Мъж,обсебен от дъщеря си

Само бъгавите деца приемат така нещата. Каквото и да си говорим.
Лишени от родителско внимание още в първоначалното семейство.
Манипулативността е присъща на децата, както и свръхегоизмът, не се преподават от родителите. Просто в един момент се израства, ако родителите поставят граници. Ако не- заминават в някой неприятен спектър.

Това с "той изгони/пречи да се съберат отново" много зависи от начина, по който е протекъл разводът и най-вече от това дали и двамата бивши партньори наистина са затворили страницата и не ползват детето като маша за отмъщение.

Неслучайно няколко пъти споменавам, че при липса на откритост и разни криеници стават тези бели. Подхранва се надеждата на детето за обратимост на събитията, да не говорим как пак "издръпва" детето там, където няма място. Ако детето извоюва под някаква форма "избор" на него, а не новия партньор на родител (без значение на кой от двамата), това захранва цикъла на интригите, лъжите, манипулациите и т.н. с цел "разкарване" на новите, защото "ето, виж, сега успях, ако само продължа достатъчно дълго и ще успея да се отърва от него/нея и мама/тате ще си е пак само мой / ще се съберат отново".

Детето не трябва да гледа на родителя и себе си като на двойка/екип и прочее от рода. То си има място, което нито един нов няма да му отнеме. Времето, което възрастният прекарва с детето и партньора си, заедно или поотделно, също трябва да поддържа правилната "конструкция". Двойката е между възрастните, не родител+дете.

В случая на авторката не става дума за мимолетна авантюра, бащата има ново семейство и тя си е у дома без значение дали детето идва или не. Направо се потресох на съветите, които получи в началото на темата, да се махала от вкъщи, да ги оставяла сами и т.н. Бащата може да прекара пълноценно времето си като родител с детето навсякъде - и вкъщи, и навън.

Моята воля? Ще отмъщаваме? Защо и като какви?

Невена, при всичкото ми уважение към личната ти драма и болка, това е класическо размиване на границите. Решението за един брак/развод се взима от двамата възрастни, те създават отношенията и те ги прекратяват. Факт е, че разводът е болезен процес за всички, и деца, и възрастни. Никой не се жени, за да се развежда. Децата може да са невинна жертва, но това не им дава право да отмъщават на този/тази, която е с майката/бащата после. Защо мини-съпругата/съпругът не отмъщава на био родителя, който всъщност е причината за травмиращото развитие? Защото mw/mmw се приемат не за дете, а за партньор на родителя си. Не в сексуален смисъл, психо-емоционално.

Това е много сбъркано. Дори и заедно родителите, особено работещите трудно отделят много внимание на децата си. Ние вторите не натрапваме нищо. Ние сме партньорите на родителите ви, точно толкова колкото са били майките/бащите ви. Отнемаме ви ги точно толкова колкото са ги отнемали родителите ви когато са били семейство. Не е нужно да ни обичате, но когато се стараем да се чувствате в домовете ни като у дома си е добре да се държите като хора. Правенето на пук, ровенето във вещите, мръсотиите са признак на лошотия, липса на възпитание и граници, което ако не се изкорени от биологичните ви родители ще донесе много негативи за в бъдеще.

Тази тема я бях забравила, а упорито ми излизат тези дни известия от нея. Незнайно защо взе да ми се привижда като "Мъж, обесен от дъщеря си" днес.

Няма какво да се каже вече – граници са решението.
Невена, не се опитвай да разсъждаваш от психиката на 11-годишно момиче, това също е сбъркано. Светът на възрастните и на децата не бива да си мешат капите. Родителите да се вдетиняват, мекушаво падайки до нивото на децата. Които пък, в случая виждаме какво правят – момичето си отмъщава на чуждата жена за грешките на нейните родители, влизайки в ролята на капризна тиранична женичка. Което не е редно също.

В случая на авторката единствено бащата може да сложи граници. Той е този, който трябва да покаже, разкаже на момичето, че новата жена не отнема или заема любовта на тате към него.  И то без да нарани чувствата и на двете. Сложно е, но не и непостижимо.

Извинявай, но аз тук един човек дори не съм прочела, който да твърди, че трябва да е обратното!
Защо са тези лекции пост след пост, наистина не разбирам!?

Аз и Невена се опитваме да представим ситуацията през погледа на децата, като обяснение за реакциите им, породени от чувствата и страховете им.

Гледната точка на родителите е ясна, както е ясно и че, те поставят условията и границите.
И манипулират, и мантри си измислят, за да омекотят факта, че поставят собствените си интереси над тези- на децата.

Но, поне биха могли да вникнат в причините за действията на тези деца, за да успеят да противостоят с по- малко допълнителни травми върху психиката им.

Не е рядко срещано развода/раздялата да е в интерес и на детето. Форума познава доста такива случаи. Аз самата съм един от тях. Абстрахирай се от другата тема. Едва ли е голям процента на родителите, които се развеждат щото пеперудите са отлетели.

Разбира се, че не може всички да се поставят под един знаменател- аз вече се " застраховах", че изключвам ситуациите " пие и бие".
И да, може да е за добро и на детето, но въпросът е в това, че то не може да го приеме и страда, и избива в кофти посоки.
А, много често, родителите понятие нямат и не напират да добият, защото става мазало.

Даскалка, никаква драма и болка не съм изпитала от развода, защото с двамата си родители заедно съм живяла незначително време. Раздялата няма как да ме афектира особено, защото заедност не е имало. Те и двамата много пътуваха. С повечето съседи и съученици на разведени родители сме си говорили и забелязах, че разводът се приема различно в зависимост от възрастта, на която детето е било. Под 2-4 години и над 13г не афектира така, както афектира през десетилетието 3-13г, но не зная защо.

Опитах се да ти обясня, през погледа на дете, защо може детето да реагира така. Писах 10 пъти в предни постове, че аз самата не ревнувах баща си от гаджетата му. Но и той не е допускал да имаме чести или дълги контакти. Всъщност живеехме далече.

Писах вече, че ревност към новата на бащата и такова отношение са рядкост и аз самата се очудвам. Тук много деца живеят ту при единия, ту при другия и обикновено с бащата няма проблем. Има проблем с пастрока и майката.

Защото е с черни нокти и описанието как се решело пред огледалото на мащехата звучи като скапаната Самара.

В повечето случаи самият развод е в интерес и на детето, защото, след като се е стигнало до него,  отношенията обикновено са на етап неприязън и вече са отровили необратимо връзката. Но изборът на нов партньор, създаването на ново семейство и общи деца също в голямата си част са в ущърб на детето/децата от първия брак. Класическата ситуация, особено в БГ, е след развод бащата силно да намали или въобще да прекъсне връзката с детето, особено ако създаде ново семейство. Масов случай е, вторите съпруги да се стремят максимално да ограничат контактите на бащата с другото дете и дори от гледна точка на наследство да изискват собствеността да се прехвърли на тях и техните деца. При майките най-чест е случаят на втори брак със свободен мъж и създаване на общи деца с него. В тази конфигурация е почти невъзможно детето от първия брак да не усеща разлика в емоционалната привързаност на пастрока към него и собственото дете/деца. Ако и връзката с биологичния баща е (почти) прекъсната, нормално е детето да се чувства втора цигулка. Появата на нов партньор съвсем реално намалява времето и вниманието за детето, сравнено със ситуцията преди появата му и е нормално детето да се почувства несигурно, да се опитва да манипулира, да се бунтува. Това е в пъти по-силно, ако усеща негативно отношение от новия партньор и омагьосаният кръг се затваря. Трябва много търпение и разбиране от възрастните, за да се нормализират нещата. Ако не се получава, аз лично смятам, че е редно биологичният родител да постави интереса на детето над своя и да се раздели с новия партньор. В крайна сметка, родителят има нужда от партньор, не детето. Много е лицемерно да се самоубеждаваме, че създаването на ново семейство е нещо, с което то по презумпция е длъжно да се съобрази. Всъщност компромисът е за негова сметка и вместо да му се сърдим, би трявало да подходим с голямо търпение. Аз също съм разведена, но много бих внимавала с евентуална сериозна връзка и съжителство.

Аз пак се върнах на 1 пост.Не бих търпяла отношение като  на мъжа към мен.Написала е, че няма никакви интимности между тях когато наоколо е детето.Не говоря за пуберско натискане, а този мъж да покаже пред детето, че държи на нея! Например с целувка или прегръдка.Откога е норма да се криеш от детето, че обичаш партньора си?То не е малоумно това дете. Даже си позволява да саботира връзката!
Мм има син, имал е и връзки преди мен, но когато нещата м- у нас се задълбочиха ме представи официално като жена ми(нямахме брак все още), после че ще има сестричка. Съвсем нормални взаимоотношения.Бившата му също се омъжи и то в Англия.Детето предпочетаха да остане, заради ученето тук при баба си и дядо си.

Грам не разбирам защо мъжа не поставя граници, възпитание ако щете.Съвсем нездраво ми се вижда неговото отношение към детето. Да не би да иска да си върне бившата?
Такива силни определения- злоба/обич - все са си  чувства.Кому е нужно? А и майката сигурно има връзки още повече, че беше описана като " кифла".Обаче детето прави въртелите на бащата, защото ТОЙ позволява.Би било обидно към мен да съм в позицията на авторката.
Моля ви, на 11 хич не е малко дете.
И стига с тия травми от развода, та то цялото битие в бг си е пълно с неочаквани травми:) Налага се човек да пораства бързо .Не е това начина възрастен да показва, че обича детето и че му е на 1 во място естествено.Да вземе да говори с това дете, да обясни за видовете обич, уважение и т.н.

TafTaf, няма нужда от великомъченици в тези неща. Да се раздели с партньора си защо? В природата винаги се търси отделяне на поколенията, а не вкопчване в родителя. Вярно е, че чисто био-социално при хората не става в момента, в който детето вече може да се обслужва самостоятелно, но все пак не трябва да се изпада в крайности. Психично здравият индивид търси отделяне, не закикля върху мама и тате.

Нищо лицемерно няма в това детето да се адаптира към новите партньори на родителите си, напротив. Поставянето му на пиедестал, да става каквото то иска, е причина за много социални инвалиди. Какво ще стане по-късно в живота, когато никой няма да се съобразява с това, което на него му е комфортно?

Детето на разведени родители НЕ Е инвалид и не трябва да бъде третирано като такова. Детето на разведени родители, колкото и радикално да ви се стори като твърдение, е много по-адаптивно към средата си. Защото от малко трябва да свиква с правилата на две отделни къщи, да проявява уважение  и да се държи добре дори и с хора, които не харесва и прочее. Тази народопсихология за детето жертва, което трябва да се глези и да получава всичко, щото, видиш ли, мама и тате са се развели, е нещо много пагубно.

Daskalka, никъде не съм написала, че детето на разведени родители е непременно жертва, още по-малко, че трябва да се глези и да получава всичко. Но да - любов, внимание и разбиране трябва да получава. И е отговорност на родителите да не позволят то да бъде неглижирано или по някакъв начин да се чувства нежелано или втора ръка. Имам пред  мен доста примери на недобро отношение на нов партньор към детето и толериране на това положение от родителя. Разбира се, има го и обратното и браво на тези нови семейства, които осигуряват спокойна и сигурна среда на децата.
Например, в написаното от PureLove, дали най-доброто за детето е да живее при баба си и дядо си, докато всеки от родителите е на различни страни с новия си партньор?

Да, в случая беше най - доброто.Не мога да търся сметка защо майката не го е взела с нея.
Аз не си оставям детето, но всеки си преценява.Сега това дете е на 24 г вече, със солидно образование, още малко му остава.
Работи също.Винаги е бил възпитан и разумен.Не е създавал проблеми- не пие, не пуши.Винаги е можел да се обърне към баща си без страх, подкрепяли сме го винаги.
Можел е да тръгне и по лош път вероятно и да си набележи " виновни", още повече е от фин.стабилно семейство.
Но това не се случи.
Може би, защото винаги сме се отнасяли с него като с голям човек с права, задължения и т.н.