Турско иго / османско владичество, кръвен данък / набор, насилствено помохамеданчване...

Въобще не виждам така нещата.

Но ако имаш аргументи, може и да убедиш някого. Засега аз не виждам на какво базираш тези твърдения.

Във всички случаи, навлизаме в сферата на социологията. Защото очевидно не спорим, че "свещената" версия на историята ни е идеологизирана. Или - както по-простичко я наричат тук някои - "измислена".

Самата ни история е по-скоро средностатистическа, обективно погледнато. Дали искаме да ползваме за някакъв вид пропаганда, разкрасявайки и филтрирайки я, е друга тема.

Но бих била доволна да го заявим в прав текст. Нещо като "налага се с нещо да се гордеем и защо да не е историята". В крайна сметка, нямаме някакви кой знае какви собствени провали, не сме провеждали геноцид над други. Що-годе материалът става. Така де, малко честност.

Това звучи като хубава идея. Имаш ли представа дали някъде е прилагана на практика? Нищо не пречи да сме първопроходци в честността, разбира се.
Разбира се, ако се замислиш от друга гледна точка - няма да сме първопроходци, защото сме загубили в Студената война и съответно трябва да коригираме историята, според изискванията на победителите в този конфликт. Но чак пък изведнъж "налага се с нещо да се гордеем и защо да не е историята" не знам дали някъде се е случвало като форма на самоунижение. Леко обезмисля цялата работа /от онази хубава максима, която цитира/.

Ти пренаписа историята! Изобщо не е имало КОРАБИ с роби! Изобщо. То и робство не е имало, всъщност. Африканците са отишли в САЩ само и единствено да си търсят работа. И гражданската война не се е състояла, и подземните железници. Не! Всичко е фантазия! 

Отново смятам, че мислиш конспиративно.

Не виждам какво общо има Студената война с историческия факт, че в Османската империя не е имало систематичен опит за претопяване на завладените народи. Поради това, което каза A m b e r по-рано - империите като цяло не хабят сили за подобно нещо и са по природа хетерогенни.

Дали ще сме честни - защо пък не. Има маса народи, които не залагат цялото си самочувствие на великата история и се справят доста добре. Не смятам, че много швейцарци ще ме разберат, ако ги питам какво в историята им ги прави велик народ, примерно.

Изобщо има много народи, дето ако ги питаш "разкажи ми за страната си", няма да ти изрецитират версия на "Дания на три морета" и нещо случило се през 9 век. Бразилците, примерно, се гордеели с природата си най-много.

Даже смятам, че вторачването в историята хаби енергия, която може да се ползва за настоящето. Но това вече го говорихме, разбира се.

Личният опит изобщо не е показателен, но имам чувството, че и българите като говорят за страната си, хич не започват с историята, ако изобщо я споменат, а най-вече говорят за природата. /въпреки, че и тя, нали  - какво ли да й гледаш, ако човек има желание да тръгне в тази посока/.
Иначе, не вярвам швейцарците да млъкнат и да се зачудят, ако им зададеш съвсем конкретния въпрос какво в историята им ги прави велик народ/нация, бразилците и датчаните също.

Но оценявам елегантното изместване от познаване и гордост с историята на нацията ти /която и да е тя/ към вторачване в историята.

Що тъй изместихте въпроса не знам. Всеки си харесва каквото си иска. Аз например харесвам Жана Дарк повече от някои французи. Какво от това. Това, че оценяваш факти от историята си може да предизвика различни чувства и гордостта не е задължително да е нихилистична и възхищение от нещо или някого.

Моят личен опит и по двата примера е точно такъв обаче. Имаше и едно проучване в този дух за гордостта от историята сред някакво количество страни - бях го поствала тук, но истински ме мързи да го търся.

Американците как са според изследването? Оня ден нали повтаряха за милионен път "Пърл Харбър". Ми то като са се отплеснали в ония ми ти мащабни и зрелищни сцени, че се мятат на самолети, че бой, ще рече човек, че американците направо обърнали войната в Пърл Харбър, бетер Сталинградската битка, а не че са яли як пердах. И за какво им е?

Същото като и с "Дюнкерк" - цял филм чак си направили, как...бягат и се спасяват през ВСВ. Туй другите велики, де, не американците.

Аз и без изследване вярвам, че съставният елемент "история" от националната гордост може би при нас печели повече проценти отколкото да речем съставния елемент "икономически постижения". Но това не значи, че едни елементи трябва да се затриват, докато не сме им намерили подходящ заместител. Това поначало е мисълта ми. Включително в рамките на самия елемент не бива да се затриват едни негови части, преди да сме им намерили заместници. Поне според мен.

ПП Тук едно изследване - вярно доста старичко и не по страни, но като гледам Източна Европа като цяло в частта си "гордост от историята" е съвсем съпоставима с всички освен с германоезичните страни. /на означената оригинална 312-та/. И това според мен е съвсем естествено.

https://www.researchgate.net/publication/31140476_National_Pride … 1OXYJI1F1K2y-Z1Fg

Даже и да приемем, че тази история се е запазила през вековете, предавана от поколение на поколение, после на теб, ти на нас без драматично украсяване, никой не спори, че за 500 години не е имало тук и там локален управник с мераци да "потурчва".

Като цяло обаче империята е била толерантна към вярата и езика ни, случаите на буквално робство са инциденти от далечното средновековие, имали сме си богати чорбаджии, търговци, а селяните не са живело много по-различно от европейските.

Да, били сме втора класа граждани, управлявани от заточени турски служители, но за 5 века не сме видяли истинска война, чума, геноцид... През това време Европейската карта е прекроявана многократно до неузнаваемост, което е свързано с кръвопролитни войни, била е пометена от чума, пък и управниците не са се отнасяли към населението както добрите крале от Disney-приказките.

Абе навсякъде е било гадно да си селянин, ама нашият фолклор е обвинявал османците за проблемите ни.

Не толкова са били толерантни, колкото са имали изгода да има рая, която да облагат с много повече повинности и данъци в сравнение с правоверните. Ислямът не е чак толкова толерантна религия, че просто на турците християни и евреи да са им толкова симпатични, че да са толерантни към религиозните различия.

Земонти,
то хубУ пишеш, че е имало локално някакив извратеняци които са вършили тия дивотии. Но
както виждаш колкото и да е било локално, все още не се е забравило и това кара хората
да си мислят не много Убави неща, нали така?!?! че това локалното, не ще да е толкова локално.

А, този случай който ви разправях аз, не е бил баш в средновековието. Мария за която ви
разправях е родена през 1946 година. За съжаление забравих да питам кога е бира родена
баба и и от там да си направя някаква сметка кога е била родена прабаба и- и е станало
онова в селото и.

Писала съм в по-горен пост, че не трябва да се върви с омраза в бъдещето. Но не може да се
забрави това което е било. Ето, дори да искаме да го игнорираме, то по някакъв начин
изкача. Все нещо ново се научава.

И за да не помни българина само лошотиите от Османската империя в която сме живели, ами
нека се пише и какво добро са правили турците за раята. Тогава смятам, че хората няма да
са толкова наострени и агресивни. Което хич не оправдава жестокостите проявени към
народа ни, но ще се знае и за нещо добро.

Ама вие още ли я дъвчете тази тема? Кой изобщо изкара от прахоляка това безумие?
Агресия и омраза в настояще и бъдеще - абсурд. Било, каквото било. Турците сега не са ония, които са били преди, но да се твърди, че не сме били под робство и още повече да ми се пробутва теорията, че едва ли не трябва да съм им благодарна, щото видиш ли нямало геноцид и чума , ми се види меко казано гротескно.

Специално пък за чумата каква заслуга има ОИ? Прекалявате вече.

Да и аз искам да знам с какво е допринесла империята за народа ми. Хайде, изброй няколко сгради, болници, университети, църкви, построени и развиващи се благодарение на османците. В нашите земи, за нашия народ. С нетърпение чакам 😁

Ето едно добро дело - макар и накрая.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B8_%D0 … D0%BA%D0%BE%D0%B2

За жалост историята свършила зле

Ами какво да кажа - неправоверни сме били и толкова. Дори и за най-просветените султани към края на игото.

https://www.vesti.bg/bulgaria/bylgarskite-multimilioneri-na-xix-vek-6043062
Това е една статия за българското предприемачество от края на ОИ.
Защитниците на "присъствието" ще потрият ръце: ето, видяхте ли, и чорбаджии сме имали, и всичко.
По-внимателните обаче биха се запитали: защо чак тогава? Дали е случайност, че българският предприемачески дух се е развихрил по едно и също време със западането на Османската империя и засилването на европейското влияние върху нейните управници? Какво е пречело на иначе безспорно кадърните и предприемчиви българи да развиват мащабен бизнес преди началото на 19 век? Защо изобщо ние изживяваме нашето Възраждане едва през 19 век, около 4-5 века след Европа, след като у нас Ренесансът е започнал още през 10 век в Борисова България? По времето, в което Европа се гърчела в своите Тъмни векове, у нас е имало процъфтяваща култура и наука. И точно когато Западна Европа се е съвзела от хватката на Светата Инквизиция и е започнала да ни настига, точно тогава ние сме паднали под...Присъствието. Апропо, чрез нашата съпротива спасявайки Западна Европа и давайки й възможност да се организира за отпор.
През цялата история християнските държави са се борели срещу ислямската експанзия. Не ще да е било поради толерантността и миролюбието на мюсюлманите. Едва пред 21 век решихме, че те са ни братя. Но те не мислят като нас. Предстои им една еволюция от около 6-7 века, докато дорастат до нашите виждания. Неща, които ние сме минали по пътя си (религиозния фанатизъм, инквизицията, срастването на църква и държава), за тях са съвремие. Взаимната толерантност, в която живеем, е наложена поради обстоятелствата на териториалното съжителство, но не и естествено състояние. Поради това призракът на религиозното и етническо противопоставяне е постоянно с нас. Въглените са там, малко позатрупани с пепел, но една искра е достатъчна да взриви бурето с барута.
За голямо съжаление на самите турци и на всичките им съседи, настоящият турски ръководител се изживява като някой султан от Великолепния век и заличава на прах всички постижения в цивилизоването на този народ.