Май ме е страх да се изнеса

  • 9 716
  • 73
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 13
Аз не съжалявам. Просто ми е мъчно .....

„Моята къща ми каза:
–   Не ме напускай, защото ме обитава твоето минало.
А пътят ми каза:
–   Ела и ме следвай, защото аз съм твоето бъдеще.
И на къщата, и на пътя отвърнах тъй:
–   Аз нямам ни минало, ни бъдеще. Остана ли тук, то е все едно да тръгна, макар и да стоя. А поема ли нататък, то е все едно да остана, макар и да тръгна. Любовта и смъртта единствени променят нещата.” (Х. Джубран)
Simple Smile

# 61
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 721
Ако човек има вътрешни съпротиви към нещо, по-добре е да се вслуша в интуицията си и да не го прави.

# 62
  • Мнения: 978
Напълно нормално е да чувстваш притеснение относно новия живот на ново място, но по-скоро ми звучиш като жена, която не е готова все още за съвместен живот. Но давай напред, свиква се с всичко и дори ще ти е приятно, когато ти е тъжно,например, винаги ще има някой до теб, на когото да му се облегнеш на рамото.

# 63
  • София
  • Мнения: 24 839
Да живееш с гаджето си не е никакво заробване с домакинство. Не те разбирам изобщо, може би просто не го обичаш истински.

Разбира се, че е заробване с домакинство.
Само че, подсладено с възможността да правиш секс до откат без да се съобразяваш дали има някой, който да те чуе.  Simple Smile
Според мен, момичето е влюбено, но не е готово за брак.

# 64
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 721
Заробване с домакинство си е и още как Simple Smile Като знам как са възпитани повечето мъже по нашите географски ширини, заробването си е гарантирано просто.

# 65
  • Мнения: 4 141
Твоят страх от съвместното живеене е много добър симптом. Показва, че ти вече знаеш какво е да имаш собствено пространство. Щом знаеш какво е то ще успееш да си го отстоиш независимо къде и с кого си. Страшното е когато човек все още не знае какво е това - лично пространство. Такъв човек /говоря от много личен опит/ не знае какво губи, не знае какво рискува. Той се връзва с човек, който от своя страна много добре знае как да си отстоява своето и накрая се оказва, че ....няма свое пространство. така беше с мен. В "моя" дом....аз разполагах с половин диван за спане, едно шкафче с дрехи...някоя и друга книга, като за моите книги все нямаше място. Цялото пространство бе превзето от хобито на мъжа ми. Стигна се дотам, че да мечтая поне за свое легло...да не говорим за стая...това беше лукс...и т.н. Ето това е страшното. Ако ти вече си осъзнала какво е то лична територия ще си я пазиш...

# 66
  • Мнения: 2 622
Относно заробването с домакинство, може би има и значение и двамата как гледат на него. Ето един пример: бившето ми гадже беше свикнал майка му да върши всичко, баща му е помагал в някои случаи, като мамин не беше научен дори леглото да си оправя. Обаче имаше изисквания кое кога да бъде свършено. Тоест, нямаше значение дали съм уморена, изнервена или имам нещо за вършене, което не търпи отлагане. Бяха големи сръдни, ако му кажех, че първо ще направя друго.
Съпругът ми, от друга страна, е тоталната противоположност. Ако му кажа, че точно в този момент няма да измия тази чиния или първо ще свърша еди-какво-си, после ще почистя тук, ще направя това и т.н., неговият отговор е: Добре, миличка, когато тогава. Fuck it, ще го направим по-късно, или Добре, аз ще се заема. Няма сръдни, няма драма, защо салатата е с два домата, а не с домат и половина, защо не съм му изпрала точно сивите гащи, а черните и т.н. В същото време, у нас винаги изчистено, има храна и чисти дрехи. Мисълта ми е, че ако и двамата гледат по един и същ начин на домакинстването, слугинажа е много по-лесен. Аз например изобщо не го усещам. Не правя нищо по-различно или повече, отколкото когато съм била сама.

# 67
  • някъде в орбита...
  • Мнения: 2 913
Или, в добавка на г-жа Вейдър, когато мъжа е нормален, дори да не е правил много в предишното му "вкъщи" до сега (по една или друга причина), схваща че жената до него не е обслужващ персонал, и се заема с част от задълженията.

# 68
  • Мнения: 6 972
Изобщо не ми тежи домакинството, защото никой не е маниак по темата и 99% от нещата ги вършим между другото. Не се е случило да ми мрънка за нещо "несвършено" или "неидеално" никога.

# 69
  • Мнения: 20 029
До тук ли е стигнала темата? Че с изнасянето и събиране с милото, има риск да се превърне жената в прислужница.
Ами, няма риск. Това си е от жената. Ако е склонна да подгъзува (тази дума си я харесах много от темата "смени жената", унЕкална), ще го направи и със, и без съвместно съжителство.
Това е едно ново начало, нов ритъм на живот, нови навици, нов бит и отношения. Това е плашещото за авторката, предполагам. А не дали ще се наложи да мие банята, да прави обща вечеря или да оправя общото им легло.
Когато обичаш някого, битовизмите някак се наместват в общата картина на вашата любов. И не тежат.

# 70
  • София
  • Мнения: 965
Заробване с домакинство си е и още как Simple Smile Като знам как са възпитани повечето мъже по нашите географски ширини, заробването си е гарантирано просто.
Това може изобщо да не е вярно. А ако се окаже Бай Ганьо, още по-добре да се разбере преди да са се появили деца.  На мен годините в съжителство без дете ми бяха най-лежерните. Пътувания, купони, концерти, театри. Изобщо не съм робувала на домакинство. За вечеря - най-често нещо на скарата и една салата.  Прахосмукачка- веднъж седмично за час.  Какво толкова да изцапат двама възрастни, които се прибират късно вечер? Докато живеех с майка ми и баща ми имах повече домакински задължения.  Всичко това рязко се промени с появата на дете, но такъв е животът. За мен съжителството на двама души, които се обичат, няма никакви негативи. И собствено пространство съм имала.

Последна редакция: ср, 06 юни 2018, 19:49 от annie13

# 71
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 721
Дано сега младите мъже са по-различни  от бащите и дядовците си.

# 72
  • най-шареното място
  • Мнения: 8 197
Дано сега младите мъже са по-различни  от бащите и дядовците си.
Обикновено не са.
За щастие има много читави бащи и дядовци!

# 73
  • Мнения: 6 972
Според зависи, но точно заради такива "дреболии" не е зле човек да поживее малко с другия на семейни начела преди да се заженят. Например, ако МП се беше оказал дребнав и ми мрънкаше за някакви битовизми ала почистено ли е, изпрано ли е, днес какво си сготвила... сигурно нямаше да остана с него, защото маниаци, които са готови да се скарат и да си развалят настроението за петънце някъде не са за мен определено.

Общи условия

Активация на акаунт