дъщеря си и си забиваше ноктите до кръв. Момичето ходеше с белези по ръцете. И най- фрапантното, за което дори не бях чувала- коленичиш бос върху капачки от бира 2 часа примерно.
А тия заключвания, затваряния и наказвания прав винаги са ми се стрували с обратен ефект.
Деца нямам.
Но съм била малтретирана като дете доста. И не визирам шамарче по дупето.
Въпреки, че веднъж единия ми дядо ме нашамари по дупето и ми мина запека. Казах му го. И му казах, че следващия път като имам запек, пак ще направя същото. Той се разрева от смях
Иначе родител да използва бой за възпитание е малоумно. Има си и други начини.
Майка ми примерно винаги ми е наказвала да не правя нещо, което обича. Да си играя с приятелите или да гледам телевизия. Това имаше огромен ефект за разлика от боя. Че аз в другата къща при баща ми редовно ме биеха, много важно ако и в другата бяха почнали.
Но съм била малтретирана като дете доста. И не визирам шамарче по дупето.
Въпреки, че веднъж единия ми дядо ме нашамари по дупето и ми мина запека. Казах му го. И му казах, че следващия път като имам запек, пак ще направя същото. Той се разрева от смях
Иначе родител да използва бой за възпитание е малоумно. Има си и други начини.
Майка ми примерно винаги ми е наказвала да не правя нещо, което обича. Да си играя с приятелите или да гледам телевизия. Това имаше огромен ефект за разлика от боя. Че аз в другата къща при баща ми редовно ме биеха, много важно ако и в другата бяха почнали.
Не съм яла бой, не съм била и детето, но нямам никакви скруполи да го направя, ако се наложи. Ако се появят алкохол, наркотици, цигари дори в някаква ранна възраст, или други отявлени простотии, ще го разтрия добре, ще наказвам, ще заключвам и т.н.
Но за сметка на това пък, достатъчно "бой" е отнесъл на тренировки, та си има представа, какво е физическа болка от удар и се надявам да не я използва ей така по-нататък в живота си.
Викала съм и съм мърморила доста. Дори веднъж метнах един кроасан по него, защото се прави, че не ме чува и си прави, каквото си знае, просто това ми беше под ръка.
Но за сметка на това пък, достатъчно "бой" е отнесъл на тренировки, та си има представа, какво е физическа болка от удар и се надявам да не я използва ей така по-нататък в живота си.
Викала съм и съм мърморила доста. Дори веднъж метнах един кроасан по него, защото се прави, че не ме чува и си прави, каквото си знае, просто това ми беше под ръка.
Малко страничен въпрос към всички, които никога не са удряли детето - какви възпитателни мерки прилагате? Питам от любопитство, защото т.нар. time out съм го пробвал и или няма никакъв ефект при нашето тодлерче или аз нещо не го правя както трябва. Като цяло измисляме разни средства, за да не се стига до ситуации, в които да трябва да се наказва/успокоява тантрум. Доколкото е възможно...
Не е имало такова поведение, за което да не може да се говори и обяснява, с изключение на истеричните изблици /имаше такъв период/ на две/три годишния ми син да получава на момента онуй, що е решил сега, веднага и никаква друга опция не признава. Оставях го да се нареве, натръшка, по няколко пъти му казвах, че няма да стане сега, а примерно след седмица. Държеше всеки ден да ходим до магазин за играчки за да си купува нещо и то не нещо конкретно, ами нещо, което да си избере на място... с все по-големи изисквания и желания. Устоявах на изблиците му, не устоявах на опитите на близките- баби и дядовци да му застават на челна стойка само и само да не реве. с Молбите си само му вдигаха децибелите. Най-бързо е спирал да истерясва като съм заставала насреща му със същите тръшкания и искания сега и веднага - слон, самолет, торта и каквото още ми хрумне. Мина и замина.
П.П. Не знам как звучи описано и прочетено, но на живо, по час писъци и виене като змийче в ръцете ти /най-често на улицата, като се прибирахме от ясла/детска градина... или в къщи, беше ужасно.